№ 27
ГР.Б., 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Лозена Д.а
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500850 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 906517/09.05.2022г., постановено по гр.д. № 233/2020г. по описа на РС
Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба с вх. №
903312/05.07.2022г., депозирана от адв. М. Б., като пълномощник на И. Д. И., ЕГН
**********, от гр. К.- ответник пред първоистанционния съд.
С въззивната жалба срещу обжалваното решение е наведено оплакване за неправилност,
като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния закон, като се иска
отмяната му изцяло.
С въззивната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение на РС Благоевград е
постановено от незаконен състав. Поддържа се, че въззивникът И. Д. И. е жител на гр. К. и
винаги е живял в този град. В гр. К. се намира и обекта за който несправедлИ. и
незаконосъобразно са начислявани сметки за ел. енергия, която жалбоподателят не е
използвал. Възразява се, че гр. К. не е в съдебния район на РС Благоевград, поради което
делото е подсъдно на осн. чл. 105 от ГПК на РС Сандански и именно това е бил
компетентния съд за неговото разглеждане.
1
Основното възражение с въззивната жалба е че на жалбоподателя И. Д. И. са начислявани
суми за ел. енергия, която той не е използвал. Сочи се във въззивната жалба, че И. отдавна
не използва помещението, където дори не е имало ел. ток. Поддържа се, че това помещение
е запорирано и продадено от ЧСИ, поради което не е собственост на И. Д. И.. Дори и да се
приеме заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд експертиза-
че начислените суми са не за доставена ел. енергия, а за дължими във връзка с доставката на
тази услуга такси, които се заплащат за преноса на ел. енергия през
елктроразпределителните мрежи, то тогава следва да се приеме че на жалбоподателя са
начислени такси за услуги, които той нито е ползвал, нито е искал да му бъдат предоставени
от дружеството електроразпределител.
С въззивната жалба са навадени доводи и за това, че въззивникът е осъден да заплаща такси
за услуги по вече прекратен договор с „Ч.Е.Б“ АД, тъй като И. Д. И. се е отказал от така
предоставяната му услуга, далеч преди 2016г., поради което не дължи заплащането на
същата. Поддържа се, че въпреки въззивникът да се е отказал от предоставянето на такава
услуга, то на същият са начислени суми за такси за услуги, които той е отказал да ползва и
за които сключения между страните договор е бил прекратен.
Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени изцяло
обжалваното решение на РС Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон и да постанови ново решение с което да отхвърли изцяло предявения иск
от „Ч.Е.Б“ АД, като неоснователен.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор от насрещната страна- „Е.П.” АД, ЕИК ****, чрез процесуалния пълномощник- адв.
Р. Д., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска от състава на ОС
Благоевград да остави същата без уважение, като неоснователна.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че между страните- абоната И. Д. И. и „Ч.Е.Б“
АД, е съществувало валидно облигационно правоотношение, за доставка и продажба на ел.
енергия. Навадени са доводи от процесуалният пълномощник на въззиваемото дружество, че
по делото са представени безспорни писмени доказателства за това че въззивникът
притежава вещни права върху процесния електроснабден имот.
Излагат се доводи, че предявения иск за заплащане на доставена, но незаплатена ел. енергия
е доказан и основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. Издадената
фактура е първичен счетоводен документ, който е доказателство за вида и размера на
задълженията, като неизпълненото задължение за изплащане на доставената услуга се
установява и от заключението на експерти по приетата ССчЕ.
Оспорва се твърдението наведено с въззивната жалба от жалбоподателят- че за периода за
който е начислена дължимата сума като такса, не е било прекъснато захранването на обекта
с ел. енергия. Липсва в този смисъл заявление съгласно чл. 54 ал.1 от ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД, от
потребителя, както и не са демонтирани в 30 дневен срок техническите устройства на
дружеството доставчик на ел. енергия.
2
Сочи се в отговора на въззивната жалба, че в настоящия казус жалбоподателят- ответник
пред РС Благоевград, е имал задължение за неизплатени суми за „цена достъп“,
съставляваща част от услугата предвидена в чл. 28 от Правилника за търговията с ел.
енергия, която е част от общо дължимите суми за доставката на ел. енергия. Начинът на
калкулиране на стойността на услугата достъп, се формира на база на цената за достъп,
предоставената/заявена от клиента мощност за отчитания период. Стойността на тази услуга
не зависи от стойността на консумираната ел. енергия. Същата не зависи и от мястото на
присъединяване на клиента към електроразпределителната мрежа, нито от нИ.то на
напрежението на тока. Тя е една и съща за всички клиенти на въззиваемото дружество.
С отговора на въззивната жалба наведени са доводи, че цената за достъп не зависи и от
наличието на захранване на обекта с ел. енергия. Докато капацитетът на мрежата е
резервиран/ангажиран/ за даден обект, то и разходите които предизвиква за поддръжка на
мрежата следва да се заплащат от клиента абонат. Заплащането на цената за достъп не се
дължи само в случай на прекратяване на правоотношението между доставчик и потребител,
в случая клиента и „Ч.Е.Б.“ АД.
Поддържа се че от събраните по делото доказателства се установява, че въззивника И. Д. И.
е бил клиент и потребител на ел. енергия за отчитания период, по ОУ на дружеството
разпределител и въз основа на валидно облигационно правоотношение, не е изпълнил
задължението си да заплати законно начислените му и фактурирани суми.
Предвид изложеното иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като
потвърди решението на РС Благоевград, по гр.д. № 233/2020г., като правилно и обосновано,
както и да присъди на „Ч.Е.Б“ АД разноски за производството пред въззивната съдебна
инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на писмената форма и неговото съдържание,
депозиран от насрещната страна по въззивната жалба и в установения от закона процесуален
срок, поради което същият следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяването
на решението по съществото на делото.
В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, въззивникът чрез пълномощника
си адв. Б. и въззиваемото дружество с писмено становище, поддържат доводите си наведени
с въззивната жалба и с отговора към нея, на основанията посочени в тях.
Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд в рамките на
правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази
следното:
3
Районен съд Благоевград е сезиран със заявление от "Ч.Е.Б" АД-гр. С., ЕИК **** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Д. И., ЕГН **********, с клиентски №
****- длъжник на „Ч.Е.Б“ АД, за неизпълнение на задължението за заплащане на доставена
му и ползвана услуга от електроразпределителното дружество- „цена достъп“, за периода от
17.06.2016г. до 14.06.2019г., с адрес на електроснабдения имот: гр. К., ул. „Я.С.“ ***,
Видеотека, за което са издадени 36 броя фактури, като се иска издаване на заповед за
изпълнение за следните суми: 346.16лв. главница и мораторна лихва за забава в размер на
50.94лв., за периода от 09.08.2016г. до 12.07.2019г., ведно със законната лихва за забава от
18.07.2019г. до окончателното изплащане на дължимото.
Претендирано е и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 1968/2019г. по описа на Районен съд
Благоевград, което е прекратено и препратено по подсъдност на РС Сандански, където е
образувано ч.гр.д. № 947/2019г. по описа на РС Сандански.
Съдът е намерил подаденото заявление по чл. 410 от ГПК за основателно и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2159/30.08.2019г. по ч.гр.д.
№ 947/2019г. по описа на РС Сандански, с което искането е уважено изцяло.
Заповедта е връчена на длъжника И. Д. И. на 20.11.2019г. чрез залепване на уведомление на
адреса на работодателя му- „Е.Е.“ ЕООД, в град Благоевград. С Разпореждане на съда от
26.11.2019г., на осн. чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя- „Ч.Е.Б“ АД, че
заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление и че в едномесечен срок
от получаването на съобщението за постановеното разпореждане на съда, може да предяви
иск срещу И. Д. И., за установяване на вземането си пред гражданския съд, както и да
представи по частното дело доказателства за предявения иск в същия срок, като в противен
случай съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение, на осн. чл. 415 ал. 5 от ГПК.
В указания срок "Ч.Е.Б"АД-гр. С. е предявило иск за установяване на вземането си, предмет
на настоящия спор, срещу ответника И. Д. И., като въз основа на исковата молба е
образувано гр. дело № 22/2020г. по описа на РС Сандански.
В исковата молба ищецът- „Ч.Е.Б“ АД твърди, че се е намирал в облигационни
правоотношения с ответника И. Д. И., на адрес гр. К., ул. „Я.С.“ ***, Видеотеката, които се
регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"Ч.Е.Б" АД. Поддържа се от ищеца че е изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия за периода от 17.06.2016г. до 14.06.2019г., до електрозахранения обект
и за достъп на същия до електроразпределителната мрежа, но ответникът не е заплатил
дължимите за това суми.
Сочи се с ИМ, че на ответника И. Д. И., са издадени фактури за доставената ел. енергия за
периода от 17.06.2016г. до 14.06.2019г., в електроснабден обект, находящ се в гр. К., ул.
„Я.С.“ ***, Видеотека, като във всяка от издадените фактури е посочен периодът и
конкретно дължимата сума. Издадени са 36 броя фактури. Поддържа се с ИМ, че съгласно
4
Общите условия плащането на консумираната енергия претендираното вземане на „Ч.Е.Б“
АД от абоната И. Д. И. е изискуемо, тъй като е изтекъл десетдневния срок за изпълнението
му по всяка една от тях.
Ищецът „Ч.Е.Б“ АД е поискал от съда да бъде признато за установено, че ответникът И. Д.
И. му дължи посочените суми, които са предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2159/30.08.2019г. по ч.гр.д. № 947/2019г. по описа на
РС Сандански, както и да му бъдат присъдени сторените в исковото и заповедното
производство разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства, включително цитираните в
исковата молба 36 броя фактури. Поискано е допускането на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на подробно формулирани въпроси.
При опита за връчване на препис от ИМ на ответника, съставът на РС Сандански е
установил че същият е с настоящ адрес в ГР.Б.. Приел е че с оглед разпоредбата на § 1 т. 41б
и т. 27г от ДР към ЗЕ, ответникът е „потребител на енергийни услуги“, както и потребител
по смисъла на ЗЗП, като е приложил служебно разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно
която исковете срещу потребител следва да са предявени по настоящия му адрес, поради
което и на осн. чл. 119 ал. 3 от ГПК поради отвод за местна подсъдност, е прекратил
производството пред себе си и е препратил делото по подсъдност на РС Благоевград, където
е образувано гр.д. № 233/2020г. по описа на съда.
На ответника е изпратен препис от ИМ и книжата по делото, но писмен отговор в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК не е постъпил.
В първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, пълномощникът на ответника-
адв. Б. оспорва предявения иск, като твърди че И. Д. И. не дължи сумата за която срещу него
е издадена заповед за изпълнение, тъй като от 10 години не ползва Видеотеката в гр. К..
Пред РС Благоевград в хода на производството са събрани писмени доказателства, разпитан
е свидетел, изслушана е и приета като доказателство съдебно счетоводна експертиза.
С обжалваното Решение № 906517/09.05.2022г., постановено по гр.д. № 233/2020г. по описа
на РС Благоевград, първоинстанционният съд е уважил предявения иск с правно основание
чл. 422 от ГПК, като признал за установено по отношение на И. Д. И., ЕГН **********, на
адрес: гр. К., ул. „Я.С.“ ***, че същият дължи на „Ч.Е.Б” АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. 1784, район М., бул. „Ц.Ш.“ ***, бл. Б.М., Б.Ц.,
представлявано от Л.В., гражданин на Р.Ч., и К.К., гражданин на Р.Ч., сумите за които по
ч.гр.д. № 947/2019г. по описа на РС Сандански е издадена Заповед № 2159 от 30.08.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно- сумата от 346,16лв.-
главница за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, за периода от
17.06.2016г. до 14.06.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК- 19.07.2019г., до окончателното изплащане на вземането; сумата 50,94лв.– законна
лихва за забава, начислена върху дължимата главница, считано от 09.08.2016г. до
5
12.07.2019г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения. Съдът е
осъдил ответника И. Д. И., да заплати на „Ч.Е.Б“ АД, разноските направени пред съда по
заповедното производство и в исковото производство пред гражданския съд.
Недоволен от постановеното решение е останал ответника И. Д. И., който е депозирал пред
съда въззивната жалба, въз основа на която е образувано и се разглежда настоящото в.гр.д.
№ 850/2022г. по описа на ОС Благоевград.
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от доказателствата събрани пред РС Благоевград, че основен предметът на
дейност на ищцовото дружество- „Ч.Е.Б“ АД/понастоящем „Е.П.” АД/, е обществено
снабдяване с електрическа енергия, съгласно Закона за енергетиката след получаването на
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-
409-17 от 01.07.2013г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
/ДКЕВР/ за срок от 28 години. В този смисъл дружеството е лицензирано за разпространение
и продажба на електрическа енергия, като сключва договори с клиенти- крайни
потребители, при Общи условия приети като доказателство по делото, а също така и в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката.
Доказано е по безспорен начин по делото, че въз основа на Заявление за сключване на
договор от 11.04.2012г., депозирано от ответника И. Д. И. е подписан Договор за продажба
на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от 17.04.2012г., сключен между
„Ч.Е.Б“ АД в качеството му на продавач, и ответника И. Д. И.- в качеството му на купувач,
видно от който дружеството ищец се е задължило към ответника, да достави и да захрани с
ел. енергия обект- Магазин Д- Видеотека, срещу което ответникът следва да заплаща на
ищеца стойността на изразходваната ел. енергия и дължимата сума за извършения пренос и
достъп до разпределителната мрежа по цени и с тарифна структура, утвърдени по реда на
действащото законодателство. Едновременна със заявлението, депозирани са от заявителя-
И. Д. И. декларации че същият е собственик и ползувател на имота, както и декларация че
има съгласието за това от останалите наследници/съсобственици/ на имота. Заедно с
писмения договор, подписано е между страните „Ч.Е.Б“ АД и И. Д. И. и приетото като
доказателсво Споразумение № ****/17.04.2012г., съгласно което уговорен е вида,
количеството и мощността на доставяния ток, а ответника И. Д. И. е бил заведен като
абонат на дружеството ищец с клиентски № ****.
Не е спорно по делото, че след сключването на договора за доставка и продажба на
ел.енергия между страните по делото, за продължителен период от време те са изпълнявали
поетите насрещни задължения, като до обекта е било доставяно ел. енергия, а собственика
на Видеотеката е заплащал стойността на изразходвания ток.
По делото пред първоинстанционния съд са приети като доказателства Справка-извлечение
за възникнали задължения и постъпили плащания, както и Счетоводна справка за
консумация на клиенти, издадена на основание чл. 107 от ЗЕ на името на ответника И. Д.
6
И., ЕГН: **********, с Клиентски № ****, за обект ****, намиращ се на адрес: гр. К., ул.
„Я.С.“ ***.
Приети са като писмени доказателства и 36 броя фактури, издадени от дружеството ищец-
„Ч.Е.Б“ АД, за процесния периода от 17.06.2016г. до 14.06.2019г. Приобщена е към
доказателствата по делото от първоинстанционния съд и Справка № 283984 от 12.03.2021 г.
за вписвания, отбелязвания и заличавания, както и Справка № 1174081 от 29.09.2021г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на ответника И. Д. И. от Службата по
вписвания в ГР.С., за периода от 01.01.1991г. до 12.03.2021г. от която се потвърждава по
безспорен начин, че И. Д. И. е бил собственик на захранения с ел. енергия недвижим имот,
като е сключвал договори за кредит и ипотекирал имота като обезпечение пред банката, за
получените суми.
Ответникът е сключвал договори за заем и с други лица/извън банковите институции/, като
срещу него са водени граждански дела, въз основа на предявени от кредиторите му искове.
Така приет е по делото издаден на 10.02.2015г. изпълнителен лист по гр.д. № 2563/2014г. по
описа на ОС Благоевград, в полза на кредитора ищец- А.Н.Т., за дължими суми- 6 000лв.
главница, съставляваща дължима сума по Договор за заем от 29.10.2013г. и лихви за забава в
размер на 297.53лв., както и за разноските по делото. Въз основа на така издадения
изпълнителен лист е било образувано по искане на взискателя- Изпълнително дело №
2 565/2015г. по описа на ЧСИ М.Б., за което на длъжника е била изпратена приетата по
делото покана за доброволно изпълнение от 12.05.2015г.
С Писмо с изх. № 1100-133/1/ от 05.10.2021г. на Община К., са представени по делото и
приети като писмени доказателства- Постановление за възлагане на недвижимо имущество
от 23.11.2020г. на ЧСИ Б.В., с рег. № 890 и район на действие ОС Благоевград, издадено по
изп.д. № 1/2015г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Видно от приетото като писмено
доказателство- Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 23.11.2020г. на
ЧСИ Б.В., с рег. № 890 и район на действие ОС Благоевград, недвижимия имот срещу който
е било насочено принудително изпълнение, находящ се в гр. К., ул. „Я.С.“ ***, собственост
на ответника И. Д. И., считано от 23.11.2020г. е възложен на трето лице– А. И. К.- купувач
на изнесения имот при проведената публична продан от 16.10.2020г. до 16.11.2020г.
За установяване на обстоятелствата от фактическа страна, по искане на ищеца,
първоинстанционният съд е допуснал и изслушал съдебно-счетоводна експертиза,
изпълнена от експерта С.Т..
Експерта след запознаване с доказателствения материал и проверка всчетоводството на
дружеството ищец, потвърждава че за обект под № ****, находящ се в гр. К., на ул. „Я.С.“
***- Видеотека, при „Ч.Е.Б“ АД е регистриран потребител на ел. енергия по партида с
абонатен номер /ИДН/- № ****/1 и клиентски номер/ИТН/- ****, като партидата е
регистрирана на абоната И. Д. И.с ЕГН **********. По клиентската партида има данни за
предходни плащания- след 12.12.2012г.
От приетото заключение на експерта по приетата СИЕ, установява се че счетоводството на
7
„Ч.Е.Б” АД е водено редовно по отношение на начислените задължения и осчетоводените
плащания по партидата на ответника. Експертът е установил, че в счетоводството на
ищцовото дружество са отразени като задължение за плащане посочените в исковата молба
процесни 36 броя фактури, като няма отразено плащане по същите.
В писменото си заключение експерта по приетата СИЕ сочи, че общият размер на
задължението на ответника като главница по процесните 36 бр. фактури е в размер на
346,16 лева, а общият размер на задължението като лихва за забава общо по процесните
фактури, изчислена до 11.07.2019г. включително, е в размер на 51,08 лева. Излага се, че
общият размер на задължението на ответника към „Ч.Е.Б” АД, включващо сбора на
главниците и лихвата за забава по всяка една издадена фактура за периода до настъпване на
изискуемостта до 12.07.2019г. е 397,24 лева
При разпита на експерта С.Т. пред съда в открито съдебно заседание, същата пояснява, че от
осчетоводените в счетоводството на „Ч.Е.Б“ АД 36 броя фактури, следва да се приеме че
през процесния период за който те се отнасят- периода от 17.06.2016г. до 14.06.2019г. не е
изразходвана ел. енергия в обекта Видеотека, като не е дължима и сума за заплащане за
изразходвана ел. енергия. Експерта пояснява, че дължимите суми като главници по приетата
по делото 36 бр. фактури, е такса за достъп на абоната до електроразпределителната мрежа.
Пред първоинстанционния съд по искане на ответника е разпитан свидетеля- А.А.Д., който в
показанията си сочи, че видеотеката в която И. Д. И. е осъществявал търговска дейност, се
намира непосредствено до кантората му в гр. К., на ул. „Я.С.“ ****. Свидетелят
потвърждава, че ответникът не ползва имота от десет години, като преди това обекта е бил
видеотека /търговски обект/, който е ползван в от 1998г. до 2002г. Сочи се, че след като
ответникът преустановил дейността си през 2002г. в гр.К., И. Д. И. се преместил и започнал
да развива бизнес в ГР.Б. и гр.С.. Свидетелят сочи че през това време рядко го е виждал в
ГР.С.. От показанията на свидетеля Д. се установява, че от 2002г. до момена на разглеждане
на настоящото дело обектът не работи, като същият е продаден на публична продан от
съдия-изпълнител, заради неизпълнени задължения на ответника към неговите кредитори.
Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направени от
първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, въззивният състав на ОС
Благоевград констатира, че обжалваното решение е валидно постановено, от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да
проверява само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими
8
към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища съгласно ТР №
1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение №
670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по
т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението
на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
Въззивният съд в настоящия си състав намира за неоснователно, оплакването наведено с
въззивната жалба за недопустимост на обжалваното съдебно решение, поради това че
същото е постановено от незаконен съдебен състав и в нарушение на правилата за местна
подсъдност.
Със ЗИДГПК/изм. ДВ бр. 100 от 20.12.2019г./ е изменена нормата на чл. 113 от ГПК,
съгласно която исковете на и срещу потребителите се предявяват пред съда, в чиито район
се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния. С
изменението на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, предвидената в цитираната норма местна
подсъдност, престава да бъде изборна подсъдност, а става задължителна подсъдност, за
която съдът следи и служебно, като се дерогира общата подсъдност в исковото
производство, предвидена в разпоредбата на чл. 108 от ГПК. Специалната подсъдност,
предвидена в чл. 113 от ГПК става приложима във всички случаи, когато страната е ФЛ и
същото има качеството на „потребител”.
С извършените промени в процесуалните норми от законодателя, подсъдността по чл. 113 от
ГПК става абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на
иск, за която съдът, съобразно законодателното изменение, следи служебно до определен
краен срок– приключване на първото съдебно заседание по делото (в този смисъл
Определение № 655 от 3.12.2018г. на ВКС по ч.т.д.№ 2781/2018г.).
Изхождайки от възприетата трайна съдебна практика на ВКС и на съдилищата в страната,
първоинстанционния съд правилно е приел, че предявения иск от „Ч.Е.Б“ АД е насочен
срещу ФЛ, „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на § 1 т. 41б и т. 27 от ДР към ЗЕ,
но същото таки и „потребители” по смисъла на § 13 т. 12 б.„б” от ДР на ЗЗП. След като е
установено че ответника И. Д. И. има настоящ адрес в ГР.Б., първоинстанционният състав
на РС Сандански, правилно е счел че следва служебно да приложи разпоредбата на чл. 113
от ГПК, като по правилата за местна подсъдност и на осн. чл. 119 ал.3 от ГПК е прекратил
производството пред себе си и е препратил същото за разглеждане на РС Благоевград. Не е
допуснато нарушение на процесуалните правила при определяне на местно компетнтния съд
с оглед на страните и заявеното правно основание на предявения иск по чл. 422 от ГПК.
Дори и да не бяха спазени правилата за местна подсъдност, въззивният съд намира че делото
е разглеждано от компетентния за неговото разглеждане родово компетентен съд- РС
Благоевград, който е равен по степен съд на РС Сандански. В този смисъл обстоятелството
че делото е разглеждано от РС Благоевград и обжалваното решение е постановено от същия
съд, не може да бъде основание за обезсилване или отмяна на обжалваното Решение №
906517/09.05.2022г., постановено по гр.д. № 233/2020г. по описа на РС Благоевград, на
9
наведеното с жалата основание- че същото е разглеждано от незаконен съдебен състав.
Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006г., изм., бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на
електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен
клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа;
търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на
балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Понятието "краен
клиент" е определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) като
клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а
понятието "клиент" – в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) като
клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за
природен газ, което купува природен газ. Следва да се съобрази и дефиницията, дадена в §
1, т. 33а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според която "небитов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Според § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./ "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Според § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.); ; "потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството.
С приетите с решение на ДКЕВР/обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013г./ Правила за търговия с
електрическа енергия/ПТЕЕ/, се регулира пазарът на електрическа енергия. В чл. 11 ал. 1 т. 1
от ПТЕЕ е регламентиран договорът за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне
на системни услуги, който съгласно чл. 12 ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ПТЕЕ има за предмет
предоставянето на услугата "достъп до електропреносната мрежа" и на системни услуги и се
сключва между независимия преносен оператор, от една страна, и крайни клиенти,
присъединени към електропреносната мрежа, от друга страна.
С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия е въведено изричното
задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат
на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други
мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определят от КЕВР.
Съгласно чл. 29 ал. 1 от правилата, мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11 т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
С Решение № Ц-19 от 01.07.2017г. на ДКЕВР и на основание чл. 30 ал. 1 т. 13 ЗЕ е била
10
определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители –
абонати на ищеца „Ч.Е.Б“ АД, в размер на 0. 01745 лв. /kW/ден, като посочената цена важи
и за процесния период. При определянето на цените за битови и небитови клиенти е
възприет различен подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за достъп се
заплаща върху количествата действително изразходвана електрическа енергия, докато при
потребление за небитови нужди цената за достъп е определена на ден съобразно
предоставената мощност и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването,
независимо от количеството потребена електрическа енергия.
Нормата на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия и така
формулираното решение на регулатора за определяне на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа сочат, че дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само
с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. Тъй като
според дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на § 1 т. 15 от ДР на ЗЕ, "достъп" е
правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени
с наредба, т. е. цената за достъп се заплаща за поддържането на мрежата и принципната
готовност за престиране на електрическа енергия. Разходите за поддръжка и управление на
мрежата зависят от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в
съответствие със заявената от него мощност. Така всеки небитов клиент заплаща цена за
поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната
консумация при наличието на присъединяване към мрежата. Стойността на услугата достъп
до разпределителната мрежа зависи от предоставената мощност, заявена от конкретния
стопански потребител – според чл. 33 ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи, предоставената мощност се заявява от клиента
и може да бъде увеличавана или намалявана до изтичане на срока на договора за
присъединяване отново по негово искане/виж и клаузата на чл. 33 от процесния договор/. В
този смисъл цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното
количество електрическа енергия, а от договорената за обекта на клиента предоставена
мощност, независимо дали на същия е била доставяна електрическа енергия или не.
Въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
намира за установено при пълно и главно доказване, че страните- „Ч.Е.Б“ АД и И. Д. И. са
обвързани по силата на договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и
обществена дейност, при общи условия. По силата на договореното със сключения договор,
ищецът „Ч.Е.Б“ АД е следвало да достави и продаде на абоната си ел. енергия, като осигури
достъп на крайни потребител до електроразпределителната мрежа на страната. Срещу това
клиентът И. Д. И. се е задължил да заплаща на доставчика месечна цена за доставената и
изразходвана от него ел. енергия, както и да заплаща месечни такси за извършения пренос и
достъп на ел. енергия на дружеството доставчик. При дружество продавач „Ч.Е.Б“ АД, има
11
открита партида на името на ищеца И. Д. И., с клиентски № ****, а електрозахранен обект в
гр. К., ул. „Я.С.“ ***- Видеотека, за който потребителят е декларирал че е собственик и
ползувател. Отчитането на ел. енергия е извършвано чрез монтирано и поддържано от
оператора ТСИ- електромер.
Не е спорно по делото, че след възникването на валидно облигационно правоотношение
между страните, основано на сключения писмен Договор за продажба на електрическа
енергия за стопанска и обществена дейност от 17.04.2012г., същият е произвел правно
действие като до началото на процесния по настоящото дело период, страните са
изпълнявали задълженията си по него. От страна на „Ч.Е.Б“ АД е бил осигурен достъп на
абоната с клиентски № **** до електроразпределителната мрежа на страната, като на същия
е била доставена и продавана ел.енергия, която абоната заплащал месечно в зависимост от
изразходвания за съответния месец ток. Ето защо по делото е установено по безспорен и
несъмнен начин, че ответника И. Д. И. е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа на страната, при условията които е заявил. Съгласно чл. 8 ал.1 от ОУ към сключения
договор за доставка и продажба на ел. енергия, продажбата на ел. енергия започва с
поставяне под напрежение на ел. съоражения до границата на собствеността. Съгласно чл.
13 т. 5 от ОУ към процесния договор, потребителят има задължението да уведомява
продавача в 30 дневен срок от настъпването на промени, свързани с личните му данни, със
собствеността на електрозахранения обект или на други основания, уговорени между
страните за доставката на ел. енергия. В изричната разпоредба на чл. 44 ал.1 от ОУ към
договора, спира зе продажбата на ел. енергия при изрично писмено заявление на
потребителя до продавача за определен срок. Прекратяавнето на продажбата и на сключения
договор, по искане на потребителя може да настъпи само въз основа на подадено изрично
искане от потребителя до продавача доставчик, за прекратяване на отношенията по
продажбата на ел. енергия, при което на определена дата и час, в присъствието на
потребителя, упълномощено от продавача лице, на място отчита изразходваната до този
момент ел. енергия и прекъсва снабдяването на обекта с ел. енергия, като демонтира всички
измервателни уреди, монтирани за сметка на доставчика потребител. Едва след заплащане от
страна на потребителя на изразходваните суми за ел. енергия, правоотношението по
продажба на ел. енергия се считат за прекратени.
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ответника по делото- И. Д.
И./въззивник пред настоящата съдебна инстанция/е бил длъжен да установи по безпорен
начин пред първоинстационния съд спирането или прекратяването на сключения договор за
ел. енергия по негово искане, след като твърди че е престанал да ползва електрозахранения
обект и дори че е загубил правото си на собственост по отношение на него. По делото не са
представени доказателства за подадено писмено заявление от страна на въззивника И. Д. И.,
до доставчика на ел. енергия- за спиране или прекратяване на договора по негово искане. Не
са представени доказателства договора да е бил спиран или прекратяван и по почин на
въззиваемото дружество- „Ч.Е.Б“ АД, при хипотезите предвидени за това в ОУ към
сключения между страните договор.
12
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията наведени с въззивната жалба- за това
че облигационното правоотношение между страните е било прекъснато или прекратено и не
е съществувало за процесния по делото период от 17.06.2016г. до 14.06.2019г. По делото не
са ангажирани доказателства, от които да може да се заключи, че облигационната връзка
между страните по делото е била прекъсната, при което липсват и доказателства за
прехвърляне на партидата, по заявление на абоната или на трето лице.
От друга страна установява се по делото от събраните доказателства, че за процесния
период ответното дружество е доставяло ел. енергия на ищеца по процесните фактури, като
абоната е имал достъп до електроразпределителната мрежа, а монтираните н входа на имота
му електро измервателни уреди са били под напрежение и не са били демонтирани. Отделно
от това, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза сочи
се, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на „Ч.Е.Б“ АД. Партидата на
абоната с клиентски № **** е била действаща и не е била прехвърлена на трето лице по
искане на клиента потребител.
Въззивният съд следа като взе в предвид легалните дефиниции по § 1, т. 15 и т. 41а от ДР на
Закона за енергетиката, за понятието "Достъп" за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия и понятието "ползвател на
мрежата", приема че И. Д. И. е бил присъединен към мрежата и на същия е бил осигурен
пренос и достъп до ел. енергия, за което е следвало да заплаща съответната цена. Същата се
дължи въз основа на Правилата за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ бр.
66/26.07.2013г.) – чл. 28, ал. 1 от същите, както с чл. 29, ал. 1 от които изрично е направено
изменение, което пояснява, че цената за достъп се заплаща върху предоставената мощност,
а не според потребената ел. енергия, както беше в предходните правила по цената,
определена от КЕВР, която в случая е за всеки ден/ на ден, а не според реално предоставени
количества електрическа енергия. Следователно, потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител.
Налага се категорично правния извод, че при тази правна регламентация, дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на
електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребител
капацитет на мрежата. Липсата на потребление на електроенергия в свързания с
електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане на задължението на
потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа. В
този смисъл без значение за исковата претенция е дали абоната е използвал ел. енергия за
процесния период или липсва използвана ел. енергия в стопанисвания обект. Без правно
значение за основателността на вземането е и обстоятелството дали обекта в процесния
период е бил ползван или не, както и дали е ползван от абоната или от трето лице.
Както вече се изянси по- горе в настоящото изложение, освобождаването от такова
задължение след присъединяване към електроразпределителната мрежа, сключване на
договор за продажба на електроенергия и предоставянето на заявената от потребителя и
13
договорена между страните по този договор мощност, може да е следствие само от
прекратяване на облигационната връзка по визирания договор или от преустановяване на
достъпа до електроразпределителната мрежа. В настоящия случаи е доказано
присъединяването на обекта на ответника към електроразпределителната мрежа,
сключването на договор за продажба на електроенергия между страните и предоставянето
на заявената от потребителя и договорена от страните по договора мощност от 15 кВт за
обекта на длъжника.
Поради това, при липсата на данни за прекъсване или прекратяване на обвързващия
страните договор за исковия период и за преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа на обекта на ответника за същото време, следва да се
приеме, че ответникът дължи заплащането на цена за достъп до визираната мрежа,
определена от предоставената от ищеца мощност от 15.00 кВт.
Преустановяването на дейността на обекта на ищеца, съответно на потребяването па
електроенергия не биха могли сами но себе си да доведат до отпадане на облигационната
връзка на страните и до преустановяване предоставянето на договорената мощност на
купувача от снабдителя с енергия. Такова значение биха могли да имат прекратяването на
договора съобразно чл. 48 от приложимите към договора Общи условия, преустановяването
предоставянето на мощност към присъединения към мрежата обект от снабдителя с
електрическа енергия или преустановяване присъединяването към мрежата при условията на
приложимите наредби № 6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на
електроразпределителната мрежа и № 6/2014г. за присъединяване на производители и
клиенти на електроенергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
каквито обстоятелства не са установени по настоящото дело.
Възражението наведено с въззивната жалба- за недължимост на претендираното вземане за
такса достъп на ел. енергия, поради това че въззивника И. Д. И. не е бил собственик на
електрозахранения обект за периода от 17.06.2016г. до 14.06.2019г., не само не се доказа, но
и напълно се опроверга от събраните по делото писмени доказателства. По делото са
събрани безспорни писмени доказателства, включително и въз основа на декларация от
страна на И. Д. И., подписана при сключването на Договор за продажба на електрическа
енергия за стопанска и обществена дейност от 17.04.2012г., с която той е декларирал че е
собственик на имота. Това се потвърждава и от приетата като писмено доказателство
справка от Агенцията по вписванията към РС Сандански. Това обстоятелство се
потвърждава и от воденото срещу въззивника изпълнително дело, тъй като за висящността
на същото, задължително е длъжника да е собственик на недвижимия имот, срещу който е
насочено принудително изпълнение. Установи се, че правото на собственост е загубено от
въззивника И. Д. И., след влизане в законна сила на Постановление за възлагане на
недвижимо имущество от 23.11.2020г. на ЧСИ Б.В., с рег. № 890 и район на действие ОС
Благоевград, с което недвижимия имот срещу който е било насочено принудително
изпълнение, находящ се в гр. К., ул. „Я.С.“ ***, собственост на ответника И. Д. И., считано
от 23.11.2020г. е възложен на трето лице– А. И. К.- купувач на изнесения имот при
14
проведената публична продан от 16.10.2020г. до 16.11.2020г. Цитираното постановление за
възлагане, което е самостоятелен и деривативен способ за придобиване на правото на
собственост и легитимира третото лице като нов собственик на имота, е влязло в законна
сила на 23.11.2020г., което е извън процесния по делото период от 17.06.2016г. до
14.06.2019г. на неизплатените задължения, поради което е обстоятелство ирелевантно за
изхода от настоящото дело.
Възражението на жалбоподателя И. Д. И. за погасяване по давност на вземанията на
дружеството ищец, не следва да бъде разглеждано от въззивния съд, тъй като същото не е
надлежно прието за разглеждане от първоинстационния съд по делото. За давността съдът
не следи служебно, като се произнася само при изрично възражение на страната за
погасяване на претендираното вземане по давност. В настоящия случай възражението не
следва да бъде разглеждано от съда, тъй като е направено от пълномощника на ответника-
адв. Б. в първото по делото съдебно заседание и е процесуално преклудирано и
недопустимо. За да е редовно и да не е просрочено, това задължение е следвало да бъде
наведено от ответната страна, в производството пред първоинстанционния съд- най- късно с
отговора на исковата молба по делото, а писмен отговор на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК
пред РС Благоевград не е бил депоиран от ответника И. Д. И..
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, подкрепени и от заключението
на експерта по приетата СИЕ, въззивният състав на ОС Благоевград намира, че вземането на
ищеца „Ч.Е.Б“ АД от ответника И. Д. И. е не само доказано по основание, но и по размер.
Ответникът е навел възражения за недължимост на вземането, основан на доводи че не е
изразходвал ел. енергия прец процесния период в електрозахранения обект, че не е бил
собстевеник на същия, както и че не е ползвал обекта по предназначение. Ответникът не е
възразил пред първоинстационния съд срещу изпълненията на задължения на доставчикът
на ел. енергия "Ч.Е.Б" АД за пренос и доставка на ел. енергия до обекта. Не е възразил също
че не са му били предоставени процесните 36 бр. фактури, касаещи периода от 17.06.2016г.
до 14.06.2019г., както и не е възразил срещу размера на задължението и не е оспорил цената
на предоставената услуга, както и размера на лихвата за забава, начислена върху цена за
снабдяване за всеки месец поотделно. Размера на претендираното вземане съдът счита за
безспорно установен и доказан, въз основа на изслушаната и приета СИЕ, където в
заключението си вещото лице потвърждава, че цената по процесните фактури е дължимата
такса за доставка на ел. енергия процесния период от 17.06.2016г. до 14.06.2019г., а не
заплащане на цената на изразховдана ел. енергия, тъй като видно от самите фактури няма
данни през този период да е била изразходвана ел. енергия в обекта, собственост на
ответника по делото, на който той е потребител и абонат с клиентски № ****. Не са налице
основания за освобождаване на въззвника от задължението за заплащане на претендираните
суми, тъй като липсват данни партидата да е била прехвърляна на друго лице, както и
сключения договор да е бил прекъсван или прекратяван при условията, изрично предвидени
в ОУ към договора.
При изложените съображения от фактическа и правна страна и доколкото изводите на
15
въззивния съд за основателността на предявения иск съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, то на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК, обжалваното Решение № 906517/09.05.2022г.,
постановено по гр.д. № 233/2020г. по описа на РС Благоевград, следва да бъде потвърдено
като правилно и обосновано.
С оглед изхода от делото, следва да бъде осъден въззивника И. Д. И., да заплати на
въззиваемото дружество „Ч.Е.Б“ АД, сумата 20.00лв. за адвокатско възнаграждение,
съставляващи разноски пред въззивната инстанция, съобразно предтавен списък по чл. 80 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906517/09.05.2022г., постановено по гр.д. № 233/2020г. по
описа на РС Благоевград, като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, И. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул.
„Я.С.“ ***, да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК ****, сумата 20.00лв. за адвокатско
възнаграждение, съставляващи разноски пред въззивната инстанция, съобразно предтавен
списък по чл. 80 от ГПК.
Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16