Определение по дело №33/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е с правно основание чл.577,ал.1 от ГПК и се движи по реда на чл.278 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба, депозирана в срок от Р. П., Г.. В жалбата се твърди, че атакуваното определение № 3/ 31.01.2012 г. на съдията по вписванията при Районен съд, гр. К., с което е отказано вписване на издадената по НОХД № 735/2011 г. на същия съд, обезпечителна заповед за налагане на възбраната, поради непосочване в акта на застроената площ на имота, границите му и неговият идентификационен номер, както и поради това, че към обезпечителната заповед не е приложена скица-копие от кадастралната карта, както и не са посочени данните, касаещи кредитора и длъжника, е незаконосъобразно и неправилно. Жалбодателят излага обстойни съображения в тези аспекти. Счита цитираната в атакуваното определение разпоредба на чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗКИР за неприложима в казуса. Изтъква, че за вписването на възбрани, законодателят бил предвидил особени правила и те били регламентирани в гл. V от ПВ. Служебните възбрани по чл. 24, чл. 25 и чл. 26 от ПВ, каквато била тази в процесния казус, се извършвали по специален ред, те не се вписвали по молби и съответно за тях не се прилагал чл. 77 от ЗКИР относно задължението за прилагане на скица-копие от кадастрална карта.Твърди се, че предназначението на наложената от РС, гр. Кърджали, възбрана било бързо и ефикасно обезпечаване на изпълнението на евентуална бъдеща присъда в частта, касаеща конфискацията. Именно за постигане на такива цели законодателят бил предвидил този бърз и облекчен способ. Жалбодателят твърди също, че неправилни били и изводите на съдията по вписванията, мотивирани с непосочване в обезпечителната заповед на кредитор и длъжник. Обезпечителната заповед от 30.01.2012г. била издадена от РС,гр. Кърджали по НОХД № 735/2011г., в което нямало кредитор и длъжник. В аспекта на изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция на основание чл.577, във вр. с чл.569, т.5 от ГПК да отмени обжалваното определение за отказ и върне преписката на Службата по вписвания, Г., за извършване на исканото вписване.

Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с частната жалба, проверка, прие за установено следното:

От приложената преписка от 31.01.2012 г. на Службата по вписванията, гр. Кърджали, се установява, че същата е образувана по повод писмо с изх.№735/30.01.2012 г. на Районен съд, Г., с което е изпратена за сведение и изпълнение обезпечителна заповед от 30.01.2012 г. От приложения заверен екземпляр на цитираната обезпечителна заповед се установява, че същата е постановена с определение № 12/30.01.2012 г. по НОХД № 735/2011 г. по описа на КРС за налагане на обезпечение на наказанието „конфискация” по отношение на подсъдимия Х. А. Р. с ЕГН *. Установява се, че съдът е наложил пет обезпечителни мерки, между които и възбрана на собствения на подсъдимия недвижим имот, представляващ ап., находящ се в гр. К., ул.”Г.К.” № , вх.””, ., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, т.ІІІ, рег.№ 5098, н.д. № 470/2006 г.

С атакуваното в производство определение № 3/31.01.2012 г., съдията по вписванията при РС, гр. Кърджали, е отказал вписването на обезпечителната заповед от 30.01.2012 г. по описа на РС, гр. Кърджали, постановена по НОХД № 735/2011 г., с която се налага възбрана върху недвижим имот, представляващ ап., находящ се в гр. К., ул.”Г.К.” №,вх.””, .,собственост на подсъдимия Х. А. Р. с ЕГН *, заведена в СВ към АП с вх.№ 234/31.01.2012 г. Съдията по вписванията е приел, че не посочването в акта на застроената площ на имота, границите му и идентификационния му номер, както и не прилагането на скица-копие от кадастралната карта, както и не посочването на данните, касаещи кредитора и длъжника, са достатъчни основания да бъде постановен обжалвания отказ.

В хода на тези констатации, настоящата инстанция изгради своето становище. Безспорно в гражданското ни производство, редът за вписване на възбраните като форма на обезпечение, се извършва по реда на гл.V от Правилника за вписванията, така и наименована „Вписване на възбрани и други обезпечения”. Относимата в производството правна норма е тази на чл.25 от цитираната гл.V, т.е иде реч за вписване на възбрана по искане на учреждение, на което законът е предоставил такова право. От прочита на приложения заверен препис от обезпечителната заповед от 30.01.2012 г. се установява безспорно, че същата е издадената въз основа на постановено по НОХД № 735/2011 г. на РС, определение № 12/30.01.2012 г. Безспорно от извършения прочит, се установява и обстоятелството, че процесната възбрана е наложена по реда на чл.72, ал.2, във вр. с ал.1 от НПК,във вр.с чл.389 и сл. от ГПК, по искане на прокурора в съдебното производство по висящото пред Районен съд, Г., наказателно производство, като мярка, обезпечаваща предвиденото за извършеното престъпно деяние, наказание „конфискация”. В този ход на мисли следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция намира, че по смисъла на разпоредбата на чл.25, ал.1 от Правилника за вписванията, учреждението, на което законът е предоставил правото да иска вписване на обезпечителната мярка възбрана, в казуса е Р. П., Г.. Именно допуснатото не разграничаване на права и задълженията на компетентното по смÞсъла на цитираната разпоредба, учреждение е довело до неизчерпателност на направеното искане за вписване на наложената обезпечителна мярка „възбрана върху недвижим имот” само досежно индивидуализацията на длъжника – подсъдим / чл.25, ал.1, във вр. с чл.24, б.”б”, във вр. с чл.6, ал.1, б.”а”,предл.ІІ от ПВ/ и на недвижимия имот, негова собственост, върху който се налага възбраната/ чл.25, ал.1, във вр. с чл.24, б.”а”, във вр. с чл.6, ал.1, б.”в”,предл.ІІІ, ІV и V от ПВ/.

Както беше посочено, безспорно е установено в производството, че искане с правно основание чл.25, ал.1 от Правилника за вписванията от Р. П., Г., в Службата по вписвания, Г., не е правено и постановеният отказ от съдията по вписванията не касае учреждението РП, Г.. В този смисъл частната жалба, стояща в основата на настоящото производство като депозирана от ненадлежна страна се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Всъщност депозирането на частната жалба е следствие от допуснатата от съдията по вписванията грешка, изразяваща се във връчване на препис от постановеното определение на РП, Г., и в дадените на РП, Г., указания за възможността да обжалва постановения отказ.

Или казано в заключение постановеният отказ не лишава компетентното учреждение – Р. П., гр. К, да направи своето искане при спазване на предписаните в разпоредбата на цитирания чл.25, ал.1 от ПВ, изисквания. Т.е. писмото, с което следва да бъде сезирана съответната служба по вписвания трябва да съдържа изрично изброените в правната норма реквизити, а именно: да показва учреждението, датата и номера на постановлението, с което се заповядва възбраната, а така също да са посочени и изискуемите се от точките ”а”- „в” на чл.24 от ПВ, сведения, водещи до индивидуализация на недвижимия имот върху който се вписва възбраната/ чл.25, ал.1, във вр. с чл.24, б.”а”, във вр. с чл.6, ал.1, б.”в” от ПВ/, както и в казуса сведения, водещи до индивидуализация на длъжника-подсъдим по наказателното дело/чл.25, ал.1, във вр. с чл.24, б.”б”, във вр. с чл.6, ал.1, б.”а” от ПВ/.

Предвид изложеното, частната жалба, стояща в основата на настоящото производство като депозирана от ненадлежна страна следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.

Водим от изложеното и на основание чл.577, ал.1, във вр. с чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от Р. П., гр. К., частна жалба против определение № 3/31.01.2012 г. на съдията по вписванията при Кърджалийския районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в.ч.гр. № 42 / 2012 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател : Членове :1. 2.