Номер 38420.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПерникII наказателен състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
Секретар:Даниела Б. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20201720201473 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2948105 на ОД на МВР Перник, с
който на Б. И. Б. , ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Б. И. Б. , чрез процесуалния си
представител адв. В.Б. от ПАК, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се
представлява от адв. Б., която поддържа направените в жалбата оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неточно и непълно описание на
нарушението и допуснато несъответствие между мястото на неговото извършване с
приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП, което е довело до
незаконосъобразност на процесния фиш. Иска присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща
представител за съдебно заседание. В придружителното писмо е направено възражение по
чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното възнаграждение в настоящето
производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно
1
провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес,
поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 16.08.2019 г. в 10:38 часа на ПП І-6, км 81+400, бензиностанция „Тенакс”
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София
лек автомобил „Ауди А 6 3.0 ТДИ” с рег. № ******** със скорост от 92 км/ч при разрешена
такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 10:00 часа до 11:30 часа
видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място
полицейският служител А.А. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на
21.08.2019 г. с рег. № 1158р-6678.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се
установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост
на на Б. И. Б. , ЕГН ********** срещу който е издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш
отчетената скорост била редуцирана на 89 км/ч, т.е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било с 29 км/ч. Издателят на фиша наложил на
жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 100 лв за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия
закон. Б.Б. не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а
обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справката от регистрацията на
моторни превозни средства доказва, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято
скорост е била фиксирана, което не се и оспорва от Б.Б.. Разпечатката от показанията на
автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0131792 установява, че на
16.08.2019 г. в 10:38 часа автомобил с рег. № ******** е засечен със скорост, която съвпада с
обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранса, който е релевантен към
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към
удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта. Към
2
доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното
техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение,
издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната
система, протокол от проверка № 55-С-СИС от 11.10.2018 г. на Българския институт по
метрология за съответствие с техническите изисквания, писмо изх. № 11-00-252 от
29.09.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 81+400 попада в рамките на
населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен
знак В26 и е с цифрово означение 60 км/ч.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Ауди А 6 3.0 ТДИ” с рег. № ******** е собственост
на жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр.
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в
законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като
довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е
именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата
е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено
доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология,
като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без
участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда
необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата
система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи
се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното
превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен
тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по
обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не
могат да бъдат променени от човешки фактор.
3
На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0131792, който е
веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй
като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен
начин. Наличието на заснети още две превозни средства в изображението не поставя под
съмнение, че измерената скорост е именно на автомобила на Б., тъй като съгласно приетото
приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ, превозното средство
чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на снимката, като в случая
пресечната точка на наличните маркери на снимката се пресичат точно на автомобила с рег.
№ ********.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е
изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание, освен мястото на
което е бил извършван контрола се установява посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, която е била от гр. Радомир към гр. София, режимът на
измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили. В
протокола изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е
от 60 км/ч вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и местонахождението му се
доказват по несъмнен начин от писмо изх. № 11-00-252 от 29.09.2020 г. на Областно пътно
управление Перник. От съдържанието на последното се установява, че въведеното
ограничение на скоростта с пътен знак В26 е от 60 км/ч, като контролираният участък се
намира в рамките на населеното място гр. Перник, т.е. установяват се обстоятелства, които не
отговарят на вписаните в изготвения протокол. В ЕФ при фактическото описание на мястото
на което е било установено нарушението също са отразени различни обстоятелства, тъй като
е описано, че същото е извършено в рамките на общ. Перник, без да е посочен съответния
задължителен обективен елемент от състава на нарушението, което се вменява на
жалбоподателят, т.е. дали същото е извършено в населено или в извън населено място.
Категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение за прилагане
на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство
е управлявано в населено или извън населено място, което е задължителен обективен елемент
при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при квалификацията на
нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което при
констатираната липса на точно описание във фиша на мястото на извършване на
нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил,
за да организира ефективно защитата си.
Посочването на визирания обективен елемент от състава на нарушението е
наложително и за да се извърши проверка за правилното приложение на съответната
релевантна санкционна норма. В конкретиня случай с процесния фиш жалбоподателя е бил
неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, което не
4
кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено
място, което също обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Съдът
счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за
по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното
производство място на установяване на нарушението, а именно в населеното място гр.
Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на
нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат
какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с
превишена скорост. Така констатираната промяна на фактическите обстоятелства не дава
възможност на съда да измени административнонаказателното обвинение доколкото същата
противоречи на отразените обстоятелства в обжалвания ЕФ и безспорно ограничава правото
на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същият не може
да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на
акт за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като
издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на
спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на
приложения на л.7 договор за правна защита и съдействие от 28.08.2020 г. се установява, че
жалбоподателят Б. И. Б. е възложил на адвокат В.Б. от АК Перник оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 100 лева (под минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), което
изключва необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на
въззиваемата страна на прекомерност, съдът намери за неоснователно. Същото е заплатено в
брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,
поради което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес
гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на Б. И. Б. , ЕГН
**********.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2948105 на ОД на МВР Перник, с който на Б.
И. Б. , ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто
лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с
адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Б. И. Б. , ЕГН ********** сума в размер на
100 лв (сто лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6