№ 2276
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110117897 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД от В. Д. К. и Л.
К., срещу ************ за обезщетение за имуществени вреди и
неимуществени вреди.
Твърди се, че на 19.03.2017 г. ищецът ******* К. бил приет в *********,
като на 08.06.2017 г. семейство К. подписало договор за обучение с ответника.
До 15.09.2017 г. ******* (тогава на 14 години) не е имал съприкосновение с
ПАВ (психоактивни вещества) и започнал учебната година напълно здрав.
След като посетил парти на ученици от ********* на 13.10.2017 г. споделил
вкъщи за деца, които споделили, че вземат наркотици – ЛСД. Към средата на
месец ноември 2017 г., ******* започнал да ходи на училище без желание. В
разговор със семейството си през 2018 г. споделил, че в средата на м.11
започнал да бъде търсен от дилъри на ПАВ в ********* и затова се чувствал
некомфортно и под заплаха. Твърди се, че на 30.11.2017 г. около 13:00 ч.
семейството на ищеца било информирано, че синът им бил в безпомощно и
объркано състояние в лекарския кабинет на гимназията и В. К. била попитана
дали тя взимала „Ксанакс“ и вярно ли било, че синът си е ударил главата.
Ищцата В. К. настоявала да бъде повикана незабавно „Спешна помощ“ и
синът да бъде транспортиран незабавно в **********, но по неизвестни
причини нямало незабавно обаждане до „Спешна помощ“. Сочи се, че ищцата
тръгнала от **********, като няколкократно настоявала да бъде извикана
линейка. Сочи се, че ищецът бил приет в ********** в 17:15 ч. съгласно
1
епикриза. Лабораторните изследвания доказвали наличие на бензодиазепини
в кръвта на ищеца, който бил настанен в детска токсикологична клиника.
Твърди се, че на 06.12.2017 г. била проведена среща от ответника със
семейството и ищецът ******* К., на която получил 2-дневно отстраняване от
училището. На срещата училището направило изявление, че е възможно
ищецът да има проблем с комуникиране на сексуалната си ориентация,
задавали се въпроси дали е обмислял и дали е правил опит за самоубийство,
изразило се учудване, че ******* бил наркозависим, без родителите да
разберат. Ищците твърдят, че нямало данни за проблем, както и полът на
******* К. да е бил непроменен. Твърди се, че на 12.12.2017 г. на академичен
съвет, ищецът потвърдил, че бил вземал ПАВ, но не е разкривал, че това било
станало в училището, като на същия ден бил изключен от *********. На
14.12.2017 г. било подписано споразумение към договора за обучение между
страните за прекратяване по взаимно съгласие. Сочи се, че на 25.12.2017 г.
чрез Facebook Messenger било разкрито, че на 30.11.2017 г. били продадени
ПАВ на ищеца в училището, които той погълнал и изпаднал в безпомощно
състояние, паднал по стълбите на училището и си ударил главата, след което
бил заведен в лекарски кабинет от учител, където последвало позвъняване на
родителите. На 08.01.2018 г. ищцата се обърнала към ответника, в която
потърсила обяснение за инцидента на 30.11. Твърди се, че ответникът не се
интересувал за състоянието на ищеца ******* К., не се е извинил за
инцидента, но предложил да върне ищеца обратно в колежа. Сочи се, че
ищцата сигнализирала прокуратурата, като през май 2018 г. последвала
полицейска акция, бил арестуван ученик и било установено наличие на ПАВ
в училището. Твърди се, че през есента на 2018 г. училището подало сигнал
срещу ищеца, че подготвял масово убийство с огнестрелно оръжие в
училището.
Поддържа се становище, че училището застрашавало живота и здравето с
действия и бездействия, липсата на активна и водеща роля на учители,
родители (настоятелство), на общност от ученици, които са готови да
комуникират за възникнал проблем, която нанесло дълбоки емоционални
следи и вреди върху ищеца ******* К.. Ответникът нарушил общодържавни
стандарти за грижа и образование, допълнително като изключил ищеца е
нарушил и правото му на образование. Поддържа се, че в резултат на всичко
това, били засегнати достойнството, честта, доброто име в обществото и
средата, в която В. К. упражнявала своята професия и търговска дейност, а
******* К. се обучавал, както на появата на отрицателни реакции в
обществото и сред обкръжението им. Претенцията е уточнена с молба от
09.02.2023г. в размер на 30000лв., от които 6000лв. имуществени вреди в
размер на платени такси за обучение в ********* за първи срок, 10000лв.
представляващи неимуществени вреди, причинени в исковия период (който с
оглед фактическата обстановка по описание на твърдените деликтни действия
е периода м.11.2017г. – м.06.2018г.) на ищеца В. К. и 14000лв.
неимуществени вреди причинени в исковия период на ******* К..
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва
исковете като неоснователни. Поддържа, че не ставало ясно в какво се
изразявало противоправното поведение, какви конкретни вреди са били
причинени на ищците и каква била причинно-следствената връзка между
твърдяното незаконосъобразно действие на колежа и противоправния
резултат. Представена е различна фактическа обстановка, от която не се
оспорва сключване на договора за обучение при годишна такса от 6150€, от
която преди прекратяване на договора били заплатени само таксите за първия
срок (общо 3075€).Съгласно чл. 10 от договора, ищецът ******* Конфорд е
бил длъжен да изпълнява всички свои задължения съгласно Правилника за
дейността на Колежа, между които и да не употребява наркотични вещества.
Счита, че отговорността при притежание или употреба на наркотични
субстанции е лична и се носи от учениците. Така и всяко констатирано
нарушение е основание за едностранно разваляне на договора от ********* и
незабавно изключване на провинилия се ученик. По отношение на процесния
инцидент от 30.11.2017г. са изложени фактически твърдения, съгласно които
ищецът бил забелязан в кафенето на колежа във видимо затруднено общо
състояние, поради което бил незабавно заведен от психолога на училището
при лекаря на училището в рамките на 10мин., след което ищецът бил
обстойно прегледан и лекарят направила извод, че е налице травма в областта
на главата в резултат от падане преди около 2 дни, както и поради
интоксикация в резултат на употребата на психоактивни субстанции, въпреки
отричането на последното от ищеца. Незабавно след прегледа лекарят
извикал линейка, която пристигнала на територията на колежа, след което
бил транспортиран до **********, където се установили, че не са налице
усложнения в здравословното състояние на ученика от нараняването в
областта на главата, но са се установили следи от диазепам. Горното било
третирано като грубо нарушение на вътрешните правила, поради което
незабавно били проведени редица разговори с родителите на ищеца, било
свикано събрание на отговорния орган в колежа и било взето решение правата
на ученика да бъдат прекратени, вкл. се твърди, че на проведено на
13.12.2017г., заседания на Комисията било посочено от ищеца, че закупил
субстанциите от дилър от София, с когото се срещал през уикендите или след
училище. Поради прекратяване на договора преди изтичане на срока на
ищците била възстановена пропорционална част от платената такса, а именно
1784.58лв. Поддържа становище, че няма данни за извършено противоправно
деяние от Колежа (чрез действие или бездействие), в резултат на което
ищците да са претърпели имуществени или неимуществени вреди, като
колежът е действал съобразно добрите учебни и медицински практики.
Счита, че претенцията за имуществени вреди, представляваща платени такси
за първия срок била неоснователна, тъй като до момента на прекратяването на
договора за обучение по взаимно съгласие, ищецът бил получил дължимата
престация да бъде обучаван.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
3
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 08.06.2017 г. между
ответника и родителите на ищеца ******* К. (по това време на възраст 14
години) е сключен договор за обучение, по силата на който *********** се е
съгласил да осигури обучение в дневна форма с целодневна организация на
учебния процес за придобиване на средно образование по утвърден от МОН
учебен план на ученика ******* К. за учебната 2017/2018 г. По договора била
заплатена сумата от 3075 евро. На 14.12.2017 г. било подписано споразумение
към договора за прекратяване по взаимно съгласие.
Същото се подкрепя и от приетия по делото договор за обучение от
08.06.2017г., сключен между родителите (ищцата В. К. и бащата ******** К.
и ученикът ищец Л. К. от една страна и ответника от друга), с предмет
обучение в дневна форма с целодневна организация на учебния процес.
Съгласно чл.3 таксата за учебната година е 6150€, по 3075€ на учебен срок.
Съгласно чл.4,ал.1, б. „б“ – колежът се задължава да възстанови таксата за
съответния учебен срок пропорционално на остатъка при наличие на
прекратяване на договора по взаимно съгласие. Съгласно чл.5 се препраща
към Правилника за дейността на *********, неразделна част от договора, вкл.
касателно наказания на Ученика. Представени са доказателства за плащане
на таксата от 1230€ (представляващ остатък от таксата за първия срок), така и
за сумата от 1850€ при подписване на договора (съгласно условията по чл.3,
ал.2 от договора). Приет по делото е Правилника за дейността на *********,
съгласно който в Част 5 „Кодекс на поведение на учениците“, т.I “Видове
подкрепа и процедури за разглеждане на проблеми“, в подкрепа и
последващи действия вид 3 са изброени примерно най-сериозните
нарушения, сред които и използване на наркотици или други забранени
вещества, за което са предвидени последващи действия – прекратяване и
неподновяване на договора за обучение. Приети по делото са „описание“ и
имейл кореспонденция на служители при ответника, които не подлежат на
обсъждане, доколкото писмени свидетелски показания са недопустими.
Приет е протокол от заседание от 13.12.2017г. на ФККД, съгласно който е
взето предложение договорът на ищеца да бъде прекратен незабавно с
разбирането, че приемането му обратно може да бъде разгледано след
успешно приключване на лечението му.
По делото са приети медицински документи – епикриза от **********,
от която се установява, че ищецът е бил постъпил на 30.11.2017г. в 17:35ч и
изписан на 02.12.2017г. в 17:45ч., с поставена диагноза: Т42.4.
Бензодиазепини. Интоксикацио медикаментоза към ксанаксо. Енцефалопатия
токсика. Сомноленцио токсика. По анамнезни данни: сутринта е паднал и е
ударил главата си. От училище се обадили на майката, че синът е зле,
неадекватен, взел табл.ксанакс в 13:45ч., доведен от екип на ЦСМП сънлив, с
4
размазан говор, настабилна походка. Съгласно химикотексологичен анализ –
доказва се дензодиазепин. Приети са и други медицински документи – етапни
епикризи на ищеца от ЕТ Д-р ********** – ИППМП обследващи развитието
на юношата в период 2010-2018г.
Съгласно приетия по делото фиш за спешна медицинска помощ №
126896/30.11.2017г. екип на бърза помощ е бил повикан в 14:11ч., съответно
пристигнал в ******* в 15:05ч.
Прието по делото е заключение на вещо лице по съдебно-медицинска
експертиза, което съдът намира за обективно, пълно и компетентно
изготвено, от което се установява, че при проведено изследване на ищеца
след постъпване в болница на 30.11.2017г. е отчетен положителен резултат за
наличие на диазепам в кръвта му, който е от групата лекарства, които имат
анксиолитичен, антиепелиптичен, централен миорелаксиращ и сънотворен
ефект. При постъпване в болница е съобщено за прием на таблетка „ксанакс“,
съдържащ активно вещество алпразолам, принадлежащ към бензодиазпини,
чиято употреба теоретично може да доведе до зависимост, поради което се
отпуска само по лекарско предписание. Вещото лице посочва, че съгласно
медицинската документация при постъпване в болницата на ищеца е
установено и описано мекотъканно увреждане на главата с поставена от
неврохирург диагноза : контузия и подкожен хематом в тилната област на
главата, без да са установени от изследвания данни за черепно-мозъчна
травма, поради което и подобно установено увреждане води до временно
разстройство на здравето без опасност за живота. Останалите отговори по
заключението са по хипотетично зададени въпроси, които не са по предмета
на делото, поради което и не подлежат на обсъждане.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
четирима свидетели на страната на ищците, както и един свидетел на страната
на ответника.
От показанията на ********* се установява, че познава сем.К. от 2008г.,
ищцата била директор на строителна компания, семейството било
грижовно, нямал наблюдения за употреба на психоактивни вещества. Знаел за
инцидента с *******, защото по повод облигационни отношения с ищцата
имало забавяне и изпратил писмо, на което ищцата отговорила, че синът
припаднал в училище. Не знаел дали ищцата е споделяла с други клиенти,
като свидетелят дава показания, че случилото се се отразило. Не знае дали
това е била причината семейството да замине за ********.
От показанията на св. ******* се установява, че работи в частни немски
училища „*********** като мед.сестра, откъдето познавала семейството на
ищците, вкл.най-голямо дете, което било ищецът. За последния дава
показания, че нямало случай за съмнения за употреба на психоактивни
вещества, нито случай на следи или съмнения за агресия или неглижиране от
страна на родителите, нито да е имал медицински или дисциплинарни
проблеми.
5
От показанията на св.*******, леля на ищцата, чиито показания съдът
цени по чл.172 ГПК, се установява, че семейството на ищците било за
пример, всички им се възхищавали, имали четири деца, когато пораснали и
започнали училище, всеки ден от гр.Перник до гр.София били карани на
училище, децата ходили в музикална школа, ищецът на пияно, на курсове по
математика, на компютърно строителство, били за пример. По повод
инцидента с ищеца цялата фамилия била потресена, като до него нямало
подобни случки. Ищцата била много притеснена, отишла до училището, след
което се обадила от ******* и била много притеснена. Цялата фамилия
била притеснена и настръхнала от случая. Бащата се разочаровал от
държавата и взели решение да напуснат страната.
От показанията на св. ******* се установява, че е бил очевидец на
инцидента, като бил ученик в ********* от 2018г. до 2022г., съответно
съученик на ищеца в 8-ми клас. Изяснява, че в процесния ден, преди да
започне часът по философия, в междучасието, имало тълпа ученици около
ищеца, който минавал от полузаспало в изцяло заспало състояние на чина си
бил замаян и не бил адекватен при комуникация. По време на самия час бил в
лявата страна на стаята и няколко ученика полагали активно усилия да
разсеят госпожата, за да не забележи случващото се с ищеца. Няма спомен
учителката да е забелязала поведението му. След часа ищецът имал трудност
да ходи, макар да настоявал, че бил добре с малко забавена реч. До обедната
почивка в кафетерията пак имало тълпа ученици около него, като бил „доста
по-зле“, отколкото в часа по философия, почти не отговарял, не помнил деня
от седмицата, отнемало му 10-20 сек, за да отговори. Тогава дошли
психоложки и видели, че не е наред и ищецът бил отведен. Дава показания,че
от установяване на състоянието на ищеца до отвеждането му, полагал
активни усилия да не сигнализира на никой от колежа, че има нещо нередно с
ищеца, като психолозите били първите лица от колежа, които го видели.
Впоследствие, докато ищецът бил в болницата си писал със св.*******, на
което му казал, че бил предозирал с наркотик. Следващата му среща с ищеца
била в същата година, но последният вече не бил в колежа, продължили да
поддържат контакт като приятели, вкл. и след като заминал за ********. Дава
показания, че веднага след инцидента имало претърсване на шкафчетата в
училище, но няма информация някой да е бил „хванат“.
6
От показанията на св. ********* се установява, че в деня на процесния
инцидент ищецът бил доведен от училищния психолог към 13:30ч в
лекарския кабинет с описания, че може би ученикът е интоксикиран. Св.
********* го прегледала, ищецът имал белези на алексия, бил уморен,
първоначално отричал да е употребявал субстанции, а състоянието му се
дължало на стрес и проблеми. Свидетелката го прегледала неврологично,
статусът му бил нормален, виталните му показатели били нормални, с
изключение на възможността му да пази равновесие. През цялото време бил в
съзнание, контактен, адекватен в отговорите си, ориентиран за себе си, за
ситуацията, пространството и за времето. Дава показания, че по данни на
ищеца два дни преди това бил паднал на лед и си ударил главата, като на
главата нямал хематом. Междувременно ставал все по-сънлив и започнал
усилено да си пише по телефона, при което свидетелката отново го питала за
прием на субстанции, при което ищецът си признал, че по пътя от ********
приел ¼ таблетка „Ксанакс“, която му била дадена от приятел, който учил в
СМГ, защото се чувствал стресиран и имал нужда да се отпусне.
Свидетелката го питала дали в колежа има съученик, който го е снабдявал, на
което ищецът няколко пъти отрекъл. Ищецът отричал прием на субстанции,
като споменава за два случая на употреба на канабис лятото. Прегледът
продължил около 30мин, като св.********* се обадила на родителя на ищеца,
след което била извикана и бърза помощ в 14:00ч, която дошла в 14:20ч., след
което ищецът бил транспортиран до *******. Изяснява, че мислела за две
хипотези – едната свързана с интоксикация, а другата за удар в главата,
защото не можело да бъде лесно изключен мозъчен хематом, което можело да
се докаже с областно изследване. Зениците му не реагирали на светлина в
началото, което според свидетелката се дължало или на интоксикация или на
мозъчен оток. За случая свидетелката писала имейл до декана, в който
описала случая.
Прието по делото е сигнал от ищцата до СГП /л.21 към гр.д. № 12686/22
по описа на СГС/, от 10.04.2018г., в който е описано, че синът споделил
през окт.2017г., че ученици в колежа употребявали алкохол и ПАВ, за което
ищцата го предупредила да страни от тези деца и не потърсила връзка с
колежа. Средата на ноември синът изглеждал уморен, раздразнителен,
последната седмица ставал трудно, на 29.11.2017г. докато тичал към гарата в
Перник паднал и си ударил главата, не се чувствал замаян, имал главоболие,
което отшумяло. На 30.11.2017г. синът заминал за училище, като касал, че
7
не искал да ходи и цитат „да не се бях раждал“. По-долу в сигнала също е
описано, че „синът ми твърдеше, че съучениците му нямат нищо общо и че
„ксанакс“ е получен от дилър във влака“, а също така, че около Коледа
ищцата разбрала, четейки съобщенията на сина , че е получил таблетките от
ученик в училището по време на първото междучасие на 30.11.2017г. –
********* /9 клас/, като имало и други имена и се споменавали и други деца
/“друсаната трева“ на ********* 8 клас, ********** 10клас, който „може да
ви намери всичко“, и *********, който предлагал „лийн“/, за което ищцата
сигнализирала със съобщенията заедно с имената на учениците в над
17имейла до училището, което твърдяло, че предприело мерки, но не били
предприети мерки, поради което се иска в рамките на правомощията да се
предприемат мерки за прекратяване на ПАВ разпространението в училището.
По постъпилия сигнал е образувана пр.пд. № 8944/2018г., по която е прието
постановление за отказ да се образува ДП вх.№ 8944/2018г от 16.11.2018г. на
СГП, по пр.пр.№ 8944/2018г. по постъпил сигналия на ищцата, в който били
изнесени данни за разпространение на наркотични вещества на територията
на *********, с приложено копие от разпечатка на кореспонденция по
„вайбър“ водена от сина , така и било снето обяснение от последния, който
потвърдил, че на територията на училището закупувал таблетки „Ксанакс“. В
постановлението е описано, че входа на работата по преписката била
извършена проверка и не било установено разпространение на вещества, но у
едно от посочените в сигнала лица били намерени наркотични вещества, по
което било образувано ДП № 989/2018г. по описа на *****. Приобщено по
делото е НОХД № 10887/2018 по описа на СРС, НО, 102 състав, образувано
по обвинителен акт по ДП № 989/2018г. по описа на *****, по което с
решение № 496046/27.09.2018г. неучастващо по делото лице **********, е
признат за виновен за това, че на 10.05.2018г. около 10:30ч. в сградата на
*********, държал високорисково наркотично вещество – коноп с общо тегло
7.16гр., разпределени в 5бр. обекти., за което е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено адм.наказание глоба.
Прието е постановление за отказ да се образува ДП по пр.пр.№
30181/2018г. по описа на СРП, образувана по повод постъпили материали от
извършена проверка от ***** вр. подаден сигнал от ръководството на
********* гр.София, за това, че на 01.06.2018г. ищецът (бивш ученик)
публикувал заплашително съобщение на страницата в соц.мрежа ******* , в
което заканвал да стрела в училището. Описано е, че в хода на проверката
били снети обяснения от момчето, което заявило, че публикуваното
съобщение било шега, а написаното било свързано с компютърна игра. Приет
е сигналът, подаден от ответника, съгласно който ищецът публикувал в
соц.мрежа ******* снимка и текст със съдържание „******** Венков голяма
батал в американски колеж, последния оцелял, един срещу 848. Със стрелба в
училище в понеделник с м16а4 аре да ви видя смешните изражения когато
наистина влезна и ви убия всички“, като е описано в сигнала, че в деня след
подаване на сигнала било предвидено голямо мероприятие в колежа, на което
8
се очаквали голям брой посетители. В сигнала е отправено следното искане
„Моля за Вашата преценка дали е необходимо да бъдат осигурени полицаи за
допълнителна охрана на събитието“.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според практиката на ВКС - решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. №
7046/2014 г. на ВКС, IV г.; Решение № 90/12.10.2022г. по гр.д. № 4641/2021г.
по описа на ВКС - при причиняване на неимуществени вреди с няколко
деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в
непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално.
Дори и да посочи конкретен размер за вредите по всяко едно от деянията, при
установяване на обективна връзка между деянията и общо причиняване на
неимуществени вреди, съдът не е обвързан от конкретно посочения размер, а
трябва да определи общо обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от
отделните деяния. В този смисъл съдът е приел, че описаните в исковата
молба няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са
осъществени в непродължителен период от време /действия и бездействия/ не
са обусловили нередовност на исковата молба, а подлежи на изследване
наличие на фактическия състав по всяко едно, съответно при доказаност на
същия се определя обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от
отделните деяния.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна отговорност за чужди
противоправни виновни действия, имаща гаранционно-обезпечителен
характер, която предполага установяване на общите предпоставки, при които
за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и факта на
възлагане на работа на делинквента от ответника и причиняване на вредите
при или по повод на тази работа. Не е необходимо установяване на конкретна
самоличност на извършителя, а на факта, че същият е причинил вреда при
или по повод на възложената работа. Вредите са причините при изпълнение
на възложената работа, когато са в резултат на действия, които съставляват
извършване на работата. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно
следствена връзка между поведението на дееца, съответно при иск вр. чл.49
ЗЗД на лице комуто е възложена работа от ответника при или по повод тази
работа, и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца и това значи,
че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е
решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината - деянието, да предшества следствието -
вредата, и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието.
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност съдът
приема, че ищците не доказват наличието на противоправни деяния на
9
ответника, така и същите да са решаващи, вътрешно необходими
свързани с вредите, които се претендират. Това е така, защото настоящият
състав, от приетите по делото доказателства, установява следното:
Първо, по твърденията за бездействие по отношение на служители на
ответника по оказване на медицинска помощ на ищеца (с оглед твърденията,
че училището застрашава живота и здравето с действия и бездействия) – от
показанията на свидетеля на ищците – св. *******, очевидец на инцидента, се
установява, че ищецът е бил в прогресиращо във времето неадекватно
състояние, чието възприемане по време на часовете от учителите е било
възпрепятствано от учениците, и вече при влошаване на състоянието му бил
отведен от психоложки при лекаря на колеца – св.*********, т.е. от
показанията на св. ******* се установява, че ищецът е бил „предозирал с
наркотик“ и от установяване на състоянието на ищеца до отвеждането му,
св.******* с други ученици полагали „активни усилия да не сигнализират на
никой“ от колежа, че има нещо нередно с ищеца, и едва след като ищецът бил
„доста по-зле“ в кафенето психолозите били първите лица от колежа, които
го видели, съответно отвели до лекаря в училището. От показанията на
св.********* се установява, че в интервал от около 30мин ищецът бил
прегледан неврологично, бил в съзнание, контактен, адекватен в отговорите
си, ориентиран за себе си, за ситуацията, пространството и за времето.
Св.********* имала съмнения за интоксикация или мозъчен хематом,
доколкото зениците на ищеца не реагирали на светлина в началото, което се
дължало или на интоксикация или на мозъчен оток, като първоначално
ищецът отричал субстанции, а дал сведения за удар на главата преди дава
дни, съответно едва след влошаване „си признал“, че по пътя от ********
приел ¼ таблетка „Ксанакс“, която му била дадена от приятел, вследствие на
което бил осъществен контакт с родител /ищцата/ и била извикан екип на
бърза помощ /14:11ч/. Съдът кредитира показанията на св.*********, защото
ценени по чл.172 ГПК /с оглед трудовото правоотношение/ съдът прецени, че
същите са в съответствие с приетите по делото медицински документи и
заключението на вещото лице по СМЕ /от които се установява, че състояние
на ищеца се дължи на интоксикация с „ксанакс“, няма данни за ЧМТ/. Съдът
приема, че от горните доказателства не се установява при условията на пълно
и главно доказване противоправно бездействие от страна на служители на
ответника по констатиране и оказване на медицинска помощ на ищеца, което
в пряка причинно-следствена връзка да е довело до вреди на ищеца, съответно
ищцата. Установено е, че състоянието на ищеца е причинено от самия него
„предозирайки с наркотик“ /по показанията на св.*******/, след което
първоначално отричайки „си признал“ /по показанията на св.*********/ за
приема на „ксанакс“, за което били уведомени родители и бил откаран от
бърза помощ. В случая вредите не възникват от бездействие на служители на
ответника, спрямо които били предприети „активни усилия да не се
сигнализира“, а от поведението на ищеца. В момента на установяване
състоянието на ищеца, което прогресирало към влошаване и бил отведен до
10
лекаря, където съобщил първоначално за травма на главата, за което било
необходимо и неврологичното изследване. Обстоятелството, че линейката се
забавила и бил откаран в ******* не е в пряка причинно-следствена връзка с
поведение на служител на ответника, а и видно вредата, в която се измерява
конкретния деликт, се дължи на интоксикация от самия ученик, а не на
травма на главата, за която няма спор, че е настъпила в предходен ден.
Обстоятелствата, че се търпят морални вреди вкл. от родителите, които
очевидно са загрижени за пълноценното здраве и развитие на детето си, за
което свидетелстват св. **********, св.******* и св.*******, от показанията
на които може да се заключи, че семейството е било грижовно, за пример,
всеотдайно и ситуацията била стресираща, съответно провокирала
заминаване в чужбина, но същите морални вреди не се дължат пряко, така и
косвено, на действия или бездействия на служители на ответника.
Второ, по твърденията за бездействие по отношение на служители на
ответника по превенция разпространението на наркотици в училището,
съответно твърденията, че колежът омаловажавал или прикривал
разпространението на наркотици, с което нарушавал общодържавните
стандарти за грижа и образование, от събраните по делото доказателства не
се установява пълно и главно за твърдяното противоправно деяние. Приети са
доказателства, както за наличие на уредени задължения на учениците, с които
се санкционира подобно поведение от страна на ученици, така и са събрани
доказателства, че по повод сигнал от ищцата /10.04.2018г./ след инцидента са
предприети действия, вкл. по образувано ДП, като след предприети мерки по
отношение на едно от лицата в сигнала /**********/, същият е признат за
виновен за държане на високорисково наркотично вещество, но това
обстоятелство не води до пълно и главно доказване на омаловажаване или
прикриване разпространението на наркотици в колежа.
Трето, касателно твърденията за неправомерно увреждане, изразяващо се
в нарушаване правото на ищеца на образование с изключване му от
училището – съдът приема, че ищците не са доказали наличие на
противоправно поведение на ответника – взето е решение за предложение
договорът на ищеца да бъде прекратен незабавно с разбирането, че
приемането му обратно може да бъде разгледано след успешно приключване
на лечение /протокол от заседание от 13.12.2017г. на ФККД/, с оглед
установеното поведение на ищеца /приемане на субстанция/, субсумиращо се
като нарушение по см. на описаните в Част 5, т.I, вид 3 от Правилника,
неразделна част от договора за обучение, като прекратяването на договора е
по взаимно съгласие с подписаното на 14.12.2017г. споразумение за
прекратяване на договора за обучение /отделено за безспорно/.
Четвърто, касателно твърденията за вреди от подадения от училището
сигнал срещу ищеца, че подготвял масово убийство с огнестрелно оръжие в
училището – от приетите по делото писмени доказателства (постановление за
отказ да се образува ДП по пр.пр.№ 30181/2018г. по описа на СРП),
конкретно от приетия сигнал, в същия са описани дословно (което не се е и
11
спори за конкретния текст и авторството му) изразите на ищеца „..Със
стрелба в училище в понеделник с м16а4 аре да ви видя смешните изражения
когато наистина влезна и ви убия всички“ и е отправено искане „Моля за
Вашата преценка дали е необходимо да бъдат осигурени полицаи за
допълнителна охрана на събитието“ – съдът приема, че не е налице
обективният елемент от правопораждащия фактически състав на деликтната
отговорност, т.е. извършване на противоправно деяние. Подаване на сигнал
до правораздавателни и правоохранителни органи само по себе си не е
противоправно поведение, защото представлява реализация на субективно
право и поначало упражняването му е правомерно. Право на всеки е да
подава сигнали като така търси защита на застрашени свои права и интереси.
Реализирането на това право би могло да бъде неправомерно, само ако
представлява злоупотреба с право. Подаването на сигнал до съответния
компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност,
тъй като всеки има право да се обръщат към надлежните органи и да излагат
обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и
когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени или опасенията
му са безпочвени. Противоправно поведение ще бъде налице, когато сигналът
не е отправен с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети
необходимите мерки, а когато се знае, че те са неверни, и въпреки това се
подава сигналът с цел да се навреди другиму, т.е. превратното упражняване
на правото е укоримо. В разглеждания случай действието на ответника по
подаването на сигнал не е противоправно, който по същество не е сигнал за
извършено престъпление, а описание на безспорно написани от ищеца
изявления, и искане за преценка от правоохранителните органи за
допълнителна охрана с оглед предстоящо мероприятие.
С оглед горното, съдът приема, че ищците не са доказали пълно и главно
твърдените многобройни извършени от ответника действия и бездействия,
взаимосвързани, повтарящи се и наслагващи се, които в цялост да осъществят
състав на непозволено увреждане спрямо ищците и по този начин
едновременно да предизвикат общ вредоносен резултат.
По разноските:
С право на разноски разполага само ответникът, който е доказал сторени
разноски в общ размер на 5040лв., който размер съдът не намира за
прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, като
отговорността за разноските на ищците е разделна.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД
12
от В. Д. К., ЕГН: **********, и Л. К., ЕГН: **********, двамата с адрес:
*********************************************, съдебен адресат: адв. Б.
С., *************, да заплати сумата от 30000лв.,, от които 6000лв.,
представляващи имуществени вреди в размер на платени такси за обучение в
********* за първи срок, 10000лв., представляващи неимуществени вреди,
причинени на В. Д. К. в периода м.11.2017г. – м.06.2018г., както и 14000лв.,
представляващи неимуществени вреди, причинени на Л. К. в периода
м.11.2017г. – м.06.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Д. К., ЕГН: **********, и Л.
К., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***********, да заплатят на Частно
училище *************, съдебен адресат: адв. Б. С., *************, сумата
от 5040лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13