Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
……….2018 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV
- ти въззивен състав, в открито заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при
секретаря Силва Абаджиева и прокурора
Ангел Попколев, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД 3063/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 26.04.2018 год.,
постановена по НОХД № 1090/2016 год. по описа Софийски районен съд, подсъдимата
Н.И.С. – Й. е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл.209, ал. 1 от НК, поради което й е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, чието изпълнение е отложено по
реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.
Със същата присъда подсъдимата е осъдена
да заплати направените по делото съдебни разноски.
Срещу така постановената присъда,
недоволна е останала подсъдимата Н.С., която е подала въззивна жалба с
допълнение. В тях се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, че
са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдържат се още
оплаквания, че обвинението е недоказано като съдът е приел невярна фактическа
обстановка и въз основа на нея са направени неверни изводи, а обясненията й не са
кредитирани, също и че събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да
бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, поради което моли
присъдата да бъде отменена и респективно призната за невиновна.
В закрито съдебно заседание, по реда на
чл. 327 от НПК, въззивният съд прецени,
че не се налага разпит на подсъдимата, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В открито съдебно заседание, държавното
обвинение пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт, тъй като въз
основа на фактическата обстановка се установява, че именно подсъдимата е автор
на извършеното деяние. Счита че присъдата съдържа всички необходими от закона реквизити.
Защитникът на подсъдимата С. моли
жалбата да бъде уважена, а присъдата отменена по съображенията, описани в
допълнението към въззивната жалба.
Подсъдимата в последната си дума моли да
бъде оправдана.
Софийски градски съд, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС
доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации
на СРС. Предвид изложеното, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата Н.И.С. е родена на ***
година в гр. *****, българка, български гражданин, разведена, работеща в ЕТ „Б.-И.С.“,
живуща ***.
Подсъдимата Н.С. нямала завършено висше
образование по специалност „Право“, не е придобивала и юридическа
правоспособност, не била вписана като адвокат в адвокатските колегии на
територията на Р България.
През лятото на 2012г. св. С.С.работел
като организатор на шоу програми и си търсел работа. От свой познат,
неустановен по делото, известен с
прякора „Ш.“ разбрал, че подсъдимата Н.С. е собственик на дискотека в гр.
Козлодуй и е съпруга на бизнесмен, председател на Федерацията по силов
многобой. Същият му дал мобилния телефонен номер на подсъдимата и св. С.й се
обадил като в разговора, който провели подсъдимата му казала, че е адвокат. Св.С.към
този период имал множество съставени АУАН и издадени НП, поради което си търсел
адвокат, който да го представлява в съда. Св. С.се уговорил с нея да се срещнат
в гр. София.
При срещата им тя заявила, че е адвокат по наказателно право. Двамата се
срещали неколкократно, като при разговорите подсъдимата С. му казала, че е
завършила право, както и че разполага с контакти навсякъде. В един от
разговорите му казала, че е председател на Федерацията по силов многобой и му
предложила да се картотекира като състезател във федерацията, като той се
съгласил.
На неустановена дата в началото на
лятото на 2013г. подсъдимата поканила С.С.да участва в турнира по силов
многобой в гр.Стара Загора, проведен по повод мероприятие, свързано с изложение
на земеделска техника, организирано край гр.Стара Загора. Двамата имали изградени
приятелски отношения, като подс.С. му била спечелила доверието. На турнира св.С.отишъл
заедно със св. Р.Ф., с която живеел и от която има дете. Тогава св. Ф.се
запознала също с подсъдимата. От св.С.Р.Ф.знаела, че подсъдимата работи като
адвокат по наказателно право и че ще я ползва в това й качество, за да го
представлява.
Срещите между пострадалия и подсъдимата
продължили. Така, през есента на 2013г. на неустановена дата св. С.отново се
срещнал с подсъдимата С. ***. При тази среща тя потвърдила, че ще му „разреши
всички проблеми, които има със съставени актове“. Уговорили се да се срещнат в
града, пред ниското тяло на НДК, до сградата на „БТВ“ и той да й предаде сумата
от 2000 лева, за да „оправи съставените му актове по ЗДвП“. На срещата св. С.отишъл
заедно със св. Р.Ф., като предал парите. Подсъдимата била с мъж с име „И.“,
който и друг път бил с нея, за когото му била споделила, че я придружава, тъй
като се притеснява от „разни хора“ и го ползва като охрана. На тази среща подсъдимата
предоставила на св.С.пълномощно, в което той написал имената си, ЕГН, адрес и
се подписал. Заявила, че не е измамница и че по този начин няма да се
притеснява, като казала, че е „задвижила нещата в КАТ“. Тъй като преди това св.
С.й бил споделил, че е имало отправени заплахи спрямо него, тя му казала, че се
е подготвила и за това.
В хода на някои от последващите срещи с
подсъдимата св. С.бил придружаван и от св. Р.Ф.. В разговор пред двамата подсъдимата
казвала, че делата вървят и може да разчита на нея изцяло, но още няма
резултат, тъй като процедурата е бавна. Казвала също, че ако делата не вървят,
ще му върне парите. Твърдяла, че е „известен адвокат“ и гарантира с името си.
Тъй като минали няколко месеца и липсвал реален резултат, св. С.започнал да
звъни на С. по телефона.Тя му казвала, че има лични проблеми и не е толкова
свободна, а процедурата е бавна, след което престанала да отговаря на
обажданията му. Така или иначе не била предоставена каквато и да е било
адвокатска услуга от подс.С., която освен всичко друго и нямала право да
осъществява такава дейност.
На 20.01.2014г. подсъдимата се явила в
05 РУ-СДВР като се представила за адвокат на обявено за общодържавно издирване
лице и представила пълномощно пред полицейските служители С. П.и С.М.. Тъй като
С. П.й съобщил, че е проверил и е установил, че не е вписана като адвокат, тя
заявила, че е вярно, но и че друг път е представлявала хора в полицията.
На същата дата подсъдимата предала с Протокол
за доброволно предаване бланки с надпис „Пълномощно“, на една от които като
клиент бил посочен именно св. С.С.. С протокола подсъдимата предала и
Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и др. вещи.
Съгласно изготвената съдебно-графическа
експертиза по делото, подписите в графи „Адвокат“ на представените за
изследване три броя пълномощни за адвокатска защита, са положени от подсъдимата
Н.С.; подписът, находящ се в графа „Клиент“ на едно от изследваните пълномощни,
е положен от св. С.С., както и подписите, положени от името на С.С., находящи
се в представени за изследване три броя Записи на заповед, са положени от С.С..
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните писмени и гласни доказателства – обясненията на
подсъдимата, показанията на св. С.С., св. Р.Ф., св. С. П., св. С. М., от
заключението на съдебно – графическата експертиза, протокол за доброволно
предаване от 20.01.2014 год. и бланки с надпис „Пълномощни“, характеристики на
подсъдимата, справката за правното положение на подсъдимата.
Софийски градски съд намира, че събраните от
първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства са достатъчни, за да
бъдат направени съответните правни изводи, които настоящият съдебен състав
смята за правилни, задълбочени и детайлно анализирани, поради което ги споделя
изцяло.
Обосновано първоинстанционният съд е игнорирал
обясненията на подсъдимата С. и изложена в тях защитна теза, с която отрича да
е извършвала деянието. Самата тя в оскъдните си и лаконични обяснения сочи, че не може да си обясни защо
се е подписала, после добавя, че се е подписала, за да покаже на неин познат,
чието име не помни „как се слага подпис върху пълномощно“, „просто така“. Тези обяснения,
въззивният съд намира за крайно неправдиви, житейски нелогични, хаотични,
целящи една защитна позиция, а освен всичко друго и неподкрепени от останалите
доказателства по делото.
В подадената въззивна жалба и
допълнението към нея, подсъдимата С. навява доводи, че първоинстанционният съд
не е кредитирал обясненията й, като ги
е счел за заинтересовани. Трябва да се
отбележи обаче, че обясненията са
преценени от СРС в светлината на останалите доказателствени източници, а
отказът на съда да ги кредитира не
съставлява нарушение на процесуалния закон – в този смисъл е и Решение № 699/11.07.2006год. по
н.д.117/2006год. на ІІ-ро НО на ВКС. Поради това и настоящият съдебен състав,
подобно на предходния, не ги кредитира, а доводите, изложени във въззивната
жалба и допълнението към нея се явяват неоснователни.
Правилно и законосъобразно първият съд е
дал вяра на показанията на св. С.С.и Р.Ф., тъй като същите са последователни,
логични, непротиворечиви и в детайли посочват съответните факти, имащи значение
за разкрИ.е на обективната действителност по делото. Съдът приема, че св. С.С.през
2013 година, заблуждавайки се, че подсъдимата С. е добър адвокат по наказателно
право, е решил да се възползва от услугите й, тъй като имал издадени няколко
постановления от КАТ и му било отнето свидетелството за управление на МПС. За
целта подс. С. му поискала сума от 2 000 лв., която той предал на ръка, в
присъствието на приятелката си св. Р.Ф. и на познат на С. с име „И.“, пред
ниското тяло на НДК, до сградата на „БТВ“. С. се подписала на пълномощно, което
носела. Настоящият съдебен състав не намира основание да се усъмни и да не даде
вяра на тези показания, тъй като е напълно логично и достоверно, изнесеното от
пострадалия, след като е била отнета шофьорската книжка му книжка и е имал
множество издадени наказателни постановления да се довери и да предприеме съответните
действия, още повече, че и двамата свидетели в показанията си потвърждават, че
преди инкриминираното деяние са били в близки отношения с подсъдимата, имали са
неколкократни срещи с нея, почувствали са я като приятел, имали са й доверие. Ето
защо напълно правдиво е свидетелят С.да се довери на подсъдимата, която освен
всичко друго се е представяла като адвокат. Самата професия създава мисълта, че
това е човек, борещ се и защитаващ правата на другите хора, гарант за защита.
Съдът кредитира показанията на тези
свидетели /С.и Ф./ и досежно това, че С.реално е предал на подс.С. сумата от 2 000 лв. за тези адвокатски услуги, тъй като
показанията им, както вече стана дума, са последователни, еднопосочни, логични
и непротиворечиви, както сами по себе си, така също и с останалите
доказателства по делото и най-вече писмени такива, в частност подписано от
подс.С. пълномощно с имената на пострадалия именно в качеството й на адвокат,
което предполага осъществяването на възмездна услуга.
В
допълнението към жалбата си подсъдимата твърди, че СРС е постановил съдебния си
акт, главно като се е позовал на свидетелските показания на св. Ф., която е
заинтересована от изхода на делото. Въззивният съд е длъжен да отбележи, че
наистина св. С.и св. Ф.са близки, доколкото имат общо дете и са били във фактическо
съжителство, но същевременно показанията й са достатъчно пълни, ясни, последователни,
логични, еднопосочни, кореспондиращи с други доказателствени източници, поради
което няма как да бъдат игнорирани и лишени от доказателствена стойност. Св. Ф.е
била свидетел-очевидец на поддържаното заблуждение и предадени пари, поради
което за съда не е налице основание да не й се довери, още повече че изнесените
от нея сведения напълно съвпадат с показанията на самия пострадал, а така също
и с останалите гласни и писмени доказателства. Следва да бъде отбелязано, че по
делото е установено, че въпросното деяние не е било единственото такова, при
което подс.С. се е представяла за адвокат и е представлявала други лица пред
органите на полицията и съда, което несъмнено насочва към извода, че всички
тези факти, които са изнесени и които касаят инкриминираното й поведение, са
достоверни.
Подкрепящи и допълващи фактическите
съждения в тази насока се явяват и показанията на свидетелите – полицейски служители
С.П.и С. М.. От тях се установява, че подс. С. се е представяла именно като
адвокат, в каквото й качество е създавала невярна представа и у пострадалия.
Пред тях, в полицейския участък, по повод друго дело, тя е признала, че не е
адвокат и няма юридическо образование.
Показанията на тези свидетели са последователни и взаимно допълващи се, а освен
това са незаинтересовани, като въззивният съд, подобно на първоинстанционния
намира за правдиви и изцяло ги кредитира.
Софийски градски съд счита че съдебно –
графическата експертиза е изготвена компетентно и обосновано, отговаря на
поставените в нея въпроси, поради което напълно й се доверява. Чрез нея е
доказано, че подписът, положен върху пълномощното е на подсъдимата, което между
впрочем тя не отрича, а другият е на пострадалия С.С..
Съдът давя вяра и на приложените по
делото писмени и веществени доказателства, приобщени по надлежния за това ред,
подробно обсъдени .
Софийски градски съд намира, че при така
изложената фактическа обстановка, правилно районният съд приел, че подсъдимата С.
е осъществила с действията си от обективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Тя е създала и поддържала невярна
представа у свидетеля Славчов, че ще му окаже адвокатска помощ, за да защити
интересите му /представила се е за такъв, в последствие се е сближила, давала е
обещания, уговаряла го е/, което го е мотивирало да извърши акт на имуществено
разпореждане и да й предаде сумата от 2 000 лв. В резултат на това му е била
причинена вреда в горния размер и е била набавена облага за подсъдимата. В
действията си последната се е ръководела от целта да получи тази облага. Тя не
е имала намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент. Действията й са
били продиктувани от преследваната от нея цел да се облагодетелства.
От субективна страна, подсъдимата е
извършила деянието при форма на вина – пряк умисъл. Същата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала и целяла именно тях. Знаейки, че няма
юридическо образование и не е адвокат и
по никакъв начин не може да бъде полезна и да помогне на Славчов, подсъдимата
съвсем съзнателно е създала невярна представа у пострадалия като през целия времеви
отрязък е правила изявления в посочената насока и даже е твърдяла, че ще му
върне парите, ако не се справи. Самата тя е била наясно, че не би могла да
поеме такъв вид ангажимент спрямо него и въпреки това е възбудила и поддържала
у него неверни представи, а когато той поискал да научи докъде са стигнали
нещата, тя престанала да отговоря на обажданията му.
Във връзка с определеното наказание,
СГС, намира, че е законосъобразно и в съответствие с целите по чл. 36 от НК.
Правилно при индивидуализацията му е отчетен фактът, че към момента на
извършване на деянието подсъдимата не е била осъждана, като смекчаващи
наказателната отговорност съдът е приел добрите характеристични данни на
подсъдимата, изминалият период от извършване на деянието до приключване на
производството по делото, като настоящия състав добавя и социалната й
ангажираност и грижите, които полага за детето си. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, правилно е взето предвид осъждането й към момента
на постановяване на присъдата.
Така, при извършената на основание чл.
314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивната жалба и допълнението към нея - да бъдат
оставени без уважение, като неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание чл.
334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.04.2018г.,
постановена от СРС, НО, 93-ви състав по НОХД № 1090/2016г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.