Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2219

 

град Пловдив, 04.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2348 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от Т.К., с ЕГН **********, чрез пълномощник – адв.Р.И., против Ре­шение № 1245 от 03.08.2020г., постанове­но по АНД № 1155 от 2020г. по описа на Ра­й­о­нен съд – Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 3184128 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Т.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДВП

Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то от изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния закон, поради кое­то моли решението и електронния фиш да бъдат отменени.

В съдебното заседание  - касаторът не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не се представлява,  със писмено ста­но­ви­ще по жалбата, юрк. П.оспорва същата, претендира разноски.

 Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение  за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи   състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:

 За да обоснове крайния си извод, състав на Районния Съд е приел,  че по същество по безспорен начин е ус­тановен фактът на вмененото нарушение.

Касационната инстанция изцяло споделя изложените съображения от ра­йонния съд, които от своя страна са сторени при съвкупната преценка на събра­ния доказателствен материал и в изпълнение на задължението за мотивираност на съдебните актове.

В по-общ план следва да се съобрази, че правилото възведено в чл.189 ал.4 от ЗДвП е следното: “При нарушение, установено и заснето с автоматизи­рано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лиша­ване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на конт­ролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерст­вото на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мяс­тото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превоз­ното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

В случая Електронният фиш съдържа всички реквизити, съобразно по­соче­ната правна норма, включително в обема, който законът е установил, и относно начина на описание на самото нарушение.

Процесния Електронен фиш е издаден за това, че на 19.08.2019 г. в 14:00 ч. на път в населено място – в гр. Пловдив на бул. „Найчо Цанов” в участък до № 21, с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743СА, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, било заснето движение по булеварда на моторно превозно средство лек автомобил „БМВ Х5 ДРАЙВ 35Д” с рег. № ***със скорост от 85 км./ч. т.е над предвидената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място максимална скорост от 50 км./ч.

Няма спор, че е автомобилът „БМВ Х5 ДРАЙВ 35Д” с рег. № ***към датата на нарушението е бил собственост на касатора .

Административната отговорност спрямо касатора била ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДВП – като собственик на заснетото моторно превозно средство, а във фиша за установената скорост на движение на автомобила „БМВ Х5 ДРАЙВ 35Д” било вписано, че е 82 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 85 км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 км./ч., като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

 От страна на санкционираното лице – касатор не била подадена писмена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която да посочи данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Оспореното решение е правилно постановено при обективен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. фотоизображението на заснемането движението на лекия автомобил „БМВ Х5 ДРАЙВ 35Д” с рег. № ***на 19.08.2019 г. в 14:00 ч. в гр. Пловдив, изготвено с автоматизирано техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743СА, съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив и дадена информация в същото, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.

Възоснова на тях съдът е направил  категоричен и несъмнен  извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място.

Посочената фактическа обстановка е установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП е кредитирал като ползващи се  с доказателствена сила.

Съдът е изложил подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и техното повтаряне не е необходимо.

Съдът е приел, че са изпълнени  изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

По преписката е приложен снимков материал № 11743СА/0222267, от който се установяват точните дата, място на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя от 85 км/ч.

С оглед на изложеното не са на налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съот­ветстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдена сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, дължимо за процесуалното представителство пред тази  съдебна инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК,  Съдът

                                             

                                            Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1245 от 03.08.2020г., постановено по АНД № 1155 от 2020г. по описа на Районен съд Пловдив

ОСЪЖДА Т.К., с ЕГН ********** ***,  сумата от 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: