О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260054
гр.Пловдив, 23.10.2020г.
Пловдивският
апелативен съд, първи граждански
състав, в закрито съдебно заседание на 22.10.2020г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от
съдия Арнаучкова възз.ч.гр.дело
№ 459
по описа на АС - Пловдив
за 2020г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство на осн.чл.278, във вр. с чл 274,
ал.2
ГПК.
Образувано
е по частна жалба,
вх.№ 260396/08.09.2020г., подадена от М.Д.С., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв.А.Д., против протоколно определение
от 03.09.2020г., постановено по възз.гр.дело № 525/2020г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е спряно въззивното производство
по делото. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното
определение, а искането е за неговата отмяна.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 260804/23.09.2020г.
от насрещната въззиваема страна Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към М., представлявана от ГКН.
Н.– Директор, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С.С., частната жалба
се оспорва, моли се за отхвърлянето й и за потвърждаване на обжалваното
определение.
Производството,
в което е постановено обжалваното определение, възз.гр.д.№ 525/2020г. по описа на ОС - Пазарджик,
е образувано по въззивна жалба, подадена от М.Д.С., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв.А.Д., против Решение № 64/08.06.2020г., постановено по гр.д.№
962/2019г. по описа на РС - Панагюрище, с което се отхвърля предявеният от него
срещу Г.д. „П.б.и з.н.н.“към М. осъдителен иск за парично вземане за дължимо и
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен от него, като старши пожарникар в
РС„****************, извънреден труд през периода 01.12.2016г.-01.12.2019г., получено
в резултат от преизчисляване на положения нощен труд, съобразно въведената в
чл.9, ал.2 НСОРЗ методика, ведно със законната лихва и заедно с обезщетение за
забава.
С обжалваното определение въззивното производство
е спряно, като не е посочено правно основание за спирането, а фактическото основание
за спиране е коментирано само в мотивите и това е образуваното по отправено
преюдициално запитване и висящо пред Съда на Европейския съюз/СЕС Дело №
С-262/2020г.
Приема се, че, в случая, е неприложима разпоредбата на
чл. 631, ал.1, изр.2 от ГПК, съгласно която е необжалваемо определението за
спиране на делото, постановено от отправящия преюдициалното запитване български
съд.Съображенията за това са, че разпоредбата е изключителна, поради което е
приложима само за изрично предвидените в нея случаи и не подлежи на
разширително тълкуване и прилагане.Ето защо, същата е неприложима спрямо определението за спиране, постановено от друг съд, различен от отправилия
преюдициалното запитване, какъвто е и съдът, постановил сега обжалваното
определение за спиране.
При служебната проверка се констатира, че постъпилата въззивна
частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване
определение, което временно прегражда развитието на производството пред съда, съгласно
даденото нормативно тълкуване в т.5 от ТРОСГК на
ВКС № 1/2001г. от 17.07.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ВКС, на общото основание,
предвидено в разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, в законния срок, от
активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване,
редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на
препис на насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по
същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в
жалба и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна преценка за
законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:
В частната жалба са поддържани следните доводи за
незаконосъобразност на обжалваното определение за спиране:Не са налице
основания за спиране на делото и съдопроизводствените действия по него следва
да бъдат продължени, въпреки наличието на образувано дело по преюдициално
запитване пред СЕС. Тъй като спирането на производството е част от процесуалната автономия на
държавите-членки и не произтича от правото на ЕС, спирането
на обусловените от преюдициалното заключение производства също е предмет на
регулиране от националното право на съответната държава-членка, а не от правото
на ЕС. В изчерпателно изброените основания за спиране,
уредени в чл.229, ал.1 ГПК, липсва хипотеза на
спиране на делото при допускане от СЕС на преюдициално запитване от значение на
спора, по който национален съд, различен от запитващия, трябва да се произнесе,
като в случая, по аналогия, е приложимо рестриктивното тълкуване на основанията
за спиране в ТРОСКТК № 8/07.05.2014г. по тълк.д.№ 8/2013г. Разпоредбата на
чл.229, ал.1, т.4 ГПК е неотносима към поставения правен спор, тъй като с
решението на СЕС по отправено преюдициално запитване се дава задължително
тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със силата
на пресъдено нещо, и не е налице обуславящо спорно преюдициално
правоотношение.Макар решението на СЕС да е задължително за всички национални
съдилища, този факт не води до приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като
съдържанието й не е някаква обща норма, която позволява спирането на гражданско
дело, когато съдебен акт на съд по друго дело би имал някакво правно действие,
което да обвързва съда по спираното дело.Тълкувателните решения също са
задължителни за всички съдилища, но първоинстанционните и апелативните
инстанции не могат да спрат съдопроизводствените действия пред тях до
произнасяне по тълкувателното дело. Неприложима е и разпоредбата на чл.631,
ал.1 ГПК, съгласно която съдът, който е отправил запитването, е длъжен да спре
производството по делото, но липсва законова разпоредба, която да задължава
останалите съдилища в страната да спрат производствата пред себе си на същото
основание. В този смисъл са правните изводи в Определение № 2319/24.07.2018г. по
възз.ч.гр.д.№ 3678/2018г. САС, а Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д.№
631/2019г. по описа на ВКС касае съвсем различен правен спор и представлява
част от противоречивата незадължителна съдебна практика.След като с
постановеното по делото Определение № 374/07.08.2020г. въззивният съд е оставил
без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване, той е следвало да
реши делото, а не да го спира на основание на това, че СЕС е сезиран със
запитване по релевантен за предмета на делото въпрос. Спирането на процеса
представлява временно блокиране на правото на достъп до съд, води до осуетяване
постановяването на решение в разумен спор и до невъзможност за извършване на
действия по събиране на доказателства, поради което представлява временен отказ
от правосъдие, което е недопустимо.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх. №
260804/23.09.2020г. от насрещната въззиваема страна Г.д. „П.б.и з.н.н.“към М. частната
жалба се оспорва, иска се отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното
определение.Поддържано е следното: Производството по делото е спряно на осн.
чл.633, във вр. чл. 631, ал.1 ГПК до произнасянето от СЕС по дело С-262/20,
образувано по отправено преюдициално запитване от РС - Луковит като преди това
във връзка със създадената противоречива съдебна практика по подобни спорове е
образувано и висящо тълк.д.№1/2020г.ОСГК на ВКС.спирането на производството не
е на някое от основанията, предвидени в нормата на чл.229, ал.1 ГПК, конкретно
Решението на СЕС не е преюдициално по см. на чл.229, ал.1, т. 4 ГПК, но е
задължително за всички съдилища в страната на осн. чл.19, § 3, б.“б“ ДЕС и
чл.267 от ДФЕС, както и на осн.чл.633 ГПК.Посочените разпоредби са специални по
отношение на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като в настоящия случая е неприложимо цитираното
в жалбата ТР ОСГТК на ВКС № 8/07.05.2014г. по тълк.д.№ 8/2013г.Позовава се на
съдебна практика на ВКС : Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д.№
631/2019г., Определение № 194/18.06.2010г. по ч.гр.д.№ 751/2020г. и Определение
№ 317/27.07.2020г. по ч.гр.д.№ 1413/2020г.
По делото не се оспорва и от извършената служебна
справка се установява, че въз основа на отправено от РС - Луковит (България) Преюдициално
запитване на 15.06.2020г. - VB/Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към М. – пред Съда на
Европейския съюз/СЕС е образувано и е висящо Дело С-262/20 по следните
преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и
пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда
през деня?Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното
право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния
сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи
и пожарникари?Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли
националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност
на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“
По делото не е спорно и с оглед на предмета и
страните по делото, както и на изрично
въведените в отговора на въззивната жалба по делото доводи във връзка с приложението
на Директива 2003/88/ЕО, се приема, че отговорите на въпросите в отправеното до
СЕС преюдициалното запитване са относими към предмета на спряното въззивно
производство.
Основателни са следните въведени в жалбата доводи:
че не е налице основание за спиране в хипотезата на чл.229
ал.1 т.4 ГПК, с оглед даденото тълкуване в Тълкувателно решение № 8/7.05.2014г.
по тълк. д. № 8/2013г., ОСГТК, ВКС, че преюдициален е (само)този спор,
по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или
факти, релевантни за субективното право по спряното производство и, тъй като по
делото, образувано пред СЕС, по запитване по въпроси по приложение на правото на ЕС, не се разрешава
правен спор със сила на пресъдено нещо, а с решението по него ще се даде само задължително
тълкуване на норми от правото на ЕС; че не е налице фактическо основание за
спиране, попадащо в нито една от изрично предвидените хипотези в чл.229, ал.1,
т.1-6 ГПК, както и, че приложимата българска национална процесуално-правна
уредба за основанията за спиране на гражданските дела е изчерпателна, а в нея образуването
на дело пред СЕС по преюдициално запитване по относими за спора по делото
въпроси не е изрично предвидено като основание за спиране на делото пред
български съд, различен от съда, който е отправил преюдициалното запитване.
Приема се,
че, в случая, следва да се съобрази формираната съдебна практика на ВКС,
създадена с Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д.№ 631/2019г., 4.г.о.,
доразвита и с Определение № 262/11.08.2020г. по ч.т.д.№ 844/2020г., 1.т.о.,
която приема, че и в случаите, когато пред друг български съд, различен от
отправилия преюдициалното запитване, се поставят за разрешаване същите въпроси,
за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на същите разпоредби
от правото на ЕС, другият съд също следва да спре производството пред себе си
до произнасянето от СЕС по отправеното от първия съд преюдициално запитване,
като правното основание за спиране на делото е чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл.
633, във вр. чл. 631 ГПК.Съображенията за това са следните:Съгласно разпоредбата
на чл.628 ГПК, винаги, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от
значение за правилното решаване на делото, българският съд следва да отправи
преюдициално запитване до СЕС, като с отправяне на запитването се спира
производството (чл.631 ал.1 изр.1 ГПК), а след произнасянето на СЕС производството
се възобновява (чл.631 ал.2 ГПК). Тъй като решението на СЕС по отправено
преюдициално запитване е задължително не само за съда, който е отправил
запитването (първия съд), но също така за всички други съдилища и учреждения в
Република България (чл.633 ГПК), за всеки следващ съд е безпредметно (и
недопустимо) да отправя преюдициално запитване по същите въпроси, поради което
следва да спре производството по делото и да изчака произнасянето от СЕС по
преюдициалните въпроси.
В случая, тъй
като преди образуване на спряното въззивно производство по относими за спора преюдициални
въпроси вече е било отправено от друг съд преюдициално запитване, по което е
образувано и висящо пред СЕС Дело С-262/20, и по тези преюдициални въпроси е недопустимо
отправяне на ново преюдициално запитване, а отговорите на СЕС по постановените
въпроси ще бъдат задължителни за всички държавни органи и съдилища в Република
България при разрешаване същите въпроси, законосъобразно въззивният съд е спрял
производството пред себе си до даване на отговори на въпросите от СЕС, като правното
основание за спирането на делото пред въззивния съд е чл.229, ал.1 т.7, във вр.
чл. 633, във вр. чл. 631 ГПК.
При съвпадане с
крайните изводи в обжалваното определение, като процесуално законосъобразно, същото
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от това,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 03.09.2020г., постановено по възз.гр.дело № 525/2020г. по описа
на ОС - Пазарджик, с което, на осн.на чл.229, ал.1, т.7, във вр. 633, във вр.
чл.631 ГПК, е спряно производството по 6възз.гр.д.№ 525/2020г. по описа на ОС -
Пазарджик до произнасяне от СЕС по Дело С-262/20, образувано въз основа на
Преюдициално запитване, отправено от РС - Луковит (България) на
15.06.2020г. .- VB/Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към М..
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба в
седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: