Определение по дело №5798/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………. / 18.06.2020 г. , гр.Варна

 

 

Варненски районен съд, ХІ състав в закрито заседание ,  в състав:

 

                    Районен съдия: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5798 по описа на ВРС за 2020 год. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК от  „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,  срещу Х.Г.Ч. ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение № 63149/09.07.2019 г., издадена по ч.гр.д № 11064/2019г. по описа на РС-Пловдив.

Съдът , след като се запозна с ч.гр.д № 11064/2019г. по описа на РС-Пловдив, намира, че исковете с правно основание чл.422 от ГПК са недопустими,  тъй като предпоставките за предявяване на исковете не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В конкретния случай съдът намира, че същите не са налице. Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (доп. ДВ. бр.100 от 20 декември 2019 г.) - когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.  Задължително следва да бъдат посочени три имена на лицето , дало сведения по отношение на длъжника.

Видно от съобщенията , приложени по ч.гр.д № 11064/2019г. по описа на РС-Пловдив, не са спазени актуалните изисквания на ГПК.

Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 24.12.2019 г.) следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение;  3/спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.

Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5  ГПК.

В конкретния случай не са налице данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин , като това е удостоверено от призоваващия орган с посочване на източника на тези данни в съобщението посредством посочване на три имена на лицето , дали необходимите сведения.

Следва да се изчерпят всички възможности за длъжника да узнае за претендираното вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде възражение и заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.

Ето защо съдът намира, че не са налице всички абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2  ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.

Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими.

С оглед изложеното , предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК са недопустими, на основание чл. 130 ГПК, поради което производството по исковете следва да бъде прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

               О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5798/2020 год. по описа на ВРС – ХІ състав, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца , ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

След влизане в сила на настоящото определение, да се върне изисканото ч.гр.д № 11064/2019г. по описа на РС-Пловдив, поради отпадане необходимостта от същото,  ведно с препис от постановеното определение, за преценка за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

 

 

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: