№ 4002
****, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110110017 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумите, както следва: 1 373,18 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка ****“ за причинени вреди по л. а.
„****“ с рег. № *****, вследствие на ПТП от 14.03.2021 г., настъпило в ****, в т. ч. и
сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2024 г. до
окончателното плащане, както и 407,17 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.07.2021 г. до 20.02.2024 г.
Ищецът **** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка ****“ – на 14.03.2021 г., в ****, на кръстовището между **** и
**** е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди
на застрахования при него л. а. „****“, с рег. № *****. Поддържа, че ответникът ***** е
застраховател по валидна задължителна застраховка **** на другия участвал в
произшествието водач на л. а. с рег. № ****, който е напуснал местопроизшествието без да
изчака органите за контрол на движение по пътищата. Сочи, че събитието е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, който поради неспазване на необходимата дистанция и несъобразена скорост при
движение в колона от автомобили е застигнал и блъснал намиращия се пред него л. а. „*** с
рег. № ****, който от инерционните сили се измества напред и удря в задната част л. а.
„****“ с рег. № *****, вследствие на което му причинява материални щети. Заявява, че във
връзка с настъпилото ПТП при него е образувана щета № *********, извършен е оглед и е
съставен опис и оценка на щетите по увреденото МПС, като ремонтът е възложен на сервиз
„***** Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 1 358,18 лв. въз основа на фактура №
********** от 09.04.2021 г., която сума в качеството си на застраховател по застраховка
****“, е изплатил в полза на извършилия ремонта сервиз на 21.04.2021 г., като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., поради
което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка **** на причинителя на вредата. Допълва, че с регресна
покана ответникът е поканен да заплати процесната сума от 1 373,18 лв., но с писмо от
1
01.07.2021 г. последният е отказал да направи това, с което обосновава правния си интерес от
предявяване на исковете. Претендира и лихва за забава в размер на 407,17 лв., начислена за
периода от 01.07.2021 г. до 20.02.2024 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ***** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва качеството си на
застраховател по застраховка **** по отношение на л. а. с рег. № ****, както и извършеното
от страна на ищеца плащане от 21.04.2021 г. в размер на 1 358,18 лв. Оспорва твърдяния от
ищеца механизъм на настъпилото произшествие, както и вината на водача на застрахования
при него л. а. с рег. № ****. Сочи, че не са ангажирани доказателства за участие в инцидента
на записания в протокола за ПТП л. а. с рег. № ****, тъй като липсва подпис на
управлявалото го лице, влязло в сила наказателно постановление или др. официални
документи, установяващи самоличността му, поради което оспорва да е налице основание за
ангажиране на отговорността му. Оспорва претенцията и по размер, като сочи, че оценката е
завишена и не кореспондира със средните пазарни цени за части и труд. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка ****, застрахователят по имуществена застраховка ****“ встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка **** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне. За възникване на регресното вземане в тежест на ищеца е да установи
наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните
вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз
на марката в случай, че твърди това/; 4. наличие на действително застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка ****.
С определение от 25.06.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че на 14.03.2021 г., в ****, на
кръстовището между **** и **** е настъпило ПТП с участието на л. а. „****“ с рег. №
*****, застрахован при ищеца по застраховка ****“, че в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 358,18 лв. в
полза на извършилия ремонта сервиз – „***** като е сторил и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., както и, че към 14.03.2021 г. по
отношение на л. а. с рег. № **** е била налице задължителна застраховка **** при
ответника.
В случая, въз основа на констативния протокол за ПТП № 1785894 от 14.03.2021 г.,
съставен от дежурен полицай при ОПП - СДВР, уведомлението за щета от 16.03.2021 г. при
ищеца ****, показанията на разпитания по делото свидетел Г. А. Б., материалите по
приетата по делото в заверен препис преписка при ОПП – СДВР във връзка с процесното
ПТП от 14.03.2021 г., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на
14.03.2021 г., около 17:52 часа, л. а. с рег. № ****, движейки се в ****, по **** с посока от
бул. „***** III“ към бул. ****“ и след кръстовището с ул. „****“ реализира ПТП със спрелия
2
пред него л. а. „***, с рег. № ****, който вследствие на удара се измества напред и настъпва
съприкосновение с намиращия се пред него л. а. „****“, с рег. № ****, вследствие на което
на последния са нанесени материални вреди, след което л. а. с рег. № **** напуска мястото
на ПТП. Действително, констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в
кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ,
поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила само относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а именно:
настъпилото на процесната дата и място ПТП, кои са участвалите в него автомобили, както
и напускането му на единия от тях - този с рег. № ****. Следва да се отбележи обаче, че по
отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на произшествието
протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила, тъй като представлява
заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан
от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от
предмета на доказване по делото и подлежи на изследване в процеса /в този смисъл Решение
№ 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. №
395/2008 г., ВКС/. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на процесното ПТП във връзка с
останалите доказателства по делото и конкретно уведомлението за щета, събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Г. Б., който непосредствено е възприел фактите, за
които разказва, доколкото е бил един от водачите на участвалите в ПТП-то автомобили,
както и заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-автотехническа
експертиза. Най-напред пред застрахователя – ищец Г. Б. е заявил, че при движение по
Околовръстния път на **** е намалил заради задръстване, но друг автомобил, който не е
успял да спре, се е ударил в колоната от автомобили, от което са пострадали общо три
автомобила в т. ч. и управляваният от него такъв, а виновният участник е напуснал
местопроизшествието. Свидетелят е конкретизирал така описания механизъм на настъпване
на произшествието, посочвайки подробно, че при движение по **** след като е завил
надясно по ****, около спирката на градския транспорт в посока ж. к. ***, движението е
било натоварено и се е наложило няколко автомобила да намалят скоростта, като в този
момент е видял в огледалото, че зад него предприемащият ляв завой с посока от **** към
**** друг автомобил не е съобразил създалата се пътна обстановка, в резултат от което е
последвал удар с намиращия се зад автомобила му л. а. „***, с рег. № ****, вследствие на
което последният се е изместил напред и е ударил управлявания от него такъв, премествайки
го напред. Изрично Б. заявява, че инцидентът се е случил при сухо време, както и че след
реализиране на процесното ПТП, виновният водач е напуснал мястото на ПТП, като
останалите участници единствено са успели да запишат регистрационния номер на
управлявания от него автомобил и да го продиктуват на органите на МВР. В случая, прави
впечатление, че показанията на свидетеля Б. се подкрепят и от констатациите на вещото
лице по изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение по
допълнителната съдебно-автотехническа експертиза, което също е достигнало до идентичен
извод относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Нещо повече, по идентичен
начин свидетелят е описал обстоятелствата около инцидента и пред застрахователя ищец,
подавайки заявлението за щета от 16.03.2021 г., в което липсва конкретика единствено
относно наличието на опосреден автомобил спрямо неговия и другия такъв, но
потвърждавайки в същото време, че е имало и други пострадали автомобили – общо са били
3. Отделно от посоченото в сведението, дадено от свидетеля Б., пред органите на МВР на
14.03.2021 г., настъпването на процесното ПТП е описано с по-малко подробности, но по
същия начин, като участници в него са посочени същите автомобили, като е налице
идентичност и в първопричината за настъпване на процесното ПТП, а именно: поведението
на водача на л. а. с рег. № ****, който реализира удар с намиращия се зад застрахования при
ищеца автомобил л. а. „***, с рег. № ****, който вследствие на удара се измества напред и
3
удря управлявания от него л. а. „****“, с рег. № ****. Съгласно заключението на вещото
лице по допълнителната съдебно-автотехническа експертиза от техническа гледна точка
причина за настъпване на процесното ПТП също е поведението на водача на застрахования
при ответника л. а. с рег. № ****, който се е движил със скорост и дистанция, при които не е
имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи
съприкосновение със спрелия пред него л. а. „***, с рег. № ****, който в резултат от удара се
е изместил напред и е ударил спрелия пред него л. а. „****“, с рег. № ****. Следователно,
при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, гласните такива чрез
разпит на свидетеля Б., както и изводите на вещото лице по допълнителната съдебно-
автотехническа експертиза съдът намира за доказано, че процесното ПТП е настъпило по
твърдяния от ищеца и уточнен в хода на процеса механизъм по начина, отразен и в схемата
към протокола за ПТП от 14.03.2021 г., като вина за същото /доколкото не се установяват
изключващи я обстоятелства/ носи водачът на застрахования при ответника по застраховка
**** л. а. с рег. № ****. В случая, така установеното поведение на същия съдът възприема
като единствена техническа причина за настъпване на процесното ПТП, доколкото същият
не е съобразил поведението си с пътната обстановка, като не е избрал правилно скоростта си
на движение и не е спазил достатъчна дистанция така, че при навлизане в процесното
кръстовище при необходимост да спре безопасно, допускайки по този начин
съприкосновение с намиращия се пред него друг автомобил, който в резултат на това се е
отместил напред и е ударил намиращото се пред него и застраховано при ищеца МПС.
Действително в хода на настоящото производство не се установи с категоричност
самоличността на конкретното физическо лице, което е управлявало застрахования при
ответника л. а. с рег. № **** към момента на настъпване на процесното ПТП, но това
обстоятелство не е елемент от подлежащия на доказване фактически състав, обуславящ
ангажирането на договорната отговорност на ответното дружество. Това е така, доколкото
съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка **** на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание, като не е необходимо водачът да притежава изрично
писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на
моторното превозно средство. От това следва, че предвид широкия кръг на застраховани
лица, достатъчно е да се установи, че по отношение на управлявания от виновния водач
автомобил е налице сключена задължителна застраховка ****, която е имала действие към
датата на настъпване на произшествието, което не е спорно между страните, а и е факт,
който е изрично признат от ответника с отговора на исковата молба, поради което е отделен
за безспорен с доклада по делото от 25.06.2024 г.
Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и
гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-
автотехническа експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и
само поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не
бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът **** е изплатил застрахователно обезщетение
в размер на 1 358,18 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз – „***** като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
4
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от
специалист в съответната област съдът кредитира, се установява, че необходимата стойност
за възстановяване на щетите по л. а. „****“, с рег. № ****, изчислена на база на пазарни
цени към датата на ПТП-то, възлиза на 1 358,18 лв. Вещото лице подробно е описало кои са
констатираните щети на МПС-то, като е посочило, че всички те се намират в причинна
връзка с процесното ПТП. Експертът е констатирал, че към момента на настъпването му
увреденият автомобил е бил на 1 година, 5 месеца и 22 дни, поради което същият е в
рамките на гаранционна поддръжка и отремонтирането му е следвало да се извърши в
официален сервиз на марката, както в случая е било сторено. Нещо повече, по делото не се
спори, че това е било така, поради което съдът приема, че действителната стойност за
възстановяване на щетите по л. а. „****“, с рег. № **** съответства на тази, посочена в
представената по делото фактура № **********/09.04.2021 г. на стойност от 1 358,18 лв.,
колкото е и възприетата от вещото лице такава. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ
ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с
щетата. Съдът приема, че сумата от 15,00 лв. съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така, общият размер на дълга
възлиза на 1 373,18 лв., колкото е и заявеният с исковата молба размер, поради което
предявеният главен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ е основателен и следва да се
уважи изцяло.
Посочената сума следа да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 21.02.2024 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. главен дълг; 2.
изпадане на ответника в забава; 3. размера на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане, предмет на делото, в
размер на 1 373,18 лв., за ищеца **** е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в
парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка ****
на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 30-дневен срок, след като
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото
лице срещу застрахователя по застраховка **** на лицето, което виновно е причинило
вредата на застрахованото имущество, е предявило претенцията си срещу този
застраховател, като е приложил преписката с доказателствата, с които разполага. В случая,
по делото не са ангажирани доказателства считано от кога ищецът е поканил ответника да
извърши плащане на претенцията му по процесната щета № *********/16.03.2021 г., но
видно от представеното писмо от 30.06.2021 г., получено от ищеца на 01.07.2021 г. /л. 47 от
делото/, от страна на ***** е постановен отказ, което означава, че това е най-ранният
момент, от който дружеството е изпаднало в забава. Определен от съда по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на мораторната лихва, начислена за
претендирания период от 01.07.2021 г. до 20.02.2024 г., възлиза на сумата от 407,17 лв.,
колкото е и заявеният от ищеца размер, поради което предявеният акцесорен иск с правно
5
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 834,93 лв., от които: 104,93 лв. – платена държавна такса, 600 лв. –
депозит за САТЕ и допълнителна САТЕ, 30,00 лв. – депозит за свидетел и 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и фактическата и правна сложност на
делото. С оглед изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски с
настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, бул. „**** да
заплати на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, бул. „****“ № 68, на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 1 373,18 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка ****“ за причинени
вреди по л. а. „****“ с рег. № *****, вследствие на ПТП от 14.03.2021 г., настъпило в ****, в
т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер от 15,00 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2024 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 407,17 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 20.02.2024 г.
ОСЪЖДА *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, бул. „**** да
заплати на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, бул. „****“ № 68, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 834,93 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6