РЕШЕНИЕ
№157
гр. Самоков, 26 септември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и първи септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ Кирил Павлов
при участието на
секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.
д. № 127 по описа на съда за
Я.И.Д. ЕГН ********** ***, е предявил срещу Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – София иск за заплащане на сумата 1663 лева, претендирана като
неизплатено възнаграждение за извънреден труд, в размер на 257 часа положен в периода
от 11. 02. 2017 год. до 11. 02. 2020 год. , получен в резултат на
преизчисляване на нощен труд с коефициент 1,143, която претендирана сума 1663
лева е изчислена на база на основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%
(чл. 187 ал. 6 от ЗМВР), ведно със законната лихва върху тази сума главница,
считано от подаване на исковата молба на 11. 02. 2020 год. до окончателното й изплащане, както и за
заплащане на сумата 250,00 лв., претендирана като мораторна лихва върху всяка една от главниците, сформирани за
всяко тримесечие, за период с начални моменти от първо число на съответния месец,
следващ месеца на настъпване на изискуемостта на плащането, до общ краен момент
– 11. 02. 2020 год.
Ищецът Я.И.Д. твърди в исковата си молба, че работи по
служебно правоотношение в ответната Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи – София (ОДМВР – София) и изпълнява служебните си задължения
в Районно управление (РУ) – Самоков на длъжност младши инспектор в РУ МВР
Самоков. Твърди, че в исковия период е полагал нощен труд, който поради липсата
на изрична регламентация не е преизчислен, а е следвало при прилагане на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата да бъде преизчислен
с прилагане на коефициент 1.143 към дневен труд. При дължимото според ищеца
преизчисление за него бил формиран извънреден труд, възнаграждение за който се
претендира в горепосочения размер.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата
молба, с който е оспорил исковете по изцяло правни съображения, които се
свеждат до неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и съдържащия се в нея механизъм за преизчисляване на нощния
труд към дневен с посочения коефициент поради специалния статут на ищеца като
държавен служител в системата на МВР.
Пред съда ищеца Я.И.Д. се представлява от пълномощника си адвокат Димитър Симитчиев
от САК, който поддържа исковете по основание и размер.
Ответникът се представлява от пълномощниците си юрисконсулт П. И. и
юрисконсулт Радостин Радев, която оспорват исковете като неоснователни по
съображенията изложени от юрисконсулт И. в отговора на исковата молба и
писмените бележки на юрисконсулт Радев при устните състезания по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени искове – с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР – в редакцията на тази разпоредба, действаща в исковия период, обн. ДВ,
бр. 81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са на общо основание допустими, което следва от твърденията в
исковата молба, че ищецът Я.И.Д. претендира суми които твърди, че му се дължат
за положен труд, а не са му изплатени от ответника. Допустимостта на иска
следва и от становището на ответника по исковете главен и акцесорен, който ги
оспорва изцяло и по основание.
По
основателността на предявените искове съдът прие следното:
Страните не спорят за
обстоятелствата, които се установяват и от събраните по делото доказателства,
че в исковия период ищецът е бил служител на МВР, работещ на основание чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР по служебно правоотношение с ответната ОДМВР – София като
държавен служител - полицейски орган - младши инспектор в РУ Самоков – младши
автоконтрольор, както и че в същия период той е полагал нощен труд в
претендираните размери, потвърдено и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
Установява се от приетото по делото заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), че в процесния период ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на работни смени съобразно месечни графици, както и че
периодът, за който се заплаща нощен труд на ищеца в ответната ОДМВР – София, е
на тримесечия, като справките за положения нощен труд се подават от РУ –
Самоков. Изплащането е в месеца, следващ съответното тримесечие. За отработения
нощен труд по 8 часа на смяна на ищеца е заплащано възнаграждение по 0,25 лв.
на час. От експертното заключение на кредитираната от съда съдебно-счетоводната
експертиза се установява размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца по
години, както и че за процесния период същият е полагал нощен труд и часовете
нощен труд общо са в размер на 1768 часа. За тези часове нощен труд на ищеца е
заплатено възнаграждение по 0,25 лв. на час. Установява се също, че ако нощният
труд бъде преизчислен в часове при коефициент 1,143, той ще възлиза на 2002, 54
часа, като разликата, за която не е заплатено възнаграждение е от 250, 54 часа.
Преизчислени тези 250, 54 часа като извънреден труд, формират възнаграждение на
база основното часово трудово възнаграждение на ищеца увеличено с 50 % – в
размер на 1809, 84 лева, което не е изплатено. Размерът на лихвата за забава
върху преизчислените суми за приравнения нощен към дневен труд на тримесечна
основа считано за период с начални моменти от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до общ краен момент 11. 02. 2020 год. , възлиза на
274, 35 лева. Съдът кредитира заключението по ССчЕ на В.И.К. като обективно
компетентно обективно и пълно, изготвено въз основа на обективните и безспорни
данни за полагания от ищеца нощен труд в процесния период.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено, че в
процесния период ищецът е положил общо 1768 часа нощен труд, които преизчислени
с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 2002, 54
часа дневен труд. От тях извънреден труд представляват 250, 54 часа, за които
ищецът има право на възнаграждение, което не му е изплатено в исковия период в
размер 1809, 84 лева.
Основният спорен въпрос между страните е правен – дали нощният труд следва
да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца,
умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се
счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.
В тази насока предявеният иск е основателен и доказан.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според
действащата в процесния период разпоредба на чл. 187, ал. 9 (понастоящем ал. 10)
от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Обстоятелството, че в действащата в процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 60/2016 г.) липсва разпоредба за
превръщането на нощните часове в дневни, каквато е била разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 от отменената с нея Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 69/2014 г.) не може да обоснове извод, че
не трябва да има такова превръщане в процесния период за държавните служители –
полицейски органи съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Едва с § 52 на ЗИДЗМВР
(обн. ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г. по арг. от § 105 от този
закон) е създадена новата ал. 4 на чл. 187 от ЗМВР, с която превръщането на
нощните часове в дневни за държавните служители в МВР е получило специална
законова регламентация, но тази разпоредба е влязла в сила след края на
процесния период, поради което строго погледнато не намира приложение към
конкретния случай. Но това, че тази специална разпоредба от цитираната наредба
за държавните служители в Министерството на вътрешните работи не е приложима не
означава, че не е приложима за процесната хипотеза разпоредбата касаеща
положения като нощен извънреден труд на всички работници и служители.
В целия исков период е действала Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007 г.). В чл. 9, ал. 2 от същата е
постановено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Този коефициент е
1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа
дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд съгласно чл. 140,
ал. 1 от КТ - 8:7 = 1,143.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата е обща и следва да се приложи с оглед съществуващата празнота
в специалната за МВР наредба за процесния период. Това приложение на чл. 9 ал.
2 от цитираната Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата е задължително при липса на специална
разпоредба за служители от МВР с оглед установения в чл. 16 от Конституцията на
Република България принцип на защита на труда и този принцип е валиден
независимо от вида на правоотношението, по което трудът се полага. Това особено
важи за нощния труд съгласно легалното му определение, дадено в чл. 140 от КТ.
Не следва лице, което полага нощен и извънреден труд по служебно правоотношение
да се окаже в по-неблагоприятно положение относно изчисляването и заплащането
на този труд от лице, което също полага нощен труд по трудово правоотношение.
Забрана за това се извлича и от чл. 67 ал. 3 от Закон за държавния служител. Начинът по който е уредено включващото нощен и
извънреден труд допълнително възнаграждение на държавните служители по Закон за
държавния служител налага извод за приложимост на трудовото законодателство и
за полицаи, щом Наредбата № 8121з-776 от 29.07.2016 г. не съдържа специална
разпоредба за хипотеза като процесната. Тези изводи се налагат от разпоредбите
на чл. 67 алинеи 3 и 7 от Закон за държавния служител. Чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е разпоредба
която визира принципа, а не изключение. Този принцип веднага намира приложение
и за полицаите, щом за исковия период в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. няма
специална разпоредба за служители на МВР, която да ограничава приложението на
общата разпоредба. Мълчанието по този въпрос в специалната наредба за заплатата
на служители на МВР означава че щом законодателят не е счел за нужно да
установи нещо различно, нещо специално за положения извънреден и нощен труд на
полицаите се прилага общата, приложима за всички работници и служители
разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Тези изводи следват и от чл. 67 ал. 3 от Закон за държавния
служител. Съдът не приема за основателно
възражението на ответника основано на обстоятелстввото че за държавните
служители в МВР са установени по-високи размери на допълнително възнаграждение
за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при
прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и други.
Това е неотносимо към защитата и заплащането на положения от тях нощен и
извънреден труд. Настоящият състав намира за неоснователен и довода на
ответника в отговора на исковата молба, че предвид тези „привилегии”
преизчисляване на нощния труд в дневен в исковия период не било необходимо и
било нормативно изоставено. Неоснователен според настоящия съд е и доводът на
ответника, че служителят от МВР би получил два пъти увеличение на
възнаграждението си – веднъж по 0,25 лв. за всеки час положен нощен труд и още
веднъж – след превръщането на нощните часове в дневни. Не е спорно, че за
положения от ищеца нощен труд му е начислено и платено възнаграждение в
процесния период, но за тази част от нощния труд в отклонение от общите
установени в трудовото законодателство норми за нощен труд, която след
превръщането на нощните часове в дневни се явява извънреден труд, за същия се
дължи възнаграждение на отделно основание.
Решението по делото по дело С-262/20 г. по описа на СЕС, заради което е
спирано поради преюдициалност производството по настоящото дело не налага други
изводи. Поради преюдициалност на решението по настоящото дело от решението по
това дело на СЕС настоящото дело е спряно до приключване на това дело на СЕС с
влязло в сила решение, което съдът е приел, че от значение за правилното
решаване на настоящото дело. Видно от съдържанието на вече постановеното и
влязло в сила решение на СЕС по дело С-262/20 г. по описа на СЕС съдът който го
е постановил препраща към националното законодателство относно нормативно
установената продължителност на нощния труд, съотношение с нормите за дневен
труд и как се изчисляват и заплащат извънредния и нощен труд на полицаи,
пожарникари.
Ето защо, по изложените по-горе съображения съдът намира исковата претенция
с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР - в ред., обн. ДВ, бр. 81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР за доказана по основание и размер. Искът за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд следва да бъде уважен в пълния му размер 1663
лева, която сума от ответника се дължи на ищеца, като основанието на този иск е
доказано по изложените по-горе съображения се и тази дължимост на всяка от
претендираните с иска суми се потвърждава от доказателствата по делото и от заключението
на кредитираната от съда ССчЕ. Върху уважения размер на главницата 1663 лева на
основание чл. 86 ал. 1 и 2 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 11. 02. 2020 год.
до окончателното й изплащане. Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва за забава до предявяване на иска е също е доказан и основателен
за претендирания размер 250 лева, която сума се съдържа в начислените 274 лева
мораторна лихва съгласно кредитираното от съда заключение на ССчЕ.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса. Поради това и с оглед изхода на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на РС
Самоков разноските, включващи дължимата държавна такса за производството
съобразно материалния интерес в установения от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК размер от 66, 52 лв + 50 лева ДТ за
акцесорния иск за мораторна лихва до предявяване на иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД – общо 116,52 лв.,
както и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер 135
лв. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника си
адвокат Димитър Симитчиев от САК в размер 350 лв. съгласно представения договор
за правна защита и съдействие, което не е прекомерно с оглед броя и цената на
исковете. Тази сума ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца изцяло с
оглед уважените изцяло иск за главница и мораторна лихва до предявяване на
иска.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, да заплати на Я.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. Самоково, бл. 32, вход Б, етаж 2, ап. 8 на
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР - в ред., обн. ДВ, бр. 81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
сумата 1663 (хиляда шестстотин шестдесет и три) лева, представляваща дължимо и
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 11. 02. 2017 год.
до 11. 02. 2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба на 11. 02. 2020 год. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сумата 250 (двеста и петдесет) лева.
мораторна лихва за забава на всяка от дължимите суми за извънреден труд
сформирани за всяко тримесечие, за период от първо число на месеца, следващ
месеца на настъпване на изискуемостта на заплащането на този извънреден труд до
датата 11. 02. 2020 год. когато е предявен иска.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплати на Я.И.Д., ЕГН **********, сумата 350
(триста и петдесет) лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, да заплати по сметка на
Самоковския районен съд сумата 116,52 лв., представляваща държавна такса по
уважените искове, както и сумата 135 лв., представляваща платено от бюджета на
съда възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: