Р Е Ш Е Н
И Е
№ 243
Гр.Бяла, 19.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Бяла, втори
граждански състав, в откритото заседание на седми ноември, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Ивелина
Бонева
при участието на секретаря Мариета Йорданова, като разгледа докладваното
от съдия Бонева гражданско дело № 138 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Постъпила
е ИМ от “Мобилтел” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ПК 1309, район Илинден, ул.’’Кукуш” №1, чрез адв.В.Г., САК
против М.В.И., ЕГН **********,
с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено,че ответницата му дължи сумата от 226.76 лв. (Двеста двадесет и шест
лева и 76 ст.), от които 0.14 лв./четиринадесет стотинки/, представляваща потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги, като и сумата от
226.62лв. /двеста двадесет и шест лева и 62 стотинки/, неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги. Претендира присъждане на разноските
по заповедното и настоящо производство.
В хода на производството по делото е
настъпило правоприемство между "МОБИЛТЕЛ" ЕАД, ЕИК ********* и "А1 България" ЕАД,
като понастоящем ищецът е с наименование "А1 България" ЕАД.
Ответникът М.В.И., ЕГН **********, чрез назначения й от съда особен представител по реда
на чл.47, ал.6 от ГПК депозира писмен отговор на ИМ, с който счита предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен. Прави възражение за нищожност по отношение на
претендираната с договора неустойка.
Съдът след като взе
предвид доводите на страните и представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу М.В.И., ЕГН: ********** е образувано ч.гр.д № 764/2017, по описа на
PC - БЯЛА, IV с-в. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което с разпореждане на заповедният съд от
14.12.2017г. на заявителя е указано правото му в месечен срок да предяви
вземането си по заповедта,който в законоустановения срок и на основание чл. 415
във вр. с чл. 422 ГПК е предявил установителен иск. Не се спори по делото ,че
между кредитора „Мобилтел” ЕАД, ЕИК:
********* и длъжника М.В.И., ЕГН: ********** е съществувал и валидно е действал
Договор с индивидуален потребителски номер М4010324 от дата 12.02.2014 г. и ИД
на клиента *********, с който на ответницата са предоставяни далекосъобщителни
услуги за телефонен номер ********** по избран тарифен план Mtel Comfort с
месечна абонаментна такса 6,90 лв. /с ддс/ за срок от 12 месеца. На същата дата
ответницата е добавила за ползване и друг мобилен номер към Договор М4010324 от
дата 12.02.2014 г., а именно мобилен номер **********, избирайки условията на
тарифен план Мтел Мобилен интернет 2.5 GB с месечна абонаментна такса 13,90 лв.
/с ддс/ за срок от 24 месеца. Същата като потребител е бил въведена в системата на Мобилтел с
индивидуален номер М4010324 и с „клиентски номер“ *********, по които са
издавани фактурите на абоната за договорените услуги. В срока на действието на
договора за мобилни услуги М4010324 от дата 12.02.2014 г. Мобилтел е издал на
абоната-ответник следните фактури : фактура № *********/13.08.2014 г., с падеж
на плащане 28.08.2014 г, за отчетен период от 09.07.2014 г. до 08.08.2014 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.14 лв.; фактура №
*********/17.11.2014 г., с падеж на плащане 17.11.2014 г., за отчетен период от
09.10.2014 г.до 08.11.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 162.12 лв. и
фактура № *********/17.11.2014 г. , с падеж на плащане 17.11.2014 г., за
отчетен период от 09.10.2014 г.до 08.11.2014 г., в която е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора.С ИМ ищеца поддържа,че претендиранта
сума в размер на 226.76 лв., посочена като главница представлява сбор от
предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключените
между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно
главницата е формирана като сбор от потребените и незаплатсни далекосъобщителни
услуги по договори М4010324 от дата 12.02.2014 г. в размер на - 0.14 лв. -
незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в размер на
- 226.62 лв. за предсрочно прекратяване на договор М4010324 от дата 12.02.2014
г.
При така установените по делото
факти, съдът достигна до следните правни изводи: При условията
на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно
основание вр.чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД за установяване на вземане на
ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№764/2017 г. по описа на БРС Заповед №325/03.08.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Настоящият иск е предявен след успешно провеждане на
производство по чл.410 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата
на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави
допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от
установяване на оспореното вземане за главница и законна лихва със сила на
присъдено нещо по отношение на длъжника.
По иска с правно основание чл.79 ЗЗД: Установените по делото фактически обстоятелства сочат на възникнало между
страните договорно правоотношение за продажба на далекосъобщителни услуги. В
качеството си на Оператор, ищцовото дружество е изпълнявало добросъвестно
своите договорни задължения, като е предоставило в полза на ответника
следващите му се мобилни услуги при условията на сключения между тях Договор,
които услуги той е ползвал,предвид липсата на твърдения и оспорвания в
обратната насока, но не е заплатил дължимата за тях цена При спазване правилата
за разпределяне на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца, като е
заплатил дължимите суми или са настъпили други правопогасяващи задължението му
обстоятелства. Същият не е сторил това, като не е ангажирал доказателства,
установяващи изпълнение на задължението му за плащане на претендираното от него
парично задължение. По този начин същото се явявява доказано от ищеца във вида
и размера, претендиран с исковата молба, а именно в размера от 0.14лв.,
включваща стойността на предоставените GSM-услуги, в т.ч. месечни такси,
разговори, данни, съобщения и др.такси и услуги,за която сума е издадена
фактура № *********/13.08.2014 г., с падеж на плащане 28.08.2014 г, за отчетен
период от 09.07.2014 г. до 08.08.2014 г.
По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД: С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на
поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за
обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно
същите да се доказват.Задължението за неустойка става изискуемо от момента на
осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.Действително
страните са се съгласили, видно от т.6.3.1 на Приложение № 1 към договора,
носещо подпис на ответника, в случай, че Абонатът – ответник по делото, наруши
задълженията си, произтичащи от договора и приложението към него, или приетите
от дружеството Общи условия, ако по негово искане или вина, договорът по
отношение услугите, договорени с приложението, да бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, както и че мобилния оператор има право да го
прекрати и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяването му до
изтичане на определения срок на ползване, но по делото не са ангажирани, респ.
събрани, годни доказателствени средства – писмени, гласни, съдебно счетоводна
експертиза, установяващи настъпването на факти и обстоятелства, от хипотезата
на цитираната договореност, а именно – едностранно прекратяване на договора; по
чия инициатива – автономно от ответника или от ищцовото дружество по причина
констатирано неизпълнение на задължения на потребителя, както и от
кой момент е настъпило прекратяването. Поради това съдът не може да приеме, че
са положително настъпили условията за възникване на задължение в тежест на
ответника да заплати на ищеца, договорената неустойка, както и да прецени
същата за доказана в претендирания от ищеца размер на 226.62 лева. Неоснователни
са доводите на ищцовото дружество, че тези обстоятелства не се нуждаят от
доказване, поради това, че за самото прекратяване на договора законът и
договорът не изисква писмена форма за валидност, нито за доказване. Това не
освобождава претендиращата неустойка срещу ответника страна от тежестта да
докаже с годни доказателствени средства, при условията на пълно и пряко
доказване, осъществяването на фактите и обстоятелствата, съставляващи хипотеза
на конкретното притезание. В случая не се твърди и не се установява едностранно
прекратяване на договора преди изтичане на срока на действие, договорен на
24 месеца.Предвид изложеното исковата претенция за неустойка следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
На самостоятелно основание и независимо от изложеното по-горе съдът напълно
споделя становището на ответницата,чрез
назначения й особен представител
за нищожност на неустоечната клауза в сключения между страните
договор,т.к. е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В настоящият случай преценен от гледна
точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски
правоотношения, размерът на уговорената неустойка, в размер на всички месечни
такси по договора от момента на неизпълнение до края на срока на договора, е в
очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции,
тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с
възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната да заплаща месечни
вноски. Така уговорена неустойката има подчертано санкционен характер и би
довела до несправедливия правен резултат доставчика да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата.Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави, тъй което създава условия за неоснователно
обогатяване на доставчика на услугата, като нарушава принципа за справедливост
и насочва на извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на потребителя.
Относно разноските: Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. При този изход на делото на ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него и посочени в списъка на разноски по чл.80 ГПК такива
съобразно уважената част от иска,като в заповедното производство същите са в
размер на 0.13 лв.,а в исковото в размер на 0.16лв.
Водим от гореизложеното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от "Мобилтел" ЕАД",
понастоящем с наименование „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София,
ул."Кукуш" № 1, срещу М.В.И., ЕГН **********, че същата дължи на "Мобилтел" ЕАД, ЕИК
********* сумата от 0,14 лева /нула лева и четиринадесет стотинки/ - задължение
за далекосъобщителна услуга дължима по Договор М4010324/12.02.2014г. за периода
от 09.07.2014г. до 08.08.2014г., за която сума е издадена фактура № *********/13.08.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2017г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 325 от 03.08.2017г. по ч.гр.д. № 764/2017 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД предявен от "Мобилтел"
ЕАД", понастоящем с наименование „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр.София, ул."Кукуш" № 1, срещу М.В.И., ЕГН ********** за
признаване за установено, че същата дължи на "Мобилтел" ЕАД, ЕИК
********* сумата от 226.62 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № М4010324/12.02.2014г.
ОСЪЖДА М.В.И., ЕГН **********
да заплати на "Мобилтел" ЕАД", понастоящем с наименование „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. "Кукуш" № 1 ,
сумата от 0.13 лв. /нула лева и тринадесет стотинки/, разноски по заповедното
производство, както и сумата от 0.16лв. /нула лева и шестнадесет стотинки/
разноски по исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/