Решение по дело №27/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20227200700027
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                     42

 

гр. Русе, 15.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 23 февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

ДИАНА КАЛОЯНОВА

 

 

 

При секретаря             ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА                    и с участието на прокурора           ГЕОРГИ МАНОЛОВ      като разгледа докладваното от съдия                 АГУШ                    КАН дело № 27 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сид грийн“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник Н. Т., против Решение № 632 от 10.12.2021 г., постановено по АНД № 1669/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22 от 21.06.2021 г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което на дружеството-касатор за нарушение на чл. 44, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл. 7, т. 6 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри и на основание чл.135, ал. 1, т. 1, предложение трето от ЗУО е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на  2 000 (две хиляди) лева и е осъдено дружеството да заплати на РИОСВ – Русе сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.

Претендира се и присъждането на направените в производствата разноски.

Касационният ответник не излага становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изисква чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Напълно обосновано и в съответствие със закона първата съдебна инстанция е счела, че в производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Описанието на вмененото на касатора административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението – там, където търговецът има свое седалище и развива стопанската си дейност, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушените законови разпоредби.

В допълнение следва да се посочи, че касационната инстанция не споделя становището на жалбоподателя, че в НП липсва реквизит, а именно – отразен момент/дата на извършване на нарушението. Като такъв е посочена датата, на която то е установено, тъй като на нея то продължава да съществува и не може да се счита за довършено. Нарушение, осъществено посредством бездействие, се счита за довършено не към момента, в който е възникнало противоправното поведение /датата, към която задълженият субект е следвало да съобрази поведението си с нормативното предписание, в случая – да заведе и завери отчетната книга/, а към момента на преустановяване на поведението, с което се нарушава съответната нормативна разпоредба. Според чл. 80, ал. 3 от НК, приложим във връзка с чл. 11 от ЗАНН, давността за преследване започва от довършването на престъплението, ... за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им. Противоправните деяния, които са осъществени чрез бездействие, са по вид продължени, т.е. такива, които „траят непрекъснато“ и те се считат за довършени с прекратяването на противоправното поведение. В настоящия случай този момент би бил завеждането и регистрирането на отчетната книга, за което обаче липсват данни по делото, макар и да се твърди от страна на дружеството, че такава книга е съществувала и след проверката е била надлежно заверена. Проверката и установяването на нарушението са реализирани на дата 11.01.2021 г., към която дата не е било възможно да се узнае, кога деецът ще преустанови противоправното си поведение. Достатъчно в този случай е да се посочи какво е то, къде е осъществено и към кой момент е било налице. По този начин деянието е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да е наясно в извършването на кое точно нарушение е обвинено.

Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно.

Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.

В АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.

Настоящата инстанция споделя изцяло извода на въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение по чл. 135, ал. 1, т. 1, предложение трето от ЗУО, във връзка с чл. 44, ал. 1, изр. 2-ро от ЗУО, във връзка с чл. 7, т. 6 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Това е така, тъй като по делото по несъмнен начин е установено, че при извършена проверка на 11.01.2021 г. в деловодната програма и регистрите на РИОСВ – Русе е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си като регистриран търговец и брокер да води и притежава отчетни книги, съобразно Приложение № 5 от Наредбата, заверени от Директора на РИОСВ – Русе.

Не са налице предпоставки да се приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

За констатираното нарушение е наложена санкция в предвидения от закона минимален размер.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 632 от 10.12.2021 г., постановено по АНД № 1669/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

                                                        

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                               

                                                                                2.