ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 42912.10.2020 г.Град гр.Силистра
Окръжен съд – Силистра
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена И. Краева
Огнян К. Маладжиков
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20203400500328 по описа за 2020 година
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж. к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, вписано в
ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, подадена чрез адв. Виолета Герова, САК, съд. адрес: гр.
София, бул. „България“ № 81 вх. В, ет. 8, против Определение № 260008/02.09.2020 г.
постановено по гр. д. № 286/2020 г. по описа на Районен съд Тутракан, с което е прекратено
производството по първоинстанционното гр.д. № 286/2020г. и е обезсилена Заповед №
84/05.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПКС, издадена по
ч.гр.д. № 181/2020г. на РС – Тутракан.
Жалбоподателят приема, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в явно противоречие с материалния закон, като в тази
връзка моли въззивния съд да го отмени и да даде задължителни указания на
първостепенния съд за продължаване съдопроизводствените действия.
Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено
следното
от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е инициирано с искова молба подадена от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по реда на чл. 422 от ГПК, с която се иска съдът да признае
за установено по отношение на ответника А. М. Д. , ЕГН: **********, с адрес 7600 гр.
ТУТРАКАН, ул. КЛИСУРА 4, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 55.60 лв. (петдесет и пет лв. и 60 ст.)
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от
дата 21.06.2018 г., представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти
на ползвания абонаментен пакет и неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Black. Ищецът е поискал още съдът да постанови
осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в исковото производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
1
След преглед на материалите по делото първоинстанционният съдебен състав приел,
че е сезиран не с един , а с два кумулативно обективно съединени установителни иска по чл.
422 от ГПК за заплащане на неустойка, свързана с прекратяване на процесния договор в
размер на 55,60 лв.
За да обоснове това си становище съдът приел, че претендираната „неустойка”
всъщност инкорпорира две вземания. Първото второто за заплащане на неустойка по т.
11,6. „а” от процесния договор (три месечни такси), в размер на 27,48 лв. и второто за
заплащане на „неустойка” по т. 11,6. „б” от процесния договор, равняваща се на разликата
между стандартната цена на закупено мобилно устройство и действително заплатената от
ответника цена на устройството, възлизаща на 28,12 лв.
Съдът установил, че предпоставка за възникването и на двете вземания е
предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната, но вземанията имат различен
характер, възникват при различен фактически състав (свързан с различно доказване) и се
базират на различни клаузи от договора. Ето защо първостепенния съдебен състав приел, че
с исковата молба са предявени два отделни иска, като дължимата за тях дьржавна такса съгл.
чл. 1 от ТДТССГПК е 2 х 50 = 100 лв. В тази връзка постановил Разпореждане №
487/11.08.2020г. с което указал на ищеца в едноседмичен срок от получаването на
разпореждането да заплати по сметка на Районен съд — гр. Тутракан разликата между
внесената държавна такса (50 лв.) и дължимата такава (100 лв.), която разлика възлиза на
50,00 лв. Ищецът е депозирал Молба вх. № 260066/24.08.2020г., в която е посочил, е сумата
не се дължи и не изпълнил указанието, което мотивирало първоинстанционния съд да
постанови атакуваното по настоящем определение, с което прекратил производството по
делото и обезсилил издадената по ч.гр.д. № 181/2020г. на РС – Тутракан заповед за
изпълнение на парично задължение с оглед т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК.
Въззивникът счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че неустойката
инкорпорирала две вземания, които се базирали на различни клаузи от договора и имали
различен характер, поради което с исковата молба били предявени два отделни иска. Според
него правоотношението между ответника и мобилния оператор е едно - възникнало по
силата на Договор за мобилни услуги от 21.06.2018 г. Неизпълнението от страна на абоната
е този договор. Неустойката не инкорпорира две вземания - вземането е едно и е свързано с
неизпълнението на един договор. Двете суми, от които е съставена общо дължимата сума от
55.60 лв. нямат различен характер.Оспорва се становището на съда, че двете суми се базират
на различни клаузи от договора, а на отделни алинеи от една и съща, като се твърди, че с
исковата молба не са предявени два отделни иска, а само един такъв.
от правна страна
Съдът намира молбата за допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано
лице имащо правен интерес от производството. Разгледана по същество ОС намира молбата
за основателна по следните причини:
Съгласно чл. 72 от ГПК, „за предявените с една молба искове в защита на един
интерес се събира една държавна такса“. Съгласно този текст /за разлика от редакцията му
преди изменението ДВ бр. 86 от 2017г./ е възприет принципа "един интерес – една такса",
въведен от законодателя, за да улесни достъпа до правосъдие. Следователно критерий за
определяне на размера на дължимата държавна такса е не броят на предявените искове, а
дали с всеки от тях се защитава един интерес или се защитават различни интереси.
Предявените от ищеца искове са за парично вземане – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор, както е посочено в заявлението по чл. 410 от ГПК, инициирало
заповедното производство. В петитума на исковата молба подадена на основание чл. 422 от
2
ГПК, вземането е диференцирано като обезщетение за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги и неустойка за предоставено за ползване
електронно устройство, но пак както и в заповедното производство се претендира в общ
размер.
Настоящият въззивен състав установи, че е налице двупосочна съдебна практика
относно конкретното спорно правоотношение, но намира за по правилно становището, че
щом претендираните права произлизат от един правопораждащ факт, основават се на едно
правно основание в случая договор и защитават един интерес макар да са предявени два –
различни иска то по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ГПК, за разглеждането им се дължи една
държавна такса.
По тези съображения ОС приема жалбата за основателна, а атакуваното с нея
определение за неправилно, което го мотивира да го отмени.
Воден от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260008/02.09.2020г. постановено по гр. д. № 286/2020г. по
описа на Районен съд Тутракан, с което е прекратено производството по
първоинстанционното гр.д. № 286/2020г. и е обезсилена Заповед № 84/05.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПКС, издадена по ч.гр.д. № 181/2020г. на
РС – Тутракан.
Делото да се върне на РС –Тутракан за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3