Определение по дело №376/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 124
Дата: 29 юли 2019 г.
Съдия: Румяна Господинова Илиева
Дело: 20191010600376
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                               

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

                          Гр. София, 29.07.2019 г.

 

 

Апелативният специализиран наказателен съд, втори състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през 2019 г., в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА

                                                                    ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА

 

сложи на разглеждане докладваното от съдия Илиева ВНЧД № 376/19  г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото въззивно производство е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, т. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С.Д., като защитник на оправдания Н.Ц.Ч., срещу определение от 05.0.2019 г. по нохд № 1126/15 г. СНС. С посочения по-горе съдебен акт е оставена без уважение молбата на Н.Ц.Ч., чрез защитника му адв. Д., за връщане на иззети вещи. В жалбата се обосновават оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт. Счита за налични безспорни доказателства за собствеността на Ч. на иззетата, при оглед на местопроизшествие, сума от 1000 щатски долара, чието връщане се  претендира. Моли за отмяна на определението и постановяване връщане на Ч. на иззетата като веществено доказателство сума от 1000 щатски долара.

Специализирана прокуратура, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не прави възражение по подадената частна жалба.

АСНС преценява частната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

         Въззивната съдебна инстанция, като прецени наведените в частната     

жалба доводи, взе предвид  доказателствата по делото и като провери    служебно и изцяло правилността на обжалваното определение, намира частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.  

Определението на СНС, предмет на въззивен съдебен контрол, като постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд приема правните изводи на предходната съдебна  инстанция, че в настоящия казус, по отношение на иззетите банкноти на обща стойност 1000 щатски долара при проведения на 11.05.2012 г. в с. И., общ. Р., обл. П., в присъствие на оправдания К. С., управлявал автомобила преди задържането му, оглед на лек автомобил „О.“, ДКН С., не са налице условията на закона за връщането им на претендиращия Ч..

Принципното положение при връщането на предметите, иззети като веществени доказателства, е регламентирано в разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от НПК. Тази законова норма повелява да се възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането на вещта от съответния правоимащ. Веществените доказателства следва да се върнат „на правоимащите, от които са отнети”, като „правоимащ” е не само собственикът на вещта, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещта.

От удостовереното в протокола за оглед на местопроизшествие е видно, че доларови банкноти с различен номинал, на обща стойност 1000 щатски долара, намерени и иззети от външен джоб на платнена чантичка с презрамки, намерена в жабката на автомобил „О.“, ДКН С., са се намирали във фактическа власт на оправдания К. С., управлявал този автомобил до задържането му от органите на полицията и от когото тези вещи са били отнети - правоимащо лице съобразно коментираната процесуална норма.

От факта на намерени в чантичката в калъф лична карта на името на частния жалбоподател Ч., контролен талон и СУМПС на същото име, правилно обсъден от СНС във връзка с обясненията му като обвиняем от 07.12.2012 г., депозирани пред разследващ полицай и в присъствието на упълномощения му защитник адв. С.Д. /л. 148-149, т. 1 ДП/, с които категорично и ясно отрича собствеността върху иззетите 1000 щатски долара, с твърдение, че принадлежат на неговата майка А. Х. Ч., се разкриват действителните отношения върху претендирантите за връщане веществени доказателства.

Ето защо, предвид предполагаемото притезание върху претендираните за връщане парични средства на друго лице, е без значение обстоятелството, както е приел в мотивите си към присъда от 16.05.2017 г. по нохд № 1126/15 г. СНС, че частния жалбоподател Ч. се е намирал в лек автомобил „О.“, ДКН С., заедно с оправдания К. С., но часове преди огледа на местопроизшествие е слязъл от това МПС, качил се на лек автомобил „.“ ДКН С.и се отправил от гр. Р. в посока гр. К..

АСНС преценява, че с оглед приключване на наказателното производство с окончателен съдебен акт /решение № 90/26.06.2019 г. по н. д. 184/19 г. ВКС, второ наказателно отделение/ и предвид липсата в НПК на законодателно установени гаранции срещу злоупотреба с права от страна на претендиращото на самостоятелно основание връщане на вещите лице, изводите на предходната съдебна инстанция за отказ от връщане на Н.Ц.Ч. на иззетите при проведения на 11.05.2012 г. в с. И., общ. Р., обл. П., в присъствие на К. С., управлявал автомобила преди задържането му, оглед на лек автомобил „О.“, ДКН С., 1000 щатски долара, са законосъобразни.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 3 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд

 

 О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.07.2019 г. по нохд № 1126/2015 г. СНС.

  Определението е окончателно.

 

 

 

                                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

 

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: