№ 8009
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110125688 по описа за 2021 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу А.Т. ., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. БОРОВО, .., ВХ. Б, ЕТ. 6, АП. 35, чрез адвокат М.Л.
със съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, иск с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лв.,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия в горепосочения
топлоснабден имот за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., ведно със
законна лихва от 12.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
48.92 лв. за периода от 05.9.2018 г. до 02.9.2019 г., сумата от 34.39 лв. - главница за услугата
дялово разпределение, ведно със законната лихва от 12.11.2020 г. до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 7,48 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 2.11.2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в Ж.К. БОРОВО, .., ВХ. Б, ЕТ. 6,
АП. 35, аб.№ 72071, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответницата е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен по основание. Оспорва дължимостта на сумите и правното
основание, въз основа на което се претендира лихва върху главницата. Изрично заявява, че
не оспорва фактите и обстоятелствата, за чието установяване се иска допускане на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Оспорва наличието на надлежна
сертификация на средствата за търговско измерване и че същите са преминали
метереологична проверка. Оспорва качеството на потребител на ответницата. Оспорва
1
наличието на валиден договор между ищцовото дружество и третото лице-помагач.
Оспорва, че процесният имот е бил топлоснабдяван. Оспорва наличието на изградена
сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот. Навежда множество доводи
за неоснователност на исковата молба. Прави възражение за погасяване на вземането по
давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК на 12.11.2020 г., по което е
образувано ч.гр.д. № 56227/2020 г. по описа на СРС, 120 състав. Заповедта е връчена на
длъжника, който в законовия срок е възразил срещу част от задължението по заповедта,
поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си, оспорени от длъжника. Изрично са признати вземания за главница в размер
на 2527.59 лв. и лихви в размер на 412.20 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том IV, рег. № 5849, нот.дело
№ 550 от 20.11.2006 г. се установява, че Наташа Тодорова Димова е дарила на сестра си
А.Т. Н. Апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж.к. Борово, блок 8, вх. 2, ет. 6.
Представени са всички относими към исковия период съобщения към фактури, от които е
видно, че ответницата е титуляр на партидата, разкрита при ищеца.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Фирмата за дялово
разпределение (ФДР) е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период ФДР е извършила отчет на водомерите в имота,
като са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител, коректно отразени в
изравнителните сметки, с изключение на отоплителния период 2017 – 2018 г., когато не е
бил осигурен достъп. По време на процесния период в процесното жилище е имало 3 броя
монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, но няма монтиран водомер за топла
вода, поради което тя се изчислява за един потребител при норма 140 литра на потребител за
денонощие. Вещото лице е установило, че за процесния период сумата за изразходвана
топлинна енергия за отопление е 2079.21 лв. и сума за подгряване на топла вода в размер на
748.38 лв., или общо сумата от 2827.59 лв. Експертизата е установила, че топломерът в
абонатната станция е периодично метрологично тестван и същият отговаря на одобрения
тип. Тези изводи на експертизата се подкрепят и от представените от третото лице,
неучастващо в процеса „Директ“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни
изводи:
2
Във възражението по чл. 414 от ГПК, депозирано от длъжника по заповедното
производство, приложено към делото, изрично е направено признание за главница и лихви,
като е издаден за тези суми и изпълнителен лист. С това признание, ответникът е признал
неизгодни за себе си факти, а именно, че е потребител на топлинна енергия в процесното
топлоснабдяемо жилище, както и че измерванията и отчетите са извършени коректно и
отразяват действителните количества потребена топлинна енергия през периода. Оспорени
са изрично суми, които касаят услугата дялово разпределение – главница и лихви, както и
суми, които са част от главница и лихви за ползвана топлинна енергия, но са за период,
който е покрит изтекла давност. От ангажираните по делото доказателства може да се
достигне до единственият възможен извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия
в качеството си на собственик на процесния топлоснабдяем имот, ползвал е топлинна
енергия в имота през процесния период и признава част от вземанията, които са извън
погасения по давност период.
Видно от представените от третото неучастващо в процеса лице документи, услугата
дялово разпределение е била осъществявана от „Директ“ ЕООД, което е вписано в
регистъра на лицата, извършваща услугата дялово разпределение. Представени са и
сертификати за годност на монтираните в имота на ответника топлоразпределители.
От представените съобщения към фактури, неоспорени от страните, се установява и
количеството доставена топлинна енергия в имота и нейната стойност, поради което
исковата претенция е установена по основание и размер.
Следва да се разгледа възражението за погасяване на вземането по давност.
Предвид това, че се касае за периодично вземане, същото се погасява с кратката тригодишна
давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Същата е спряла с подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК на 12.11.2020 г., като всички вземания, станали изискуеми три години преди
тази дата се явяват погасени по давност. Тъй като процесните вземания за главница за
топлинна енергия стават изискуеми 45 дни след тяхното публикуване, следва да се приеме,
че погасени по давност са всички вземания, станали изискуеми до 28.09.2017 г. От данните
по представените съобщения към фактури и експертизата на вещото лице се установява, че
погасена по давност се явява главница за топлинна енергия в общ размер на 94.18 лв., както
и лихви върху тази сума в размер на 15.36 лв. Непогасена по давност остава главница в
размер на 205.82 лв. и лихви в размер на 33.56 лв. До този размер следва да се уважат
исковете за главница за доставена топлинна енергия и за лихви върху тази главница, а над
тези размери да се отхвърлят като погасени по давност.
По отношение на главницата за услугата дялово разпределение, съдът приема, че
макар и да не е представен актуалния договор между ФДР и ищеца, такива услуги са
осъществявани реално, но липсва основание те да бъдат присъдени на ищеца, тъй като
същият не доказва основанието, на което следва да се заплати тази услуга именно на него.
Предвид неоснователността на иска за главница за услугата дялово разпределение,
неоснователен се оказва и иска за лихви върху тази главница.
3
При този изход от спора ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената
част от исковете, като същият е направил такива, както следва: за държавна такса в исковото
производство е заплатена сума в размер на 25 лв., депозит за вещо лице по СТЕ в размер на
200 лв., а съдът определя юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер на 100 лв., поради което разноските в същото възлизат общо на 325 лв., а в
заповедното – на 75 лв., в това число с юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
На ищеца му се следва сумата от 104.00 лв. за разноски в исковото производство и сумата от
71.59 лв., или общо сумата от 175.59 лв. за двете производства. Ответникът е бил
представляван от процесуален представител в двете производства, като е поискал
присъждане на адвокатски хонорар в полза на адвокатите, осъществили процесуално
представителство в съответното производство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. С
оглед цената на вземането в заповедното производство и с оглед частичното признание на
вземането и непризнаването на част от същото, съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, на
пълномощника на длъжника следва да му се определи минимално възнаграждение в размер
на 306.25 лв., от които следва да се присъди сумата от 208.25 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете. За адвоката, предоставил безплатна правна помощ на
ответника в исковото производство следва да се присъди същия размер възнаграждение с
оглед частичното отхвърляне на иска.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . и А.Т. ., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. БОРОВО, ., ВХ. Б, ЕТ. 6, АП. 35, чрез адвокат М.Л.
със съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, на основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата от
205.82 лв. (двеста и пет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия в имота на ответника за периода от месец май
2017 г. до 28.10.2017 г., ведно със законна лихва от 12.11.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 33.56 лв. (тридесет и три лева и петдесет и шест стотинки),
като отхвърля исковете за главница за топлинна енергия и лихви върху нея над тези суми и
до пълните размери от 300 лв. за главницата и от 48.92 лв. за лихви върху нея, като погасени
по давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и исковете за сумата от 34.39 лв. -
главница за услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от 12.11.2020 г. до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 7,48 лв. за периода от 1.12.2017 г. до
2.11.2020 г., като неоснователни.
4
ОСЪЖДА А.Т. ., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. БОРОВО, ., ВХ. Б, ЕТ.
6, АП. 35, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . сумата от 175.59 лв. (сто седемдесет и пет лева и
петдесет и девет стотинки) за разноски в двете производства, съразмерно на отхвърлената
част от исковете и съобразявайки с признатата част от вземанията в заповедното
производство, на основание чл.78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат Красимира Игнатова Билева,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул. Гургулят № 31, ет. 1,
сумата от 208.25 лв. (двеста и осем лева и двадесет и пет стотинки) за предоставена
безплатна правна помощ на ответника, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат М. Люб. Люб.,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул. Гургулят № 31, ет. 1,
сумата от 208.25 лв. (двеста и осем лева и двадесет и пет стотинки) за предоставена
безплатна правна помощ на ответника, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5