МОТИВИ към ПРИСЪДА № 59/24.04.2019г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1273/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против Д.Д.П. *** за престъпление
по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и за две престъпления по чл.131, ал.2 т.3
вр. чл.130, ал.1 от НК.
Преди
започване на разпоредителното заседание по делото, свидетелите Ат. А. и Зл. З.,
пострадали от деянията, чрез редовно упълномощени адвокати, заявиха против
подсъдимия два граждански иска - за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от деянието по чл.325, ал.2 от НК в размер на 1000 лева, и за присъждане
на обезщетение за причинени от деянието по чл.131, ал.2, т.3 от НК
неимуществени вреди в размер на 2000 лева, като всяка от исковите суми се претендира
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.10.2018г., до
окончателното й изплащане. В същия срок пострадалите направиха искане да бъдат
констуитуирани и в качеството на частни обвинители. Тъй като исканията бяха
своевременно заявени, в сроковете по чл.85, ал.3 и чл.77, ал.3 от НПК, и от
лица, активно легитимирани да претендират обезщетение за обезвреда, съдът ги
намери за допустими и с постановеното в разпоредителното заседание определение
прие исковете за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, и
конституира свидетелите А. и З. в качеството на граждански ищци и частни
обвинители.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвиненията
против подсъдимия така, както са по обвинителния акт, като ги намира за
доказани по безспорен начин от събраните по делото доказателства, и пледира да
бъде признат за виновен. Предлага за всяко от престъпленията да му се наложи
наказание лишаване от свобода, съответно от по две години за престъпленията по
чл.131, ал.2, т.3 от НК и от една година и шест месеца за престъплението по
чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, чиито размери да бъдат определени при условията на
чл.54 от НК и при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед
на това, че на инкриминираната дата подсъдимият е извърши в условията на реална
съвкупност три престъпления от общ характер. Прокурорът пледира за прилагане
разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК чрез определяне общо наказание на подсъдимия,
както и за постановяване отложено изтърпяване на наложеното най-тежко наказание
за минимален изпитателен срок от три години. Гражданските искове намира за
основателни и доказани и счита, че следва да бъдат уважени по справедливост.
Предлага разноските по делото да се възложат в тежест на подсъдимия.
Гр. ищци и частни обвинители чрез поверениците поддържат
обвиненията наред с прокурора, намират ги за безспорно доказани от
доказателствения материал по делото и също считат, че подсъдимият следва да
бъде признат за виновен. По отношение вида и размера на наказанията частните
обвинители споделят изцяло становището на прокурора, като считат, че
предложените от държавното обвинение наказания са справедливи. Гражданските
искове поверениците намират за доказани по основание и размер и пледират да
бъдат уважени изцяло. Претендират и присъждане на направените по делото
разноски.
Подсъдимият,
редовно призован, участва лично в съдебно заседание. Признава вината си и
обяснява подробно причините за постъпката си, но отрича да е обиждал или удрял
някого на инкриминираната дата. Оценя поведението си като неприемливо, изразява
искрено съжаление за стореното и готовност да поднесе извинения на пострадалите.
Редовно
упълномощеният защитник също намира за доказано, че на посочените от
обвинението дата, място и час подсъдимият е реализирал поведение, несъобразено
с обичайните норми на общуване в обществото. Счита обаче, че правната оценка на
извършеното следва да бъде като проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ
или като престъпление по основния състав на чл.325, ал.1 от НК. Основание за
такава оценка защитата намира в причините за извършване на деянието, като
счита, че поведението на подсъдимия е провокирано от отказа на Кмета на с. Ген.
Тошева за съдействие, и от действията на пострадалите полицаи спрямо него,
които смята за незаконосъобразни. По обвиненията за престъпления по чл.131,
ал.2, т.3 от НК застъпва становище за субективна несъставомерност на деянията,
като счита, че телесните увреждания на пострадалите не са причинени умишлено,
тъй като с поведението си спрямо тях подсъдимият е целял да се защити
незаконосъобразните им действия по задържането му. В заключение пледра за
постановяване на оправдателна присъда по всички обвинения и алтернативно – за
квалифициране на извършеното по основния състав на чл.325, ал.1 от НК и
съответно, за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК чрез освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
минимален размер. Защитата пледира и за отхвърляне на предявените граждански
искове. Претенциите, основаващи се на обвинението за престъпление по чл.325,
ал.2 вр. ал.1 от НК намира за недопустими, с оглед обекта на престъплението –
реда и общественото спокойствие, а исковете, основаващи се на обвинението за
престъпления по чл.131, ал.2, т.3 от НК счита за недоказани.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. бил от с. Г.,
обл. Я., но от години се установил да живее в гр. С.и рядко посещавал селото.
На постоянния му адрес в гр. С. бил регистриран и негов братовчед от с. Г..
Подсъдимият не бил съгласен с това и разговарял с братовчед си по въпроса, но
без резултат. Затова, решил да се срещне с кмета на с. Г. и да разреши
проблема.
На 24.10.2018г. сутринта, след като употребил алкохол, подсъдимият П. отишъл
в центъра на селото. Около 10:00 часа видял, че кметът - св. Н., отива към
кметството и го заговорил. Запознал го с проблема и поискал от него да отмени
адресната регистрация на братовчед му. Св. Н. му отговорил, че няма такива
правомощия и му разяснил реда за това, при което подсъдимият се ядосал,
настроил се срещу него и започнал да го обижда. Нарекъл го боклук и му казал,
че скоро ще го изритат. Поради състоянието на подсъдимия след употреба на
алкохол, св. Н. му казал да се прибере, да си почине и да дойде по-късно, но
подсъдимият продължил да го обижда и ругае с думите „Боклук! Да ти еба
майката!“, „Да го духаш!“. Н. не реагирал на думите и се отправил към работното
си място, а подс. П. се насочил към близкото заведение, в което работела св. К..
Отдалечавайки се в тази посока извикал на Н. „Прави ми свирки, боклук!“. В
заведението П. продължил да псува кмета и да ругае други хора от селото. Св. К.
му направила забележка, но подсъдимият продължил да псува, тръгнал след нея и й
казал, че ще я уволни и ще я изсели. Тогава К. се обадила на св. Н., който
междувременно бил подал сигнал на тел.112. Малко след това подсъдимият напуснал
заведението и отишъл в кабинета на Н., където продължил да го обижда, ругае и
да му се заканва с думите: „Боклук, ще го духаш, аз ще ви оправя тука!“. Н. го
уведомил, че е повикал полиция и му казал да седне и да изчака полиаите, при
което подсъдимият му отговорил : „Кои полицаи? Те нищо не могат да ми направят!
В гр. С.не можаха да се справят с мен, а вашите ли ще могат?“, и продължил да
се разхожда нервно в кабинета. В един момент застанал пред бюрото на св. Н.,
приведен срещу него, и продължил да му говори на висок тон. В това време, около
11:30 часа в кабинета влезли свидетелите Ат. А. и Зл. З. - младши полицейски инспектори в група „Охранителна полиция“ към РУ Т. при ОД на МВР – Я. Полицаите се представили, легитимирали се и чрез
представяне на служебни карти и многократно поискали от подсъдимия да им
представи документ за самоличност. П. категорично отказал да изпълни
разпореждането, като им казал: „Какви сте вие, шматки, че ще ви давам лична
карта? Полицаите от С.не можаха да ми вземат личната карта, а на вас ли ще я
давам, шматки!“. Полицаите го предупредили, че при неизпълнение на
разпореждането ще бъде задържан, но въпреки това подсъдимият отказвал да съобщи
имената си и да представи документ за самоличност, като същевременно на няколко
пъти блъснал ръце св. З. в областта на гърдите. Тогава полицаите подходили към
използване на помощни средства. При опит да му се поставят белезници, подсъдимият
хванал и извил петия пръст на дясната ръка на св. З., при което му причинил контузия на петия пръст на дясната ръка с болезнен травматичен оток на
тъканите в областта на пръста и в областта на гръбната повърхност
на дланта откъм петия пръст на ръката, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му. С общи усилия З. и А. успели да поставят
белезници на подсъдимия, извели го от кабинета и го съпроводили до полицейския
автомобил, който оставили паркиран в центъра пред кметството. По пътя до
автомобила подсъдимият продължил да буйства, да се дърпа и да крещи нецензурни
думи по адрес на полицаите. Наричал ги „шматки“ и им казвал „Яжте ми дъртия
хуй“ и „Да ви пърдя в устите“. До автомобила в центъра на селото продължил да
се дърпа, отказал да влезе в него и продължил да вика на полицаите „Да ви пърдя
в устите“. После блъснал с рамо св. А. в областта на гърдите и го съборил на
земята, при което му причинил контузия
на гръдния кош отпред с болки в областта на гърдите, и контузия
на дясната глезенна става с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на
двата глезена, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След това подсъдимият ритнал св. З. в областта
под коляното на десния крак, при което му причинил кръвонасядане и болки в
областта на предната повърхност на средната част на дясната подбедрица. В последователност
свидетелите З. и А. използвали физическа сила, вкарали подсъдимия в полицейския
автомобил и го отвели в сградата на РУ Т. – Я., където със заповед рег. № ***.,
издадена от св. А., бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР. По пътя към
управлението подсъдимият блъскал с рамо седалката на автомобила, продължил да обижда З.
и А. и ги заплашвал с уволнение, като това му поведение продължило и в сградата
на управлението, в присъствието на други полицаи.
В
продължение на 2-3 седмици след инцидента З. и А. изпитвали болки в увредените
области - З. в областта на гърдите и в областта на петия пръст и гръбната
повърхност на дланта откъм петия пръст на дясната ръка, а А. в областта на
гърдите, дясната глезенна става и глезените. З. пишел трудно, изпитвал болка и
дискомфорт при изпълнение на служебните си задължения. Двамата изпитвали и неудобство
от колегите си в управлението, като А. в продължение на около месец приемал
успокоителни лекарства.
С Решение № ***. по АНД № ****. на Административен съд – Я., влязло в сила
на 13.02.2019г., заповедта за задържане на подсъдимия е отменена на процесуално
основание, поради несъответствие с изискванията на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР,
изразяващо се в неточно посочване правното основание за задържането.
Към
момента на извършване на деянието и към настоящия момент подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,
раздел ІV от НК. Същият е на 56 години (роден е на ***г.), със средно
образование, женен е и работи в „***“ ЕАД.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия,
от показанията на свидетелите Ив. Н. и И.П., дадени по време на съдебното
следствие, от показанията им от ДП, които бяха приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на
свидетелите З.З., А.А., Д.К., Д.Д. и П.П., дадени по време на съдебното
следствие, от заключенията и показанията на вещото лице, изготвило назначените
СМЕ, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се
кредитират изцяло от съда.
Съдът не
даде вяра единствено на обясненията на подсъдимия в частта им относно
обстоятелствата, че на инкриминираната дата не е обиждал и удрял никого, защото
в тази им част обясненията му се опровергават по категоричен начин от целия
останал доказателствен материал, който по отношение на тези обстоятелства, а и
в детайли, е безпротиворечив. Всички разпитани по делото свидетели описват по
сходен начин действията на подсъдимия на инкриминираната дата, състоянието му
след употреба на алкохол и отзвука от поведението му сред жителите на селото, в
зависимост от конкретните обстоятелства, при които са възприели случващото се,
и според това, на коя част от събитията процесния ден са присъствали.
Съдът дава
пълна вяра на показанията на
свидетелите А. и З., независимо от обстоятелството, че двамата са пострадали и
всеки е колега и партньор на другия. Безспорно, в това си качество същите са
зантересовани от изхода на делото и тяхното особено положение би могло да ги
накара да бъдат тенденциозни и недобросвестни при депозиране на показанията. В
известна степен това важи и за св. Н., с когото се познават във връзка с
работата си като полицаи, предвид обстоятелството, че същият е кмет на населено
място в района на полицейското управление, в което А. и З. работят. Особеното
качество на тези свидетели обаче, само по себе си, не обосновава непременно
извод за недостоверност на показанията им, след като същите хармонизират в
пълна степен и помежду си и с останалия доказателствен материал. Настоящят
случай е именно такъв. Внимателния прочит на показанията на тези свидетели,
съпоставката на показанията им и съвкупната им преценка с показанията на
свидетелите П. П., К. и Д., и със заключенията и показанията на вещото лице по
назначените СМЕ налагат извод за добросвестност и достоверност, тъй като това
са преките доказателства, които описват логично случилото се, разкриват в
пълнота реалната картина на събитията и кореспондират в пълна степен с други
гласни доказателства, депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица –
свидетелите И.П., П.П., К. и Д., така и със заключенията и показанията на
експерта относно механизма на причиняване на уврежданията на всеки от
пострадалите. Показанията на А., З. и Н. са безпротивречиви и взаимнодопълващи
се както по отношение повода за извършване на проверката, поведението на
подсъдимия спрямо тях самите и спрямо свидетеля Н., съдържанието на отправените
от подсъдимия изрази и тяхната насоченост, предприетите действия по изпълнение
на служебните им задължения и оказаното от подсъдимия противодействие, ексалирало
в блъскане в областта на гърдите и извиване пръста на дясната ръка на З., в
блъскане в областта на гърдите на св. А. и нанасяне удар с крак в областта под коляното на десния крак на З.. Или с други думи казано,
съвкупната преценка на показанията на св. З., А. и Н. с останалите гласни
доказателства и със заключенията на вещото лице, а и с писмените доказателства,
води до единствено възможния извод относно авторството на деянието от страна на
подсъдимия и идва да покаже, че обясненията му в частта им относно
обстоятелството, че на инкриминираната дата не е удрял и обиждал никого, не
отговарят на действителността. Поради това, с оглед
изолираността на обясненията на подсъдимия от останалия доказателствен материал,
и като взе предвид, че освен доказателствено средство, неговите обяснения са и
основното му средство за защита, съдът счете, че в тази им част същите са израз
на защитна позиция и не следва да се кредитират.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Както от обективна, така и от
субективна страна, с деянието си подсъдимият
е осъществил в идеална съвкупност квалифицирания състав на престъплението
хулиганство по смисъла на чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК и две престъпления по чл.131,
ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като:
1. Нa 24.10.2018 г. за времето от около 10:00 часа до около 11:50 часа в с. Г.,
обл. Я. - в центъра на селото и в сградата на
Кметството на селото, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: отправял обиди към И.В.Н. - Кмет на с. Г., обл. Я., с думите: „Боклук“, „Да ти еба майката“, „Прави ми свирки, боклук“;
отправял обиди към полицейските служители на РУ - Т.
при ОДМВР – Я. – мл. експерт А.П.А. и мл. експерт З.И.З., младши полицейски инспектори в група „Охранителна полиция“ в РУ Т. при ОД на МВР – Я., с думите „Какви сте
вие, шматки, че ще ви давам лична карта? Полицаите от С.не можаха да ми вземат
личната карта, а на вас ли ще я давам, шматки!“, „Яжте ми дъртия хуй“, „Да ви пърдя в устите“, като деянието е съпроводено
със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на
обществения ред - блъснал с ръце в тялото в областта на гърдите младши експерт З.,
блъснал с ръце в тялото в областта на гърдите младши експерт А., хванал с ръка
петия пръст на дясната ръка на младши експерт З. и извил пръста му; блъснал с
рамо младши експерт А. в областта на гърдите му и го съборил на земята; ритнал
в десния крак в областта под коляното младши експерт З., и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост;
2. На 24.10.2018 г. за времето от около 11:30 часа до
около 11:50 часа в сградата на кметството в с. Г., обл. Я., чрез блъскане с
ръце в областта на гърдите и чрез хващане с ръка петия пръст на дясната ръка и
извиване на пръста на З.И.З. - младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция“ към РУ - Т. при ОД на МВР – Я., е причинил на полицейски орган при
изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
гръдния кош отпред с болки в областта на гърдите отпред и контузия на петия
пръст на дясната ръка с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на
пръста и в областта на тръбната повърхност на дланта откъм петия пръст на
ръката, довели довременно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия; и
3. На 24.10.2018 г. за времето от около 11:30 часа до
около 11:50 часа в центъра на с. Г., обл. Я., чрез блъскане с рамо в областта
на гърдите и събаряне на земята на А.П.А. - младши полицейски инспектор в група
„Охранителна полиция“ към РУ - Т. при ОД на МВР – Я., е причинил на полицейски
орган при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на гръдния кош отпред с болки в областта на гърдите, контузия на
дясната глезенна става с болезнен травматичен оток на тъканите в областта и на
двата глезена, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалия.
Налице са извършени
съставомерни деяния по посочените текстове от наказателния закон, чието
авторство от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин от показанията
на всички разпитани по делото свидетели.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от
състава на престъплението хулиганство, установен в разпоредбата на чл.325, ал.1
от НК. Нормата гласи, че който извърши
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, се наказва за хулиганство.
Видно и от съдържанието на текста, и
от задължителните указания в т.2 от постановление № 2/1974г. на Пленума на ВС,
изпълнителното деяние на престъплението се свежда до извършване на „непристойни
действия”. Според цитираното постановление, „непристойни действия” са онези,
които са неприлични, безсрамни, изразяват се в ругатни, буйство, невъзпитаност
и други прояви, скандализиращи обществото. Пак според постановление № 2/1974г.
на Пл. на ВС, грубо нарушаване на обществения ред има, когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установените в държавата
обществени отношения, които определят поведението на хората в обществото, а
явно неуважение към обществото е налице, когато деецът чрез действията си
изразява открито висока степен на неуважение към установените в социума
порядки.
Безспорно, в случая са налице
извършени от подсъдимия непристойни действия по смисъла на закона, изразяващи
се в ругатни, буйство и невъзпитаност чрез безпричинно публично отправяне на
обиди и ругатни на обществени места. Действията на подсъдимия са
започнали в центъра на с. Ген. Тошево с безпричинно отправяне на обиди и ругатни към кмета на селото с думите „боклук“,
„Да ти еба майката“,
„Прави ми свирки, боклук“. След това, непристойните му действия са продължили последователно на
други обществени места – в заведението в центъра на селото, където отново
публично, в присъствието на св. К. и на намиращите се в заведението клиенти,
подсъдимият продължил да обижда и ругае кмета св. Н. и други лица от селото, и
се заканил на К., че ще я изсели и уволни. В последователност подсъдимият е
реализирал подобно поведение в сградата на кметството, където е демонстрирал
подобно отношение и към пристигналите на
място полицейски служители З. и А., отправяйки обидни думи и ругатни и по адрес
на полицаите, наричайки ги „шматки“, отказвайки демонстративно да представи документ за самоличност и
да съобщи имената си. След намесата на свидетелите З. и А. непристойните
действия на подсъдимия са прераснали в
неоправдана и непровокирана физическа агресия спрямо органите на реда, намерила
израз първо в неколкократно блъскане св. З. в областта на гърдите и в хващане и
извиване петия пръст на дясната му ръка. Хулиганските му действия, изразяващи
се в дърпане, бутане и отправяне на обидни и нецензурни думи по адрес на
полицаите са продължили и при отвеждането му до полицейския автомобил в центъра
на селото, и пред самия автомобил, като многократно употребените по адрес на
полицаите изрази „Да ви пърдя в устите“ и „Яжте ми дъртия хуй“, по своето
съдържание са изключително цинични. Т.е.,
обективно употребените от подсъдимия думи и изрази са от естество не само да
засегнат доброто име, честта и достойнството на свидетелите Н., З. и А., но
поради особеностите на мястото на извършване на деянието – публично и на
обществено място, в сградата на кметството на с. Ген. Тошево и в
центъра на селото, неговия обект – длъжностни лица от състава на
РУ – Т. - Я. при изпълнение на служебните им задължения и кмета на селото, са и
от такова естество, че нарушават грубо обществения ред, изразяват незачитане
авторитета на служителите на полицията, на държавните институции и на
държавността, демонстрират явно неуважение към установените в обществото
порядки, към изградените морални ценности, към закона и изобщо към реда и
правилата в обществото като цяло. Т.е., несъмнено, извършеното от подсъдимия покрива и останалите обективни признаци
на престъплението хулиганство – грубо нарушаване на обществения ред и
изразяване явно неуважение към обществото, тъй като в случая е налице хулигански
мотив за нанасяне на обидите на свидетелите Н., А. и З.. Това е така не само
защото липсва личен мотив за извършване на деянието, но и защото цялостното
поведение на подсъдимия е израз на
пренебрежителното му отношение към органите на самоуправление, към полицията и
нейните служители и към установените в обществото норми на поведение. Касае се
за целенасочени непристойни действия не само срещу орган на самоуправление и органите
на реда, но и срещу отделната личност и обществото, защото деецът е
демонстрирал подобно отношение и към св. К.. Поради това, не може да се приеме,
че се касае само за проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от
УБДХ, а за целенасочени непристойни действия, включително и срещу органите на
реда, грубо нарушили обществения ред и предизвикали възмущението както на
служителите на полицията, така и на жителите на селото.
От обективна страна, се касае са хулиганство, квалифицирано
по всички признаци от състава на чл.325, ал.2 от НК – съпроводено със съпротива
срещу орган на властта и отличаващо се с изключителна дързост и цинизъм.
Съгласно постановление № 2 от 29.06.1974г. по н.д.№ 4/74 на
Пленума на ВС на РБ, съпротива срещу орган на властта има, когато извършителите
не прекратят действията си, въпреки намесата на тези органи, както и когато хулиганските
действия са съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност,
честта и достойнството на тези органи, като в последната хипотеза е налице
съвкупност от престъпления, наред с квалифицираното хулиганство. Настоящият
случай е именно такъв. Осъществена е съпротива срещу „орган на властта” по
смисъла на чл.93, т.2 от НК на първо място, защото, въпреки намесата и на
свидетелите З. и А., в качеството им на младши
полицейски инспектори в група „Охранителна полиция“ към РУ - Т.
при ОД на МВР – Я.,
изпълняващи
задълженията си по опазване на обществения ред, подсъдимият не е
преустановил действията си, а напротив, демонстрирал е подобно отношение и към
тях, като започнал да ги обижда и ругае, наричайки ги „шматки“ и отправяйки към
тях изключително вулгарни изрази. Игнорирайки напълно присъствието на
полицаите, подсъдимият не само не е преустановил хулиганските си действия, а е
продължил да буйства, блъскайки неколкократно с ръце св. З. в областта на
гърдите, а на опитите на полицаите да му поставят белезници и да го отведат до
и в полицейския автомобил, е противодействал с хващане и извиване петия пръст
на дясната ръка на св. З., със силно блъскане
в областта на гърдите и събаряне св. А. на земята и с нанасяне на удар с крак в
областта на под коляното на десния крак на св. З.. Т.е., съпротива срещу
орган на властта е налице и защото хулиганските действия на подсъдимия са били
съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност на полицаите при
изпълнение на задълженията им по опазване на обществения ред. По този начин, с
тези си действия от обективна страна подсъдимият е осъществил в идеална
съвкупност квалифицирания състав на хулиганство, съпроводено със съпротива
срещу орган на властта, и две престъпления по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1
от НК – лека телесна повреда на
полицейски орган
при изпълнение на службата му, изразяващи
се в разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалите. Освен посегателството
върху телесната неприкосновеност на свидетелите З. и А., подсъдимият е извършил
и действия, засягащи честта и достойнството им, наричайки ги шматки и
отправяйки им изключително цинични изрази.
Изобщо, цялостното поведение на подсъдимия, започнало с нанасяне на обиди
отправяне на ругатни по отношение на св. Н., продължило с отправяне на обиди и
ругатни по отношение на други лица и закани към св. К., и завършило с отправяне
на обиди, нецензурни изрази и удари на пристигналите на място полицаи, засяга в
много груба форма установения в страната ред, интересите на обществото и на
личността, разкрива особена наглост и упоритост, представлява тежко оскърбление
и груба демонстрация на пренебрежителното му отношение към полицията като институция, към нейните служители в
цялост, и към обществото. Или с други думи казано, действията на подсъдимия се
отличават както с изключителна дързост, поради упоритостта с която са били
извършени, продължителността и градацията им, така и с изключителен цинизъм,
тъй като са прерастнали в извършването на други престъпления – по чл.131, ал.2,
т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК. А в такива случаи, когато непристойните действия
прерастват в престъпления, деянието се отличава с изключителна дързост и
цинизъм (Р 261-79-ІІ).
Обективно,
вследствие действията на подсъдимия по блъскане
с ръце св. З. в областта на гърдите, хващане и извиване петия
пръст на дясната му ръка, и по блъскане с рамо св. А. в областта на
гърдите и събарянето му на земята, на двамата са причинени описаните по-горе
увреждания, довели до
разстройство на здравето, неопасно за живота, и съставляващи леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Освен това, в случая се касае за
леки телесни повреди, квалифицирани с оглед особеностите на субекта по чл.131, ал.2, т.3 от НК, тъй като телесните повреди са причнени на
полицейски органи при изпълнение на службата и функциите им по опазване на
обществения ред.
От субективна страна, при извършване на
престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК подсъдимият е действал с пряк
умисъл, а престъпленията по чл.131, ал.2 т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК - нанасянето на леки телесни повреди на полицейски
органи в лицето на свидетелите А. и З., е извършил с евентуален умисъл. Същият е
съзнавал, че действията му и употребените по адрес на свидетелите Н., З. и А. думи
и изрази са от естество да накърнят не само честта и достойнството им и честта,
достойнството и телесната непроикосновеност на полицая, но и да нарушат грубо и
обществения ред, установените в обществото порядки, моралните ценности и норми
на общуване. Разбирал е, че действията му изразяват явно незачитане авторитета
на служителите на полицията, явно неуважение към обществото и установените в
него правила на приличие, и пряко е целял това. Имайки предвид мястото и времето на
извършване на деянието – в центъра на населено място, в заведение в центъра на
селото, в сградата на кметството, в
интервала между 10:00 и 11:50 часа, обстоятелствата, че действията му са
станали достояние на много хора, съдържанието и насочеността на употребените
изрази и на нанесените удари – към униформени служители на полицията,
изпълняващи служебните си задължения по опазване на обществения ред, подсъдимият ясно е съзнавал, че действията му са от естество да нарушат установения порядък на общуване, и е целял да
изрази превъзходството си и пренебрежителното си отношение към установените
обществени порадки и да демонстрира незачитане авторитета на органите на реда. Безспорно, същият е съзнавал и обстоятелствата,
предвидени от закона като квалифициращи. Разбирал е, че в качеството си на
полицаи свидетелите З. и А. са натоварени с упражняване на властнически функции
по опазване на обществения ред, че не преустановява действията си, въпреки
намесата на тези органи, съзнавал е, че по този начин проявява особена упоритост
и пряко е целял това. Изхождайки от цялостното поведение на подсъдимия преди,
по време и след извършване на деянието, съдът счита, че нанесените на
свидетелите З. и А. удари са продължение на хулиганското му поведение, и макар
да не е целял пряко да причини на всеки от свидетелите описаните по-горе
увреждания, същият е предвиждал и е допускал настъпването и на този резултат.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.325, ал.2
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. В тази
законова рамка съдът му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото
съдебно минало, дадените подробни обяснения и приносът му за разкриване
обективната истина по делото, проявената критичност и изразеното искрено
съжаление за стореното. От друга страна, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от комплексния характер на
засегнатите обществени отношения, свързани както с реда и общественото
спокойствие, така и със здравето, неприкосновеността, честта и достойнството на
човешката личност, обстоятелството, че същото е квалифицирано по трите
квалифициращи признака на чл.325, ал.2 от НК, проявената от подсъдимия груба демонстрация
на пренебрежителното му отношение към обществото и установените в него порядки, и намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността
обстоятелства изброените по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, за да обусловят приложението
на чл.55 от НК при определяне вида на наказанието, както и че така определено
по вид и размер, наложеното му наказание е необходимо и достатъчно да окаже
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим,
така и върху останалите членове на обществото.
За престъпленията по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК законът предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода. В
така очертаните законови граници, за престъплението срещу телесната
неприкосновеност на св. З. съдът наложи на подсъдимия наказание от ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а за престъплението против телесната
неприкосновеност на св. А. – наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, отново под средния и към минималния предвиден в закона размер,
отчитайки посочените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства –
чистото съдебно минало, дадените обяснения, приносът за разкриване обективната
истина по делото, проявената критичност, изразеното изскрено съжаление за
стореното и готовносттта да поднесе извинения на пострадалите полицаи. От друга
страна, имайки предвид комплексния характер на засегнатите обществени отношения,
свързани с както с телесната неприкосновеност на индивида, така и с тези,
свързани с осъществяване службата на пострадалите в качеството им на полицейски
органи, и обстоятелствата, свързани с начина на извършване на деянието – подсъдимият
неколкократно блъснал с ръце св. З. в областта на гърдите, след което хванал и
силно извил петия пръст на дясната му ръка, и освен това, блъснал с рамо св. А.
в областта на гърдите и го съборил а земята, като по този начин е проявил
упорита престъпна воля, съдът намери, че изброените смекчаващи отговорността му
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не
водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от една
година лишаване от свобода, за да обусловят приложението на чл.55 от НК при
определяне вида на наказанията.
ОТНОСНО ПРИЖОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.23, АЛ.1 ОТ НК
Тъй като деянията, предмет на настоящото производство, са
извършени в условията на идеална и реална съвкупност, преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях, на основание цитираната по-горе
разпоредба, след като му определи наказание за всяко престъпление поотделно,
съдът наложи на подсъдимия най-тежкото по вид и размер такова, а именно ЕДНА
ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО
НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ
На
основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът отложи от изтърпяване наложеното
на подсъдимия най-тежко наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от датата на влизане на присъдата в сила, тъй като с оглед
чистото му съдебно минало и размера на наложеното му най-тежко наказание
лишаване от свобода, който е в рамките до три години, от една страна, спрямо него
липсват законови пречки за прилагане института на условното осъждане. От друга
страна, отчитайки безупречната му съдебна биография и изброените по-горе
смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът намери, че за неговото
поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му най-тежко
наказание. При определяне продължителността на изпитателния срок съдът взе предвид обстоятелството, че в рамките
на около два часа, за времето от 10:00 часа до 11:50 часа на 24.10.2018г.,
подсъдимият е извършил в условията на идеална и реалта съвкупност три умишлени
престъпления от общ характер, при което намери, че спрямо него не е оправдано отлагане изтърпяването на
наказанието за минимален изпитателен срок.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
Основанието
за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия е в разпоредбите на чл.45
и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно,
престъпленията по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК представляват
противоправни деяния, които са извършени виновно. Тъй като по изложените
по-горе съображения, подсъдимият беше признат за виновен по тези обвинения,
съдът намери претенциите на гр. ищци З. и А. за доказани по основание. По
категоричен начин е доказано както наличието на вредоносен резултат, така и наличието
на причинна връзка с поведението на подсъдимия. Затова съдът намери, че в
случая действително са налице предпоставките за ангажиране и на гражданската
отговорност на подс. П..
По
отношение размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди е приложима
и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, визираща принципа на справедливост. Съгласно
т.2 на ПП на ВКС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно и при
определянето му следва да се изхожда от конкретните обстоятелства, сред които
характерът и начина на извършване на деянието, причинените морални страдания,
тяхната продължителност, начин на причиняване и др. Поради това, имайки предвид
обстоятелствата, свързани с начина и мястото на извършване на деянията – чрез
упорито упражняване непровокирана физическа сила по отношение на униформени полицаи
при изпълнение на службата и функциите им, обстоятелството, че деянията са извършени публично, на
обществени места и в светлата част от денонощието, характера на причинените телесни увреждания,
продължителността на оздравителния период – 2-3 седмици, в рамките на който
пострадалите са изпитвали болки и дискомфорт при изпълнение на служебните си
задължения, преживяните от тях физически и морални страдания и болки, унижението от
преживяното и свързаните с това отрицателни душевни преживявания, настъпилите от деянието допълнителни вредни
последици,
с оглед на това, че вследствие деянието на подсъдимия пострадалите станали обект на подмятания от колеги на
работното си място, съдът уважи претенциите на З. и А. за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по справедливост до размера от 1700 лева за З. и до размера от
1500 лева за А., като исковете в останалата им част до пълния претендиран
размер от 2000 лева отхвърли, като неоснователни. За да определи по-голям
размер на обезщетението за гр. ищец З., съдът взе предвид и изпитаната от него
силна болка вследствие извиване петия пръст на дясната му ръка.
Съобразно направеното искане,
присъди и законна лихва върху исковите сума, считано от датата на увреждането –
24.10.2018г., до окончателното им изплащане.
При този
изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен и по обвинението
за престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, и с оглед на това, че в
конкретния случай хулиганството се изразява и в отправяне на обиди и
изключително цинични ругатни към органите на реда в лицето на свидетелите З. и А.,***
при ОД на МВР - Я., при изпълнение на служебните им задължения, съдът намери,
че предявените от тях граждански искове за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди са доказани по основание, и ги уважи по
справедливост до пълния претендиран размер от 1000 лева, върху които суми също
присъди законна лихва считано от датата на увреждането – 24.10.2018г. до
окончателното им изплащане. За да уважи претенциите до посочените размери,
съдът отчете преживените от ищците
морални страдания от грубото накърняване на името и положителната обществена
оценка за личността им, обстоятелството, че деянието е извършено публично,
упорито и на обществени места, в присъствието други граждани от селото, с което
личното им достойнство и авторитет са засегнати в по-голяма степен.
ПО ВЪПРОСА
ЗА РАЗНОСКИТЕ И ДЪРЖАВНАТА ТАКСА
При този
изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявените му
обвинения, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и
направените по делото разноски общо в размер на 321,52 лева, от които 281,52
лева вносими в приход на Републиканския бъджет и по сметката на ОД на МВР – Я.,
и 40 лева вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС. На същото основание, отново с
оглед изхода на делото, подсъдимият беше осъден да заплати
и съответната ДТ върху уважените граждански искове общо в размер на 228 лева, и освен това, беше
осъден да заплати на всеки от гражданските ищци и частни обвинители направените
в това им качество разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер
на 800 лева за гр. ищец Зл. З. и в размер на 500 лева за гр. ищец Ат. А..
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: