№ 144
гр. Пазарджик, 01.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20215220100883 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Не се явява представител за ищеца, редовно уведомени по реда на чл.56,
ал. 2 от ГПК.
Не се явява ответника. За него се явява назначеният му особен
представител адв. А., редовно уведомен от предходното съдебно заседание.
Явява се свидетеля Б.Ф., редовно призован.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
тъй като ищцовото дружество е редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК. Затова и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ
И СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. СП. Ф. – роден на 22.10.2000 г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.
Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, Спас
Стоименов Ф. ми е баща, безработен. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Ф.: Със сигурност знам, че баща ми не е в България. Последно
1
се чух с него преди около година и половина, две. Не знам къде е баща ми
точно. Той ми се обажда от някакъв телефон, аз се опитвам да го набера, но
не става. Той е извън България мисля от 2016 г. Имам спомен, че 2017 г. или
2018 г. беше дошъл за много кратко, беше за седмица. Тогава съм го виждал
веднъж или два пъти. През 2020 г., 2021 г. нямам информация баща ми да е
бил в страната. Ние не се търсим и не общуваме с него. По принцип, когато се
чухме, го питах къде се намира, но той не ми каза. Този номер на телефона,
който ми се изписа беше европейски номер. Той не ми каза, къде се намира.
АДВ. А.: С оглед събраните доказателства по делото поддържам тезата
си, че делото не следва да се гледа пред български съд и трябва
производството да бъде прекратено и ищцовата страна да се поинтересува за
настоящия адрес на г-н Ф..
СЪДЪТ, с оглед на събраните по делото данни, чрез разпита на
допуснатите двама свидетели, а именно бившата съпруга на ответника и
синът на ответника и с оглед на постъпилата от ОД на МВР – Пазарджик
справка, в която е регистрирано излизане на ответника от Република
България на 05.05.2016 г. и липсват данни за влизането му обратно в страната
и във връзка с направеното от особения представител на ответника в
писмения отговор възражение за некомпетентност на българския съд да
разгледа настоящия правен спор, счита следното:
С подадената искова молба е предявен иск с правно основание чл.415
ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че в полза на ищеца
съществува вземането по Договор за потребителски кредит обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 3713/2020 г. по описа на РС – Пазарджик, а именно: сумата в размер
на 8569.20 лв. – главница по договора за кредит, сумата от 2791.80 лв. –
възнаградителна лихва начислена върху главницата за периода от 20.01.2017
г. до 20.04.2021 г., сумата от 3219.14 лв. – мораторна лихва върху главницата
за периода от 20.02.2017 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането. В писмения отговор на исковата молба, назначеният особен
представител на ответника е направил възражение за некомпетентност на
българския съд да разгледа настоящия правен спор, като се е позовал на
2
приетото в Регламент /ЕС1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 12.12.2012 г./ относно компетентността признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела/.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на двамата допуснати свидетели и справката от ОД на МВР настоящия
съдебен състав намира това възражение на особения представител за
основателно по следните съображения:
Посоченият регламент определя международната компетентност на
съдилищата в държавите членки на ЕС. В раздел IV от Регламента е
предвидена компетентност по потребителските договори, като съгласно чл.17,
ал. 1, т. „б“ потребителски са и договорите, сключени с лице потребител,
които се отнасят за заем, изплатим на вноски или за всяка друга форма на
кредит, предоставен за финансиране на продажба на стоки, какъвто е
процесния случай.
Чл. 18 от Регламента предвижда, че другата страна по потребителския
договор може да предяви иск срещу потребителя само в съдилищата на
държавата членка, където има местоживеене потребителя.
Чл. 26 от Регламента предвижда, че компетентен е и този съд на
държавата членка, пред който се яви ответникът.
В хода на производството по настоящото дело се събраха данни, че от
2016 г. ответникът живее в чужбина, не се прибира в България или ако си
идва това е за кратки отпуски от време, в рамките на една седмица.
Следователно се налага изводът, че ответника има местоживеене извън
територията на Република България и че трайно се е установил да живее
извън страната. Практиката на ВКС приема, че за да е налице хипотезата на
чл. 26 от Регламента, респ. да е налице изразено съгласие от ответника да се
гледа делото пред съответния съд, следва ответникът да може да изрази
становище, което на практика се случва едва след като ответникът бъде
уведомен от съда за предявеният иск, което се извършва с връчване на препис
от исковата молба. След връчването, с отговора по чл. 131 от ГПК,
ответникът може да направи изрично изявление за това, дали приема
компетентността на сезирания съд, съответно да предприеме действия, от
които да бъде направен недвусмислен извод за това. Преди ответникът да
бъде уведомен за предявения иск обстоятелството, дали той приеме или не
3
компетентността на сезирания иск, не може да бъде прието за установено. В
конкретния случай следва да се приеме, че на ответникът е връчен препис от
исковата молба по чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срока по чл. 131 от ГПК същият
не е представил отговор на исковата молба, не се е явил пред настоящата
съдебна инстанция, следователно не е налице хипотезата предвидена в
разпоредбата на чл. 26 от Регламента. Явяването пред съда, респ. подаването
на отговор на исковата молба от назначения особен представител на
ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК /както е в конкретния случай/ не
представлява явяване на ответника пред съда, тъй като особеният
представител няма контакт с ответника и не може да получи от него
информацията, необходима за съзнателното приемане или оспорване на
компетентността на съда. Член 28 от Регламента задължава съда служебно да
прогласи, че не е компетентен, когато срещу ответник с местоживеене в друга
държава членка е предявен иск в друга държава членка и той не се яви.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че не е компетентен да
разгледа настоящото производство, доколкото същото произтича от
потребителски договор, като потребителят – ответникът има местоживеене в
друга държава и същият не се е явил пред настоящия съд. Ето защо
производството следва да бъде прекратено, а издадената заповед за
изпълнение на парично задължение обезсилена.
С оглед приключването производството по настоящото дело, пред
настоящата съдебна инстанция, ще следва да се изплати определеното от съда
и внесено възнаграждение на особения представител на ответника в размер на
900 лв.
По изложените съображения, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА, че не е компетентен да разгледа и реши спора между
ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. и ответника
СП. С. Ф. с ЕГН ********** за установяване съществуването на парично
вземане на ищцовото дружество по силата на договор за потребителски
паричен кредит № EMLN-11319433/17.06.2015 г. сключен между страните, за
което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК №1847/29.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3713/2020 г. по описа на
РС – Пазарджик.
4
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 883/2021 г. по описа на РС –
Пазарджик, поради неподведомственост на спора пред българския съд.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 1847/29.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3713/2020 г. по описа на РС –
Пазарджик.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител на ответника адв.К.А.
възнаграждение за процесуално представителство на ответника по делото СП.
С. Ф. в размер на 900 лв. по внесения депозит от ищцовата страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок, който за ищеца тече от съобщаването му, а за ответната
страна от днес, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:58
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5