Решение по дело №3834/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 219
Дата: 13 март 2019 г. (в сила от 13 март 2019 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20181420103834
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 13.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря  Валя Апостолова, като разгледа гр.д. № 3834 по описа на ВрРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „ДЕЛТА ФУУД” ООД, ЕИК ********* против „БОНИ – Л-1914” ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 1280,98 лева., представляваща непогасена наемна цена по договор от 27.09.2016 г. за периода 01.11. 2017 г. – 12.02.2018г., сумата от 908,66 лв., дължими консумативни разноски за потребена електрическа енергия, топлоенергия и вода в наетия имот за периода 01.11. 2017 г. – 12.02.2018г. Предявени са и искове с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 1870,23 лева за забава за плащане на наемната цена за месеците 09, 10, 11, 12.2017г. и м.01 и 02.2018г., както и сумата от 169,22 лева, представляваща неустойка за забава на плащанията за консумативи. Претендира и заплащане на сторените по делото разноски.

Твърди се, че между страните бил сключен договор за наем от 27.09.2016г. на недвижим имот с идентификатор № 12259.1017.49.5.3, находящ се в гр. Враца, по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 12259.1017.49 с предназначение на имота ИГРАЛНА ЗАЛА, с административен адрес гр. Враца, *********, построен върху общинско място, състоящо се от търговска зала, складови помещения и сервизни помещения, със застроена площ 100 кв.м. при съседи на обекта: на същия етаж: обект с идентификатори 12259.1017.49.5.2, 12259.1017.49.5.4, над обекта: самостоятелен обект с идентификатори 12259.1017.49.5.9, 12259.1017.49.5.10, 12259.1017.49.5.11, 12259.1017.49.5.12. Ищецът сочи, че уговорената наемна цена била в размер на 333,33 лева на месец без ДДС. Срокът за нейното заплащане бил до 5-то число на текущия месец по банков път. Било уговорено, че консумативните разходи за обичайното ползване на имота – електроенергия, топлоенергия, вода и СОТ, следвало да бъдат заплащани от наемателя на основание чл.5,2 от договора. Срокът на договора бил определен на една година от сключването му, но бил продължен със съгласието на наемодателя, като бил прекратен на 12.02.2018г., когато бил съставен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаването на имота и показанията на измервателните уреди. Били останали незаплатени месечни наеми, разходи за консумативи и ТБО.

След прекратяване на наемното правоотношение от изчисленият към този момент размер на задълженията от 3429,67 лева били извадени сумата от 74,14 лева, представляваща надплатена сума за топлоенергия по издадено кредитно известие; сумата от 315,89 лева, с която е намалено фактурирано задължение за наем за м. февруари 2018г. за периода от 12-28 февурари 2018г.; сумата от 850 лева, представляваща внесен от наемателя депозит, с който при прекратяване на наемното правоотношение на 12.02.2018г. са погасени най-старите задължения по договора. След извършеното прихващане и намаляване на сумите, дължима останала сумата от общо 2189,64 лева, от които 1280,98 лева – наемна цена, и 908,66 лева – консумативни разходи.

Ищецът твърди, че съгласно чл.6,1 от договора наемателят дължи неустойка в размер на 0,5% на ден от просрочената сума при неплащане на наемната цена до 10-тия ден на текущия месец, но не повече от 20%. При забава в плащането на наемната цена с повече от седем дни след този срок, се дължала неустойка в размер на едномесечния наем. Ответникът бил изпаднал в забава по отношение на наемните вноски за месеците септември, октомври, ноември, декември 2017г., януари и февруари 2018г., като за месеците септември 2017г. и февруари 2018г. дължимата неустойка е в частичен размер, като общия размер на начислената неустойка е 1870,23 лева. Съгласно чл.6,3 от договора наемателят дължал и неустойка в случай на неплащане в срок на консумативните разходи. Към момента на подаване на исковата молба забавата била за повече от 40 дни, като в този случай дължимата неустойка била в размер на 20% или 169,22 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и да заплати сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.  

В съдебно заседание на 06.03.2019г., процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки. 

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 6206/21.08.2018 г. е връчено редовно на ответника по реда на чл.50, ал.4 ГПК/.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства- договор за наем  от 27.09.2016г., покана за доброволно изпълнение, фактури и дебитни известия.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски в размер на 50 – държавна такса и  100 лева– юрисконсултско възнграждение.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „БОНИ – Л-1914” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлиение гр. Враца, ул. Вестител №7, ап.7, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕЛТА ФУУД” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” 7ми километър, ЗИТ, ІІ корпус, 3 етаж,  на основание:

-                         чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 1280,98 лева /хиляда двеста и осемдесет лева и 98 ст./, представляваща непогасена наемна цена по договор от 27.09.2016 г. за периода 01.11. 2017 г. – 12.02.2018г., сумата от 908,66 лева /деветстотин и осем лева и 66 ст./, дължими консумативни разноски за потребена електрическа енергия, топлоенергия и вода в наетия имот за периода 01.11. 2017 г. – 12.02.2018г.;

-                         чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 1870,23 лева /хиляда осемстотин и седемдесет лева и 23 ст./ за забава за плащане на наемната цена за месеците 09, 10, 11, 12.2017г. и м.01 и 02.2018г. на основание чл.6,1 от договора за наем, както и сумата от 169,22 лева /сто шестдесет и девет лева и 22 ст./, представляваща неустойка за забава на плащанията за консумативи на основание чл.6,3 от договора за наем;

-                         чл.78, ал.1 ГПК сумата от 226,06 лева /двеста двадесет и шест лева и 6 ст./, представляваща сторени в производството разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4  ГПК.

 

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: