Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260014/12.1.2021г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на единадесети януари 2021 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3870/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу М.Д.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1840,86 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1840,86 лева, представляваща 955,60 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит от 29.04.2015г./сключен между ответника и ищцов цедент – „***“ ООД/; 108,95 лева договорна лихва, за периода 19.06.2015г. – 11.03.2016г.; 188,52 лева лихва за забава, за периода 19.06.2015г. – 31.07.2019г.; 46,39 лева такса за оценка досие; 162,43 лева такса за услуга кредит у дома; 378,97 лева такса за услуга кредит у дома и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Заповедта по ЧГД № 2273/2019г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,  подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди нищожност на договора за кредит.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовият в писмена молба/ поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 29.04.2015г. ответникът и цедент на ищцов цедент/„***“ ООД/, сключили договор за кредит № *********, според който на първия била предоставена сумата от 1100 лева. Уговорено било връщането ѝ, за срок от 45 седмици, с падежни дати всеки понеделник. Страните сключили и договор за допълнителни услуги, по който ответникът следвало да заплати възнаграждение от 641,08 лева, на същите падежни дати и брой вноски. Така общото му задължение по кредита и услугата „Кредит у дома“ възлизало на 1946,34 лева. Уведомленията за двете прехвърляния на вземанията, не били връчени лично на ответника. По делото е приложено такова, от настоящия ищец, за което бил упълномощен от цедента „***“ АД. Договора за цесия между него и първоначалния кредитор - „***“ ООД, бил сключен на 01.07.2017г., а този между „***“ АД и ищеца на 01.11.2017г.. Според заключението на ССЕ извършени били плащания в размер на 294 лева от ответника на първоначалния кредитор. Заявлението по ЧГД № 2273/2019г. постъпило в ШРС на 31.07.2019г.

 

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и размера ѝ; предоставянето на заетата сума; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – Уговорките от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, касаещи дължимото възнаграждение по услугата „Кредит у дома“ са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и заобикалящи разпоредбите на закона за потребителския кредит, втората – чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то, най-често се свързва с принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на престациите. Уговореното възнаграждение по процесния договор, само поради размера си, е в противоречие и с двата, налагайки заплащане такова за ползване на чужди средства надхвърлящо половината от ползваната сума – 597,08 и 700 лева. Както правилно посочва ищцовия представител съществува свобода на договарянето и ищецът е получил пред договорна информация, но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на уговореното възнаграждение/чл. 9 ЗЗД/. ЗПК в чл. 10а, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Нормата изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. В случая  уговорените услуги са именно такава. Тоест изисква се възнаграждение за изпълнение на основното кредиторово задължение по договор за кредит, да предостави парична сума. Отделно от това договора включва две „услуги“, като в него, няма яснота какво е дължимото възнаграждение за всяка „услуга“, нито те са ясно и точно определени, каквото е законовото изискване – ал. 4 на чл. 10а ЗПК. Само това е достатъчно за този състав да приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закон за потребителския кредит, поради което и са нищожни.

Отделно от това по делото липсват доказателства услугите да са предоставяни на ответника – получил е заемната сума на адреса си и седмичните вноски са събирани от същия адрес от служители на ищцовия цедент. По иск за изпълнение на задължение по двустранен договор, кредиторът следва да установи, че е изпълнил задълженията си, за да е основателна претенцията му.  

Искът за сумата 378,97 лева представляваща такса за услуга „Кредит у дома“, е неоснователен и по друга причина. От приложените договори за цесия, не се установява вземанията на първоначалния кредитор „***“ ООД, по договор за допълнителни услуги, включително за такса по услуга „Кредит у дома“, да са прехвърлени на ищеца. В представения по делото опис – л. 24, не е посочена такса за допълнителна услуга „Кредит у дома“.     

 Изложеното налага отхвърляне на предявените искове, като неоснователни /такса за допълнителна услуга „Кредит у дома“ – събиране на погасителни вноски по местоживеене – 378,97 лева и предоставяне кредит в брой по местоживеене на кредитополучателя – 162,43/, за сумата от 541,40 лева.

От останалите искове е основателен, само този за главницата,  но за сумата от 806 лева, в едно със законната лихва върху нея, от 31.07.2019г..

Иска за договорни лихви, не може да бъдат уважени, предвид основателното ответно възражение за недействителност на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Договора, не съдържа погасителен план, съответно, няма съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК, а именно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата…допълнителните разходи. Поради това ищецът може да получи само чистата стойност на кредита, в случая намалена с платените от ответника суми /1100лв – 294лв./.

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 437,84 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 2273/2019г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете – част от извършени разноски в двете производства от 1000 лева, представляващи 300 лева държавна такса по предявените искове; 400 лева разноски за възнаграждение на особен представител и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 100 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 150 лева възнаграждение за вещо лице.   

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу М.Д.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане, по Договор за потребителски кредит № ********* от 29.04.2015г, в размер на 806 лева, представляващи главница по договор за заем, в едно със законната лихва върху главницата от 806 лева, считано от 31.07.2019г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу М.Д.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 108,95 лева договорна лихва, за периода 19.06.2015г. – 11.03.2016г.; 188,52 лева лихва за забава, за периода 19.06.2015г. – 31.07.2019г.; 46,39 лева такса за оценка досие и 541,40 лева такса за допълнителна услуга „Кредит у дома“ – събиране на погасителни вноски по местоживеене – 378,97 лева и предоставяне кредит в брой по местоживеене на кредитополучателя – 162,43, като неоснователни.   

 

ОСЪЖДА М.Д.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, сумата от 437,84 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2273/2019г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: