РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 878 / 4.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1022 по описа на съда за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба на
Национална агенция за приходите, срещу Решение №498 от 30.07.2019г.,
постановено по а.н.дело №1046 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., с
което е отменено Наказателно
постановление № 400944-F418847 от
24.01.2019г. на Началник Отдел
„Оперативни дейности“, Пловдив към Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което на „Лазур паркет 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „България“, № 73, представлявано от управителя С.С.С.за
нарушение по чл. 3, ал. 1, от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр. 106 от
2006 г.),
във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1, от ЗДДС е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500,00лв.
Счита се, че атакуваният съдебен акт е
постановен при неправилно прилагане на материалния закон, т.е. касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че в конкретния случай,
задължението за документиране на заплатената авансово сума е възведено в чл. 3,
ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В този контекст
се посочва, че разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗДДС, допуска при извършена
продажба да не се издаде фактура, тя да бъде документирана само с касов бон, но
не и обратното, доколкото посредством издадения касов бон се осигурява
отчитането в реално време, на всички парични постъпления за търговеца.
Иска се оспореното решение да бъде отменено,
като съответно се потвърди, отмененото с него наказателно постановление
3. Ответното „Лазур паркет 97“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „България“, №
73, не взема конкретно становище по касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е основателна,
като оспореното решение следва да бъде отменено. Счита, че в случая не е
правилно приложен материалния закон.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба,
заявена от „Лазур паркет 97“ ЕООД,
представлявано от управителя С.С.С.срещу НП № 400944-F418847 от
24.01.2019г. на Началник Отдел „ОД“,
Пловдив към ЦУ на НАП, с което на дружеството
за нарушение по чл. 3, ал. 1, от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на
основание чл. 185, ал. 1, от ЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500,00лв.
Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № F418847
от 05.10.2018г., съставен от Мария Костадинова Груева, на длъжност инспектор по
приходите в ЦУ на НАП. Описаните в акта констатации се свеждат до следното :
На 05.07.2018г., е била извършена проверка в обект
- магазин за паркет входни и интериорни врати, намиращ се в гр. Пазарджик, бул.
„България“ №73, търговска дейност в който извършва „Лазур паркет 97“ ЕООД.
Контролния орган е констатирал, че на 05.07.2018
г., „Лазур паркет 97“ ЕООД е получило авансова сума в размер на 280,00 лв. от
Димитър Кътов с адрес с. Дебращица. Относно така получената сума не е бил
издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован
кочан, съобразно изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. На
клиента е била издадена квитанция №********** от 05.07.2018 г. със салдо 280.00
лв., платена сума 280.00 лв.
В търговския обект на „Лазур паркет 97“ ЕООД, намиращ
се в гр. Пазарджик, бул.„България“ №73 е въведено в експлоатация фискално
устройство „Дейзи Микро“ с индивидуален № DY259342 и фискална памет № 36550456.
Съобразно отпечатан КЛЕН на фискална памет за периода 01.07.2018г. - 05.07.2018г., за дата 05.07.2018
г. на гореописаното ФУ са отразени сумите от 4,50лв. и 235,00лв. При това
положение, в акта за установяване на административно нарушение и констатирано „….Фискален бон за сумата от 235,00лв. на
дата 05.07.2018г. за платен аванс не е издаден. Нарушението е извършено от
търговския обект на 04.07.2018 стопанисван от „Лазур паркет 97“ ЕООД ….
Нарушението е констатирано на 05.07.2018г. при извършена оперативна проверка…..“
Деянието е квалифицирано, като нарушение на
правилото на чл. 3, ал. 1, от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Акта е връчен на неговия адресат на 12.10.2018г.,
който е вписал „… не съм съгласен…“
7. Тези фактическите констатации и правна
квалификация са възприети буквално възпроизведени от административно наказващия
орган в процесното наказателно постановление, като административното наказание
имуществена санкция в размер на 500,00лв. е наложено на основание чл. 185, ал.
1, от ЗДДС.
8. За да постанови оспорения в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че при получаване на плащане
(цялостно или частично авансово плащане) по доставка на стоки или услуги не се
счита, че е възникнала доставка на стоки или услуги като данъчно събитие. Посочено
е, че разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗДДС предвижда, че когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал.2, 3 и
4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на
плащането, но е пояснено, че това е
свързано със задължението за начисляване на ДДС по облагаеми доставки на стоки
или услуги, а не и със задължението за издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство.
В този контекст е формиран извода, че плащанията
на суми по доставки на стоки или услуги, независимо дали същите ще се третират
като капаро (задатък) или като авансови вноски по продажната цена, не следва да
се регистрират и отчитат чрез издаване на фискални касови бележки от фискално
устройство, тъй като с тях не е осъществена доставка на стока или услуга - няма
прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока или
извършване на услуги, т. е. няма доставка на стоки или услуги по смисъла на чл.6
от ЗДДС. Според районния съд, съгласно чл.6, ал.2 от ЗДДС, доставка на стока по
смисъла на закона е фактическото предоставяне на стока по договор, в който е
предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея в определен срок,
какъвто е настоящия случай, свързан с доставката на стоката в магазина в
определен срок и фактическото й предаване на клиента, какъвто е същността на
договора за продажба.
V. За правото :
9. Разбирането на първоинстанционни съд за това,
че авансовото плащане по доставка не следва да бъде отразено посредством
издаване на фискален бон е несъстоятелно.
Според чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лицата: по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Указанието на нормативния текст е ясно,
конкретно и небудещо съмнение относно неговото приложение. Фискална касова
бележка се издава „… за всяко плащане…“, освен лимитивно посочените в нормата
хипотези, между които авансовото плащане по доставката, капарото или задатъка
не са посочени. Това е така, защото авансовото плащане не е самостоятелна
абстрактна правна сделка или абстрактно правно действие. То е конкретно
обвързано с точно определена доставка, уговорена между страните и съответно е
елемент от тази същата доставка.
10. На следващо място, трябва да се констатира,
че първоинстанционния съд нито е посочил, нито пък е обсъдил факта, че както в
наказателното постановление, така и в акта за установяване на административно
нарушение въз основа на който е издадено, от една страна се сочи, че „Лазур
паркет 97“ ЕООД е получило авансово плащане от Димитър Кътов в размер на
280,00лв. След това обаче, контролния и административно наказващия орган твърдят,
че „….Фискален бон за сумата от 235,00лв.
на дата 05.07.2018г. за платен аванс не е издаден….“.
Съответно, както в АУАН, така и в НП се сочи, че
дружеството е получило авансово плащане от Кътов на 05.07.2018г., но след това
се заявява, че „….Нарушението е извършено
от търговския обект на 04.07.2018 стопанисван от „Лазур паркет 97“ ЕООД ….“.
Тези съществени, относно точното описание на
нарушението факти и обстоятелства на са били предмет на изложените от районния
съд съображения.
11. Съобразно правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят,
поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението
или организацията(курсивът наш), чийто орган е издал наказателното
постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели.
Според чл. 6, ал. 1 от Закона за националната
агенция за приходите, агенцията се състои от централно управление и
териториални дирекции. В случая, процесното НП е издадено от началник на Сектор
„Оперативни дейности“, Пловдив (част от Дирекция „Финансов контрол") при
ЦУ на НАП, докато в производството пред Районен съд Пазарджик, като ответник е
конституирана взела участие в производството Териториална дирекция Пловдив на
Национална агенция за приходите. Тази дирекция от структурата на Националната
агенция за приходите обаче, не е издателят на оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
12. При това положение, настоящият състав на
съда намира, че с конституирането и призоваването на Териториална дирекция
Пловдив на НАП, като страна в съдебно производство пред Районен съд Пазарджик, не
е бил процесуално легитимиран правилния ответник по административно правния
спор. С оглед на допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в конституиране на административен орган, който не е страна в наказателното правоотношение, оспореното
съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд Пазарджик.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №498 от 30.07.2019г., постановено по
а.н.дело №1046 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/