№ 36
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500519 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на Д. К. Д. от гр.Варна срещу решение № 623/17.05.2022 г. по
гр.д.№ 91/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска срещу Д.
М. Я., М. К. Д. и К. М. Д. за признаване на правото на собственост на ищеца
върху недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението.
Оплакванията са за неправилност и постановяване в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, с
искане за отмяна и за уважаване на исковете.
В подаден писмен отговор пълномощникът на Д. М. Я., М. К. Д. и К. М.
Д. оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на
решението.
Подадена е частна жалба от пълномощника на Д. К. Д. срещу
определение № 2893/3.08.2022 г. по гр.д.№ 91/2021 г. на Окръжен съд – Варна
с твърдения за недопустимост, евентуално – неправилност и искане за
обезсилване, евентуално – отмяна и оставяне без уважение молбата на адв.А.
П. за изменение на решение № 623/17.05.2022 г. по гр.д.№ 91/2021 г. на
Окръжен съд – Варна.
В подаден писмен отговор пълномощникът на Д. М. Я., М. К. Д. и К. М.
Д. оспорва частната жалба.
Подадена е частна жалба от пълномощника на Д. М. Я., М. К. Д. и К. М.
Д. срещу определение № 2893/3.08.2022 г. по гр.д.№ 91/2021 г. на Окръжен
1
съд – Варна с твърдения за неправилност и искане за присъждане в полза на
адв.А. П. по чл.38, ал.2 от ЗА на сумата от 3985.52 лв. за процесуално
представителство: за К. М. Д. – 1900 лв., за Д. М. Я. – 1700 лв. и за М. К. Д. –
800 лв.
В подаден писмен отговор пълномощникът на Д. К. Д. оспорва частната
жалба.
Въззивната и частните жалби са подадени в срок и от надлежни страни
и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове от Д. К. Д. от гр.Варна, против Д. М. Я., М. К. Д. и
К. М. Д., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено,
че ищецът е собственик на недвижими имоти, подробно описани в исковата
молба, придобити чрез договори за покупко-продажба с Нотариален акт №
197, том II, рег.№ 9226, дело № 358/23.12.2010 г. и нотариален акт № 196, том
II, рег. № 9224, дело № 357/23.12.2010 г., на нотариус С.Д., с рег.№ 363 от
Регистъра на Нотариалната камара. Твърденията са, че договорите за
покупко-продажба са нищожни по чл.26, ал.2,предл.5 от ЗЗД като сключени
при персонална симулация по отношение на купувача, съгласно която
привидния купувач е вписаният в договорите К. Д. Я., а прикрития и
действителен купувач е синът му Д. К. Д.; че ищецът е едноличен собственик
на имотите, те не са наследствени и той е заплатил продажната им цена на
продавачите.
Оспорвайки исковете, ответниците твърдят, че по отношение на
процесните имоти е възникнала съсобственост по наследяване от общия за
страните наследодател К. Д. Я., поч. на 22.10.2018 г., който е действителен
собственик на претендираните имоти; че представените разписки за получени
суми от продавачите по сделките са съставени за нуждите на настоящото
производство от Д. Д., а между явния и прикрития купувач не е съставян
контра летър.
Предмет на правния спор са положителни установителни искове за
собственост върху недвижими имоти с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
със сочено придобивно основание за правото на собственост два договора за
покупко-продажба, сключени при персонална симулация от страната на
купувача.
Страните не спорят, установява се от приложените писмени
доказателства - Нотариален акт № 197, том II, рег. № 9226, дело №
358/23.12.2010 г. и Нотариален акт № 196, том II, рег. № 9224, дело № 357 от
23.12.2010г., на нотариус С.Д., с рег.№ 363 от Регистъра на Нотариалната
камара, че общият за страните наследодател К. Д. К. е придобил чрез
покупко-продажба следните недвижими имоти: 6665 кв.м. ид.ч. от ПИ №
72709.516.999 по КК на с. Тополи, община Варна с площ от 9989 кв.м., при
граници: ПИ с №№ 72709.516.998, 72709.516.4, 72709.516.1000,
72709.516.273; 170/300 ид.ч. от сграда, представляваща заведение за
обществено хранене с площ от 120 кв.м., изградена в ПИ № 72709.516.999 по
КК на с. Тополи, община Варна с идентификатор № 72709.516.999.1 и
72709.516.999.2 по КК на с. Тополи. 170/300 ид.ч. от сграда - стоманобетонов
2
склад, изградена в ПИ № 72709.516.999 по КК на с. Тополи, община Варна,
представляващ ремонтно хале с площ от 242 кв.м. и ограда/ склад за инертни
материали с площ от 532 кв.м. Безспорно е по делото, че купувачът К. Д. К. е
починал на 22.10.2018 г. и е оставил за наследници страните по настоящото
дело.
Предвид липсата на изрична законова уредба, нормите относно
класическата симулация са приложими по аналогия към персоналната
симулация, доколкото тя има за цел прикриването на истинската страна по
сделката. Доколкото за изповядването на договорите за покупко-продажба е
необходимо съдействието на подставеното лице, следва извод, че в случая е
налице двустранна персонална симулация, за която безспорно е необходимо и
съдействието на явната страна по сделката – персоналната симулация е
предназначена за заблуждение само на третите лица, но не и на явната страна.
При двустранното подставяне трите страни по сделката – скритата страна,
явната страна и подставеното лице, знаят за симулацията, съгласни са с нея и
съдействат за осъществяването й.
В конкретния случай купувачът - подставено лице и баща на ищеца
участва лично в сключването на привидната сделка – пряко, със собствени
действия и изявления. Следователно, между скритата страна и подставеното
лице е необходим мандат за извършване на симулативната сделка. За да се
гарантира обаче скритата страна, подставеното лице и явната страна, трябва
да й издадат обратни писма за симулацията. По силата на този мандат и на
двете обратни писма се разкрива истинската воля на явната и на скритата
страни. Тази истинска воля образува и съдържанието на прикритата сделка.
/Така Кристиан Таков - Персонална симулация - видове, хипотези, сравнения
с други правни конструкции, сп. Съвременно право, бр. 2/2005/.
Следователно, за доказване на процесната персонална симулация е
необходимо установяване както на действителната воля на страните по
привидната сделка, така и мандатните правоотношения между скритата
страна и подставеното лице, а тежестта на доказване носи ищецът по делото.
За да се докаже двустранна персонална симулация в случая е необходимо да
са били издадени две обратни писма – едното между скритата и явната страна
по прикритата сделка /между продавачите по договорите за покупко-
продажба и ищеца/ и едно - между скритата страна и подставеното лице
/между ищеца и баща му/. В конкретния случай такива обратни писма
липсват.
Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и
разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за признаване на
симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се
страна, нито допустими за оспорващата, защото би се стигнало до
опровергаването му със свидетелски показания – чл.133, б.”д” от ГПК, отм.
/Решение № 763/04.02.2011 г. по гр.д. №356/10 г.на ВКС, III ГО/.
Нормата на чл.165, ал.2 ГПК предвижда, че когато страната се домогва
да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски
показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи
от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган,
които правят вероятно твърдението за симулация. Начало на писмено
3
доказателство е документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно
основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не
разкрива сам по себе си симулацията, но от текста му може да се съди, че е
възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците
й и да са направили волеизявленията привидно. /Решение № 39/02.05.2018г.
по гр.д. 5 №1859 /2017г.на ВКС, I ГО/.
Следователно, за да са допустими свидетелски показания за разкриване
на симулацията при липса на обратни писма, е необходимо да е налице
„начало на писмено доказателство“. В конкретния случай, при който за
доказване на двустранната персоналната симулация е необходимо наличието
на две обратни писма, следва да са налице и два документа, които да бъдат
характеризирани като „начало на писмено доказателство“.
По делото са приложени като „начало на писмено доказателство“ в
отношенията между скритата и явната страна по прикритата сделка разписки
от 23.12.2010 г., подписани от част от продавачите на процесните имоти за
получени конкретни суми от ищеца Д. К. Д.. Тъй като разписките съдържат
изявление на част от продавачите, от текста им може да се допусне, че е
възможна симулацията, поради което те покриват съдържанието на термина
„начало на писмено доказателство“. Следователно, в частта по доказване на
прикритата сделка, е налице основание за допускане на гласни доказателства
за разкриване на симулацията.
Липсва „начало на писмено доказателство“ в частта за мандата за
извършване на симулативната сделка, издаден от бащата на ищеца К. Д. Я.,
или удостоверяващ негови изявления пред държавен орган, който да прави
вероятно съществуването на отношения по възлагане на действията по
сключване на симулативната сделка от ищеца и приемането на мандата от
баща му. С оглед на това в частта, с която се излагат факти, че ищецът е
възложил на баща си функцията на подставено лице и баща му се е съгласил
да действа като подставено лице за сина си, са недопустими.
За разкриване на двустранната персонална е необходимо доказването на
две групи правоотношения – между скритата и явната страна и между
скритата страна и подставеното лице, поради което недоказването на едното
от правоотношенията, изключва нейното наличие. Предвид липсата на
„начало на писмено доказателство“ в частта за мандата за извършване на
симулативната сделка и недопустимостта на свидетелски показания в тази
част, доказването на правоотношението по мандата за сключване на
симулативната сделка е невъзможно и е основание да бъде отхвърлен
предявения иск като недоказан. Решението следва да бъде потвърдено.
По подадените от страните частни жалби срещу определение №
2893/3.08.2022 г. по гр.д.№ 91/2021 г. на Окръжен съд – Варна, постановено
по реда на чл.248 от ГПК:
Пълномощникът на Д. К. Д. твърди недопустимост на определението
поради произнасяне на съда относно поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното решение, вместо по искане по чл.248 от ГПК;
евентуално сочи неправилност на акта поради липса на предпоставките по
чл.38, ал.1 от ЗА.
Пълномощникът на ответниците претендира увеличаване на
4
адвокатското възнаграждение чрез присъждане на отделно възнаграждение за
всеки от тях.
Настоящата инстанция приема, че определението е правилно и следва
да бъде потвърдено. Съдът се е произнесъл по всяко от исканията, съдържащи
се в молбата по чл.248 от ГПК. Неправилните изчисления на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение се отстраняват именно по реда на
чл.248 от ГПК, поради което постановеното определение е допустимо.
Изхождайки от предмета на спора – положителен установителен иск и
защитата на един интерес, независимо от броя на ответниците, правилно
дължимото възнаграждение е определено единно с оглед материалния
интерес и е в размер на 2046.76 лв., поради което определението следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, в полза на адв. П., на основание чл.38 ал.2 от
ЗА, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 2046.00 лева за
процесуално представителство .
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 623/17.05.2022 г. по гр.д.№ 91/2021 г. на
Окръжен съд – Варна и определение № 2893/3.08.2022 г. по гр.д.№ 91/2021 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.
„Вл.Варненчик" бл.4, вх.11, ет.5, ап. №18, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. П. Д. от
АК- Варна, с ЛН **********, с адрес гр. Варна, ул. Радко Димитриев № 7,
ет.2, офис 2, сумата от 2046.00 /две хиляди и четиридесет и шест/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр.с чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5