Мотиви към Решение № 1282,
постановено по НАХД № 4005 по
описа на Районен съд- гр.Бургас за 2016 г.
Производството
в Районен съд-гр.Бургас е започнало по повод внесено от Районна прокуратура-гр.Бургас
постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на Д.Ж.Г. ЕГН**********, с адрес: ***,
с обвинение за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. "Б", пр.2 вр. чл.342, ал.1
от НК, вр. с чл.40 ал.1 и 2 и чл.116 ЗДвП, за това, че на 22.12.2015 год. около 11.54 часа в
град Бургас, ***при
управление на моторно превозно средство - специален автомобил марка *** с per № ***, нарушил правилата за движение
визирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.40 ал.1 и 2, чл.116 ЗДвП като при извършване на маневра на заден ход с управлявания от него
автомобил допуснал ПТП с преминаващата зад него пешеходка T.Б.Г. и по
непредпазливост й причинил счупване на ляв ацетабулум, довело до трайно затруднение
на движението на ляв долен крайник за срок от 10-12 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, представляващи средна телесна повреда, довела до постоянно общо
разстройство на здравето не опасно за живота.
Редовно призован, обвиняемият се явява в съдебно
заседание. За него се явява адв.С.М. ***, надлежно упълномощен в хода на
досъдебното производство. В хода на съдебното следствие Г. се признава за виновен
и дава обяснения за случилото се. В последната си дума изразява съжаление и
иска от съда да му наложи административно наказание глоба в минимален размер.
За БРП редовно призована, се явява представител, който
поддържа обвинението, но по друг по-лек състав от НК – а именно по чл.343а ал.1
б.”А”, тъй като Г. е помогнал на пострадалата непосредствено след инцидента и е
направил всичко възможно за оказване на помощ. Намира, че това обвинение е
доказано, както и формата на вина – несъзнавана непредпазливост и моли
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК,
като му се определи минимално наказание в размер на 1000 лева.
Защитата иска от съда да признае Г. за невиновен в
повдигнатото му обвинение. Излага доводи, съобразно които определя изключително
виновно поведение от страна на пешеходката, както и заявява, че следва да се
има в предвид особеностите терена. Счита, че не са нарушени посочените от
прокурора разпоредби от ЗДвП. Излага доводи, че след като пострадалата е
стъпала в опасната зона на водача, то следва да се заключи, че не е налице
непредпазлива небрежност от страна на обвиняемия.
Съдът след като се
запозна със събраните по делото доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, установи следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
Д.Ж.Г. на 22.12.2015 година бил на работа като снабдител към ЕТ „Роза 1",
със седалище ***. Същият
притежавал 15 трудов годишен стаж на тази длъжност. В задълженията му влизало
снабдяването със сладкарски изделия на обслужвани от фирмата- работодател
търговски обекти. Дейността си той извършвал със специален служебен автомобил
марка *** с per. № ***. На 22.12.2015 год. обвиняемият
започнал работа около 09.00 часа. Времето било слънчево, а пътната настилка
била суха. Около 11.30 часа той тръгнал от цеха за производство на сладкарски
изделия за да снабдява обектите на фирмата. Първият обект била сладкарница в ***. За да зареди обекта обвиняемия Г. подходил през товарния вход на
магазина, който се намирал от към страната на ул. ***. Товарният изход се намирал от към
източната част на магазина. Той представлявал успоредно разположена на магазина
асфалтирана пътна отсечка, със ширина около 3,5 метра, като в дъното й имало
барака с ключарско ателие. От страна на магазина имало тротоар със ширина 1,5
метра, а от отсрещната му страна имало друг тротоар със ширина 1,0 метра и алея
със ширина 80 сантиметра. На срещуположния на ключарското ателие край на тази
пътна отсечка се намирал входа й, оборудван със знак Ж13 - „Път без
изход".
Обвиняемият разтоварил стоката и
тръгнал да излиза много бавно на заден ход по гореописаната пътна отсечка. При
движението си на заден ход Г. нямал необходимата добра видимост, но продължил
движението си, въпреки, че бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а ако това е невъзможно, да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. По този начин Г. не взел необходимите мерки да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението, вкл. на пешеходците и не
спазил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.
Той
изминал при тези условия, с автомобила, около 5-6 метра, със скорост около 20
км.ч. наблюдавайки пътя единствено чрез страничните огледала. В този момент
обвиняемият усетил съприкосновение на автомобила с пешеходката T.Б.Г., която в
същото време пресичала пътната отсечка в непосредствена близост зад служебния
автомобил управляван от обвиняемия, в опасната зона за спиране, без да го
изчака да премине. Съприкосновението се усетило слабо, но Г. веднага спрял за
да провери какво се е случило. Видял, че е притиснал Г. и веднага се върнал в
автомобила за да го премести малко напред и така я освободил.
От произшествието Т. Г. получила
счупване на ляв ацетабулум, което довело до трайно затруднение на движението на
ляв долен крайник за срок от 10-12 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес и представлявало средна телесна повреда. Г. получила и други наранявания
представляващи лека телесна повреда - контузия на гръдния кош и коремната
област със счупване на седмо ребро вдясно.
Според заключението на
изготвената авто-техническа експертиза причина за възникване на ПТП-то е комплекса –
водача Г. започнал маневра на заден ход, след като не е осигурил лице, което да
му сигнализира за възникнала опасност, а пешеходката Г. съпричинила
реализирането на инцидента, тъй като е минала непосредствено зад движещото се
МПС, без да го изчака да премине, като по този начин е попаднала в опасната му
зона. Автопроизшествието е било предотвратимо. Пешеходецът от своя страна не е
следвало да преминава на това място, но
и вече предприел това действие е следвало да бъде особено внимателен и да
пропусне преминаването на автомобила.
На водача Г. е направена и проба за
наличие на алкохол в кръвта, която не е отчела такова съдържание. От
приложената в ДП съдебномедицинска експертиза е видно, че Т. Г. получила
счупване на ляв ацетабулум, което довело до трайно затруднение на движението на
ляв долен крайник за срок от 10-12 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес и представляващо временно разстройство на здравето, не опасно за живота
- средна телесна повреда по смисъла вложен в чл.129 ал.2 НК. Г. получила и
други наранявания представляващи лека телесна повреда - контузия на гръдния кош
и коремната област със счупване на седмо ребро вдясно.
От приложената справка съдимост на обвиняемия Д.Г.
е видно, че същият не е осъждано лице.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал, разгледан по
отделно и в съвкупност, а именно от свидетелските показания на свидетелите Т.М.,
М. М., които кореспондират помежду си и с обясненията на обвиняемия Г., от извършения
оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, справката за съдимост на Г.,
протоколи за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, изготвената химическа и съдебномедицинска експертиза, авто-техническа
експертиза протокол за ПТП, приложена епикриза, справки за нарушител в региона.
В настоящото производство по глава ХХVІІ НПК, съдът не е задължен да събира
повторно доказателства, които са били събрани в хода на досъдебното производство.
Съдът може да ги ползва директно, стига тези доказателства да са били събрани
при спазване на предвидения процесуален ред, а това означава, че е допустимо
отклонение единствено по отношение на непосредствеността, но не и по
изискванията за допустимост и валидност на доказателствените материали. В
настоящия казус съдът намира, че разпитът на свидетелите в ДП е бил задълбочен
и достатъчно информативен. Съдът не намира съществени противоречия в
обясненията на обвиняемия и показанията на пострадалата, за да е налице
необходимост от провеждането на очна ставка. Заключенията на вещите лица са
достатъчно пълни ясни и обосновани. Автотехническата експертиза е дала отговори
на въпросите за движението на МПС преди настъпването на ПТП и към момента на
удара с пешеходеца, опасната зона, скоростта на движение, мястото на удара,
било ли е възможно предотвратяването на ПТП
и неговия механизъм.
С действията си обвиняемият Д.Г. от обективна страна е
извършил престъпление чл.343, ал.1, б. "Б", пр.2 вр. чл.342, ал.1
от НК, вр. с чл.40 ал.1 и 2 и чл.116 ЗДвП, за това, че на 22.12.2015 год. около 11.54 часа в
град Бургас, *** при управление на моторно превозно средство - специален
автомобил марка *** с per № ***,
нарушил правилата за движение визирани в Закона за движение по пътищата, а
именно: чл.40 ал.1 и 2, чл.116 ЗДвП като при извършване на маневра на заден ход
с управлявания от него автомобил допуснал ПТП с преминаващата зад него
пешеходка T.Б.Г. и по непредпазливост й причинил счупване на ляв ацетабулум,
довело до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок от
10-12 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, представляващи средна телесна
повреда, довела до постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота.
От обективна страна Г. е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл.40 ал.1 и 2 и чл.116 от ЗДвП.
Когато е възникнала опасността
пешеходецът се е намирал в „опасната зона” за спиране на лекия автомобил и
въпреки това срещата е станала, ударът е били нанесен, от което следва извод,
че в случая водачът на МПС е закъснял с извършването на задължителното спиране,
допуснал е грешка, направил е нарушение. Ударът е бил предотвратим.
От субективна страна деянието е било извършено
при форма на вината "непредпазливост" по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. След настъпването на ПТП водачът е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата чрез оказване на
помощ на св.Г. при преместването и от пътното платно, обадил се е на тел.112,
изчакал е линейката и е успокоявал пострадалата. Това негово действие
предпоставя квалифициране на извършеното деяние по друг по-лек състав, а именно
по чл.343а ал.1 б.”А” НК, поради което и съдът призна обвиняемия за виновен
именно по този състав и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по
чл.343 ал.1 б.”Б” НК.
С оглед
установеното от фактическа страна, предвиденото в НК наказание за извършеното
от Г. престъпление – до две години лишаване от свобода или пробация,
обстоятелството, че същият не е осъждан, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от НК, с престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди и със същото не е причинена тежка
телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние, както и не са
налице другите пречки посочени в чл.78а, ал.7 от НК води до извода, че са
налице всички предпоставки за приложението на чл.78а от НК.
Поради гореизложеното, обвиняемият
Д.Г. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по 343а ал.1 б.”а” предложение второ
вр. чл.343 ал.1 б.”б” предложение второ вр. чл.342 ал.1 предложение трето от НК
вр. чл.40 ал.1 и 2 и чл.116 от ЗДвП
с налагане на административно наказание, т. е. спрямо него следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78а от НК.
С оглед установеното от фактическа
страна, при определяна на административното наказание глоба, съдът намира, че
са налице смекчаващи вината обстоятелства. Това са изразеното съжаление и
критичност към стореното и съдействието му за разкриване на обективната истина
– не се е укрил и е спомогнал на органите на ДП. С оглед на тези изводи съдът
намира, че обществената опасност на обвиняемия е ниска. Обществената опасност
на деянието обаче е завишена. Съдът е на мнение, че определянето на размера на
наказанието глоба следва да бъде при превес на смекчаващи вината обстоятелства.
Затова определи същото в размер от 1000 (хиляда) лева, което е минимално предвиденото
в закона.
Съдът отчете, че нарушителят следва да бъде лишен от право да управлява
МПС, но тъй като има няколко наложени административни наказания за нарушения по
ЗДвП /стр.60 справка за нарушител/, то това наказание следва да е в размер на
шест месеца на основание чл.343г НК.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати в полза на бюджета на ОД
на МВР в гр.Бургас направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
380.24 лева за изготвените експертизи.
На основание ч.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия заплати в полза на бюджета на Районен съд в
гр.Бургас съдебни разноски в размер на 10,00 (десет) лева за служебно издаване
на два изпълнителни листа.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд, 17-ти
наказателен състав постанови решението си, което обяви на страните в открито
съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала:
Д.М.