Определение по дело №1005/2013 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 721
Дата: 14 ноември 2013 г. (в сила от 21 януари 2014 г.)
Съдия: Соня Тодорова Нейкова
Дело: 20133100201005
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2013 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

№ 721

16.09.2013 г.                                                                                             Град Варна

Варненският окръжен съд                                            Наказателно отделение

На шестнадесети септември                    Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НЕЙКОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Б.С.

         Д.А.

 

Секретар Т.И.

Прокурор СТОЯН ЗАГОРОВ

Като разгледа докладваното от съдия Нейкова

ЧНД № 1005 по описа за 2013 г.

 

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Осъденото лице Д.К.К., редовно призован, явява се лично и с адв. Г. Аврамов, редовно упълномощен от преди.

За Областна Пробационна служба – Варна, редовно призовани, явява се инсп. Чернокожев, надлежно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице К.Д.К., редовно призована, явява се лично.

 

Прокурорът:  Да се даде ход на делото.

Инсп. Чернокожев: Да се даде ход на делото.

Адв. Аврамов: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

На основание чл.282 от НПК съдът прочита заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза от 07.11.2013 г.

Вещото лице К.Д.К. – на 62 години, омъжена, неосъждана, българска гражданка, с висше образование, без родство със страните, предупредена за отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.

Вещото лице К.: Поддържам даденото заключение. Отговаряла съм на въпроса, че е диагностицирано разстройство, което е рецидивиращо депресивно разстройство, което е диагностицирано от двама психиатри – д-р В. и д-р Й. към 2012 г., началото на 2013 г., изписана е терапия и са дали съответните препоръки. От тогава за 4 месеца няма проследяване на състоянието, медикаменти не са взимани в този смисъл и това заболяване, както е написано и в предното заключение и към настоящия момент не се явява пречка за лицето да се явява там, където се подписват. Като се запознах с цялата документация за лицето и представени медицински документ от общопрактикуващия лекар, мога да кажа, че лицето е с няколко соматични заболявания, които са дали основание на общопрактикуващия лекар да представи от началото на Септември лицето на общ ТЕЛК за определяне на група инвалидност. Ако това има значение – лицето има диагностицирани соматични заболявания.

На въпроси на инсп. Чернокожев:

Вещото лице К.: Става въпрос за ТЕЛК - вътрешни болести и е във връзка със соматичните заболявания. Написано е медицинското направление от 17.09.2013 г. с диагноза „хипертонична болест втора степен, сърдечно-съдова форма“, увреждане на междупрешленните дискове. Първото е диагноза от кардиолог. Това е в експертизата, от там го чета, където съм описвала медицинските документи. Първото е медицинско направление на д-р В., след това е амбулаторния лист – това е за ТЕЛК, но то не променя абсолютно нищо в настоящия момент. Това е медицински документ, който съм длъжна да опиша, който няма значение към рецидивиращото депресивно разстройство, защото е в компетентността на други експерти.

На въпроси на адв. Аврамов:

Вещото лице К.: От м. Декември 2012 г. до сега разлика няма. Извърших преглед на лицето. Месец Декември 2012 г. е преценен от д-р В. с медицинското направление с умерено-тежък депресивен епизод и е дадено заключението. То не е такова към настоящия момент. Написала съм, че тогава е провел специфично лечение, което е довело към настоящия момент до овладяване на депресивната симптоматиката и отпадане на необходимостта от специфично лечение.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

 

СЪДЪТ ПРИОБЩАВА заключението на съдебно-психиатричната експертиза и ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице К. в размер на 100,00 /сто/ лева, платими от бюджета на съда /издаден РКО/.

 

Адв. Аврамов: Представям 7 броя амбулаторни листа, като мисля, че 2 от тях ги има по делото, но останалите ги няма. За периода от 22.02.2013 г. до 27.08.2013 г., от които е видно, че лицето страда от полиневропатия и всички тези неврологични състояния, което е описала доктор К.. Считам, че тези амбулаторни листи са от значение за решаване на настоящото дело.

Прокурорът: Да се приемат. Няма да соча нови доказателства.

Инсп. Чернокожев: Предоставям на съда. Няма да соча нови доказателства.

 

СЪДЪТ намира, че представените доказателства ще допринесат за изясняване на фактическата обстановка по делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото 7 броя амбулаторни листи с №№ 003948/27.08.2013 г.; 003789/15.08.2013 г.; 003446/22.07.2013 г.; 001267/13.03.2013 г.; 001191/08.03.2013 г.; 001087/04.03.2013 г. и 000948/22.02.2013 г.

 

СЪДЪТ обявява съдебното следствие за приключило и дава ход на делото

 

ПО СЪЩЕСТВО:

 

Прокурорът: Поддържам направеното предложение за замяна на пробационната мярка по отношение на осъдения с наказание лишаване от свобода. Считам, че от събраните доказателства в предното съдебно заседание, представените от пробационния служител и чутото от вещото лице безспорно са налице основания и може да приемем, че осъденото лице е следвало да изпълнява наложените му пробационни мерки и е следвало да се подписва в съответните дни, определени му с наложеното наказание. Следвало е да се явява пред пробационен служител и да полага безвъзмезден труд в полза на обществото. Въпреки това не е изпълнявал тези мерки, поради което считам, че са налице основанията в чл.43 а от НК, а именно наложеното наказание да бъде заменено с наказание лишаване от свобода, както е направено предложението от пробационната служба за остатъка, като съответно 2 дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода за срок от 5 месеца при общ режим.

Инсп. Чернокожев: Когато смисъла на пробацията се изчерпи, когато едно лице не покаже поведение и отношение, струва ми се всичко е изчерпано. Предвид на това, че е осъждан 15 пъти близо, това не му е първа пробация, а от мерките той почти не е изпълнил нищо. Едно е да направиш пропуск, но това неизпълнение е вече крайност. В представените документи никъде не пише какво е лечението - домашно или стационарно. Не оспорвам диагнозите, но те не дават заключение, че лицето не може да се явява. Всеки 3-ти българин страда от депресии, но това не е пречка за изпълнение на мерките. В случая е налице виновно изпълнение. Дори от тези 4 месеца предната година има заключение, че той е трябвало да изпълнява мерките си. Въпреки всичко, той пак не се е явил. Просто документът дойде малко късно при нас. Предлагам замяна на пробацията с лишаване от свобода за срок от 5 месеца, като предоставям на съда да прецени начина на изтърпяването им.

Адв. Аврамов: Моля да не уважавате предложението на пробационната служба, както е направено, поради следните причини: иска се с това предложение да се замени пробацията с наказание лишаване от свобода. На първо място съдът е в правото си да прецени дали не следва да се приложи чл.451, т.1 или т.2. От обстоятелствената част на предложението се твърди, че има неизпълнение на пробационната мярка. Посочено е по т.1 в него по 22 пропуска - за периода от 26.01.2012 г. до 05.04.2013 г. Моля да обърнете внимание на това, защото със същото предложение със заповед от 19.04.2013 г. или 14 дни, след като е допуснатото нарушението по т.1 в обстоятелствената част на предложението, той е наказан по чл.227 от ЗИНЗС с писмено предупреждение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода. По-нататък в предложението няма нито една посочена дата, на която е пропуснал да се подпише. Как да разберем за какъв период да се защитаваме. В т.2 - за 3-те месеца 21.03.2013 г.; 12.05.2013 г. и 09.07.2013 г. е възпрепятствал, няма проведена задължителна среща с пробационен служител, но по-долу се твърди, че осъденият не се е явявал на планираните дати, а на други, несъобразени с графика. Възможно е, допуснал е това нарушение, но пак казвам, че със заповедта е наказан с последно предупреждение. И ако се иска нещо от уважаемия съд сега да се заменя някаква пробация, то трябва да бъде във всички случаи след 19.04.2013 г. За тези си нарушения той е бил наказан със забележка 3 пъти. Има наложени наказания, включително и последното от 19.04.2013 г. И ако пред Вас сега се иска да се наказва за минали нарушения считам, че няма основание пробационната служба за това. Неизпълнението на „Безвъзмезден труд в полза на обществото” - там нещата са категорични – има неизпълнение за последната година от 302 часа неположен труд. Но в тази връзка подробно прочетох делото и видях, че дълго време той е бил освобождаван от полагане на подписи. Касае се за края на 2012 г., началото на 2013 г. той е трябвало да бъде преместен от Агенцията за закрила на детето, където е работил от тогава в Първо районно. Този човек е труден за превъзпитаване, лично съм се убедил, но така или иначе до тогава той е полагал труд в тази агенция и нищо не е пречило той да продължи да си работи там. Доста подробно прочетох досието му и видях там на стр.102 една докладна записка от Маргарита Пеева – тогава началник Сектор в Пробационната служба, която сега не е там. Там се сочат, между които е посочен и той самия, сериозни нарушения и пропуски в работата на пробационните служители, установени при извършена проверка. Това го има в досието му. След като Маргарита Пеева се освобождава от длъжност и го водят като близък неин, нещо такова, от тогава започват проблемите в смяната на работното място. Оценката на степента на риска, която е също много важна относно каква замяна да бъде извършена. По цялото дело върви една оценка в средна степен и изведнъж в картона му се поправя с химикал и тя става 83 точки. Но от къде, как и защо никой не може да обясни. Няма документи за това в самото дело, за да се запознаем с него, защото ако имаше, ние щяхме да се защитаваме. Да, висока е степента на риска, но върха на цялата тежест в настоящия случай е, когато пробационната служба научава, че той има да търпи още 3 години пробация по дело № 4374/2012 г. на 22-ри състав, но те получават по-късно новата пробация, която е също 3 години, със същите мерки. Вече той става труден за регулация и за да се отърве от него, за да си нямаме неприятности, дайте да поискаме от съда да му замени пробацията с лишаване от свобода, защото не е изпълнил 302 часа безвъзмезден труд за последната година. А това, че до тогава е работил и има благодарствени писма, не се казва никъде. Не се казва и кога не се е подписал в това предложение. За да се иска сега замяна и се пише задължителната регистрация за остатък 3 месеца и 23 дни. Така, че ако се иска някакво лишаване от свобода не може да бъде 5 месеца, а трябва да е половината на 3 месеца и 23 дни. За месец и половина този човек да се изолира от обществото. Представихме пред Вас писмени доказателства, че работи в момента, няма никаква пречка тези 302 часа, които са безспорно доказани по настоящото дело неизпълнен труд и няма как да ги отработи, защото технологично няма време, те да бъдат заменени с поправителен труд. Няма пречка с Вашето решение да замените пробацията, която не е изтърпяна фактически, защото другото не е ясно поне за мен не е ясно какво се твърди какво не е изпълнил, от къде идват към 08.08.2013 г. Тогава може би е постъпило досието той не се е подписал до тогава. След 19.04.2013 г. – датата, която е важна за настоящото дело и за съда до която да не е полагал подписи. Моля поради това да постановите определение, с което да замените мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото” с „Поправителен труд“ или евентуално да наложите някаква друга мярка по т.3 на чл.42 а от НК.

Прокурорът /реплика/: Считам, че няма нищо общо наложените административни наказания с изпълнението на наложеното наказание от съда и в този смисъл не може да кажем, че трябва да търпи нещо, което е изтърпял. Всички знаем как се изпълняват наказанията „Пробация“ в пробационната служба и ако едно осъдено лице има желание да изтърпи наказанието си, то той може винаги да стори това, поддържайки добра връзка с инспектора, който отговаря за него.

Инсп. Чернокожев /реплика/: Тази госпожа Пеева беше написала една докладна с нейни мнения относно труда. Трудът, като цяло е негова отговорност. Моята отговорност по закон е аз да го разпределя и да го наблюдавам. Лесно си изпълняваше работата до момента, когато се появи едно лице, което боядисваше вместо него. За това беше преместен. Мисля, че това няма какво да го говорим повече. В закона не пише къде трябва да бъде разпределено лицето. Не мисля, че има основание да се замени едната мярка с друга. Във Варна почти всички работят, но си изпълняват и труда. Ние работим с 1800 дела и не ги подбираме лицата.

Адв. Аврамов /дуплика/: За мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото” не спорим. Ние спорим за причините, поради които се е стигнало до тук и е от значение датата 19.04.2013 г., когато е наказан с последно предупреждение за замяна на наказанието. Това за него от субективна страна е много важно.

Осъденото лице: Бих желал, ако е възможно от съда да си остана да си работя. Бил съм наркоман, зависим, съден съм. Първата ми болест депресията е от жена ми. Искам да си остана навън и да си работя. Работя, имам фирми магазини.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и писмените доказателства по делото, за да се произнесе установи следното:

 

След групиране на Д. Кресимиров К. е било наложено наказание пробация като на основание чл.42 а ал.2 т.1,2,4 и 6 НК били определени следните пробационни мерки:

-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 години с периодичност 5 пъти седмично

-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 3 години

-включване в програма за обществено въздействие за срок от 3 години

-безвъзмезден труд в полза на обществото-320 часа годишно за срок от 3 години.

 

От месец 01.2012 година осъденият не изпълнявал редовно наложените санкционни мерки,а именно:

-не положил подписи за периодите 26-27.01.2012 г-2 пропуска, 10.02.-13.02.2012 г-3 пропуска, на 13,23 и 30.03.2012 година-3 пропуска,10.02.-13.02.2013 г-3 пропуска,20.04.-27.04.2012 година-2 пропуска,22.10.-26.10.2012 г-1 пропуск,24.09.-28.09.2012 г,-1 пропуск, 11.02.15.02.2013 г.-3 пропуска,,25.02-01.03.2013 г.-5 пропуска,04.03-08.03.2013 г.-5 пропуска,11.03.-15.03.2013 г.-5 пропуска,01.04.-05.04.2013 година-2 пропуска.

-не се явил на съответните задължителни срещи с пробационен служител на 21.03,12.05 и 09.07.2013 година.През предходните години не изпълнявал стриктно тази мярка като не се явявал на насрочените срещи на определените дати,а се явявал през други дни.

-през третата година-2013 година осъденият не преминал през програма за обществено въздействие,въпреки насочването му по съответния ред.

-от 01.12.2012 година положил 18 часа от постановените 320 часа безвъзмезден труд в полза на обществото.

За допуснатите нарушения без да посочи уважителна причина за неизпълнението на осъдения били наложени наказания по ЗИНС-Заповед № 3-46/25.04.2012 година,Заповед № 3-37/19.02.2013 г,Заповед № 3-117/12.08.2011 година-“забележка” и със Заповед № 3-59/19.04.2013 година-“писмено предупреждение за замяна на пробацията с лишаване от свобода”.

Както пред пробационните служители,така и при разглеждането делото пред ВОС осъденият К. не сочи уважителни причини за неизпълнението на пробационните мерки.Представените медицински документи са за хронични заболявания,освен това е изслушана съдебно-психиатрична експертиза,която дава заключение,че психичното състояние на осъдения не е пречка за изпълнение на наказанието.

Възраженията на защитата,че не били ясни  извършените нарушения с изключение на безвъзмездния труд са неоснователни,не следва да се приема ,че предупреждението от м.04.2013 година заличава неизпълнението и е пречка за замяна на наказанието пробация за предходните нарушения.

Като взе предвид доказателствата по делото съдът намира,че неизпълнението се дължи на субективни за осъденото лице причини като К. е имал обективна възможност да изпълнява стриктно пробационните мерки.

К. е осъждан многократно ,оценката за риска от рецидив е висока. Съдът взе предвид предходните осъждания,периодите за изпълнение и неизпълнение на пробационните мерки,факта,че на първото работно място осъденият се е справял отлично с възложената му работа.

С оглед на изложеното съдебният състав прецени,че наказанието пробация следва да се замени частично с наказание лишаване от свобода,а именно-за срок от три месеца,което К. първоначално да търпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим

 

Предвид гореизложеното и на основание чл.43 а т.2  НК и чл.452 НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ЗАМЕНЯ ЧАСТИЧНО наложеното на Д.К.К. с ЕГН ********** наказание „Пробация”, постановено по ЧНД № 3857/2011 г. по описа на Варненски районен съд, а именно по чл.42а, ал.2, т.1, т.2, т.4 и т.6 от НК с Лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което да се търпи първоначално при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

 

ОСЪЖДА осъдения К. да заплати направените разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева по сметка на Варненски окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд - Варна в 7-дневен срок от днес.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:30 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                  2.

 

СЕКРЕТАР: