Р Е Ш
Е Н И Е
№ 699
гр. Хасково, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм.дело № 791 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. чл. 186 от ЗДДС.
Образувано е по жалба, депозирана от
„ТАНДЕМ-М-2016“ ООД гр.С., представлявано от управителя Д.В.М., чрез адв. М.Ф.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-175-0119147 от 28.04.2023 г. на Началник отдел в дирекция „Оперативни
дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваната
заповед е неправилна и незаконосъобразна. Същата била издадена в противоречие с
разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно която разпоредба
административните органи трябвало да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, а в частта за
продължителността на срока, за който била наложена ПАМ - 14 дни, заповедта била
немотивирана. Посочени били общи теоретични положения, без да бъдат изложени конкретните
факти, взети предвид при преценка на тежестта на нарушението, с цел правилното
обосноваване на определения в заповедта срок за запечатване на обекта. Посочените
в заповедта обстоятелства не обосновавали точно и ясно тежестта на конкретното
извършено нарушение, състоящо се в неиздаване на касова бележка за извършена
контролна покупка на обща стойност 1.30 лв. В случая определеното като
„съществено“ накърняване на фискалната политика и интереса на държавата от
попълване на бюджета с данък се изразявало в данък върху печалбата 10 % на
разликата между продажната стойност и отчетната стойност на тази стока, тъй
като дружеството не било регистрирано по ЗДДС и не начислявало данък.
Неправилно било прието от органа, издал обжалваната заповед, че нарушението се
доказвало от установената касова разлика между наличните парични средства в
касата и тези, отчетени от ФУ. Тук констатираната касова разлика не се дължала
на други неотчетени продажби, а на обстоятелството, че дружеството не
регистрирало чрез операцията „Служебно въведени суми“ внасянето в касата на
сумата от 190,00 лв. За неизпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от Наредбата на дружеството бил съставен АУАН с № F704068/28.04.2023 г.,
в който изрично било записано, че извършеното нарушение на разпоредбите на чл.
33, ал. 1 от ЗДДС не довело до неотразяване на приходи.
Твърди се още, че изводът на административния
орган за системно немаркиране на продажби от обекта не бил подплатен с никакви
доказателства. Нарушението се явявало първо за дружеството, поради което
неправилно било прието, че е налице трайно антифискално поведение. Освен че не била
обоснована тежестта на конкретното нарушение, в заповедта не били посочени и
какви са конкретните последици от това нарушение. Със затварянето на обекта,
чрез прилагането на ПАМ, нямало как да се предотврати извършеното нарушение. В
случая при запечатването на търговския обект и невъзможността от същия да се
извършва търговска дейност, труднопопоправимите вреди щели да са за оспорващия.
Жалбоподателят се позова и на Решение на
СЕС от 04.05.2023 г., с което разпоредбата, на основание на която била издадена
обжалваната заповед, била приета за противоречаща на Член 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на
Европейския съюз. С обжалваната заповед било нарушено основното право на Съюза,
залегнало в чл. 50 от Хартата, че никой не може да бъде подложен на наказателно
преследване или наказван за престъпление, за което вече бил оправдан или осъден
на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със
закона. В случая за извършеното нарушение било образувано кумулативно и АНП със
съставен АУАН № F704073/28.04.2023 г. за същото административно нарушение.
С оглед на гореизложеното, се моли за
постановяване на решение, с което да бъде отменена обжалваната ЗНПАМ, като
неправилна и незаконосъобразна.
Така
депозираната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя в
съдебно заседание, който заявява и искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и
в депозирано по делото писмено становище, оспорва жалбата и претендира
присъждане на възнаграждение за процесуално представителство. В случай на
уважаване на подадената жалба, моли разноски да бъдат присъдени в минимален
размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.04.2023 г. в 14:05 часа била извършена
проверка от служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП в
търговски обект - хранителен магазин, находящ се в гр.С., ул.„С. С.“ № 21,
стопанисван от „ТАНДЕМ-М-2016“ ООД с ЕИК :*********. При проверката била
извършена контролна покупка на 1 брой “Бейкроус“ на стойност 1,30 лева, като дължимата
сума била заплатена в брой на М. Х. М. -
продавач
в обекта, който приел сумата, но не издал фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „Tremol ZM” с инд. №
ZK ******* и ФП ********, отговарящо на изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, регистрирано в НАП с peг. № 4279655/26.06.2019 г.,
нито ръчна касова бележка от кочан. При проверка на касовата наличност била
установена касова разлика в размер на 190,00 лв. между наличните парични
средства в касата и средствата, регистрирани чрез фискалното устройство.
Резултатите
от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА №
0119147/ 20.04.2023 г., съставен в присъствието на продавач-консултанта Мандиев
и Ангел Димитров Костов – инспектор в РУ – Свиленград, като протоколът бил
подписан от същите без възражения.
С оглед установеното при проверката, на
30.10.2022 г. Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е издал
оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-175-0119147/28.04.2023 г., с която на основание чл.
186, ал. 3 от ЗДДС на „ТАНДЕМ-М-2016“ ООД, ЕИК :*********, гр.С., ул.„Б,“ № **,
представлявано от Д.В.М., е наложена принудителна административна мярка - запечатване
на търговски обект - хранителен магазин, намиращ се в гр.С., ул.„С. С.“ № 21 и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал, 1, т. 1,
б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 3 от ЗДДС.
За да издаде заповедта, административният орган е приел, че при извършената
проверка е констатирано, че дружеството не е издало съответен
документ за продажба по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и съответно, че е изпълнен
съставът на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС - основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка. При мотивиране
продължителността на срока за запечатване на търговския обект е посочено, че са
взети предвид следните обстоятелства: касаело се за хранителен магазин, в който
се предлагат ежедневно търсени и консумирани стоки, на достъпни и конкурентни
цени. Разнообразието на предлаганите стоки (захарни изделия, месни продукти,
почистващи и перилни препарати, чипсове и други пакетирани хранителни продукти),
които били ежедневно търсени и предлагани, характера на дейността, както и
конкурентните и достъпни цени, били обстоятелства, които в своята съвкупност
предполагали сигурността от реализиране на постоянен и ежедневен оборот, който
очевидно не се отчитал по законоустановения ред посредством фискално
устройство. Посочено е, че с неотчитането на извършваните продажби чрез
издаване на фискален бон, се засяга утвърдената данъчна дисциплина, както и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Извършеното
деяние показвало поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, и сочело на организация в търговския обект, която нямала за цел
спазването на данъчното законодателство. Ако не бъдела приложена ПАМ,
съществувала възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска щели
да настъпят значителни и трудно поправими вреди, Изтъкната е и констатираната касова
разлика на стойност 190,00 лв., което индикирало и за други административни
нарушения от този вид. От изведения служебен бон № 007000/20.04.2023 г. за
дневния отчет от фискалното устройство в хода на проверката за установяване на
стоковата и касовата наличност в обекта било установено, че не били въведени
служебни оборотни средства, с които лицето да е започнало работния ден. Тези
обстоятелства обосновавали необходимостта от коригиране на констатираната
противозаконна практика в дейността на конкретно проверяваното лице, чрез налагането
на принудителна административна мярка, целяща да въздейства върху антифискалното
поведение на лицето, с оглед правилното установяване и събиране на данъци,
както и възможността за осъществяване на контролните функции на приходната
администрация.
Заповедта е връчена на упълномощено лице
на 15.05.2023 г. Същата е обжалвана по административен ред с жалба вх. № ВхК-4018/26.05.2023
г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково. С Решение № ГДФК-121 от 02.06.2023
г. Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП е отхвърлил депозираната жалба.
Решението е връчено на адресата си на 20.06.2023 г., а на 30.06.2023 г. с вх. №
Вх-К-4755/30.06.2023 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково
дружеството е депозирало жалба срещу процесната заповед до съда, чрез
административния орган.
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от приобщените по делото като писмени
доказателства документи, съдържащи се в административната преписка.
Така възприетата фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения 14-дневен срок, при наличието на правен интерес, предвид
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или
оправомощено от него лице. В чл. 187 от ЗДДС е предвидено, че при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът
до обекта или обектите на лицето. Тоест мярката по чл. 187 от ЗДДС е пряко
свързана с тази по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и се прилага винаги в случаите, в
които се установи наличието на хипотезите на тази норма. Със Заповед № ЗЦУ-1148
от 25.08.2020 г. (л. 7) Изпълнителният директор на НАП е делегирал на
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП правомощия да издават
заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект
по чл. 186 от ЗДДС. Към датата на издаване на обжалваната в настоящото
производство заповед, издателят й е изпълнявал именно тази длъжност. Предвид
това, обжалваният акт се явява издаден от компетентен орган.
Заповедта е съставена в изискуемата
писмена форма и е подписана от издателя си, като съдържа както фактически, така и правни
съображения, обосноваващи мотивите на
органа да приложи съответния вид принудителна административна мярка. Дали
действително изложеното в заповедта обосновава налагане на съответния вид ПАМ и
то за посочения срок, е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на акта.
При извършената служебна проверка не се
установява да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на ЗПАМ, а и наличие на
такива не се сочи от жалбоподателя.
По материална законосъобразност на акта:
От данните по делото се установява, че
оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, като мотивите на
заповедта обосновават наличието на хипотезата на т. 1, б. „а“ от същата норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично
предвидените в закона изключения. В случая административното производство е
образувано за нарушение на ЗДДС, свързано именно с регистриране и отчитане на
продажбите, като за този вид нарушения разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от
предвидените в чл. 185, ал. 1 санкции, нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и в
частност т. 1, буква "а" – в хипотезата на която попада разглежданият
случай, регламентира налагането на ПАМ "запечатване на обект за срок до
един месец" спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, фискалната касова бележка е
хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от
одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в атакуваната
заповед модел и ИН.
Описаната по-горе фактическа обстановка
относно неотчетена в обекта продажба чрез издаване на фискален касов бон, се
установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото
решение писмени доказателства. Видно от същите, продажбата е извършена в
обекта, цената е заплатена от проверяващия и не е издадена фискална касова
бележка, което обстоятелство надлежно е отразено в протокола от проверката.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състав на
нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът съобрази, че
в такива случаи административният орган действа при условията на обвързана
компетентност и няма право на преценка по същество дали да наложи ПАМ или не и
то без значение каква е стойността на покупката, за която не е издаден касов
бон.
В случая спорен е въпросът дали
определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е
обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се
постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен
принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК.
Безспорно в условията на обвързана
компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган
е бил длъжен да наложи ПАМ, но същият е задължен и да изложи конкретни мотиви
относно това кое налага определянето на срок на мярката, близък до средния от
14 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК, който задължава административните органи да
упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая съдът намира, че относно срока
на мярката в оспорената заповед са обективирани общи мотиви, които не отразяват
конкретната тежест на нарушението с оглед продължителността на срока, за който
мярката се налага, което, от своя страна, препятства извършването на преценка
от страна на съда относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и
съответствието му с целта на закона. Обстоятелството, че при определянето
продължителността на срока административния орган действа при условията на
оперативна самостоятелност, не изключва задължението на същия да изложи
конкретни, ясни и релевантни мотиви, които впоследствие да бъдат обсъдени от
съда по реда на чл. 169 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че в процесната
заповед не са изложени конкретни съображения за това как вида и характера на
дейността в обекта влияят на определянето на срока на мярката. В мотивите на
акта липсват конкретни данни за площта и капацитета на обекта, както и данни
дали до процесния магазин няма друг такъв, за да се прецени дали същият в
действителност е посещаем от толкова много клиенти, каквито изводи е изложил органът.
Неясно е и как точно се отразява на срока на ПАМ тежестта на нарушението, която
в заповедта не е конкретно дефинирана, например чрез съотнасяне на неотчетената
продажба към отчетените такива. Друго обстоятелство взето предвид при
определяне на срока за запечатване на търговския обект е установената
положителна разлика в касата, според органа - дължаща се на неотразяване на
продажби при извършване на търговската дейност на жалбоподателя, който факт
обаче не е обсъден в светлината на твърдението, че в случая не е била
използвана функцията „служебно въведени суми“, който факт е изведен като друго нарушение,
установено при проверката, за което нарушение на дружеството също е съставен
АУАН. В оспорения акт липсва извършен от органа анализ дали тази касова разлика
се дължи на липсата на служебно въведени суми или на нерегистриране на всяка
продажба, и как се отнася към реализирания до момента на проверката оборот и
спрямо дневните обороти от предходните дни, за да може това обстоятелство, като
смекчаващо или утежняващо, да се обвърже със срока на наложената мярка.
Посочвайки вида на обекта – "хранителен магазин", както и предлаганите
стоки – ежедневно търсени такива, а също и изтъквайки наличието на конкурентни
и достъпни цени, органът аргументира извод за реализиране на постоянен и
ежедневен оборот, който освен, че е твърде общ, неконкретизиран и формално
въведен, не е подкрепен и с каквито и да е конкретни доказателства. При това
положение формираната от органа воля да определи срок на мярката около средния
размер не почива на конкретни факти, а на предположения, като отново следва да
се посочи, че в заповедта липсват конкретни мотиви, дефиниращи тежестта на
нарушението чрез реализирането на значителни обороти.
Следва да се посочи, че отразеното в
заповедта, че с процесното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и
тяхната регистрация и последваща невъзможност за проследяване на реалните
обороти, както и че извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено
срещу установената фискална дисциплина, макар и да са принципно елемент от
тежестта на нарушението, не удовлетворяват изискванията за мотивираност на
решението на органите по приходите по отношение на срока на мярката, доколкото
не са обвързани с конкретни констатации по отношение на конкретното нарушение.
Предвид това и с оглед горе изложеното, съдът намира, че в разглеждания случай
преценката за съответствието на определения срок на запечатване на процесния
обект спрямо конкретните факти и обстоятелства не е извършена от органите по
приходите, което води до извод на допуснато от последния нарушение на
изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за надлежно упражняване на оперативната
самостоятелност.
На следващо място, настоящият съдебен
състав намира, че от страна на административния орган е нарушен и принципа на
чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ го да упражнява правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо. В случая, с прилагането на ПАМ се
преустановява търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея,
респективно постъпването на данъци за фиска, поради което наложената мярка може
да причини вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел, поради което
издадената заповед е несъответна и на чл. 6, ал. 5 от АПК, респективно издадена
в несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Също така следва да се посочи, че
прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС представлява прилагане на
правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и
273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата
система на данък върху добавената стойност – решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg
Fransson, C-617/10 (EU: C: 2013: 105), т. 27, и решение от 5 април 2017 г.,
Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C: 2017: 264), т. 16, поради което
тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят
необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл. 6,
ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по
дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
от ЗДДС с иницииране на административно-наказателно производство срещу
търговеца за налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за
нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност 1,30
лв.) не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от
решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна – е
непропорционално. В конкретния случай запечатването на търговския обект за 14
дни е мярка, която създава ограничения за дейността на търговеца, които са
несъразмерни на поставената цел. Мярката е допълнителна тежест, която,
преценена с оглед инициираното срещу търговеца административно-наказателно
производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки
56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на
основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако
е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС),
преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV,
С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС, издадена в рамките на административно
производство, което е отделно от вече започналото административно-наказателно
производство, е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана
съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на
търговеца административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението
по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с
иницииране на административно-наказателно производство, в рамките на което
законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева, по аргумент от чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, регламентиращ
административно-наказателния състав за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, не
е необходимо за постигане на целта на ЗДДС, и е непропорционално ограничение
спрямо тежестта на нарушението.
По така изложените съображения обжалваната
заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
При този изход на делото, разноски на
ответника не се дължат, а възражението за прекомерност на претендирания от
оспорващото дружество адвокатски хонорар следва да се приеме за неоснователно.
Настоящото съдебно производство попада в приложното поле на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото не попада в нито една от хипотезите на предшестващата
алинея 2, съответно – минималният размер на адвокатския хонорар е 1 000 лева. В
случая, общият размер на претендираните съдебно-деловодни разноски е 650 лв.,
от които 50 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатски хонорар. По изложените
съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски по делото в размер на 650 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-175-0119147 от 28.04.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да заплати
на „ТАНДЕМ-М-2016“
ООД с ЕИК :*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „Б,“ № **, представлявано от управителя
Д.В.М., разноски в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от
решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.
СЪДИЯ: