П Р О Т О К О Л
Година, 20.07.2018 град П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
на ДВАДЕСЕТИ ЮЛИ две хиляди и осемнадесета година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
Секретар: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор:
Г. ЛАЗАРОВ
Сложи за разглеждане
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 678 по описа
за 2018 година
На именното повикване в 10:30
часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.Н.И. призован по
телефона от Окръжна прокуратура – град Плевен, се явява лично и с адвокат Е.Е.Б. от САК, редовно упълномощен.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – град Плевен
редовно призована, се явява прокурор Г. ЛАЗАРОВ.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Уважаеми господин
председател, не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.Н.И.: Да се гледа
делото.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване
ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ПРОВЕРИ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Г.Н.И. – роден на *** ***,
област Русе, улица „E****“
№**, българин, български гражданин, неженен, със средно специално образование, неосъждан,
ЕГН **********.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ разясни на страните правата им да направят отводи срещу председателя на
съдебния състава, прокурора, защитника и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи.
АДВ.Б.: Нямам искания за отводи нито към представителя
на държавното обвинение, нито към съдебния състав.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.Н.И.: Нямам претенции към съдебния състав и прокурора.
Председателят ДОКЛАДВА постъпило в Плевенски окръжен
съд на 16.07.2018 година, споразумение изготвено в писмена форма и подписано от
Г. Лазаров – прокурор в Окръжна прокуратура – град Плевен, адвокат Е.Б. – защитник
на обвиняемия Г.Н.И. и обвиняемият Г.Н.И..
ПРОКУРОРЪТ: Господин съдия, постигнали
сме споразумение със защитника на обвиняемия Г.Н.И. – адвокат Е.Б. ***. Считам,
че така постигнатото споразумение урежда въпросите предвидени в НК, относно
признанието на обвиняемия за извършеното престъпление и наказанието което
следва да понесе за тези две деяния, а именно едно общо наказание 3 години лишаване
от свобода. Моля да одобрите така постигнатото споразумение като окончателно, със
единствена корекция в квалификацията – да отпадне ал.3 на чл.20, която се
отнася за друг обвиняем, тъй като е станала техническа грешка.
АДВ.Б.: Уважаеми господин председател,
присъединявам се към казаното от
представителя на държавното обвинение. Действително сме постигнали споразумение
за решаване на делото, по реда на една от диференцираните процедури, която е
предвидена в Наказателния процесуалния кодекс, а също така моля да се уважи
направеното искане за промяна в квалификацията, като се премахне ал.3 на чл.20,
по отношение на друг обвиняем. Считам, че споразумението към настоящия момент
постига целите на НПК, като и ще даде по-голяма бързина за заявяване на гражданско
правните претенции на пострадалото лице в настоящия случай и съответно репатриране
на причинените неимуществени вреди.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.Н.И.: Разбирам
обвинението. Признавам се за виновен. Разбирам последиците от споразумението,
съгласен съм с тях и доброволно подписах
споразумението. Декларирам, че се отказвам от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
СЪДЪТ намира, че представеното за одобрение споразумение противоречи на закона и
морала, поради което не може да бъде одобрено в настоящия му вид. В процедурата
по глава 29 от НПК законодателят предоставя на страните, осъществяващи
функцията по обвинението и защитата, правото сами да решат въпросите по чл.301 НПК относно извършеното деяние, правната му квалификация и наказателната
отговорност. В тази процедура съдът не е и не може да бъде регистратор на
постигнатото съгласувано насрещно волеизявление между страните, който във
всички случаи е длъжен да възприеме споразумението във вида, в който му е
представено и да го одобри. Той запазва ръководната си роля в процеса, чрез
упражнявания контрол върху начина по който са решени въпросите на
споразумението и по съществото на делото. Длъжен е да формира вътрешно
убеждение при одобряване на споразумението на базата на събрания доказателствен
материал по такъв начин, че да защити от една страна правата на обвиняемите, а
от друга страна да отговори на очаквания обществен интерес за справедливост.
Такъв резултат може да бъде постигнат чрез проверката, която трябва да направи
на двете групи въпроси, посочени в чл. 382, ал. 4 и ал.7 НПК. С първата от тях
се изяснява дали обвиняемият разбира обвинението и се признава за виновен, дали
разбира последиците от споразумението и е съгласен с тях и дали доброволно го е
подписал, а с втората - дали предложеното споразумение не противоречи на закона
и морала. При отрицателен отговор на който и да било от въпросите, посочени в
тези групи, съдът е длъжен да предложи промени в споразумението, а ако страните
не се съгласяват с тях — да откаже да го одобри и да върне делото на прокурора.
В разглеждания случай представеното за одобрение споразумение противоречи
на закона и морала в частта за размера на предлаганите наказания, които
обвиняемият Г.Н.И. следва да изтърпи за извършените престъпления.
За престъплението по
чл.128, ал.2, във връзка с ал .1, във връзка с член 20, ал.2 НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, а за престъплението по чл.
142, ал. 3, т. 2 и т. 3, във връзка с ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до
20 години или доживотен затвор, както и конфискация на част или цялото
имущество на виновния. От тази гледна точка предлаганите наказания на
обвиняемия Г.Н.И. противоречат на закона и морала. Това е така, тъй като
организираният характер на престъпленията и драстичното посегателство върху
пострадалия сочат на завишена обществена опасност на деянията и дейците. Затова
според съда за постигане целите на наказанието в личен и обществен план, е необходимо наказанията и за двете
престъпления да бъдат увеличени. Предвидената в чл. 381, ал. 4 НПК възможност
наказанието да се определи при условията на чл. 55 НК и без да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства не може да се тълкува
разширително - като отпадане на задължението на съда да прецени дали точно това
наказание е съответно на целите, посочени в член 36 НК и отговаря ли същото на изискването за
справедливост, закрепено в чл.
35, ал. 3 НК. Задължението на съда, установено в чл. 382, ал. 7 НПК - да
направи самостоятелна преценка дали споразумението не противоречи на закона и
морала, включва безусловно преценка и на законосъобразността на договореното
между страните наказание и съответствието му с изискването за справедливост, за
постигане целите на специалната и генералната превенция. Едва при положителен
отговор на всички посочени обстоятелства, споразумението не би се явявало
противоречащо на закона в частта относно наказанието, което обвиняемият се е съгласил
да изтърпи.
В настоящия случай доказателствата по делото сочат на изключително висока
обществена опасност и на двете престъпления и завишена обществена опасност на
дееца, което се характеризира и посредством извършеното от него, както и на
очевидно несъответствие на наказанията с престъпленията и невъзможност да се
постигне индивидуалната и генералната превенция.
По изложените съображения и на основание чл. 382, ал. 5 НПК съдът предлага
следните промени в споразумението, които да се обсъдят с прокурора, защитника и
обвиняемия Г.Н.И.:
1. 3а извършеното престъпление по чл. 128, ал. 2, във връзка с ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2 НК на обвиняемия Г.Н.И. да бъде наложено наказание в
размер на 4 години лишаване от свобода.
2. За извършеното престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 2 и т.
3, във връзка с ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК
на обвиняемия Г.Н.И. да бъде наложено наказание в размер на 8 години лишаване от свобода.
3. На основание чл. 23, ал. 1 от НК обвиняемият Г.Н.И. да
изтърпи по-тежкото от наложените му наказания в размер на 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам господин съдия, стига да има съгласие и от страна
на защитника и обвиняемия.
АДВ.Б.: Може ли да разговаряме отвън на спокойствие с прокурора и моя
подзащитен във връзка с промените предложени от вас.
Председателят ОБЯВЯВА 10 минути
почивка.
Съдебното заседание ПРОДЪЛЖАВА в
10:57 часа, в присъствието на прокурор Г. Лазаров, защитника на обвиняемия Г.Н.И.
– адвокат Е.Б. и обвиняемия Г.Н.И..
АДВ.Б.: Уважаеми господин председател, не постигнахме съгласие, по така
предложените от ваша страна параметри. Обсъдихме внимателно (включително и с другия защитник на
обвиняемия по делото), параметрите на предложеното споразумение, като
отчетохме и фактите, че на другите двама от обвиняемите вече са наложени
наказания лишаване от свобода, в размер на 3 години. Отчитам, че всеки почитаем
състав действа по свое вътрешно убеждение, но се получава една много сериозна
разлика в наказанията. При положение, че приносът на моя подзащитен не
надминава участието на останалите, поради което и с тези мотиви не можем да се
съгласим с така предложените от ваша страна параметри на споразумението.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.Н.И.: Не съм съгласен с предложеното от съда промени в
споразумението.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните намира, че
представеното споразумение не следва да бъде одобрявано, а съдебното
производство следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 382, ал. 8 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА внесеното на 16.07.2018 година в Окръжен съд – град Плевен, споразумение
за решаване на НОХД № 678/2018 година, по описа на Плевенския окръжен съд,
сключено между Г. Лазаров – прокурор в Окръжна прокуратура град Плевен и
адвокат Е.Б. от САК – защитник на обвиняемия Г.Н.И. ***, ЕГН - **********.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура град Плевен.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 678/2018 година, по описа на Окръжен съд
– град Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОТОКОЛЪТ написан
в съдебно заседание, което приключи в 11:00
часа.
СЕКРЕТАР:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: