Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 25.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 2965 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 168050 от 10.07.2017
г. по гр.д. № 9962 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 75-ти състав на
основание чл. 422 във вр. чл
415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Н.А.М. с ЕГН **********,
с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** следните суми 2809,82 лв., представляваща стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия; 49, 80 лв. – цена за извършена услуга
дялово разпределение за периода от м. 02.2013 г. до 04.2015 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “*******, абонатен № 068773,
ведно със законната лихва върху тези суми от 18.11.2015 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 157, 78 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия и 3,65 лв. – лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение за периода от 31.03.2013 г. до 30.10.2015 г., за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
70775/2015 г. по описа на СРС, 75 с-в, като искът за разликата над сумата от
2809, 82 лв. – стойност на топлинна енергия до пълния предявен размер от 2861,
92 лв. е отхвърлен; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.А.М.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 639,96 лв. – разноски в исковото
производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, сумата от 60, 23 лв.
– разноски в заповедното производство и 337, 02 лв. – юрисконсултско
възнаграждение; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдена да
заплати на Н.А.М. сумата от 38, 92 лв. – направени разноски по делото. Решението
е постановено с участието на трето лице -помагач на страната на ищеца “Н.” ЕАД.
С Определение №
13687/16.01.2020 г., постановено по гр.д. № 9962/2016 г. по описа на СРС, 75
с-в е оставена без уважение молбата на адв. Х.,
действащ в качеството му на пълномощник на Н.А.М. за изменение на съдебното
решение в частта за разноските, като неоснователна/
Срещу така постановено Решение в
частите, с които са уважени предявените установителни
искове е депозирана въззивна жалба вх. № 5115981/31.07.2017
г. по регистъра на СРС от ответницата по исковете Н.А.М., подадена чрез адв. П.Х., уточнена с молба с вх. № 5127032/28.08.2017 г. В
жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение в атакуваната част. Изложени са съображения, че не се дължат процесните суми поради липса на облигационно отношение
между страните. Поддържа се, че първоинстанционният
съд неправилно е кредитирал с доверие заключението по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза. Видно от изравнителна фактура от м. 07.2013 г.,
осчетоводена през процесния период, се дължи връщане
на сумата от 702,96 лв. и с нея незаконосъобразно ищецът е прихванал задължения
от периода от м. 05 до м. 12.2012 г., които са погасени по давност. Жалбоподателката счита, че с тази сума е следвало да бъде
намалено задължението към процесния период, поради
което и сумите, които съдът е признал за установено, че се дължат следва да
бъдат намалени със сумата от 702, 96 лв. Иска се решението да бъде отменено, а
исковете срещу Н.А.М. да бъдат отхвърлени, както и да бъдат присъдени сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД.
Трето лице-помагач на
ищеца “Н.” ЕАД не е изразило становище по делото.
Срещу постановеното по реда на
чл. 248 ГПК определение на първоинстанционния съд е
постъпила частна жалба с вх. № 5016632/31.01.2020 г. на Н.А.М., подадена
чрез адв. П.Х., в която се съдържат оплаквания за
неправилност. Според жалбоподателката при присъждане
на разноските за юрисконсултско възнаграждение не са
спазени правилата по чл. 78, ал. 1 ГПК и възнагражденията не са определени
според уважената част на исковете. Поддържа се и че определеното юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
противоречи на закона, а именно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 25, ал. 1и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ към Закона за
правната помощ. Иска се отмяна на атакуваното определение и уважаване на
молбата за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските, като същите се редуцират спрямо уважената част на
исковете, а в заповедното производство се определи минимален размер на юрисконсултското възнаграждение от 50 лв. Претендират се сторените
разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на частната
жалба.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК не
е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД.
В
откритото съдебно заседание на 18.02.2021 г. въззивницата
Н.А.М. не се явява, представлява
се от адв. Х., който поддържа въззивната
и частната жалба.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител. По делото е постъпила подадена от юрисконсулт А.К.молба,
с която се оспорва въззивната жалба. Претендира разноски
и оспорва претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение на въззивницата поради прекомерност.
Третото лице – помагач “Н.” ЕАД
не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8004043/24.02.2016
г., уточнена с молба с вх. № 1122311/15.08.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
срещу Н.А.М., ЕГН ********** с която дружеството е поискало от съда да признае
за установено на основание чл. 415 ГПК съществуване на вземанията му спрямо
ответницата за заплащане на сумата от 3073, 15 лв., от които 2911, 72
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от м. 02.2013 г. до 04.2015 г.
и 161, 43 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 31.03.2013
г. до 30.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2015
г. до окончателното им изплащането им, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело № 70775/15 по описа на СРС, 75 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от Н.А.М., подаден чрез адв.
П.Х., в който исковете са оспорени като недопустими и неоснователни. Възразява
се, че по делото липсват доказателства ответницата да е собственик или титуляр
на вещно право върху имота, респективно същата не е процесуално легитимирана да
отговаря по предявените искове. Оспорва да е налице договорно отношение между
нея и „Н.“ ЕАД. Възразява, че липсват данни за действително потребеното
количество топлинна енергия. Оспорени са представените от ищцовото
дружество писмени доказателства – изравнителни сметки, като се твърди, че същите
не са годни да установят релевантни по делото факти и протокол от общо събрание
на етажните собственици. Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК “Н.”
ЕАД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Към делото е приложено заповедно
дело № 70775/2015 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3081116/18.11.2015
г. е издадена заповед за изпълнение от 16.12.2015 г. по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Н.А. М.да заплати на „Т.С.“
ЕАД следните суми: 2911, 72 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от м. 02.2013 г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва
за периода от 18.11.2015 г. до окончателно изплащане на вземането, лихва в
размер на 161, 43 лв. за периода от 31.03.2013 г. до 30.10.2015 г. и 399,
02 лв. - разноски по делото, както следва 61, 46 лв. – държавна такса и 337, 56
лв. – юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е
посочено, че вземането произтича от обстоятелствата, че длъжницата е ползвала
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.
№068773 и не е погасила задълженията си. За заповедта длъжницата е уведомена на
11.01.2016 г. и на същата дата е подала възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. На 27.01.2016 г. дружеството заявител е уведомено за необходимостта от
представяне в едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е предявило
иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е
представило на 24.02.2017 г.
Като писмено доказателство по
делото е приет Нотариален за дарение на недвижим имот № 153, том III, дело № 537/1990 г. от 07.02.1990 г., от който
е видно, че В.Б.К.и В.В.К.даряват на дъщерята на
първата - Н.А. Х./с ЕГН **********/ следния свой собствен недвижим имот, а
именно апартамент № *******, в сграда на ЖСК „*******, на бул. „Братя Бъкстон“,
ж.к. „Красно село – Плавателен канал“, гр. София, ведно с принадлежащите м
0,875 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова
идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място. Като писмено
доказателство е прието и Удостоверение с изх. № 68-00-1351/1/06.11.2012 г.,
издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, в уверение на
това, че девететажна жилищна сграда с четири входа ЖСК „Пионер“, попадаща в кв.
300, м. „ж.к. Красно село – плавателен канал“, нанесена с планоснимачен
номер 1303 в кадастрален лист 471 по плана на гр. София, находящ
се на бул. „Братя Бъкстон“, район Красно село – Столична община има следния
настоящ адрес:***, вх. ***.
По делото са приети като
доказателство договор от 06.11.2007 г., сключен между „Т.С. ЕАД и “Н.И.” ЕАД, по
силата на който възложителят „Топлофикацяия София“
ЕАД е възложило, а изпълнителят “Н.И.” ООД е приело да извърпи
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител, като възложителят
заплаща извършваната услуга съгласно ценоразпис.
Като доказателство е приет Протокол
от 02.09.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици от вх. Г на бл. ***
в ж.к. “Красно село“, бл. ***, в който е обективирано
взетото решение относно монтирането на уреди за индивидуално отчитане на топлинна
енергия и начина на отчитане, както и сключване на договор за извършване на
услугата дялово разпределение /„топлинно счетоводство“/ с „Н.И.“ ООД.
Протоколът съдържа подпис, по отношение на който е придадено значение да е на Н.А.М.
с ЕГН **********, като автентичността на подписа е оспорена от ответницата, но
не са събрани доказателства които да установяват неистинността му. Приложен е и
протокол от общото събрание, обективиращ идентични
решения, но без да е посочена дата, на която е съставен, поради което и е ирелевантен по отношение на настоящия спор. Приет е и
договор от 10.09.2002 г., сключен между „Нелно
инженеринг“ ООД– изпълнител и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „Красно
село“, бл. ***, вх. Г и В - възложител, представлявана от упълномощен
потребител, за монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна
собственост съгласно изискванията на Закона за енергетиката.
Приета като доказателство е
справка, издадена от „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 068773, от която е видно, че в
счетоводството на топлинното дружество към 30.10.2015 г. по отношение на този
абонатен номер е отразено задължение за главница в размер на 2911,72 лв., мораторна лихва в размер на 161,43 лв., общо – 3073,15 лв.
Вземанията за главница представляват сбор от дължими суми по фактури от
м.02.2013 г., м.03.2013 г., м. 04.2013 г., м.05.2013 г., м.06.2013 г., м.
07.2013 г., м.08.2013 г., м.09.2013 г. м. 10.2013 г., м. 11.2013 г., м. 12.2013
г. и м. 01.2014 г., изравнения от м. 10.2013 г., дялово разпределение от
м.06.2014 г. и от м. 05.2015 г., обща фактура от 07.2014 г. и от м. 07.2015 г.
От третото лице – помагач “Н.” ЕАД са приложени: изравнителна сметка за периода м.05.2012 г. – м. 04.2013 за абонатен № 68773, от която е видно, че фактурираните суми за отопление и топла вода за периода са в общ размер от 1589, 96 лв., а дяловото разпределение е 937, 64 лв., поради което като изравнителна е отразена сума за връщане сума в размер на 652, 33 лв., изравнителна сметка за периода м.05.2013 г. – м. 04.2014 за абонатен № 68773, от която е видно, че фактурираните суми за отопление и топла вода за периода са в общ размер от 901, 88 лв., а дяловото разпределение е 1062,98 лв., поради което като изравнителна е отразена сума за доплащане в размер на 161,10 лв., изравнителна сметка за периода м.05.2014 г. – м. 04.2015 за абонатен № 68773, от която е видно, че начислените суми по фактури за отопление и топла вода за периода са в общ размер от 1118,53 лв., а дяловото разпределение е 1437, 85 лв., поради което като изравнителна е отразена сума за доплащане в размер на 319, 32 лв. Приложени са талони за отчети на уреди за дялово разпределение на абоната Н.А.М., с адрес *** от сезон 2012/2013 г. от 12.05.2013 г., сезон 2013/2014 г. от 17.05.2014. и от сезон 2014/2015 г. от 11.05.2015 г., като всеки от тях носи подпис на абоната.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр.
София от 2014 г.
Пред първоинстанционния
съд е прието още заключение по назначената съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице при преценка на приложените документи по делото и
предоставената информация от „Т.С.“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение „Н.И.“
ООД. Посочено е, че за процесния период абонатна
станция захранва вх. В и Г от процесната сграда.
Абонатната станция е нова, измерва се и се отчита чрез изчислително устройство
по електронен път от служители на „Т.С.“ ЕАД, а съставен впоследствие документ
се подписва от представител на етажната собственост. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които са за сметка на топлоснабдителното дружество, а чистото количество топлинна
енергия, получено от потребителите, се разпределя между тях за отопление /имот,
сградна инсталация и общи части/ и битово горещо
водоснабдяване. За процесния период дяловото
разпределение е извършвано от „Н.И.“ ООД съгласно изискванията на Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. Според главния отчет и изравнителните сметки в процесното жилище има 4 бр. радиатори, всеки с индивидуален
разпределител на разходите за отопление. За процесния
период е осигурен достъп и са отчетени уредите в имота. Експертът е посочил, че
общо изчислената сума от фирмата за дялово разпределение за топлинна енергия, доставена
в процесния имот за периода от м. 02.2013 г. до м.
04.2015 г. е 2809,82 лв., която е изчислена правилно и съвпада и с
изчисленията на вещото лице. Сумите са изчислени без предишни просрочени или
неплатени сметки и без изравнявания за периоди извън процесния.
Прието по делото е и заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице след запознаване с
документи по делото и извършена документална проверка в информационния масив на
„Т.С.“ ЕАД, както и в дружеството на топлинния счетоводител „Н.“ ЕАД. От
заключението се установява, че по партидата на абоната няма данни за плащане на
процесните суми. През процесния
период „Т.С.“ ЕАД след изравнителните сметки е издавало дебитни известия със
суми за доплащане и кредитни извести със суми за връщане. Стойностите по изравнителните
сметки са осчетоводени в счетоводната система на ищеца. За отчетен период от
м.05.2012 г. до 04.2013 г. резултатът е сума за връщане в размер на 702, 96
лв., която е осчетоводена във фактурата за м. 07.2013 г. и със същата са прихванати
стари задължения за топлинна енергия преди процесния
период за месеците от май до декември 2012 г. включително, за отчетен период от
м. 04.2013 г. до 04.2013 г., като резултатът е сума за доплащане в размер на
50, 62 лв., която е осчетоводена във фактурата от м. 07.2013 г . и е прибавена към
процесните задължения. За отчетен период 05.2013 г. –
04.2014 г. резултатът е сума за доплащане в размер на 161, 10 лв. , същата е
прибавена към процесните задължения с обща фактура от
31.07.2014 г. и за отчетен период 05.2014 г. – 04.2015 г. резултатът е сума за
доплащане в размер на 319, 32 лв., същата е прибавена към процесните
задължения съгласно обща фактура от 31.07.2015 г. По данни от счетоводството на
„Т.С.“ ЕАД след така извършените прихващания общото задължение на Н.А.М. за
потребление на топлинна енергия за периода от м. 02.2013 г. до 04.2015 г. е в
размер на 2861, 92 лв., отразени като дължими са и суми за дялово разпределение
в общ размер от 49, 80 лв. за периода м.05.2013 – м.04.2014 г. и м. 05.2014 г.
– м. 04.2015 г., като общо дължимата сума възлиза на 2911, 72 лв. Законната
лихва за върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава
до 30.10.2015 г. възлиза на сумата 162, 70 лв. Процесният
период от м. 02.2013 г. до м. 04.2015 г. не съвпада с отчетните периоди и
експертът изрично е посочил, че прецизно
изчисление на изравнителните сметки, относими към процесния период е извършено от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Предмет на въззивно
обжалване е първоинстанционното решение, в частите, с
които са уважени исковете за установяване съществуването на вземания за
заплащане на стойността на доставена топлоенергия, за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата, за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение на енергията и за заплащане за обезщетение за забава върху
главницата. В останалата част, с която исковете са отхвърлени решението е
влязло в сила.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че в частта по иска за главница за дялово
разпределение в размер на 49, 80 лв. и иска за мораторна
лихва върху нея в размер на 3, 65
лв. първоинстанционното решение е недопустимо, доколкото
такива искове не са били предявени от ищцовото
дружество. В изпълнение на дадени указания от първоинстанционния
съд с нарочна молба „Т.С.“ ЕАД е посочило, че претендира сумата от 2911, 72 лв.
– главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за пероида
от м. 02.2013 г. до м. 04.2015 г. и сумата от 161, 43лв. – обезщетение за
забава за периода от 31.03.2013 г. 30.10.2015 г. Следователно не са били
предявени искове за установяване дължимостта на
вземания за заплащане на цена за извършване на услугата дялово разпределение в
размер на 49, 80 лв. и за заплащане на обезщетение за забава върху търсената
сума в размер на 3,65 лв., поради което и решението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени
искове е недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази част.
По правилността на решението в
обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявените искове, които са
предмет на обжалване, са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземания за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост
и за обезщетение за забавено изпълнение, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи искът за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу
задължение на ответницата да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /, поради което и за
ответницата да е възникнало задължение за заплащане на стойността на същото. По
отношение на акцесорния иск за установяване
съществуването на вземане за заплащане на обезщетение за забава по делото
следва да се установи, че ответницата е изпаднала в забава.
По делото се установи, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по
което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.С.“
ЕАД като Н.А. М.е осъдена да му заплати стойност на потребена
топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата.
Възражение срещу заповедта е депозирано в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването
им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и
в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия /аналогична дефиницията за
потребител по см. на § 1, т. 42 от ЗДР на ЗЕ/ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване
от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
Съдът приема, че по делото е
установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ответницата Н.А.М. притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“ по отношение на процесния
имот. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че същата е
придобила процесния недвижим имот въз основа на
сключен договор за дарение. Освен това видно от приетите отчети на уредите за
индивидуално измерване на разходите за отопление, ответницата – посочена като
абонат, е осигурила достъп на фирмата за дялово разпределение и е подписала
отчетите. Липсват каквито и да било данни и доказателства, които да
разколебават качеството ѝ на собственик на имота, а оплакванията,
съдържащи се във въззивната жалба в този смисъл са несъстоятелни.
Ето защо Н.А.М. се легитимира като клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.
153 ЗЕ и отговаря за задълженията за заплащане на нейната цена.
От приетото заключение по
техническа експертиза, се установява, че ищецът е доставял енергия в сградата,
отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция и през процесния период страните са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008 г. и 2014г, одобрени от
ДКЕВР и действащи през процесния период, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договорът между
потребителите на топлинна енергия и топлопреносното
предприятие съдържа качествени параметри, които са въведени от самия
законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява
като задължение оператора на топлопреносната мрежа,
който е част от топлопреносното предприятие, да
осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в
съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване
по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от
ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора
на топлопреносната мрежа да осигурява режима на
работа на топлоснабдителната система, като определя
температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния
хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални
разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на
потребителите и следи за спазването им.
Настоящият състав приема, че от
събраните по делото доказателства - неоспорен протокол за отчет на уреди в
имота, изравнителни сметки и от заключението на съдебно - техническата
експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано
от другите събрани по делото доказателства, по делото е установено, че за
периода от 01.02.2013 г. до 30.04.2015 г. за имота потребената
енергия е на стойност от 2809, 82 лв.. Тази енергия е начислена при условията
на установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите и без да
се вземат предвид просрочени или неплатени сметки за предишни периоди.
Доколкото по делото не се доказа плащане по партидата на ответницата, а и вещото
лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че липсват данни
за такова, съдът намира, че сумата за доставена топлинна енергия е дължима. Направените
оплаквания във връзка с прихващането на сума от 702, 96 лв., дължима за връщане
на абоната след изравняване на сметките за отчетния период от м. 05.2012 г. до
м. 04.2013 г. са несъстоятелни. Изрично е посочено от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, че отчетните периоди и процесния
период не съвпадат, поради което и е акцентирано, че сумата, дължима за
доставена топлинна енергия за процесния период е
изчислена прецизно от експертът по съдебно-техническата експертиза. Към
заключението по СТЕ е приложена нарочна таблица, в която са отразени всички
дължими вземания към „Т.С.“ ЕАД за сградна
инсталация, отопление на имот и битово горещо водоснабяване
за процесните месеци, както и изравнителната стойност
за конкретния период. Посочено, че за м. 02.2013 г. общата стойност на
фактурата е 200, 54 лв., за м. 03.2013 г. – 188, 64 лв., а за м. 04.2013 г. –
106, 95 лв., като за тези месеци изравнителната стойност от отчета,
направен от фирмата за дялово разпределение е 187, 13 лв., следователно
прихващането по изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът приема
за релевантно съобразява относимите данни към
конкретния процесен период, а не се извършва
прихващане с вземания от предходен период, каквото е твърдението на въззивника.
По отношение на акцесорния
иск за забава
Приложима за това вземане за периода от м. 02.2013
г. до м. 02.2014 г. е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Общите условия от 2008
г., одобрени с Решение на ДЕКВР от 07.01.2008 г., съгласно която купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят и вещото лице е изчислило размерът на
вземането за мораторна лихва за процесния
период спрямо тези правила, поради което и съдът кредитира с доворие изводите му по отношение на процесните
вземания за мораторна лихва върху задълженията за
цена на доставена топлинна енергия до приемането на Общите условия на „Т.С.“
ЕАД от 2014 г.
След м. 02.2014 г. до м. 04.2015 г.
действащи са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от Общите условия от 2014 г.,
одобрени с Решение на ДЕКВР от 03.02.2014 г. За задълженията, възникнали при
действието на тези ОУ с чл. 32 и чл. 33 е уговорено да се плащат след
публикуване на фактура на интернет-страницата на ищеца, поради което съдът
приема, че това е съглашение изискуемостта на задълженията да настъпва след
покана за плащане. Изискуемостта настъпва след поведение на кредитора,
представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане
съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на
интернет-страница на кредитора. По делото обаче не е установено ищецът да е провел
поведение, което да обоснове извод за настъпване изискуемостта на вземанията,
възникнали след февруари 2014 г. поради което и настоящият състав приема, че
решението на първоинстанционния съд в тази часте неправилно и следва да бъде отменено. Вещото лице по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е изчислило дължимата лихва за
периода от 03.2014 г. до 04.2015 г. в размер на 79, 19 лв., видно от
приложената към експертизата таблица, поради което и искът в тази част следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По частната жалба:
При съобразяване на правилото по чл. 78, ал.
1 ГПК съдът следва да присъди сторените разноски съразмерно на уважената част
от иска, като законът не допуска изключение и разграничение по отношение на
характера на разноските, а именно дали те представляват юрисконсултско
възнаграждение. Общата сума на претендираните
разноски, в това число и тези за юрисконсултско
възнаграждение, се намалява съразмерно на отхвърлената претенция. При това
положение основателни са оплакванията на частният жалбоподател, че съдът е
отказал да измени решението си в частта за разноските и да ги редуцира. В
случая следва да бъдат присъдени разноски пред заповедния и исковия съд за
държавна такса и юрсиконсултско възнаграждение
съобразно уважената част на иска.
Спорът за разноските по делото се решава от
исковия съд с оглед действащите към момента разпоредби. Определеното от
настоящия състав юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ е 50 лв., а за исковото съгласно чл. 25, ал. 1 от
същата Наредба е 100 лв. и при съобразяване на тези размери следва да бъдат
присъдени разноски.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото отговорността за
разноски следва да се разпредели между страните съобразно уважената част от
исковете, респ. уважената част на въззивната жалба.
Пред заповедния съд заявителят „Т.С.“ ЕАД е
направил разноски в общ размер на 111, 46 лв. /за държавна такса – 61, 46 лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 50 лв./ и с оглед
изхода на производството, същите следва да бъдат уважени до общия размер от 104,77
лв., а първоинстанционното решение в частта, с която
вземането за разноски е уважено над сумата от 104,77 лв. до присъдения размер
от общо 397, 25лв. /сбор от 60, 23 лв. – държавна такса и 337, 02 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ следва да бъде отменено.
Пред първоинстанционния
съд ищецът „Т.С.“ ЕАД е направил разноски, както следва : за държавна такса – 203,
02 лв., 250 лв. – за възнаграждение на вещо лице по СТЕ; 200 лв. - за възнаграждение
на вещо лице по ССЕ, и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ настоящият състав определя
дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. С оглед изхода на спора същите следва да бъдат уважени до размера от
707, 83 лв., а първоинстанционното решение в частта,
с която вземането за разноски е уважено над сумата от 707, 83 лв. – съдебни
разноски за исковото производство до присъдения размер от 753, 02 лв. следва да
бъде отменено.
Пред заповедния съд длъжницата Н.А.М. е
претендирала заплащане на адвокатско възнаграждение съгласно договор за
адвокатска защита и съдействие в размер на 946 лв. и с оглед изхода на
производството ѝ се дължи сума в размер на 56, 72 лв., доколкото първоинстанционният съд е присъдил 38, 92 лв., следва да
бъде присъдена още сумата от 17, 84 лв. Пред първоинстанционния
съд ответницата Н.А.М. е претендирала съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв., платено в брой съгласно сключения договор за адвокатска
защита и съдействие и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на
производството в полза на ответницата се дължи сумата от 60 лв.
Пред въззивния съд
въззиницата е претендирала съдебни разноски, като са
представени доказателства, че са сторени такива за държавна такса в размер на 25
лв. и 900 лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор е
платено в брой при сключването му. Съдът намира за основателно направеното от въззивмаваемата страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззивника
адвокатско възнаграждение. Процесният спор не се
отличава с правна и фактическа сложност , поради което и дължимото адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуцирано до определения в Наредбата от
09.07.2004 г. минимум от 300 лв. С оглед изхода на производството следва да
бъде присъдена сумата от общо 19, 50 лв., представляваща сторените по делото
разноски.
Пред въззивния съд
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е претендирало
разноски за юрисконсултско възнаграждени,
но по делото не са извършени процесуални действия, които да обуславят
присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Не е
подаден отговор на въззивната жалба, нито
процесуалния представител на „Т.С.“ ЕАД се е явил в открито съдебно заседание,
поради което и юрисконсултско възнаграждение не
следва да бъде присъждано.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски за частното
производство за обжалване на определението, с което първоинстанционният
съд е отказал да измени решението си в частта за разноските, съдът приема, че
разноски не се дължат. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото
във връзка с дължимостта и размера на
направените съдебни разноски. Това производство не е самостоятелно, а е способ
за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да
се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по
чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече
съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни
разноски. Предметът на производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като
предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По
същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по
обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в
процеса относно разноските /в този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по
ч.т.д. № 810/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение №
278/01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1338/2020 г. на ВКС, III – то г.о.,
Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. по описа на
ВКС, III г.о./. При така възприетото искането на жалбоподателя за
присъждане на съдебни разноски за частната жалбата не следва да се
уважава.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 168050 от 10.07.2017г. по гр.д. № 9962 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, 75-ти състав в частта, с която е признато за установено по предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Н.А.М. с ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание на чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 49, 80 лв. – главница за дялово разпределение за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “*******, абонатен № 068773
за периода от 02.2013 г. до 04.2015 г., ведно със законната лихва от 18.11.2015
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 3,65 лв. - обезщетение
за забава за изплащането на главницата за периода от 31.03.2013 г. до 30.10.2015
г. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по иска в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 168050 от 10.07.2017г. и Определение № 13687/16.01.2020 г. по гр.д.
№ 9962 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 75-ти състав в частта, с която е признато за установено по предявения от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.А.М. с
ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата над 82, 24 лв. до уважения размер от 157,78 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “*******,
абонатен № 068773 за периода от 01.03.2014 г. до 30.10.2015 г., както и
в частта за разноските, с която Н.А.М. с ЕГН **********, с адрес *** е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** сторените по делото разноски в заповедното производство над 104,77 лв. до 399,
02 лв. и в исковото производство над 707,83 лв. до 753, 02 лв. и в частта, с която е оставена без
уважение молбата за изменение на Решението в частта за разноските и разноските за
заповедното и исковото производство не са редуцирани И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 149 и сл., чл. 154-155 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че Н.А.М. с
ЕГН **********, с адрес *** дължи на ищеца сумата над 82, 24 лв. до уважения
размер от 157,78 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “*******,
абонатен № 068773 за периода от 01.03.2014 г. до 30.10.2015 г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело 70775/2015 г.
по описа на СРС, 75 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168050 от 10.07.2017г. и Определение № 13687/16.01.2020 г. по гр.д. № 9962 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, 75-ти състав в останалата обжалвана част.
В останалата част Решението е влязло в сила
като необжалвано.
ОТМЕНЯ Определение № 13687/16.01.2020 г. по гр.д. № 9962 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, 75-ти състав в частта, с
която не са редуцирани разноските за заповедното производство до 104, 77 лв. и
за исковото произовдство до 707, 83 лв. И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА присъдените в полза
на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** разноски за заповеведното
производство до размера на 104, 77 лв. и за исковото производство до размера от
707,83 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Н.А. Младеновас ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 17, 84 лв. – разноски в заповедното производство, сумата от 60 лв.
– разноски в исковото производство и сумата от 19, 50 лв.,
представляваща съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца “Н.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.