М О Т И В И
към присъда №17/21.04.2017г.
по НОХД №33/2017г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Производството
пред Окръжен съд гр.Силистра е образувано по внесен от Окръжна прокуратура
гр.Силистра обвинителен акт срещу:
Подсъдимата М.И.М., За това, че :
За периода 16.12.2015г. - 17.12.2015г. в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, за да получи кредити от банки Държавна
спестовна каса ЕАД - Силистра и Обединена българска банка Силистра е представила неверни сведения относно реализирани месечни доходи, както следва:
На
16.12.2015 г. е представила пред
Държавна спестовна каса ЕАД -Силистра неверни сведения, съдържащи се в „Съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово/служебно
правоотношение по разплащателна сметка във връзка е предоставяне
на кредит и уведомление за залог на вземания“,
на което е придаден вид, че
е издадено от „ВИП“ ЕООД;
На 17.12.2015 г. е представила пред Обединена българска банка ЕАД - Силистра неверни сведения, съдържащи се в „Справка-декларация за месечното трудово възнаграждение на кредитоискателя", на което е придаден вид, че е издадено
от ВИП ЕООД – Силистра, престъпление по чл. 248а, ал.1, във вр. с
чл. 26, ал.1 от
НК.
За това, че:
На 08.01.2016г. в гр. Силистра, пред
Държавна спестовна каса ЕАД - Силистра съзнателно се е ползвала от неистински
официален документ - Удостоверение № 003/06.01.2016г. за липса на задължения, издадено от Обединена
българска банка - като за самото
съставяне не може да и се
търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 от НК, във вр. чл. 308, ал.1 НК.
Наказателното производство протече по
реда да глава ХХVІІ от НПК. Направени са
изявления на подсъдимата, че признава фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти в съдебното производство. На подсъдимата М. са разяснени правата и е уведомена, че направените от нея
самопризнания и събраните на досъдебното производство доказателства, които ги
подкрепят, ще се ползват при постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І от НПК.
След
провеждане на съкратено съдебно следствие и след определение на съда, с което е
констатирано, че самопризнанията на подсъдимата и описаните факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства е даден ход на съдебните прeния.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и предлага на подсъдимата да се наложи наказание по вид „Пробация” и
за двете инкриминирани деяния над минималния размер от с приложението на 58а ал.4, вр.чл.55 от НК, като посочва конкретни параметри на
наказанието, поради наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства –
наличие на чисто съдебно минало, обременено семейно и материално положение,
както и кумулативно предвиденото наказание
„Глоба” да не бъде налагано на основание чл.55 ал.3 от НК.
Защитникът на подсъдимата пледира за налагане на минимално наказание
съобразно разпоредбата на чл.58 от НК, което да отговаря на целите на чл.36 от НК .
В осигуреното й право на последна
дума, подсъдимата заявява, че съжалява за извършеното, моли съда за наказание пробация.
Съдът,
като взе под внимание направените от подсъдимата по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания в съдебно заседание и прецени събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата М.М.
*** работи като сервитьор в заведение стопанисвано от „ВИП“ ЕООД гр. Силистра,
като през течение на годините е напускала и се е връщала на работа. Не е била
на работа за периода от 05.02.2015 г. до 27.05.2015 г., когато отново е постъпила на работа и видно от
приложена справка от ТД НАП, месечния и доход е варирал от 350 до 450 лева.
В края на 2015 г. подс.
М.М. е решила да изтегли кредит от Изикредит гр. Силистра, поради което е отишла при св. Й.Й. - към него момент мениджър кредитен екип към „Изикредит“. След разговор между двете, тъй като М. е искала да изтегли по голяма сума, св. Й.
я посъветвала да кандидатства за кредит в някоя банка, например ДСК. М. е помолила св. Й. да отиде с нея до Банка
ДСК, тъй като нямало да се справи сама.
В началото на м. декември 2015 г., подс. М. е отишла в „Банка ДСК“ ЕАД, заедно със св. Й. при
св. Д., като е поискала да и бъде отпуснат кредит в размер на 10000 лева. Св. Д.
и е разяснила условията, след което и е дала бланка Съгласие на работодател за
превод на заплата, което да се попълни от работодателя. На16.12.2015 г. М. отново е отишла в Банка ДСК при св.
Д., където е попълнила саморъчно молбата
за кредит, всички декларации за имуществено и гражданско състояние, декларация
за липса на задължения и договора за кредит. На същата дата М. е представила пред св. Д. и попълнено от
работодател „Съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по
трудово правоотношение по разплащателната сметка във връзка с предоставяне на
кредит и уведомление за залог на вземания“ от работодателя - фирма ВИП ЕООД. На
същата дата подс. М. е декларирала, че не е
кандидатствала на друго място за отпускане на кредит. В същия ден не е бил
отпуснат кредит на обвиняемата.
На 17.12.2015 г. подс.
М. е отишла в банка ОББ при св. П.К.Ж., която към момента е работила в същата
банка на длъжност обслужване на клиенти и е поискала да изтегли кредит в размер
на 8 000 лева. Св. Ж. е дала на М.
бланка Справка - декларация за месечното трудово възнаграждение на
кредитоискателя от работодател. На същата дата М. отново е посетила банката, вече с попълнена
справка за дохода и от работодател. Искането за кредит е било попълнено
саморъчно и подписано от М. и на същия
ден и е бил отпуснат кредит от 8 000 лева, като сумата и е била изплатена от
касата на банката.
На 28 декември 2015 г. е бил отпуснат
кредита на подс. М. ***, поради което и на същата
дата е бил сключен договор за отпуснат кредит в размер на 10 000 лв. На същата
дата М. е съобщила на кредитния
инспектор - св. Д., че вече е изтеглила друг кредит в размер на 8 000 лева от
ОББ. Подсъдимата е заявила, че желае да остане клиент на банка ДСК и от сумата
от 10000 лева ще рефинансира получения кредит от ОББ. За целта е било попълнено
платежно нареждане за сумата от 8 140 лева /тъй като М. е заявила, че погасителната и вноска по
кредита в ОББ е 140 лева/.
След превеждането на сумата от 8 140
лв. от банка ДСК на банка ОББ, с оглед погасяване на задължението й, подс. М.М. не е наредила
изплащането му, а лично е изтеглила сумата. С оглед необходимостта от усвояване
на остатъчната сума, отпусната от ДСК в началото на м. януари 2016 г. М.М. е представила изискващото се за това Удостоверение от
банка ОББ за липса на задължения. Обвиняемата е отишла в ОББ клон Силистра и и
е било издадено такова удостоверение, но в него е пишело, че същата има
задължения към ОББ. Това удостоверение М.
*** е представила друго с различно съдържание, на което е било придаден вид, че
е издадено от ОББ Силистра. На 08.01.2016 г. е била отблокирана
и остатъчната сума по кредита от 10 000 лева.
Видно от събраните доказателства -
разпити на свидетели - служители на ОББ И.Н. - директор и В.М. - мениджър,
представеното Удостоверение от банка ОББ се е различавало от издаденото
официално Удостоверение от ОББ, тъй като невярно отразявало обстоятелството, че
М.М. е погасила съществуващия в ОББ кредит в размер
на 8 000 лева.
М. е заявила, че е изтеглила
кредитите по искане на нейния познат - св. Н.Н.,
който й е дал попълнени и подписани и двете справки, „Съгласие на работодателя
за превеждане на всички вземания по трудово правоотношение по разплащателната
сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания“
и Справка - декларация за месечното трудово възнаграждение на кредитоискателя
от работодател, на които е придаден вид, че са издадени от работодателя фирма
ВИП ЕООД.
От свидетелските показания на лицето Н.Н. е видно, че лицето твърди, че няма представа за отпусканите
кредити на М.М., че не е получавал от нея парични
суми, нито ги е изисквал, както и че не й е предоставял документи - съгласия от
работодател за отпускане на кредит с вписана невярна сума на месечните
възнаграждения, нито пък Удостоверение за липсващи задължения, издадено от
банка ОББ, което да послужи пред банка ДСК. Лицето Н.Н.
твърди, че единствено е попълнил образец от съгласие от работодател, без да
полага подписи и печати.
От разпитите на управителя и
счетоводителя на фирма ВИП ЕООД - св. Б.Ч. и св. Й.Т., е видно, че никоя от тях
не е съставяла, подписвала и полагала печати на фирмата върху справки за
трудови доходи на М.М., работеща като сервитьор във
фирмата, както и че декларираните месечни доходи на М.М.
в подадените 2 бр. справки, на които е придаден вид, че са издадени от
работодателя й ВИП ЕООД, не отразяват получаваното от нея реално възнаграждение
като сервитьор.
Приобщени са оригиналните банкови
документи от банка ДСК и банка ОББ, постъпили в отдел разследване на 29.11.2016
г. с оглед графическото изследване на авторството на изготвените документи -
справки от работодател „ВИП" ЕООД и удостоверение от банка ОББ за
наличие/липса на задължения.
Видно от изготвената графическа експертиза
е установено, че:
Подписът положен в графа „подпис“ на
„декларатор /кредитоискател/“, в молба - декларация за отпускане на
потребителски кредит от 17.12.2015 г. е изпълнен от М.И.М.;
Подписът положен в графа „управител“
в „Справка - декларация" от 15.12.2015 г., не е изпълнен от Б.Ч.П. -
управител на ВИП ЕООД. Подписът в графа „касиер/гл. счетоводител“ не е изпълнен
от Й.В.Т.. Ръкописният текст е написан от Н.Н.Н..
Отпечатъка от печат в документа е положен от един от печатите на „ВИП“ ЕООД.
Ръкописният текст в документа и подписите са изпълнени със сходни по
физико-химически свойства мастилни пасти;
Подписът в графа „подпис на
кредитоискателя“ в искане за кредит текущо потребление от 16.12.2015 г. е
изпълнен от М.И.М.;
Подписът положен в графа „Подпис на
кредитоискателя: дата“ в декларация за гражданско и имуществено състояние и за
„свързани лица“ от 16.12.2015 г. е изпълнен от М.И.М.;
Подписът , положен в графа „име,
подпис и печат“ в „Съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по
трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка във връзка е
предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания" от 16.12.2015 г. не е изпълнен от Б.Ч.П. - управител на ВИП
ЕООД. Ръкописният текст е написан от Н.Н.Н..
Отпечатъка от печат в документа е положен от един от печатите на „ВИП“ ЕООД.
Ръкописният текст в документа и подписът са изпълнени със сходни по
физико-химически свойства мастилни пасти;
Подписът, положен в графа „В. М. МеБД“ в Удостоверение до банка ДСК с изх. № 003/06.01.2016
г. / екземплярът, който е представен от банка ДСК, със зъверка
на задната страница за извършена проверка/, не е изпълнен от лицето В. Ееоргиева М.. Подписът, положен в графа „И.Н. Директор“ в
същия документ, не е изпълнен от И.П.Н.. Отпечатъка е положен с тампонно мастило.
За поставянето на печатите подс. М.М. е дала обяснение, че
ги е положила лично тя, тъй като е имала достъп до един от печатите като
сервитьор в заведението, където се е помещавал офисът на „ВИП" ЕООД.
По отношение на Удостоверение от
банка ОББ, представено от подс.М.М.
в банка ДСК - Удостоверение до банка ДСК с изх.№ 003/06.01.2016г.,
/екземплярът, който е представен от банка ДСК със заверка на задната страна за
извършена проверка от св. В. Д./, е установено от свидетелските показания на
св. М. и св. Н., че е със съдържание, различно от фактически издаденото
Удостоверение от ОББ, по искане на самата подс. М.М. за наличие/липса на задължения към банка ОББ, а също
така и че подписите, положени в представения от нея в ДСК документ, не са
изпълнени от св. М. и Н..
Описаната фактическа обстановка се
признава от подсъдимата М. и се подкрепя от събраните по досъдебното
производство писмени и гласни доказателства: от обясненията на подсъдимата,
показанията на свидетелите, свидетелство за съдимост, комплексна експертиза,
писмени доказателства- документи от Банка ДСК и от ОББ Силистра относно
изтеглени кредити и др.
Така установената фактическа
обстановка и всички събрани по делото доказателства налагат следните изводи:
От правна страна:
Събраните по делото доказателство
сочат на осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл. 248 а, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК от подсъдимата М. за това, че за периода 16.12.2015 г. -
17.12.2015 г. в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, за да
получи кредити от банки Държавна спестовна каса ЕАД - Силистра и Обединена
българска банка е представила неверни сведения относно реализирани месечни
доходи , както следва:
На 16.12.2015 г. е представила пред
Държавна спестовна каса ЕАД -Силистра неверни сведения, съдържащи се в
„Съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и
уведомление за залог на вземания, на което е придаден вид, че е издадено от
„ВИП“ ЕООД;
На 17.12.2015 г. е представила пред
Обединена българска банка ЕАД -Силистра неверни сведения, съдържащи се в
„Справка - декларация за месечното трудово възнаграждение на
кредитоискателя", на което е придаден вид, че е издадено от ВИП ЕООД - Силистра.
От обективна страна е подс. М. е осъществила изпълнителното деяние на посоченото
престъпление чрез действие, като е предоставила неверни сведения относно
реализираните и месечни договори, а именно, че получава месечен доход в размер
на чисто 635 лева, съдържащи се в „Съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка във
връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания“ и в
„Справка - декларация за месечното трудово възнаграждение на
кредитоискателя", представени съответно пред банка ДСК и банка ОББ гр.
Силистра, на които е придаден вид, че са издадени от работодателя и „ВИП“ ЕООД,
за да получи кредити в размер съответно на 10 000 лева и 8 000 лева. Към момента
на представяне на неверните сведения подс. М. е
получавала доход в размер на 440 лева. М. е действала в условията на
продължавано престъпление, като в непродължителен период от време, при една и
съща фактическа обстановка и еднородност на вината е извършила едно и също
престъпление.
От субективна страна деянието е
извършено от подс. М. виновно, при пряк умисъл като е
съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид както съдебно минало на подсъдимата така и отчита
като смекчаващи вината обстоятелства направеното самопризнание, и изразеното съжаление за извършеното, затрудненото
материално и семейно положение, наличие на болно дете, оказаното съдействшие на разследването.
При
индивидуализация на наказанието съдът взе предвид и факта, че делото се
разглежда по реда на глава ХХVІІ в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и наказанието, съгласно чл.373 ал.ІІ от НПК
следва да се определи в условията на чл.58а от НК. Съдът следва да определи
наказание по чл. 58а, ал. 1 или по чл. 58а, ал. 4 от НК. Втората хипотеза е
приложима когато са налице условията на
чл. 55 от НК, а в случая, предвид гореизложената аргументация, те са на лице.
Съдът определи наказание на подсъдимата М. на основание чл. 248а, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, във вр.
с чл.36, във вр. с чл. 58а ал.4 от НК, във вр. с чл.55 ал.1 т. 2, буква „б” от НК й налага наказание
по вид ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице, два пъти седмично;
2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от ЕДНА ГОДИНА.
3.
Поправителен труд чрез удръжки върху трудовото й възнаграждение по месторабота
в размер на 10% /ДЕСЕТ процента/ в полза
на държавата за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като времето през което се изтърпява тази
мярка да не се счита за трудов стаж.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не
налага по-лекото наказание „глоба“, което законът предвижда.
Събраните по делото доказателство
сочат на осъществен от подс. М. от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 316, вр.
чл. 308, ал.1 НК, за това, че на 08.01.2016 г. в гр.Силистра, пред Държавна
спестовна каса ЕАД -Силистра съзнателно се е ползвала от неистински официален
документ - Удостоверение № 003/06.01.2016 г., за липса на задължения, издадено
от Обединена българска банка -като за самото съставяне не може да и се търси
наказателна отговорност.
От
обективна страна подс. М. се е снабдила с неистински
официален документ Удостоверение №003/06.01.2016 г. за липса на задължения, на
което е придаден вид, че е издадено от Обединена българска банка клон Силистра,
подписите на което на директор и служител не са изпълнени съответно от
директора И. Н. и служителя В. М. и се е ползвала от това удостоверение като го
представила пред Банка ДСК клон Силистра.
От
субективна страна подс. е действала при пряк умисъл
на вината, като се е снабдила с неистински официален документ, удостоверение за
липса на задължения към ОББ и е представила този документ в банка ДСК.
Обвинението
се доказва от обясненията на обвиняемата, показанията на свидетелите,
свидетелство за съдимост, комплексна експертиза, писмени доказателства-
документи от Банка ДСК и от ОББ Силистра относно изтеглени кредити и др.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид както съдебно минало на подсъдимата така и отчита
като смекчаващи вината обстоятелства направеното самопризнание, и
изразеното съжаление за извършеното,
затрудненото материално и семейно положение, наличие на болно дете, оказаното
съдействие на разследването.
При индивидуализация
на наказанието съдът взе предвид и факта, че делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ в хипотезата на чл.371
т.2 от НПК и наказанието, съгласно чл.373 ал.ІІ от НПК следва да се определи в
условията на чл.58а от НК. Съдът следва да определи наказание по чл. 58а, ал. 1
или по чл. 58а, ал. 4 от НК. Втората хипотеза е приложима когато са налице условията на чл. 55 от НК, а
в случая, предвид гореизложената аргументация, те са на лице. Съдът определи
наказание на подсъдимата М. на основание на основание чл. 316 от НК, във вр. чл. 308, ал.1 НК, във вр. с
чл.36, във вр. с чл. 58а ал.4 от НК, във вр. с чл.55 ал.1 т. 2, буква „б” от НК й налага наказание
по вид ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
3. Поправителен труд чрез удръжки върху
трудовото й възнаграждение по месторабота в размер на 10% /ДЕСЕТ процента/ в полза на държавата за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, като времето през което се изтърпява тази мярка да не се счита
за трудов стаж.
На
основание чл.23 ал.3 от НК групира така наложените наказания като налага
наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
3. Поправителен труд чрез удръжки върху
трудовото й възнаграждение по месторабота в размер на 10% /ДЕСЕТ процента/ в полза на държавата за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, като времето през което се изтърпява тази мярка да не се счита
за трудов стаж.
Подсъдимата
М. следва да заплати и направените по делото разноски в размер на от 388,46лв. /триста осемдесет и осем лева и
46 ст./, представляваща направени разноски по досъдебното производство по
сметка на ОД на МВР гр. Силистра.
Съдът може
да се надява, че така определеното по размер наказание ще въздейства
предупредително върху подсъдимата, ще й
отнеме възможността да извършва други престъпления. Неизбежното наказание на
дееца ще подейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, ще допринесе за удовлетворяване на общественото чувство за
справедливост, еквивалент на възмездието като обществена оценъчна категория.
Съдът счита,
че наложеното наказание в този си вид и размер ще изиграе своята превантивна,
възпитателна, поправителна и възпираща роля.
Водим от
тези съображения съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: