№ 19986
гр. София, 09.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110111798 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на ИВ. КР. В., ЕГН ********** срещу „******“
ЕАД, ЕИК ***** и „*****“ ЕООД, ЕИК ********, която отговаря на изискванията за
редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца писмени доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на „*****“ ЕООД да представи по делото препис от
Договор за поръчителство и доказателства за извършено плащане към „******“ ЕАД следва
да бъдат оставени без уважение, като неотносими към предмета на спора.
Искането за допускане на СсЧе следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.10.2022г. от 13.40 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговорите на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, при депозит
в размер на 350лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ЛЮБ. Б. Б..
Вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на „*****“ ЕООД да
представи по делото препис от Договор за поръчителство и доказателства за извършено
плащане към „******“ ЕАД.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
1
2 ГПК:
Предявени са установителни искове с правно основание 26, ал. 1 ЗЗД, вр.с. чл.146, ал. 1
ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП за прогласяване за нищожни на Договор за кредит №
2144140/16.12.2019 г., сключен между ищеца и „******“ ЕАД и Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищеца и „*****“ ЕООД, поради нарушаване на императивни
правни норми и накърняване на добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 16.12.2019 г. е кандидатствал за кредит от 1 200 лева, който е
бил одобрен и е следвало да се изплати на 15 равни месечни вноски. Сочи, че е подписал
договора от разстояние, но при подписването му кредитодателят поискал ищецът да
подпише договор за предоставяне на поръчителство с избрано от него лице – „*****“ ЕООД.
Поддържа, че съгласно стандартния европейски формуляр месечна вноска е била в размер
на 100,82 лева, но след подписване на договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство, вноската нараснала на 189,53 лева, от която – 100,82 лева за кредита и 88,71
лева за такса „гарант“. Сочи, че лихвеният процент по кредита е бил 36,50 %, ГПР 43,26 %,
като общата дължима сума по кредита възлизала на 1512,31 лева, а общата такса „гарант“ –
1330,58 лева или общо е следвало да върне сумата от 2842,89 лева. Излага, че не е обслужвал
кредита си известно време, но твърди да е извършил плащания в общ размер 1895,30 лева.
На 16.06.2021 г. поддържа, че ответникът „*****“ ЕООД го е уведомил, че е заплатил
задължението му към „******“ ЕАД, но за това плащане не били представени доказателства.
Поради изложеното счита, че договорът за кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство следва да бъдат обявени за нищожни поради противоречие с императивни
правни норми, накърняване на добрите нрави и използване на заблуждаваща търговска
практика. Сочи, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв. Счита,
че включването в договора на клауза за сключване на договор за поръчителство
представлява нарушение на добрите нрави, а освен това твърди, че и противоречи на
Директива 2008/48. В заключение излага, че невключването на такса „гарант“ в общите
разходи по кредита влече нищожност на целия договор, от което счита, че следва и
нищожността на договора за поръчителство, доколкото последният има акцесорен характер.
Моли съда да прогласи нищожността на двата договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„******“ ЕАД. Оспорва иска като недопустим, като в тази връзка излага, че
дружеството„*****“ ЕООД се е суброгирало в правата му. Не оспорва, че между страните е
сключен договор за кредит. Излага, че сключването на договор за поръчителство е
предвидено като възможност, а не задължение, както и че при сключването на договора за
кредит, ищецът е имал възможност да избере необезпечен или обезпечен кредит. Сочи, че
предоставянето на обезпечение не е условие за сключване на договор за кредит. Твърди, че
доколкото договорът за кредит е бил сключен преди договора за поръчителство, то и не е
било възможно към онзи момент в ГПР да бъдат включени разходите по договора за
поръчителство. Развива подробни съображения в насока, че клаузите на договора за кредит
са действителни. Поддържа, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство е
отделен договор /межди ищеца и „*****“ ЕООД/, по силата на който дружеството „*****“
ЕООД се е задължило срещу парична престация да сключи договор с „******“ ЕАД и да
стане солидарен длъжник наред с ищеца за изпълнение на всички негови задължения спрямо
„******“ ЕАД. Не оспорва, че дружеството „*****“ ЕООД е заплатило задължението и се е
суброгирало в правата на дружеството /„******“ ЕАД/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от другия
ответник „*****“ ЕООД. Не оспорва сключения договор за кредит /между ищеца и ******/.
Твърди, че между него и ищеца е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който дружеството се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга на
последния към „******“ ЕАД, т.е. да сключи с „******“ ЕАД Договор за поръчителство.
2
Излага, че по договора за предоставяне на поръчителство – страните уговорили ищецът да
заплаща възнаграждение на дружеството за периода на действие на договора за кредит,
който период бил всъщност периодът, през който дружеството предоставяло услугите. Също
подчертава, че при сключването на договора за кредит ищецът е имал възможност да избере
необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция и не е бил задължен да сключва
договор за предоставяне на поръчителство. Поради изложеното оспорва и твърдението на
ищеца, че възнаграждението за услуги по договор за предоставяне на поръчителство е
следвало да бъде включено в ГПР по договора за кредит. Твърди и че сключеният с ищеца
договор, не е договор за поръчителство, а договор за поръчка. Излага съображения в насока,
че клаузите на двата договора са действителни. Не оспорва, че се е суброгирал в правата на
******. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил Договор за кредит № 2144140/16.12.2019 г. с „******“ ЕАД и Договор за
предоставяне на поръчителство с „*****“ ЕООД, които са нищожни, тъй като противоречат
на императивни правни норми и накърняват добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
сключеният договора е действителен, в това число и че клаузите на договорите са
договорени индивидуално.
ОБЯВЯВА ЗА безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните: че
ищецът е сключил Договор за кредит № 2144140/16.12.2019 г. с „******“ ЕАД и Договор за
предоставяне на поръчителство с „*****“ ЕООД.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3