Р Е
Ш Е Н
И Е № 331
гр. Стара Загора, 03.08.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Минка
Петкова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 227 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от
„ТОНЗОС“ АД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.“Отец Паисий“ №
21, подадена чрез пълномощника адвокат С., против Решение № 4 от 05.03.2021 г., постановено по
АНД № 926/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено наказателно
постановление /НП/ № СЗ-11-ДНСК-57/22.07.2020г. на Заместник-началник
ДНСК-София, като е намалено наложеното наказание имуществена санкция от 20 000
лв в размер на 5 000 лв. за нарушение на
чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на приложимия
материален закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни
основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда, че при издаване на НП не са допуснати
процесуални нарушения. Касаторът твърди, че не е посочено точно и не е доказано
по безспорен начин времето на извършване на незаконния строеж, което според
него е от значение за определяне качеството му на възложител, респективно на
нарушител по повдигнатото обвинение. Поддържа, че строежът е започнат преди
придобиване на собствеността върху имота с констативен нотариален акт от
14.02.2020г, поради което не може да носи отговорност по реда на чл.237, ал1,
т.1 от ЗУТ. Твърди, че съдът не е
разгледал в условията на евентуалност възраженията му за несъставомерност на
деянието. Моли за отмяна на решението и отмяна на издаденото НП. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ със съдебен адрес ***чрез процесуалния представител юрисконсулт М. с
представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира
решението за правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички
възражения на наказаното лице. Счита приетото време на извършване на строежа
през 2020г за единствено възможен фиксиран период на извършване, тъй като се
касае за незаконно строителство, извършено през продължителен период, без
строителни книжа и при затруднения за откриване на свидетели на реализирането
му с оглед обявеното извънредно положение на територията на страната.
Обосновава, че дори предвид посоченото в заключението на съдебно-техническата
експертиза обичайно време за построяване на халето, е възможно изграждане на
строежа в периода от датата на съставяне на констативния нотариален акт на
14.02.2020г, с който „Тонзос“ АД, гр. Казанлък е признат за собственик, до
датата на проверката на Община Казанлък на 11.03.2020г. Поддържа, че значението
на датата на нарушението за определяне на приложимия закон и за началния момент
на преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно
производство в случая не е игнорирано и доколкото за незаконния строеж не е
издадено разрешение за ползване едногодишният срок по чл.239, ал.4 от ЗУТ не е
изтекъл към датата на съставяне на акта за установяване на нарушението на 14.05.2020г.
На следващо място са изложени доводи, че констативният нотариален акт не
прехвърля права, а само установява вече съществуващи такива, поради което и
предвид сключения договор за наем с „БГ Рециклинг“ ЕООД на 01.05.2019г за
имота, върху който е изграден незаконният строеж без той да фигурира в
договора, ответникът счита „Тонзос“ АД, гр. Казанлък за възложител и го
определя за наказателноотговорно лице. По тези съображения и като намира
определено от съда наказание за кореспондиращо със спецификата на случая, моли решението
на районния съд да бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно
и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното
решение се явява неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Казанлък е изменил № НП СЗ-11-ДНСК-57/22.07.2020г., издадено от
Заместник-началника на ДНСК въз основа на
съставен АУАН № СЗ-11/ 14.05.2020г, като е
намалено наложеното наказание имуществена санкция от 20 000 лв в размер на 5
000 лв., наложено на „ТОНЗОС“ АД, гр. Казанлък на основание чл.237, ал.1, т.1
от ЗУТ за нарушение на чл. 148,
ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че „ТОНЗОС“ АД, гр. Казанлък във функциите си на извършител в периода 01.05.2019 г. –
11.03.2020 г. е извършил незаконен строеж: „Цех за рециклиране на отпадъци и
временно съхраняване и открита площадка за съхранение на отпадъци“ със ЗП и РЗП
на цеха 456,00 кв. м., находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV 7619,
кв.29 по плана на гр. Казанлък, представляващ поземлен имот с идентификатор
35176.504.7025 по кадастралната карта на гр. Казанлък, без одобрен проект и без
разрешение за стоеж, в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ.
Строежът е втора категория съгласно чл. 137, ал.1, т.2, б „г“ от ЗУТ и чл.4,
ал.4 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи. Поземлен имот с идентификатор 35167.504.7025 по КК на гр. Казанлък и
строежът са собственост на „ТОНЗОС“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
Казанлък, ул. „Отец Паисий“, № 21, ЕИК *********, представлявано от Г.М.К., видно
от нотариален акт № 69, том 1, рег. № 784, дело № 63/14.02.2020 г.
При извършена проверка на място на
21.04.2020 г. от служители на РДНСК – Стара Загора е установено, че строежът
представлява ново изградено хале, в завършен вид, и е с размери 30,00 м. на
15,20 м. което е разположено на разстояние 4,70 м. от северната странична
регулационна граница и на 0,80 м. западно от сградата с идентификатор
35167.504.7025.1 по ОДК 7.5 – 1-03 кадастралната карта. Халето е с метална
конструкция – метални колони, ферми, противо ветрови Х-връзки, столици и
ограждаща метална конструкция по фасадите, по която са монтирани термопанели,
стъпващи върху стоманобетонов цокъл с височина 20 см. от терена, по периферията
на сградата. Покривната конструкция е двускатна, от метални ферми и столици
върху които са монтирани термопанели. Металната конструкция е закрепена към стоманобетонова настилка
посредством анкери. Височината на сградата при билото е 7,60 м. В северозападната
част на имота, западно от новопостроеното хале, е разположена площадка за
съхранение на отпадъци. В халето е монтирана поточна линия за преработка на
отпадъци, помещение, тип контейнер с командна апаратура за управление на
поточната машина и офис, с леки преградни стени.
Прието е наличие на безспорно установен
незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2, т.2 от ЗУТ, изпълнен без одобрен
проект и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3
от ЗУТ. Посочено е, че нарушението е установено при извършена проверка на
място и по документи от служители на
РДНСК – Стара Загора, за което са били съставени констативен протокол №
477/21.04.2020 г., констативен акт № 1/ 21.04.2020 г. и констативен акт №
2/21.04.2020 г.
По делото са приети като доказателства подадено от „ТОНЗОС“ АД гр.Казанлък Заявление за издаване на скица с виза за
проектиране на строеж вх.№ 168-6426-1/ 26.02.2020г : „1. Цех за рециклиране на
пластмаса и каучук и временно съхранение; 2. Рециклиране и възстановяване на
неорганични материали и временно съхраняване в бетонов център „ТОНЗОС“ в ПИ с
идентификатор 35167.504.7025 по КККР на град Казанлък, Констативен протокол от
25.03.2020г за извършена проверка на
11.03.2020г от длъжностни лица от Община Казанлък във връзка с подаденото
заявление и договор за наем от
01.05.2019г между „ТОНЗОС“ АД като наемодател и „БГ РЕЦИКЛИНГ“ ЕООД като наемател за ПИ с
идентификатор 35176.504.7025 заедно с построените в него сгради и обслужващи
съоръжения.
За да измени НП, съдът е изложил
съображения, че обжалваният акт отговаря на императивните изисквания на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. При съвкупна преценка на събраните доказателства приема, че
строежът е изграден през 2020г, до датата на проверката от Община Казанлък –
11.03.2020г, което се подразбирало и затова липсата на уточнение в НП не
представлява съществено нарушение. Според съда независимо, че „ТОНЗОС“ АД е
признат за собственик с констативен нотариален акт от 14.02.2020г, той има
качество на възложител като собственик на имота, в който е изграден незаконният
строеж, защото от този акт не могат да се правят решаващи изводи за
завършването на строежа. Предвид характера на незаконния строеж – хале от
метална конструкция и доказателствата, че е премахнат веднага, размерът на
наложеното наказание е намален до законовия минимум.
Касационният състав
на Административен съд Стара Загора
намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно.
Административнонаказателната отговорност на „ТОНЗОС“
АД е ангажирана в качеството му на възложител на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, според която Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция в размер от 5000
до 50 000 лв на юридическо лице или едноличен търговец - извършител, възложител
или строител на строеж от първа до трета категория включително, незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
По делото не е спорно наличието на строеж с
местоположение и характеристики като описаните в обжалваното НП, неговата
категория и изграждането му без строителни книжа. Спорните въпроси касаят формалната
законосъобразност на НП относно датата/времето на извършване на нарушението и
дали касаторът е субект на вмененото противоправно деяние, т.е. дали има
качеството „възложител“.
Възложител по
смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ е собственикът на имота; лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот; лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон. Доказателствата по делото установяват по категоричен
начин, че незаконният строеж е изграден в имот-собственост на „ТОНЗОС“ АД.
Предвид констативния характер на нотариалния акт от 14.02.2020г за признаване
на собствеността, данните за обективирана воля от страна на дружеството да се
снабди със строителни книжа на 26.02.2020г, т.е. преди констатиране на
незаконния строеж, както и обстоятелството, че през 2019г е отдал под наем
имота, правилно е ангажирана отговорността му в качеството на възложител. В
тази връзка следва да се посочи, че с оглед начина на легитимиране на
собствеността на касатора е без правно значение дали строежът е фактически
извършен и довършен преди признаване на това негово право, а отделно - липсват
безспорни доказателства за установяването на това обстоятелство, което е възложено
в негова тежест. Аргументи в такава насока не могат да се изведат и от
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, тъй като то определя
обичайното време за построяване на халето без да го съобразява с конкретните
особености на строителството поради липсващи данни за тях.
Напълно се споделят
и доводите на районния съд, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с посочване времето на извършване на незаконния строеж като
„2020г“. Действително то не е конкретизирано като период, но това не влияе
върху възможността да се организира адекватна защита, респективно не съставлява
съществено процесуално нарушение, опорочаващо НП до степен на
незаконосъобразност само на това основание. Наличието на извършено незаконно
строителство е безспорно установено от служители на РДНСК на 21.04.2020г. Преди
тях това е направено на 11.03.2020г от длъжностни лица при Община Казанлък. Доколкото
се касае за процес, а не за еднократен акт и предвид липсата на строителни
книжа, е обективно невъзможно да се посочи точна дата на извършване. Безспорно
строителството е довършено преди 11.03.2020г. Доколкото няма твърдения, нито
доказателства да е извършено през 2019г, при провеждане на административнонаказателното производство са спазени законните срокове. В нормата на чл.
239, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че едногодишният срок по ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство за нарушения по ЗУТ, актовете по
неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване
или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се
изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от
деня на извършване на нарушението. В конкретният случай, противно на твърдяното
от ответника, тази разпоредба не променя действието на общата разпоредба на чл.
34 от ЗАНН /производство да не се
образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението/, тъй като няма правна логика за един незаконен
строеж да се издава разрешение за експлоатация или ползване. От друга страна,
ако се възприеме становището на ответника, то за незаконен строеж никога няма
да започне да тече срок за образуване на административнонаказателно
производство, което на практика недопустимо би довело до възможност за административнонаказателното
преследване без ограничение във времето. Видно от данните по делото, сроковете за
ангажиране отговорността на „ТОНЗОС“ АД по вмененото нарушение на ЗУТ не са пропуснати.
Въз
основа на събраните по делото и обсъдени в тяхната съвкупност писмени и гласни
доказателства, както и възраженията на наказаното лице, правилно е обоснован извод за безспорно
извършено от „ТОНЗОС“ АД административно нарушение по чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Измененият размер на наложеното имуществена санкция съответства на данните за всички
релевантни обстоятелства по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е достатъчен за
постигане целите на наказанието.
Предвид изложеното обжалваното
решение на Районен съд Казанлък, с което
е изменено атакуваното пред него НП, е
постановено при правилно приложение на
материалния закон. Оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на
решението е неоснователно. Съдът, макар и лаконично, е обсъдил всички
възражения на наказаното лице, включително за несъставомерност на деянието.
При този изход на спора и своевременно направеното искане на ответника следва
да се присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита по чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото в
минималния размер от 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 4/ 05.03.2021 г., постановено по АНД № 926/2020
г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА „ТОНЗОС“ АД със седалище и адрес на управление
гр. Казанлък, ул.“Отец Паисий“ № 21 да заплати на ДНСК гр.София сумата 80 /осемдесет/лв,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.