Номер 144410.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXI наказателен състав
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
Секретар:Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20205330205311 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 529989-F554516/05.08.2020 г.
на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на В. Г. М. с
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена глоба в размер на по 500 лв. за нарушение на
чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се отмени НП, като аргументира становището си с
настъпването на различна фактическа обстановка, обосноваваща приложението на
„маловажен случай“ по чл. 28 от ЗАНН, както и налагането на две санкции за едно и
също нарушение. В съдебно заседание представител а дружеството не се явява.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице
маловажен случай, тъй като са извършени и други нарушения по ЗДДС от
жалбоподателя преди процесното. Приема, че нарушението е доказано и се подкрепя от
събраните доказателства. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят В. Г. М. е регистрирано по ЗДДС лице.
При извършена електронна проверка за спазване на данъчното законодателство
от С. К. на длъжност *** на 15.05.2020 г. се установило, че жалбоподателката не е
подала пред приходната администрация отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от
ЗДДС, като с това не е спазила законоустановения срок за подаване до 15.06.2020 г. за
отчетния период 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г.
Отчетните регистри не били подадени в ТД на НАП Пловдив по електронен път
1
до момента на съставяне на АУАН, дори и до 24.09.2020 г. – разпита на К. на в съдебно
заседание.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F554516/18.06.2020 г. срещу
жалбоподателката за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. Актът е съставен в
присъствието на свидетел и жалбоподателката. Подадено е възражение от последната
против съставения акт, с което се взима становище предимно за приложението на
маловажния случай.
За извършеното нарушение било издадено НП, с което на жалбоподателката
била наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл. 179, ал. 1 от
ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
С. К. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, писмено възражение, оправомощителна
заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на ЦУ на НАП, заверени преписи от АУАН №
F538386/20.02.2020 г., АУАН № F538785/20.02.2020 г. и АУАН № F538788/20.02.2020
г.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. Споделя, че ако след изтичане на срока за подаване
на отчетните регистри лицето само дойде в канцеларията на НАП да си подаде
отчетните регистри му се съставя АУАН, тъй като се подават изцяло по електронен
път, не и на хартиен приносител. Показанията съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства
и становището на жалбоподателя за действително закъснение в подаването на
отчетните регистри, изразено в жалбата и във възражението подадено срещу АУАН,
поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за необходимите елементи от съдържанието, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
заповед.
Макар да се установява от обективна и субективна страна осъществяването на
състава на административно нарушение по съответния член, в хода на
административно наказателното производство при съставянето на АУАН, след това и
мутиплицирано в обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното юридическо лице.
Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН актът трябва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, в който смисъл е и
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно реквизитите на постановлението.
За да е изпълнено коректно това изискване и да са охранени правата на нарушителя
описанието следва да е пълно и непротиворечиво. Именно това изискване не е
изпълнено от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган.
Обвинението на администрацията за извършване на нарушение от страна на
жалбоподателката е свързано с неподаване на отчетни регистри за отчетен период м.
май 2020 г., което последната е следвало да свърши най-късно до 15.06.2020 г. Именно
след този момент е било възможно да бъде извършено нарушението, респективно и да
бъде констатирано то от органите по приходите. Същевременно от описанието на
2
нарушението и обстановката около извършването му излиза, че проверката на
служител на НАП за спазване на задължението да своевременно подаване на отчетните
регистри е извършена през отчетния период, а именно на 15.05.2020 г. Тоест в момент,
когато още не е настъпило основанието за издаване на отчетните регистри за отчетен
период м. май 2020 г., тъй като това задължение настъпва едва след изтичане на
отчетния период и отчитане на всички събития, осъществили се в него. Такова
описание на фактическата обстановка не позволява несъмнен и категоричен извод
извършено ли е нарушение към момента на проверката, тъй като все още не е
съществувало задължение. От друга страна не дава ясен отговор кога в действителност
е извършена проверката, за да се установи и спазени ли са сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Неяснота с такъв порядък съдът прецени, че ограничава съществено правата на
нарушителя, тъй като го възпрепятства да възприеме пълните параметри на
нарушението, в което е обвинен. Такова описание предполага догадки и тълкуване на
действителната воля на актосъставителя и наказващия орган, което на този етап от
производството е недопустимо. Дори и да става дума за техническа грешка, същата не
може да бъде санирана едва пред въззивната инстанция, включително и чрез
свидетелските показания на актосъставителя, който посочва, че нарушението е
констатирано на 16.06.2020 г. Напротив дори, по този начин не се установява моментът
на извършване и констатиране на нарушението, тъй като не се доказват фактите
посочени в обстоятелствената част на постановление. Това е могло да бъде сторено
единствено пред административнонаказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
След като правото му на защита не е гарантирано в пълен обем във всички
стадии на производството, а административнонаказващият орган не е отстранил
нарушението и е издал обжалваното НП, последното се явява незаконосъобразно и
това предизвиква отмяната му.
Въпреки изложеното и без да се изоставя възприетото разбиране съдът намира за
необходимо да посочи, че от обективна и субективна страна е доказано извършването
на нарушението, тъй като се установи жалбоподателката да не е подала в определения
срок до 14-о число, вкл., на месеца следващ отчетния период отчетни регистри по чл.
124 от ЗДДС. От субективна страна тя е извършила деянието си виновно при пряк
умисъл, доколкото е разбирала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала това.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено спрямо
жалбоподателя да е проведено административнонаказателно производство, в което са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които неправомерно са
ограничили правото му на защита. Това нарушение не може да бъде отстранено на
този етап от развитието на административнонаказателния процес, което влече след
себе си и незаконосъобразността на цялото производството. Обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 529989-F554516/05.08.2020 г. на
директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на В. Г. М. с ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена глоба в размер на по 500 лв. за нарушение на
чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
3
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4