Определение по дело №3247/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260038
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 5 октомври 2020 г.)
Съдия: Вера Станиславова Чочкова
Дело: 20201100203247
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

Град СОФИЯ, 16.09. 2020 година

 

    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 18-ти състав в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                                        

                                                                                 

    Секретар: ПЕНКА ЦАНКОВА

      ПРОКУРОР:  ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА

сложи за разглеждане  НЧД №  3247 по описа за 2020 година,

докладвано от СЪДИЯ ВЕРА ЧОЧКОВА

 

         На именното повикване в 11.00 часа залата се явиха:

 

 

ОСЪДЕНИЯТ И.Х. се явява лично, конвоиран от СЦЗ.

За него се явява упълномощеният му защитник, АДВ. П.С. от САК с пълномощно по делото.

Явява се преводач от иврит Б.М..

За Началника на Затвора – София се явява ИНСПЕКТОР М., упълномощен надлежно със заповед, представена в днешното съдебно заседание.

ЗАЩИТАТА: Няма да правим отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

СЪДЪТ, като констатира, че осъденото лице е чужд гражданин, което не владее български език писмено и говоримо в достатъчна степен, счита, че за нуждите на производството следва да му бъде назначен преводач от български език на иврит и обратно, с оглед на което

     ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА Б. Б.М. в качеството на преводач от български език на иврит и обратно за нуждите на производството при възнаграждение, определено от бюджета на СГС.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПРЕВОДАЧА:

 Б. Б.М. – ** години, без дела и родство със страните, неосъждан.

Преводачът предупреден за отговорността по чл. 290 ал. 2 от НК, обеща да осигури верен превод.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,

      ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ, както следва:

И.Х. – роден ***** г. в Телавив, Израел, израелски гражданин, без постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, с адрес в Израел: гр. Телавив ул. ******, със средно образование, неженен, търговец на дрехи, осъждан.

СЪДЪТ

    ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата на осъдения с искане за допускане на УПО по отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание ЛОС.

ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.

ИНСПЕКТОР М.: Представям и моля да приемете актуална справка от ГДИН относно фактически изтърпяното наказание ЛОС от осъдения И.Х. към днешна дата. Моля да бъде приета.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се приеме представената справка.

СЪДЪТ счита, че представената актуална справка е  относима към предмета на доказване, с оглед на което и следва да бъде приобщена към материалите по делото, поради което и

  ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА справка от 16.09.2020 г. от ГДИН, Затвора – град София, касаеща фактическото изтърпяване от наказанието ЛОС на осъденото лице.  

СТРАНИТЕ/поотделно/ - Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ, предвид становището на страните и като намери делото за изяснено от фактическа и правна страна,

ОПРЕДЕЛИ:

 ПРИЕМА И ПРОЧИТА писмените доказателства, приложени по делото, включително затворническото досие на осъденото лице и приложените доклади от затворническата администрация.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ЗАЩИТАТА: Моля да освободите условно предсрочно  подзащитния ми, като приемете, че са налице кумулативно предвидените в чл. 70 ал.1 т. 1 от НК предпоставки, а именно да е изтърпял ½ от наложеното наказание и същият да се е поправил. Горното е видно от събраните по настоящото дело писмени доказателства, като имате пред вид, че от изготвения за Х. доклад става ясно, че след като е настанен в  психиатрично отделение в  гр. Ловеч той е стабилизирал поведението си и не е имал случай на саморазправа или притежание на неразрешени вещи. В графа „оценка на ръководството“ и по-специално „отношение към правонарушение“ е посочено, че лицето е осъзнало извършеното. От първоначалния доклад от Затвора – гр. София е видно, че същият е в добро психическо и физическо състояние и не декларира суицидни мисли и нагласи. Посочил е и че приема отговорността за собственото си правонарушение и осъзнава вината си. Това е посочено, че частично осъзнава мотивите и за него е нормално, пред вид това, че е осъден за неумишлено убийство, а за такова при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Моля да обърнете внимание, че декларира готовност за промяна на криминалното си поведение. Относно заповед № 191 на Началника на затвора, с която е наложено дисциплинарно наказание лишаване от хранителни пратки за три месеца следва да имате пред вид следното: Не е съобразено, че конфликтът между И.Х. и лица е свързан  с нанесен по отношение на моя подзащитен обиди и по-специално, същият е наричан тъп и грозен евреин. Ругали са семейството му и всичко това е било с цел конфронтация. Заповедта за налагане на наказанието е обжалвана и само единствено грешка от страна на подзащитния ми, че е пропуснал срока, единствено поради този факт е останала без разглеждане. Относно заповед № 330 от 15.08.18 г. на началника на затвора, с която на Х. му е наложено наказание изолиране в наказателна килия за срок от1 0 денонощия поради намерено непозволено средство в стаята му, следва да имате пред вид, че заповедта е обжалвана и правилно Административен съд – гр. София с решение от 19.09.2018 година я е отменил като незаконосъобразна. По отношение на останалите заповеди следва да имате пред вид, че са продиктувани от факта, че Хевмо е бил в тежко емоционално състояние поради извършеното от него, действайки при неизбежна отбрана и всичко това се е отразило  негативно на емоционалното му и здравословно състояние, което е довело до настаняването му в психиатрично отделение в гр. Ловеч. По природа преди да бъде лишен от свобода И.Х. е бил комуникативен и социален. Същият е развивал разнородни бизнеси в родната си държава и е бил деен като по природа човек. Причината за неговата промяна в следствения арест и в ареста бе социалната изолация, в която той е поставен като чужденец, неговорещ български. Дългата липса на връзки със семейството и близките му, които са единствените, с които може да разговаря свободно, да сподели чувствата и емоциите си са израелски граждани и съответно нямаха възможност да го посещават често, което е също част от причините, довели до емоционалното състояние на подзащитния ми. Горното също му е попречило да участва в трудови, образователни и обучителни квалификационни или спортни дейности, както и в специализирани програми за въздействие обществените прояви. В тази връзка моля да имате пред вид разпоредбите на чл.439 ал. 3  от НПК за неприлагането на мерки за приобщаване, неучастието в програми и дейности, когато такива не са били достъпни за осъдения, също не могат да бъдат единствените основания за отказ от постановяване на УПО, без да се изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Моля да имате пред вид, че през целия период, когато същият беше задържан и след което делото беше внесено в съда, не е искал изменение на наложената му мярка. По настоящото дело не е изискана докладна записка от  психиатъра Пламен Гарвански, работещ в психиатричното отделение към Затвора - Ловеч, с който той разговаряше и от който знам, че се е държал изключително добре. Започнал е да се опитва да говори български, тъй като вече е притежавал средно ниво в резултат на престоя си в местата за ЛОС. Молил се е редовно и е четял библията, приемал е лекарствата, които са били необходими да подобри психиатричното си състояние, не е извършвал противоправни деяния и не е бил наказван по време на престоя си в болничното заведение, а напротив, имал е желание да помага на лекарите. Неведнъжп ри разговорите мии с д-р Гарвански, той ми е споделял, че отличното поведение на Х. и за това ,че се разбира перфектно с останалите лица, които са настанени там. Моля да вземете пред вид и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по време на целия съдебен процес чрез направеното от него самопризнание. С оглед горното, моля да приемете, че са изпълнени целите на наказанието по чл. 36 от НК, както и че са налице предпоставките на чл. 70 от НК, поради което моля да освободите предсрочно подзащитния ми И.Х..

ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора по отношение молбата на осъдения Х. е отрицателно. Смята, че е налице само първата предпоставка относно изтърпяно в случая повече от половината от наложеното му наказание ЛОС. По отношение на втората предпоставка смята, че от наличните доказателства не може да се направи обоснован извод за трайно подобряване и прервъзпитаване на лицето, като основания за това са подробно изложени, както в становището на началника, така и в придружаващите го документи, с оглед на което моля да не уважавате молбата на осъденото лице.

ПРОКУРОРЪТ: Също считам молбата за неоснователна. Налице е единствено първата предпоставка на чл. 70 от НК, доколкото осъденият действително е изтърпял изискуемата част от наложеното му наказание. В материалите по делото обаче считам, че не са налични никакви доказателства за неговото поправяне. Напротив, видно е, че поведението му  в пенитенциарното заведение е било проблемно през целия период на пребиваването му там. Стойностите на риска от рецидив са останали непроменени от първоначалните такива, а именно 52 точки, което е в средната скала. Рискът за вреди за обществото също е висок. Осъденият не е работил през целия период, наказван е, не е награждаван. Ето защо считам, че с оглед изпълнение целите на наказанието, корекционната дейност с него следва да продължи, а молбата му да бъде оставена без уважение.

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Искам да кажа, че много съжалявам за това, което съм извършил. Бих искал, когато ме освободите, с Божия помощ да направя семейство и да направя едно семейство, което да е за пример.

СЪДЪТ, след съвещание, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, изложени в днешното съдебно заседание, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.437 и следващите от НПК.

Образувано е по молба от упълномощения защитник на осъдения И.Х. с искане за допускане на УПО  по отношение на неизтърпения му остатък от наложеното му наказание ЛОС.

Видно от приложеното по делото затворническо досие на осъдения И.Х., израелски гражданин, същият търпи наказание ЛОС в размер на 4 години, наложено по НОХД № 618/17 г. на  Окръжен съд - София за извършено престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 от НК. От приложената в днешното съдебно заседание актуална справка от ГДИН Затвора – гр. София се установява, че към момента осъденият фактически е изтърпял наказание ЛОС в размер на 3 години и 7 месеца, като от работа няма изтърпян остатък или всичко 3 години и 7 месеца, като остатъкът е 5 месеца.

Установява се, че от фактически изтърпяното наказание ЛОС, повече от 2 години е предварителен арест, време, през което осъденото лице е било в следствения арест по мярка за неотклонение „задържане под стража“ по конкретното дело.

От приложените доклади от затворническата администрация, касаещи осъденото лице, се установява, че същият не е полагал труд по време на престоя си в мястото за ЛОС, не е награждаван, като е наказван. Посочено е, че към момента средните стойности на риска от рецидив са 52 точки, които са средна стойност, която не е променена от първоначалното му постъпване в мястото за ЛОС въпреки работата с него. Заключенията на социалните работници са, че превъзпитателната дейност с осъдения не е приключила и не е постигнат крайният резултат от неговото поправяне и превъзпитаване, като становището е, че тя следва да продължи до постигане на целите, визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Настоящият съдебен състав, предвид горните факти, намира следното:

Налице е първата от кумулативно предвидените от законодателя предпоставки в разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК, а именно осъденото лице  да е изтърпяло повече от половината от наложеното му наказание ЛОС.

В същото време обаче съдът счита, че не е налице втората от кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл. 70 от НК, а именно осъденото лице да е дало достатъчно убедителни положителни доказателства за поправянето си в рамките на мястото за ЛОС.

Съдът счита, че това е така, първо, защото повече от 2 години от изтърпяното наказание ЛОС осъденият е прекарал на територията на следствен арест, където с него не е извършвана корекционна дейност, тоест с него реално е работено малко повече от  една година, което на фона на общото наказание от 4 години ЛОС според настоящия съдебен състав не е достатъчно за постигане на крайната цел, преследвана от законодателя - поправяне на дееца в разпоредбата на чл. 36 от НК.

На следващо място, впечатлението от поведението на осъденото лице в рамките на мястото за ЛОС също не е категорично положително, доколкото затворническите власти са констатирали цялостно  колебливо поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието ЛОС. Същият не е награждаван, не е упражнявал правото си на труд, въпреки че е имало такава възможност, като е наказван.

Рискът от рецидив е към средните стойности, а именно 52 точки,т.е. липсва устойчива положителна промяна,която да обуслови УПО  Аргументите на защитата, свързани с процесуалното поведение на осъдения по време на процеса срещу него, съдът счита, че нямат място в настоящото производство, доколкото те са отчетени от решаващия съд при определяне на наказанието ЛОС. В настоящото производство от значение е поведението на осъденото лице в рамките на мястото за ЛОС и как то се вписва в хипотезата на чл. 36 от НК и каква степен от превъзпитателната дейност е отчетена в положителна посока. С оглед факта, че тя е недостатъчна, съдът счита, че и молбата на осъдения не може да бъде уважена. В обобщение на гореизложеното,

СЪДЪТ

 ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.Х. с искане за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпения остатък от наказанието „Лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред САС в седмодневен срок от днес.

За участието на преводача в днешното съдебно заседание да се изплати възнаграждение от бюджета на СГС в размер на 100 лева.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.25  часа.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

 СЕКРЕТАР: