Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
……………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. СТОИЦЕВ
ИВА
НЕШЕВА
при
секретаря Таня Митова и
с участието на прокурор Деян Маринов, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНОХД № 5581 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда от 18.05.2018г. по НОХД № 15152/2015 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 4 с-в, подсъдимата Н.Х.С. е
призната за виновна в това, че на 10.11.2014г., около 21:30 часа, в гр.София,
ж.к.“Люлин“, на улица без име, в близост до бл***, е извършила непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, конкретно отправила обидни думи и псувни към полицейски служители
при 09 РУ-СДВР Т.И.М. иИ.Г.И., обръщайки се към тях с думи “************ какви
сте вие бе, ще ви уволня“, като и ритала по служебен полицейски автомобил -
престъпление по чл.325,ал.1 НК, като е освободена от наказателна отговорност и
й е наложено административно наказание
ГЛОБА, в размер на 1 000,00 /хиляда/лева, на основание чл.78А,ал.1 НК -
актуална редакция, обнародвана ДВ бр.26 от 06.04.2010г., като е призната за
НЕВИННА и на основание чл.304 НПК, е оправдана по първоначално повдигнатото и
предявено обвинение деянието да е било съпроводено със съпротива срещу орган на
властта, конкретно изразила се в оказване на яростна съпротива при задържането й чрез дърпане и ритане по
краката на полицейски служители М.С.М.а иИ.Г.И., респ. по първоначално възприетата
и посочена по обвинението правна квалификация на извършеното като престъпление
хулиганство по чл.325,ал.2, вр. ал.1 НК.
Съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК е осъдил
подсъдимата Н.Х.С., със снета самоличност, да заплати направените по делото
разноски, общо в размер на 340,00 /триста и четиридесет/лева, от които 120,00
/сто и двадесет/лева - по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи при
Министерство на вътрешните работи на Република България, а 220,00 /двеста и
двадесет/лева - по сметка на Софийски районен съд, както и 10,00 /десет/лева
държавна такса за издаването на два броя изпълнителни листове - по сметка на
Софийски районен съд, 5,00 /пет/лева от които дължими само в случай, че при
влизане на присъдата в сила, глобата, наложена като административно наказание,
разноските и държавната такса, платими по сметка на Софийски районен съд, не
бъдат заплатени доброволно.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея
от подсъдимата Н.С.- чрез защитника
й адв. В., в които са изложени доводи,
че същата е несправедлива, неправилна и необоснована. Твърди се, че от
събраните две групи свидетелски показания съдът немотивирано не е дал вяра на
показанията на св. П. като ги е игнорирал, а е дал пълна вяра на показанията на
полицейските служители.Сочи се, че по делото не са събрани никакви
доказателства относно това подс. С. да е осъществила признаците на състава на
чл. 325, ал.1 НК. Моли се да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която да се признае
подс. С. за невиновна по повдигнатото й обвинение.
В
жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимата, на свидетели или вещи лица или
събирането на нови писмени доказателства.
В
съдебно заседание защитникът на подс. Н.С. – адв. В. прави искане да се уважи
жалбата и да се отмени присъдата на СРС като неправилна и незаконосъобразна.
Счита, че неправилно са оценени събраните по делото доказателства. Посочва се,
че конфликта възникнал между подсъдимата и полицейските служители до голяма
степен е възникнал с оглед на тяхното поведение спрямо нея и спрямо цялата
проверка, която са извършили на проверяваното МПС. Липсва умисъла относно извършването на хулигански
действия,начинът по който се е развила ситуацията. Прави се искане да се отмени
първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която да се оправдае
подс. С..
Представителят
на СГП счита, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, а отмереното
наказание е справедливо, поради което моли да се потвърди изцяло.
Подсъдимата
Н.С. редовно уведомена, не се явява пред въззивната инстанция и не взема
становище по делото.
Софийски
градски, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
За
да постанови присъдата си, районният съд е съобразил събраните пред него
гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно
:
обясненията на подсъдимата Н.С.,
показанията на свидетелите П. П., М. М.а /в т.ч. тези от досъдебното
производство, прочетени в цялост в хода на съдебното следствие на основание
чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.2,предл.второ НПК/, Т. М. иИ.И.; заключението на
комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиз, както чрез приобщените
на основание чл.283 НПК, писмени материали по делото - писмени материали,
относими към реализираното задържане на подсъдимата на основание Закон за
Министерството на вътрешните работи, в т.ч. декларация, протокол за личен обиск
на лице и заповед за задържане на лице от 10.11.2014г. , справка за съдимост на
подсъдимата, актуална към 11.11.2014г., “изложение“ от лицето П. П., адресирано
до директора на Столичен инспекторат при Столична община, вх.№СИ9301-
716/14.11.2014г. по описа на Столичен инспекторат, писмо-отговор, рег.№Я
55815/17.09.2014г. по описа на Столична дирекция на вътрешните работи,
адресирано на вниманието на началника на 09 РУ-СДВР , справка за съдимост на
подсъдимата, актуална - към 19.01.2016г. и към 19.03.2018г., кореспонденция от
09 РУ-СДВР във връзка с изискана от съда информация за ангажираността на
свидетелите полицейски служители към инкриминираното по обвинението време,
вх.№4797/21.01.2016г. по описа на СРС, Обща регистратура, кореспонденция от 09
РУ-СДВР във връзка с изискана от съда характеристична справка за личността на
подсъдимата по адрес на местоживеене и епикриза на подсъдимата, издадена от
Клиника по психиатрия при Военномедицинска академия София, конкретно във връзка
с болничен престой на лицето в периода 26.11.2014г. - 15.12.2014г.
Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице
основания за промяна във фактическата обстановка възприета от
първоинстанционния съд – от една страна не са установени нови факти и
обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга – не са налице основания за
промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото
тя е правилно установена от същия на база на вярна и точна преценка на
доказателствения материал. Анализът на същите сочи следното:
Подсъдимата
Н.Х.С. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, живуща *** - по
настоящ адрес, без адресна регистрация и гр.София, ж.к.”************- по
постоянен адрес, с адресна регистрация, с висше образование, не работи,
разведена, с едно дете - на 10години ,
неосъждана, ЕГН **********.
Към
месец ноември 2014г. за времето от 19:00часа на 10.11.2014г. до 07:00часа на
11.11.2014г. свидетелите М. М.а, Т. М. иИ.И. работели като полицейски служители
в 09 РУ- СДВР и били назначени АП 900/1 /ППГ 900/1/.
Извършвайки
обход конкретно на територията на ж.к.” *** 3-ти микрорайон и придвижвайки се с
предоставения му патрулен автомобил,
оборудван, а и обозначен като полицейски, същият бил управляван от св. М.. До
него на предна дясна седалка пътувал св. И., а св. М.а била на задната седалка,
като и тримата свидетели били облечени с полицейска униформа. Във вечерните
часове, около и след 21:00часа на 10.11.2014г., патрулният екип се натъкнал на
лек автомобил, марка”ФОЛКСВАГЕН”, ДКН *******, който бил в покой на платното за
движение и без включени светлини, на малка улица без име, явяваща се пряка на
бул.”Царица Йоанна” и минаваща в близост до бл***, като разположението на
автомобила, макар в дясната част на пътното платно в посоката към булеварда,
създавало затруднения за останалите участници в движението, особено за водачите
на моторни превозни средства, които искали да влязат, както и да излязат със
завой от кръстовището, образуващо се улицата и булеварда. Решавайки да
установят причините за необичайното присъствие на въпросния автомобил на
уличното платно, което от своя страна било в пълен унисон със служебните им
правомощия, свидетелите на първо време и с ниска скорост на патрулната кола
минали в непосредствена близост до “ФОЛКСВАГЕН”-а, практически заобикаляйки го
от лявата му страна, като св. И. с фенерче осветил купето на автомобила, където
на предните седалки имало хора - мъж, седящ на шофьорското място и жена - на предната
дясна седалка. Тя отправила подигравателни и неприлични жестове с ръце към
полицаите. Заобикаляйки “ФОЛКСВАГЕН”-а и озовавайки се непосредствено пред
него, полицейският автомобил също спрял, по-скоро косо на пътя, а свидетелите М.
и И. подходили към “ФОЛКСВАГЕН”-а, конкретно от страната на шофьорското място,
като св. М., който се движел първи, след като устно се представил, изискал от
водача на “ФОЛКСВАГЕН”-а документите - неговите и на колата. Водачът изпълнил
отдаденото му устно полицейско разпореждане, а по представените документи, от
своя страна била идентифицирана самоличността му- св. П. П.. В същото време напълно непровокирано от страна на полицейските
служители, а и при положение, че никой, в т.ч. и св. П., не изисквал, а и нищо
не налагало намеса в ситуацията от страна на пътуващата във “ФОЛКСВАГЕН”-а
жена, последната, в случая именно подсъдимата Н.С., започнала да демонстрира
грубо, неуважително и предизвикателно поведение към полицейските служители,
обективирано на първо време изключително в словесни форми, изричани на висок
тон, в смисъл и със съдържание, че като дъщеря на началника на 09 РУ-СДВР, още
на следващия ден щяла да направи така, че свидетелите полицаи да бъдат
уволнени, изисквайки връщане на документите на св. П.. Слизайки от колата и
движейки се интензивно, използвала обръщения към полицаите - “олигофрен”,
“галфон”, като и казвала “ще ви еба майката”. Виждайки обаче, че полицейските
служители по-скоро били склонни да не й обръщат внимание, а и игнорирайки
напълно молбите “да се спре” на св. П. - колега към онзи момент, но и приятел
на С., последната всъщност ставала все по-невъздържана в поведението си, в т.ч.
и от гледна точка използвани изразни средства към полицейския екип като цяло,
търсейки сметка, защо документите на св. П. не му се връщали. Тя отказала да
предостави изискания и от нея в хода на случващото се, легитимиращ я документ
за самоличност, правейки неприлични жестове с ръце, до степен, че когато св. М.а
в служебния полицейски автомобил предприела действия по оформяне на служебните
документи за проверката, подсъдимата се пресегнала, целейки да издърпа
документите от ръцете на свидетелката. При това положение вече, конкретно
свидетелите И. и М. пристъпили към задържане на подс. С., която в този момент,
успявайки да е основно активна с крака, тъй като на ръцете, извити й зад гърба,
били поставени белезници, изритала служебния полицейски автомобил, а и по
краката на полицаите. При последните, предприети от страна на полицейските
служители спрямо подсъдимата действия, в крайна сметка подс.С. била овладяна и качена в служебния
полицейски автомобил, за да бъде транспортирана до сградата на 09 РУ-СДВР като
задържано лице, като конкретно била настанена на задната седалка в колата, при
положение, че до нея седяла св. М.а, а св. М. заел отново шофьорското място,
управлявайки полицейския автомобил.Св. И. първоначално останал със св. П., за
да указва на последния пътя, докато св. П. се придвижвал с автомобила,
марка“ФОЛКСВАГЕН“, задължен също да се яви в 09 РУ-СДВР. По този начин обаче,
автомобилите изминали неголямо разстояние от мястото на потеглянето, тъй като в
един момент, както седяла на задната седалка в полицейския автомобил,
включително с поставени на ръцете белезници, подсъдимата направила опит да
изрита св. М., което й действие наложило и св. И. да се присъедини отново към
колегите си, а свидетел П. да продължи сам със своята кола до сградата на 09
РУ-СДВР.
В
районното управление започнала обработка на случая, в т.ч. били предприети
съответните действия за проверка самоличността на подсъдимата, която от своя
страна била третирана като задържано лице, в т.ч. локализирана в близост до
“лоста, който по принцип е предвиден за задържани лица“, където в един момент
подсъдимата С. демонстративно се изходила по голяма нужда.
Така
установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава от
приетото от страна на районния съд.Първата инстанция е събрала необходимите
доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по
делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е
ограничила правата на страните да сочат доказателства.
Въззивната
инстанция изцяло подкрепя направения от
първоинстанционния съд анализ на ангажираните по делото доказателствени
материали. Освен, че анализът на доказателствата е правилен и логичен, въз
основа на него се установява по един категоричен начин приетата от
първоинстанционния съд и възприета от въззивната инстанция фактическа
обстановка. Контролираният съд прецизно и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, защо е дал вяра на едни и не е кредитирал други. Липсват
основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му подробно са обсъдени
всички събрани по делото доказателствени материали, като не е допуснато превратното им тълкуване. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( Решение № 372 от
01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, III н.о.).
Във
връзка с горното настоящият съдебен състав намира за необходимо да отчете
изрично, с оглед възраженията на защитата, че се солидаризира със съществения
доказателствен извод на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелите М.,
И. и М.а са надежден доказателствен източник, както за времето, мястото,
механизма и предмета на извършеното инкриминирано деяние, така и за авторството
му, доколкото последните са логични, последователни, детайлни, кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. Изложеното от полицейските служители пряка
доказателствена информация по отношение на извършеното инкриминирано деяние и
авторството му, не се опровергава по категоричен начин от останалите ангажирани
по делото доказателствени източници ( както и в част от обясненията на
подсъдимата).
Първостепенният
съд подробно и с прецизна точност е обсъдил въпросната група гласни
доказателствени средства. Анализът, който е направил не
страда от пороци, съобразен е с правилата на формалната логика и изцяло се
споделя и от настоящата инстанция. Ето защо не се налага въззивният съд да
преповтаря този анализ, още повече, че и в жалбата срещу първоинстанционната
присъда не се наведени конкретни доводи
и възражения във връзка с извършения от първостепенния съд
доказателствен анализ.
От
друга страна по делото не са установени, каквито и да било основания, поради
които самите свидетели – полицейски служители да са имали мотив и повод да се
навреди умишлено и злонамерено на подс. С., давайки показания в подкрепа на
обвинителната теза, доколкото те не са се познавали с нея. Ето защо и няма как
да се приеме, че свидетелите са съчинили случката с цел да навредят на
подсъдимата. Очевидно е при това положение, че единствената причина, те да
дадат тези показания, е че подсъдимата действително е осъществила
инкриминираното действие на инкриминираното място и в инкриминираното време.
Не
на последно място показанията на тези свидетели се подкрепят и от писмените
доказателствени средства, както и от заключението на изготвената по делото
експертиза.
В
заключение въззивният съд намира възраженията на защитата срещу анализа,
направен от първостепенния съд на събраните по делото гласни доказателства за
напълно неоснователни.
На
база така събрания по делото доказателствен материал първостепенния съд е стигнал до извода, че с поведението си подс. С.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
325, ал.1 НК.
В
хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитата оспорва изводите на
първостепенния съд, според които поведението на подс. С. е непристойно и
нарушава обществения ред, респ. че изразява неуважение към личността и
обществото като цяло, поради което настоява проявата на същата да не покрива
признаците на престъплението по чл. 325, ал.1 НК.
Въззивната
инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на
подсъдимата, както от обективна, така и от субективна страна именно по реда
на чл. 325, ал.1 НК.
От
обективна страна, подс. С. на 10.11.2014г., около 21:30часа, в гр.София,
ж.к.“Люлин“, 3-ти микрорайон, на улица без име, в близост до бл***, подсъдимата
е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, конкретно изразили се в отправянето на
неприлични, обидни думи и псувни, конкретно в смисъл и със съдържание “галфон,
олигофрен, ще ви еба майката, какви сте вие бе, ще ви уволня“, насочени в
ситуацията към полицейски служители при 09 РУ-СДВР Т.И.М. иИ.Г.И., както и в
неприлична поведенческа проява, изразила се в ритане по служебен полицейски
автомобил.
Първостепенният
съд е изложил подробни съображения защо деянието на подс. С. следва да бъде
квалифицирано по реда на ал.1 на чл. 325 НК. Касае се и според въззивния съд за
действия на подсъдимата, които са непристойни и нарушават съществено и при това
грубо обществения ред, изразяват неуважения към личността на свидетелите М. и И.,
и към обществото като цяло. Извършени са на публично място, и в непосредствена
близост до жилищни сгради и се явяват несъвместими с нормалните разбирания за
поведение и взаимоотношения между членовете на обществото.
Първостепенният
съд е изложил подробни съображения и по този въпрос, които се споделят от
въззивния съдебен състав и поради това не се налага да бъдат преповтаряни.
Следва само да се подчертае, че поведението на подс. С. е било насочено не само
към полицейските служители, но и към живеещите на близо граждани, намиращи се в
близост до мястото на инцидента, като тези действия на подсъдимата освен, че не
са били провокирани от когото и да било с каквото и да е било, се отличават с
проявена от нея упоритост в осъществяване на същите. В случая е без значение
колко време е продължил целия инцидент. От значение е това, че подсъдимата е
извършила няколко отделни действия, всяко едно от тях в разрез с установения
ред и норми за нормално общуване в обществото, като отделните действия се
наслагват и очертават едно цялостно изключително непристойно поведение, което
подс. С. е имала не само изначално, но дори и след намесата на полицейските
служители, които се опитали да преустановят това й поведение и да мотивират същата да се
въздържа от по-нататъшно нарушаване на
обществения ред. Обстоятелства сочещи, че подсъдимата няма никакъв
респект от полицейските служители като
органи опазващи реда. Същевременно не без значение в случая е и факта, че
поведението на подс. С. не е било провокирано по никакъв начин от присъстващите
лица. Всичко това сочи, че именно тя поставя себе си и собствените си интереси
над всички други и няма некакво уважение и респект към закона и останалите
представители на обществото.
Ето
защо и в конкретния случай въззивният съд не споделя доводите на защитата, че
не се касае за действия, които са били насочени срещу обществения ред и в този
смисъл не е налице престъпление по смисъла на чл. 325, ал.1 НК
В
частност от субективна страна подс. С. е действала при форма на вина пряк
умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. И в тази
част мотивите на СРС са подробни, правилни и съобразени със събрания по делото
доказателствен материал, поради което и не следва да бъдат преповтаряни.
При
правилна преценка на събрания доказателствен материал и на установената
фактическа обстановка, респ. при направени изцяло верни правни изводи,
първостепенният съд е приел, че са налице всички предпоставки на закона за
освобождаване на подсъдимата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на чл. 78а НК.
Изводи,
които са изцяло съобразени с материалния закон, доколкото подс. С. не е осъждана или освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Глава Двадесет и осма от НПК; предвиденият размер на
наказанието за извършеното умишлено престъпление, за което е била призната за
виновна, е лишаване от свобода до две години или пробация и обществено
порицание, и от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
които да подлежат на възстановяване. Освен това инкриминираното деяние не
попада в изключенията, изрично предвидени в чл. 78а, ал.7 НК – да е причинена
тежка телесна повреда или смърт, деецът да е бил в пияно състояние –
съставомерен признак, при множество престъпления.
При
индивидуализация на административното наказание на подсъдимата съдът е отчел
невисоката степен на обществена опасност на личността на подсъдимата, добросъвестното
й процесуално поведение, семейното й положение, това че е безработна и отглежда
сама малолетното си дете.
Ето
защо и съобразявайки изложеното по-горе въззивният съд прие, че в случая на
подс. С. правилно и е било наложено административно наказание в минималния
размер, а именно – глоба в размер на 1000 лева.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК подс. С. е осъдена да заплати направените по делото разноски.
Извод на първостепенния съд, който е правилен и законосъобразен.
При
извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността
на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното отменяване или изменение, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
По така изложените съображения и на основание чл.
338 вр. чл. 334, ал.6 от НПК, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.05.2018г., по НОХД № 15152/2015 г., по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 4 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.