РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 26.04.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
1346 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Е.Е.С.” ЕООД срещу Ц.Р.Р.,
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
за заплащането на сумата от 250 000 лв., заявена като частичен иск от 1 155 000
лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на изискуемо задължение,
произтичащо от договор за покупко-продажба на акции от 10.06.2011 г., сключен
между ответника и „И.П.С.А.“ ЕООД, последното прехвърлило вземането си на ищеца
с договор за прехвърляне (цесия) на права от 15.01.2015 г., ведно със законна
лихва върху претендираната сума от дата на депозиране на исковата молба -
30.01.2019 г. до окончателното погасяване на дълга.
В исковата молба
са изложени твърдения, че ответникът Ц.Р.Р., като
собственик на акции в „К.М.Б.“ АД, с
актуално наименование „К-И.“ АД - в ликвидация, е сключил с „И.П.С.А.“ ЕООД на
10.06.2011 г. договор за покупко-продажба на акции, по силата на който, ответникът
се е задължил да прехвърли на дружеството-купувач собствеността върху 1960 броя
налични поименни акции с право на глас, с номинална стойност 100 лева всяка, с
номера от 12081 до 14040, представляващи 12,25 % от капитала на „К.М.Б.“ АД,
материализирани във Временно удостоверение № 82/03.06.2010 г., срещу
заплащането на продажна цена в общ размер на 1 155 000 лв., с уговорка, че част
от цената в размер на 1 150 000 лв. ще се плати на 10.06.2011 г.,
което е било сторено на уговорената дата по сметка на продавача в „К.Т.Б.“ АД,
а останалата част от 5000 лв. - до 10.06.2017 г. Ищецът сочи, че на 15.01.2015 г. е сключил с „И.П.С.А.“
ЕООД договор за прехвърляне на права (цесия), с който му е прехвърлено
възмездно правото да придобие в собственост горепосочените акции срещу
задължение към цедента да му заплати покупната цена по договора за цесия, от
1 150 000 лв., която сума е преведена на 06.06.2017 г. с осем броя
платежни по сметка на трето лице – „Ф.К.“ АД, предвид изричното нареждане на
цедента. Твърди, че на 09.06.2017 г. е изпълнил в срок и задължението към
ответника за заплащане на останалата част от продажната цена от 5000 лв. по
негова сметка в Банка Пиреос. За цесията ответникът бил уведомен чрез
нотариална покана, връчена чрез неговата майката – М.Р.. Твърди се, че въпреки
плащането на цялата продажна цена ответникът Ц.Р.Р.
не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху продаваемите
акции в тридневен срок нито на цедента, нито на ищеца в качеството му на
цесионер, въпреки връчената му чрез залепване на уведомление нотариална покана
за изпълнение от 24.08.2017 г. Излага, че междувременно ответникът е предприел
действия, с които е обезценил активите на дружеството, чийто акции е следвало
да бъдат прехвърлени, а освен това на 14.12.2018 г. процесните акции са
продадени на трето лице. С оглед изложеното ищецът счита, че е налице правен
интерес за присъждане на обезщетение за неизпълнението на изискуемото
задължение за прехвърляне на акциите, равняващо се на заплатените от него суми
като цена по договора за цесия от 15.01.2015 г. - 1 150 000 лв., както и
доплащане по договор за покупко-продажба на акции от 10.06.2011 г. - 5000 лв.,
в общ размер на сумата от 1 155 000
лв., като претенцията е заявена като частична за сумата от 250 000 лв.
Ответникът Ц.Р.Р. не оспорва получаването на сумите, но оспорва иска с
твърдения, че текстът на чл. 1 от договора е подправен, тъй като в автентичния
договор цената възлиза на 1 270 000 лв., вместо 1 155 00 лв., а
срокът за доплащане на разликата в действителната цена от 120 000 лв. е
тримесечен, т.е. до 10.09.2011 г. Поддържа, че доплащане на цената от
120 000 лв. не е последвало в уговорения тримесечен срок, поради което
счита, че за него не се е породило задължение за прехвърляне на акциите и
същевременно е имал право да задържи платената част от цената. Сочи, че след
получаване на сумата от 5000 лв. от ответника е предприел действия по връщането
й, за което е изпратена нотариална покана с искане за посочване на банкова
сметка, ***. Излага, че ищецът като цесионер е придобил само правото да му бъде
прехвърлена собствеността на акциите, но не е постигнато съгласие с цедента за прехвърляне
на цялото правоотношение по договора от 10.06.2011 г. и не притежава
потестативното право да развали договора. Липсвали и предпоставките на чл. 82 ЗЗД. Оспорва, че ищецът е заплатил задълженията си по договора за цесия,
сключен с „И.П.С.А.“ ЕООД. Възразява срещу надлежното му уведомяване за
цесията, тъй като подписалият уведомлението на 09.06.2017 г. Ненчо Трифонов не
е бил управител на дружеството-цедент, а от 22.06.2017 г. дружеството е обявено
в несъстоятелност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Не е спорно
между страните обстоятелството, че ответникът Ц.Р.Р. е
получил на 10.06.2011 г. сумата от 1 155 000 лв. от „И.П.С.А.“ ЕООД в
изпълнение на договора за продажба на акции, а на 09.06.2017 г. ищецът е внесъл
по банкова сметка ***.
Основният спорен
въпрос е каква е сумата, договорена като продажна цена на между страните по
делото на пакета акции, предмет на договора за покупко-продажба на акции.
Към исковата молба е представен договор за
покупко - продажба на акции, сключен на 10.06.2011 г., между Ц.Р.Р., в качеството на продавач и „И.П.С.А.“ ЕООД,
в качеството на купувач, за продажба на акции от капитала на „К.М.Б.“ АД. (л. 7-8 от делото). Същият е
представен в заверен от адв. А.Л. препис. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, цената
на целия пакет от 1960 поименни акции с право на глас е в размер на
1 155 000 лв. Цената се заплаща, както следва: в деня на подписване
на договора - сума в размер на 1 150 000 лв.; остатъкът от продажната
цена в размер на 5 000 лв. – в шестгодишен срок от сключване на договора.
В чл.3 е предвидено, че продавачът прехвърля собствеността върху акциите след
пълното плащане на продажната цена, чрез прехвърлително джиро.
В съдебно заседание на 19.04.2021 г.
процесуалния представител на ищеца адв. А.Л. е представила гореописания договор
в нотариално заверен препис от 09.06.2017 г.,
рег. № 14599 на нотариус А.Ч., рег. № 310 на Нотариалната камара. (л. 186-187).
С договор за цесия сключен на 15.01.2015
г., между „И.П.С.А.“
ЕООД, като цедент и „Е.Е.С.” ЕООД, като цесионер,
цедентът прехвърля на цесионер, срещу заплащане на посочената по - долу в
договора цена в размер на
1 150 000 лева, правото да придобие в собственост 1960 бр. налични
поименни акции от капитала на „К.М.Б.“, които са предмет на договора от
10.06.2011 г. с продавач Ц.Р.Р.. В чл. 3 е
предвидено, че „Е.Е.С.” ЕООД следва да заплати на Ц.Р.Р. оставащата част от цената на акциите в размер на 5000
лв., при спазване на уговорения срок – до 10.06.2017 г. Общата цена на
прехвърляните права в размер на 2 300 000 лв. е платима в срок до
10.06.2018 г. наведнъж или на части в полза и по сметка на „Ф.К.“АД.
Уведомление за цесията е връчена на Ц.Р.Р. чрез М.П.Р.на 13.06.2017 г., изходящо от цедента, чрез нотариус А.Ч.. Покана за изпълнение е изпратена на Ц.Р. ***, отново
чрез нотариус А.Ч., като е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на
16.08.2017 г.
Представени са и доказателства, свързани с
качеството на акционер на ответника и финансовото му състояние.
Към отговора на исковата молба е представен
договор също с дата 10.06. 2011 г. между между
Ц.Р.Р., в качеството на продавач и „И.П.С.А.“ ЕООД,
в качеството на купувач, за продажба на акции от капитала на „К.М.Б.“ АД, в
заверен препис. (л. 81-82 от делото). В чл. 2, ал. 1 е посочено, че цената на целия
пакет акции е в размер на 1 270 000 лв., като в деня на подписване на
договора е платима сума в размер на 1 150 000 лв., а остатъкът от
продажната цена в размер на сумата от 120 000 лв. – в тримесечен срок от
сключване на настоящия договор. Оригиналът на този договор е представен в
съдебно заседание на 04.10.2021 г. от процесуалния представител на ответника
адв. Р.В. и е извършена констатация за съответствие от съда.
Представен е и втори договор за покупко -
продажба на акции с другия акционер - Х.И.И..
Представена е нотариална покана от Ц.Р. до ищцовото дружество, в която същият сочи, че на 09.06.2017
г. е получил сумата от 5000 лв., която подлежи на връщане. Залепено е
уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса на управление на дружеството.
От заключението на изслушаната и приета по
делото съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че на 06.06.2017 г. по
банкова сметка *** „Ф.К.“ АД в „И.“ АД са постъпили суми общо в размер на
2 300 000 лв. от получени вътрешнобанкови преводи с наредител „Е.Е.С.” ЕООД, осем на
брой, от които 7 бр. по 316 000 лв. и 1 превод в размер на 88 000 лв.
На същата дата не са
извършвани обратни банкови преводи от същата сметка.
Съгласно
заключението на графическата експертиза, печатният
текст на двете страници от представения оригинал на договор за покупко -
продажба на акции от 10.06.2011 г. между Ц.Р.Р. и „И.П.С.А.“
ЕООД са изпълнени със един и същ по
физико - оптични свойства тонер на принтерно устройство. Текстът и на
двете страници е отпечатан на един и
същ принтер, с един и същ шрифт и форматиране на страниците, като е установена идентичност на
хартията относно физико - оптични показатели. Няма заличавания, преправки,
дописвания в съдържанието на печатния текст, както и технически манипулации. Върху страниците на оригинала на договора вещото лице М.М. е установило: петно
с кафеникав оттенък над печатния текст на първа страница и наличие на петно с
кафеникав оттенък в горната част на обратната страна на втора страница без
механично или химично увреждане повърхността на хартията.
В представеното копие
на договор за покупко - продажба на акции от 10.06.2011 г. между Ц.Р.Р. и „И.П.С.А.“ ЕООД има идентичност относно шрифт, размер на буквите и междубуквеното
разстояние и различия при
форматирането на текста, междуредовото разстояние, табулацията, използването на
ограничителни символи и отпечатването на букви „Л“ и „Г“. Не
може да се установи, дали в представеното копие на договор за покупко -
продажба на акции от 10.06.2011 г. между Ц.Р.Р. и „И.П.С.А.“
ЕООД има заличавания, поправки и допълвания в текста, тъй като същото е копие и
не е възможно изследване със специализирана апаратура /видеоспектрален
компаратор/.
Експертизата е установила идентичност на текста на вторите страници на
представените договор за покупко - продажба на
акции от 10.06.2011г. между Ц.Р.Р. и „И.П.С.А.“ ЕООД -
оригинал и копие (лист 7) от делото. Подписите в графи „продавач“ и „за
купувача“ на договор за покупко - продажба на акции от 10.06.2011г. между Ц.Р.Р. и „И.П.С.А.“ ЕООД са положени съответно от Ц.Р.Р. и Н.А.Т.. Подписите в графи „продавач“ и „за
купувача“ на копие на договор за покупко - продажба на акции от 10.06.2011г.
между Ц.Р.Р. и „И.П.С.А.“ ЕООД са копия на подписи положени съответно от Ц.Р.Р. и Н.А.Т..
Съдържанието на двата договора за продажба
на акции от 10.06.2011 г. е идентично, с изключение на чл. 2 от същите, в който
е уговорена продажната цена, като и двете страни твърдят, че първата страница е
подменена и с вярно съдържание е представения от всяка страна договор –
съответно с исковата молба и отговора на исковата молба. В случая не е налице хипотезата на чл. 165,
ал. 1 от ГПК, като ищецът не твърди, че договорът е изгубен/унищожен не по
негова вина. Ето защо, не може да се
приеме за установено, че нотариалното завереното копие на договора, представено
от ищеца, при оспорването на съдържанието му от ответника като невярно, е годно
доказателство за установяване на условията и цената на договора за продажба на
акции.
В този смисъл, е и приетото в решение № 91
от 01.05.2015 г., по гр.д. № 5960/2014 г. на ВКС, IV Г.О., че
представеният от ищеца нотариално заверен препис от договор за заем не може да
бъде ценен като годно доказателство за установяване на твърдяната договорна
връзка между страните, доколкото копието е било изрично оспорено от ответника в
срока по чл.193, ал.1, предл.1 ГПК с твърдение, че документът е неистински, а
оригиналът не е могъл да бъде представен за изследване от допуснатата
съдебно-графологична експертиза по причини, които не могат да се вменят във
вина на ползващата се от документа страна.
Следователно, ищецът не е установил наличието на валидно сключен договор
за продажба на акции, със съдържанието посочено в исковата молба и оттам
точното изпълнение на задълженията на купувача (в качеството му на цесионер), като останалите събрани доказателства не следва да бъдат
обсъждани с оглед така формираният извод. Ето защо, предявеният иск правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за
заплащането на сумата в размер на 250 000 лв., заявена като частичен иск от 1
155 000 лв., подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.
Относно
разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът „Е.Е.С.” ЕООД, следва да заплати деловодни разноски на ответника Ц.Р. в
общ размер на 8 100 лв., от които 7 000 лв. за възнаграждение за адвокат,
500 лв. – за депозит графическа експертиза и 600 лв. – за депозит за съдебно
счетоводна експертиза. Съдът намира за неоснователно релевираното възражение за
прекомерност, доколкото делото представлява фактическа и правна сложност, а и
размерът на възнаграждението е близък до минималния размер в НМРАВ.
Така мотивиран, съдът:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от „Е.Е.С.” ЕООД, ***, представлявано от адв. А.Л.,***7, срещу Ц.Р.Р., ЕГН **********,***, представляван от адв. Р.В.,***, с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за
заплащането на сумата от 250 000 лв., заявена като частичен иск от 1 155 000
лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на изискуемо задължение,
произтичащо от договор за покупко-продажба на акции от 10.06.2011 г., сключен
между ответника и „И.П.С.А.“ ЕООД, последното прехвърлило вземането си на ищеца
с договор за прехвърляне (цесия) на права от 15.01.2015 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 30.01.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Е.Е.С.” ЕООД, *** да заплати на Ц.Р.Р., ЕГН **********,***, основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за производството пред СГС в общ
размер на 8 100 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: