Р Е Ш Е Н И Е № 260125
25.09.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 25.08.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 1397 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу
Решение № 734/27.02.2020 г. по гр.д.№ 11811/2018 г. на ПРС, с което са
отхвърлени исковете на жалбоподателя да се признаят да установени вземанията му
към М.С.Б. в размер на 1069,66 лв. главница, 59,25 лв. възнаградителна лихва и
124,05 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл.410 ГПк, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 4364/2018 г. на ПРС.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Конкретно
жалбоподателят оспорва правните изводи на първоинстанионния съд , че
прехвърлянето на вземанията с договора за цесия, по силата на който ищецът се
легитимира като кредитор, не е надлежно съобщена на длъжника чрез назначения му
в производството особен представител. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявените
искове.
В
законоустановения срок по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима
и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.
236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.
269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно
производство е установителен иск, предявен по реда на
чл.422 ГПК за съществуване на парични вземания по договор за потребителски
паричен кредит №2615372 от 08.02.2017г., сключен между
ответника и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
гр.София, прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4364 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г.
Първоинстанционният съд е приел за
установено, че между „Уни кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 2615372 на
09.02.2017г., по силата на който
кредиторът се е
задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лв. с такса за
разглеждане от 50
лв. и
19.66 лв. –застрахователна премия. Страните са постигнали съгласие за годишен лихвен
процент в размер на 17,99 % и ГПР от 40,58 %. Сумата за главница и разходи по кредита се дължи на 8 месечни вноски от по 141,11 лв. на 14 число , като
първата вноска е на 14.02.2017 г., а на последната-14.09.2017 г. Вземането по договора е обезпечено със
застраховка по договор между кредитора и трето лице.
Установено е, че сумата
по кредита от 1000 лв. е преведена на кредитополучателя на 09.02.2017 г. по
посочена от ответника банкова сметка, ***.е., кредитът е усвоен, както и че не
са извършвани плащания по него от страна на длъжника. Начислено е обезщетение
за забавено плащане в размер от 124,05 лв. за периода от 14.02.2017 г. до 05.02.2018 г.
Вземанията по кредита са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД на 19.09.2017 г. по силата на договор за цесия.
Спорен пред въззивната инстанция се явява единствено
въпроса относно надлежното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането. В тази връзка районният съд е приел, че изготвеното от цесионера,
упълномощен от цедента, уведомление за цесията, приложено по делото, не е
връчено на ответника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а връчването
му на особения представител в хода на делото не е зачетено като факт по чл.235,
ал.3 ГПК поради ограничените права на особения представител. Въззивният състав
не споделя застъпеното в обжалваното решение становище и не възприема възраженията , свързани с липса на уведомяване на длъжника
за цесията- чл.99, ал.4 ЗЗД. На първо място неуведомяването на длъжника би го
освободило от отговорност към новия кредитор само в случай, че вече е платил на
предишния си такъв- подобни твърдения липсват, а и е установено, че не са
извършвани каквито и да било погашения по дълга. На второ място, в случая
уведомлението е приложено към исковата молба и е връчено на особения
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. / в т.см.Решение по т.д.№ 193/2018 г. на
ВКС, І т.о./. Изводът е, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърляне на
вземането, а ищецът се легитимира като
взискател по цесията.
Изложеното обуславя извод, че предявените
искове за доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло, а
обжалваното решение- отменено като неправилно.
При този изход на делото на жалбоподателя-
ищец ще се присъдят направените от него разноски, както следва: в заповедното
производство-25 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., в
производството пред ПРС- 125 лв. ДТ, 317,71 лв. възнаграждение за особения
представител, 200 лв. депозит за ССЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.26 от НЗПП и във въззивната инстанция- 75 лв.
ДТ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.26
от НЗПП.
Решението на въззивния съд е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 734/27.02.2020 г., постановено по гр.д. №
11811/2018 г. на Районен съд Пловдив, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4
следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 2615372 от 09.02.2017г., сключен с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с договор за цесия, а именно: сумата от 1069,66 лв. /хиляда и шестдесет и девет лева и
шестдесет и шест стотинки/
-неизплатената главница по месечните вноските за периода от 14.02.2017 г. до
14.09.2017 г., 59,25 лв. /петдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ -
договорна лихва за периода от 14.02.2017 г. до 14.09.2017 г.; 124,05 лв. /сто
двадесет и четири лева и пет стотинки/ -
лихва за забава за периода от 14.02.2017 г. до 05.02.2018; законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение 05.02.2018 г. до
окончателно плащане.
ОСЪЖДА М.С.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 сумата от общо 992,71 лв.
разноски в заповедното и исковото производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: