М О Т И В И
Обвинението срещу подс. А.П.П. е по чл. 152,
ал. 1 т. 2 НК за това, че на 26.11.2017 година в гр. Стара Загора, се съвкупил
с лице от женски пол –Д. М.С., родена на
*** год., като я принудил към това със
сила.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен
и съжалява за извършеното.
Обвинението срещу подс. А.П.П. е по чл. 194,
ал. 1 НК за това, че на 26.11.2017г. в град Стара Загора, отнел чужди
движими вещи, както следва: дамско портмоне на стойност 8/осем/лева и
намиращата се в него сума от
90/деветдесет/ лева, или всичко на стойност 98лв./деветдесет и осем лева/
от владението на собственика им Д.М.С., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен
и съжалява за извършеното.
Защитникът му – адв. П. – пледира за
налагане на наказание при условията на чл. 66 НК.
Представителя на Районна прокуратура Ст.
Загора в с.з. поддържа обвиненията и предлага налагане на наказания при
условията на чл. 66 НК.
Граждански иск не е предявен.
Съдебното следствие е проведено по преда
на чл. 371 т. 2 НПК – съкратено съдебно следствие.
От
направеното самопризнание на подсъдимия в с.з. и събраните на досъдебното
производство доказателства установени с доказателствени средства – показанията
на свидетелите, писмени, експертните заключения – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Пострадалата Д.С. и подс.А.П. се познавали
от около пет-шест години. От месец Август 2017г се
събрали да живеят заедно. Живели заедно около месец и половина. В средата на
м.Ноември 2017г. св.С. казала на подс.П., че не желае
повече да се вижда с него. Той се съгласил, но после й се обадил и й казал, че не можел без нея. След многократни
увещания, св.С. се съгласила да се видят
на 26.11.2017г.
На същата дата около 19:00ч.
подс.
А.П. отишъл в дома на св.С. ***, където живеела. При срещата в дома й, на св.С. направило
впечатление, че подсъдимият не бил много адекватен. Той миришел на алкохол, а св.С. установила, че е
употребил и нещо друго. В дома й продължил да пие бира. Казал, че бил
много уморен и не бил спал от четири дни заради нея. Легнал на дивана в
хола и заспал. Докато спял, св.С. си вършела домакинската работа в къщи.
Телефонът на подсъдимия звънял настоятелно. Св.С. го погледнала и видяла, че на него пишело
„Котето". Това много я вбесило, тъй
като подс.П.
идвал при нея да й се моли да се събират отново, а в
същото време, го търсели други жени. Ядосана св.С. го събудила и му казала, че го
търсят по телефона. Подсъдимият погледнал телефона си и го хвърлил на дивана
без да вдига. Започнал да прегръща и да целува св.С..
Последната се дърпала, тъй като била
много ядосана от това, че явно я лъже. Св.С. казала на подс.П., че не иска
да я прегръща и целува. Той обаче продължавал. Започнал да става
по-настоятелен, като започнал да дърпа св.С. със сила. Той я хванал за ръката и я извил
назад, след това хванал св.С. за гърлото и започнал да стиска. Започнал да й
разкопчава дрехите, като св.С. се дърпала постоянно, с което му показвала и направо му казвала, че не
искала да има нищо общо с него. На св.С. не й стигало
въздуха от това, че подс.П. я държал за гърлото и не можела да го отблъсне. Успял
да разкопчее нагоре дрехите,
събул й долнището на анцуга, с който тя била обута. Така св.С. останала гола от
кръста надолу. Влачил я към спалнята. Св.С. постоянно махала с ръце,
но не можела физически да го отблъсне. Завлякъл я в спалнята, като продължавал
да я стиска за гърлото. Там й натискал
лявата ръка с крака си. Св.С. усетила
силна болка, като й се сторило, че ще й счупят ръката. В един момент тя
не можела да диша. Тогава св.С. одраскала в ноктите на свободната си дясна ръка
подс.П.
по предната повърхност на дясното рамо и по гърба в ляво. Тогава подс.П. леко отпуснал
хватката в гърлото й, за да не задуши
св.С.. Докато я държал, успял да си събуе анцуга , със сила с коляното си натиснал
вътрешната страна на бедрото на левия крак, разтворил краката й и с половия си член проникнал във
влагалището на
св.С., и започнал да прави секс с нея.
Св.С. не можела много да мърда, защото
била затисната. Тя си мърдала само главата и го правела, защото той искал да я целува. Половия акт не бил дълъг. Подс.П. свършил за около пет
минути върху елечето, с което св.С. била облечена. След като еякулирал подс.А.П. станал
и пуснал пострадалата
С..
Тя станала и се отдалечила от него, като
казала на подс.П. да си отива и никога да не го вижда, при което той й казал, че няма
да се махне.
Пострадалата
С.
излязла да пуши на терасата на апартамента си, като през това време подс.А.П. отишъл в
коридора и взел от дамската й чанта, която била закачена на портмантото
портфейла на св. С. с намиращи се
в него пари, сумата от 90лв. и други документи. Портфейлът бил голям от
изкуствена кожа, черен на цвят с цветни кръгове по него. След това подс.П. се появил при
пострадалата,
взел си неговата кутия с цигарите, целунал я и влязъл навътре. Последната
изпушила
своята цигара, влязла в стаята си и видяла как подс. П. излиза през
входната врата. Веднага след това установила липсата на портмонето си с парите
и документите от дамската си чанта. Обадила се на майка си/ св.МС./, като й казала
какво се е случило. Майка й дошла и двете отишли до Първо РУ-Стара Загора, където подалиа жалба .
Няколко дни по-късно
подсъдимият доброволно пердал отнетите вещи и те били върнати на пострадалата.
Описаната фактическа обстановка, която
съответства на фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт се установява от самопризнанията на подсъдимия в с.з. и
събраните на досъдебното производство доказателства приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 372, ал. 4 НПК и установени от показанията
на свидетелите Д.С.,МС., протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, експертно заключение на съдебномедицинска експертиза
№308/28.11.2017г. , съдебномедицинска експертиза №311/29.11.2017г. , съдебно-икономическа
експертиза, Протокол за доброволно предаване, Разписки,
Предавателно- приемателен протокол от 08.12.2017г.
Имайки предвид изложените до тук
мотиви съдът приема за безспорно установена и доказана по несъмнен начин
фактическата обстановка посочена по-горе в мотивите и обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Същата дава основание да се приеме, че
подсъдимият А.П. е осъществил от обективна и субективна страна при условията на
реална разнородна съвкупност състава на чл. 152, ал. 1 т. 2 НК и чл. 197 т. 1
във вр. с чл.194, ал. 1 НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
ПО ЧЛ.152 НК
“Изнасилването” е двуактно
престъпление и по своята конструкция се състои от две части – физическа или
психическа принуда от една страна и съвъкупление от друга страна.
В конкретният казус подсъдимият е
осъществили и двете части на престъплението.
Подсъдимият А.П. е употребил сила /
физическа принуда/ спрямо пострадалата – насила е избутал пострадалата С. към
леглото, извивал е ръцете и, притискал я
към себе си, съборил я върху леглото, събул и е анцунга против волята и.
В подкрепа на извода за упражненото
физическо насилие спрямо пострадалата е експертното заключение на двете СМЕ ,
от които се установяват травматични увреждания по тялото,които са в
съответствие с показанията на св. С..
Физическата принуда е била насочена
единствено към конкретна цел – подсъдимият да сломи съпротивата на пострадалата
и да осъществи полов акт с нея. Тази цел е реализирана чрез обективни действия
на подсъдимия.
Видно от експертното заключение на съдебномедицинска
експертиза№308/28.11.2017г. /л.39-л.40../ се установява, че:
При извършеният
преглед на 26.11.2017г. на Д. М.С., родена на *** год. се установи: дъговидни
кръвонасядания по дясната повърхност на шията. Кръвонасядане по левия горен
крайник в мишничната област. Кръвонасядане по лявото бедро. Полов орган на
раждала жена. Зачервяване лигавицата по входа на влагалището.
Установените и
описани травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени, по начин и време, както твърди
прегледаната в предварителните сведения, а именно, при притискане от човешки
ръце и пръсти в травмираните области. Тези травматични увреждания са причинили
болка и страдание.
- От взетият
влагалищен секрет се направи намазка върху предмет на стъкло и разгледана под
микроскоп няма наличие на сперматозоиди.
-Не намирането на
сперматозоиди във влагалищния секрет и липсата
на видими травматични увреждания по
половия орган на С. не изключва възможността с нея да е осъществен полов
акт.
Видно от експертното заключение на съдебномедицинска
експертиза №311/29.11.2017г. се установява, че:
При извършеният
преглед на 27.11.2017г. на А.П.П. се установи:
Липса на видими травматични
увреждания по главата и шията. Линейни повърхностни охлузвания по предната
повърхност на дясното рамо и по гърба в ляво.
Установените
охлузвания по дясното рамо и гърба в ляво са от тангенциалното действие на тъпо
ръбест предмет и е възможно да са получени при одраскване от човешки нокти.
Липса на
зацапвания в биологични материи по половия член и половата област.
Тези две експертни заключения са в пълно
съответствие по между си и кореспондират с показанията на св. С..Всички те
безспорно водят до извода за осъществен полов акт, за упражнено физическо
насилие и за оказана съпротива от страна на пострадалата.
Изложеното дава основание да се приеме, че
подсъдимият А. П. е осъществил полов акт със св. С. като половият му член е
проникнал във влагалището на пострадалата,от където следва че е осъществено и
изпълнителното деяние “ съвкупление”.
Следователно осъществена е и втората част
на престъплението “ изнасилване” – съвкупление.
От установената фактическа обстановка
и от обективираните действия на подсъдимия Тенев следва извода, че към момента
на деянието е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е
искал настъпването им.
Той е знаел и съзнавал, че употребява
сила за да сломи съпротивата на пострадалата,че осъществява полов акт с нея
против волята и желанието и, преследвал
е конкретна пряка цел, която със свои
целенасочени и координирани отделни действия е успял да реализира.
Изложените
до тук мотиви дават основание на съда да приеме, че подс. А. П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 152, ал. 1 т. 2 НК , поради което следва да
бъде признат за виновен и наказан.
ПО ЧЛ. 194 НК.
Подс. П. е осъществил изпълнителното деяние
отнемане в двете му части –прекратил е фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението/ взел
ги е от мястото на престъплението / и е установил трайна фактическа власт върху
тях / имал е възможност да се разпорежда с отнетите вещи като със свои така
както намери за добре, което е и
направил/.
От
експертното заключение на съдебно-икономическа експертиза е
видно, че пазарната стойност на един брой дамски портфейл е в размер на
8/осем/лева към момента на неговото отнемане на 26.11.2017г.
Следователно
общата стойност на предмета на престъплението е 98 лева / портмонето с
намиращите се в него 90 лева/.
До
приключване на съдебното следствие подсъдимият доброволно е върнал отнетите
вещи и следва да се приложи смекчената НО на чл. 197 т. 1 НК.
От установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия
следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Подс. П. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Той е съзнавал всички обективни признаци от състава на
престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел, която със свои
целенасочени и координирани отделни действия е успял да реализира.
Имайки предвид изложените до тук мотиви
и на основание чл. 197 т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК съдът намира, че
подс. П. следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
На основание чл. 373, ал. 2 във вр. с
чл. 372, ал. 4 НПК съдът няма алтернатива и следва да определи наказанията при
условията на чл. 58 А , ал. 1 НК.
По чл. 152 НК.
При определяне вида и размера на
наказанието на съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – критичното
отношение към извършеното деяние, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни,а като отегчаващи – високата степен на обществено опасния
характер на деянието.
Следователно съдът намира, че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и
минималното наказание предвидено в закона ще се окаже несъразмерно тежко и с
оглед постигане целите на чл. 36 НК наказанието следва да се определи при
условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства под
средния размер в близост до минимума – три годни лишаване от свобода.
На основание чл. 58 А, ал. 1 НК
определеното наказание следва да се намали с една трета и да се определи
наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Съдът намира, че за постигане
целите на наложеното наказание и преди всичко за поправянето на осъдения същото
не следва да се изтърпява ефективно, а на основание чл. 66, ал. 1 НК да се
отложи за максималния изпитателен срок от пет години.
По чл. 197 НК.
При определяне вида и размера на
наказанието на съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – критичното
отношение към извършеното деяние, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни,ниската стойност на предмета на престъплението, а като
отегчаващи – високата степен на обществено опасния характер на деянието.
Следователно съдът намира, че не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които
и минималното наказание предвидено в закона ще се окаже несъразмерно тежко и с
оглед постигане целите на чл. 36 НК наказанието следва да се определи при
условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства под
средния размер в близост до минимума – една годна лишаване от свобода.
На основание чл. 58 А, ал. 1 НК
определеното наказание следва да се намали с една трета и да се определи
наказание от ОСЕМ месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че за постигане целите на
наложеното наказание и преди всичко за поправянето на осъдения същото не следва
да се изтърпява ефективно, а на основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за
изпитателен срок от три години.
Двете престъпления са извършени
при условията на реална разнородна съвкупност, поради което на основание чл.
23, ал. 1 НК наложените наказания следва да се кумулират и да се определи едно
общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за срок от ПЕТ години.
С оглед характера на извършените
престъпления и личността на дееца и с оглед целите на чл. 36 НК съдът намира,
че на основание чл. 67, ал. 3 НК следва да постанови през изпитателния срок
пробационна мярка по чл. 42 А, ал. 2 т. 2 НК – Задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
С оглед незначителната стойност
веществените доказателства – дамски елек – следва да се унищожат.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл. 189, ал. 2 НПК
направените по делото разноски в размер на 254 лева / възнаграждение за
експертите/ следва да се заплатят на ОД на МВР град Стара Загора от подсъдимия
.
Причини – Незачитане правата на
личността.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: