Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 20.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на деветнадесети
февруари
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 15726 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Я.М.С. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 31.07.2016
г. около 21,10 часа в с. Кабиле, общ. Ямбол, на кръстовището на ул.
„Сефтополис“ и ул. „Нарцис“ е настъпило ПТП между л.а.м. „Фолксваген голф“ с
рег. № ******, управлявано от П.Д.Д. и л.а.м. „Опел Корса“ с рег. № ******,
управлявано от Й.Й.И., в който като пътник се возела и ищцата. Поддържа се, че
виновен за ПТП е водача Д.. Поддържа се, че е образувано наказателно
производство, приключило с одобреното от съда споразумение по н.о.х.д. №
1147/2017 г. по описа на РС-Ямбол. Поддържа се, че виновният водач, поради
несъобразена скорост и неспазване на правилата за движение, след употреба на
алкохол, навлиза в насрещното платно за движение и блъска „Опел Корса“, в който
автомобил се е намирала ищцата.
Твърди се, че в резултат на ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: контузия на главата, черепно-мозъчна
травма, сътресение на мозъка с травматични изменения на мозъка, контузия на
шийния сегмент на гръбначния стълб с болезненост при движение, контузия на лява
раменна област, контузия на дясната половина на гръдния кош, контузия на
коленните стави на двата крака с наличие на кръвонасядания и хидропс, контузия
на дясна тазобедрена става, травма на подбедрицата, посттравматично стресово
разстройство, оталгия, мозъчен инфаркт, левостранна хемипареза, посттравматична
церебрастения.
Поддържа се, че ищцата е на 70
годишна възраст и инцидентът й се отразява по изключително тежък начин на
физическото и психическото състояние. Причинените травми и белези се отразяват
на разсъдъка, говора и движенията й. Загубата на социални контакти,
безпомощността и безпътицата следва живота на ищцата. Твърди се, че след
инцидента ищцата е силно потисната, лесно раздразнителна и нервна. Същата е със
загуба на паметта. Доведена до депресивно състояние, дълго време не й позволява
да изпълнява семейните си задължения, да обслужва санитарно-битовите си нужди.
Оплаква се от постоянни болки, породени от травмите в областта на главата,
тазобедрената става, колената, гръдния кош и станалите травми.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02116001648636 от 13.06.2016 г., валидна от 13.06.2016 г. до
12.06.2017 г.
Поддържа се, че с молба от
06.07.2017 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си към ответника, но
с писмо е постановен отказ от страна на застрахователя за изплащане на
обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 25 100 лв., частично
предявена от общо претендираната сума от 70 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 31.07.2016 г. около 21,10 часа в с. Кабиле, общ.
Ямбол, на кръстовището на ул. „Сефтополис“ и ул. „Нарцис“, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 02116001648636 от 13.06.2016 г., валидна от 13.06.2016 г.
до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждане-31.07.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И.,
преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни,
приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер. Оспорва да е извършен деликт. Прави възражение за
съпричиняване на вредата с твърдението, че ищцата се е качила в автомобил
управляван от пиян водач.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищцата чрез процесуалния си представител е депозирала
допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове и направените
доказателствени искания с исковата молба. Оспорва твърденията на ответника в
отговора му. Представя писмени доказателства.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, евентуално да не ги уважава в пълния размер. Претендира
направените по делото разноски.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С одобрено от съда с протоколно
определение от 18.10.2017 г. по н.о.х.д. № 1147/2017 г. по описа на Ямболския
районен съд, VІІІ наказателен състав споразумение П.Д.Д. е признат за виновен в
това, че на 31.07.2016 г. около 21,10 часа в село Кабиле, обл.Ямбол по ул.
„Севтополис“ на кръстовище с ул. „Нарцис“ в посока към центъра на с.Кабиле е
управлявал л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,21 на хиляда установено по надлежния
ред.
От приетите по делото протокол за
ПТП № 1407911 от 09.09.2016 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от
31.07.2016 г., скица и фотоалбум към протокола, показанията на
свидетеля-очевидец Й.Й.И., както и от неоспореното от страните заключение на
САТЕ се установява, че на 31.07.2016 г. около 21 часа в с.Кабиле л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. №
*****, управляван от П. *** с посока АМ „Тракия“ към центъра на селото. Водачът
управлявал автомобила под въздействието на алкохол със скорост от порядъка на
53 км/ч. В същото време лек автомобил „Опел“ е потеглил от място от ул.
„Нарцис“ и се е насочил към лентата за движение на ул. „Севтополис“ в посока от
центъра на селото към АМ „Тракия“, извършвайки завой на ляво. Автомобилът е
потеглил от място с ускорение от 1,0 м/с2. В първоначалният момент на
потеглянето на лек автомобил „Опел“ от място, водачът на лек автомобил
„Фолксваген“, който се е намирал на разстояние от около 78-79 м до мястото на
удара, не е имал техническа възможност да възприеме лек автомобил „Опел“,
поради предстоящо преодоляване на десен за него завой. Такава възможност
водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е имал, когато се е намира на разстояние
42,83 м от мястото на удара. В този момент автомобил „Опел“ е бил изминал
разстояние от около 3 м, като по този начин е бил навлязъл в лентата за
движение на лек автомобил „Фолксваген“. В този момент водачът Д. е отклонил
автомобила в ляво и е навлязъл в лентата за насрещно движение, като
едновременно с това задействал спирачната уредба. Водачът на лек автомобил
„Опел“ е бил завършил маневрата завой на ляво. Скоростта на лек автомобил
„Фолксваген“ към момента на удара е била от порядъка на 6,01 м/с, а скоростта
на „Опел“-5,83 м/с. Настъпил е челен ексцентричен удар между предна дясна част
на лек автомобил „Опел Корса“ с ДК № ******, в
който като пътник пътувала ищцата и предна дясна част на лек автомобил
„Фолксваген“.
Вещото лице сочи, че причината
довела до настъпване на процесното ПТП е предприетото от страна на водача на
лек автомобил „Фолксваген“ отклоняване на автомобила в ляво и навлизането му в
лентата за насрещно движение.
Между страните не е било спорно, че
към момента на настъпване на застрахователното събитие, л.а.м. „Фолксваген
голф“ с рег. № ***** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество с полица № 02116001648636 от 13.06.2016
г., валидна от 13.06.2016 г. до 12.06.2017 г.
От заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че вследствие процесното ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: 1. черепно-мозъчна травма, състояща се от
следните компоненти: сътресение на мозъка и контузия на главата, 2. Контузия с
насиняване на двете колена, болезнени движения с дясно коляно, 3. Палпаторна
болка в шийния отдел на гръбначния стълб. Сътресението на мозъка протекло със
степенна промяна в яснотата на съзнанието след травмата, без медицИ.ки данни за
настъпило безсъзнателно състояние /кома/ е реализирало медико-биологичния
критерии разстройство на здравето временно опасно за живота. Контузията на
главата, както и контузията
с насиняване на двете колена, болезнени движения с дясно коляно и палпаторната
болка в шийния отдел на гръбначния стълб, са причинили на ищцата болки и
страдания. Възстановителният период при сътресение на мозъка обичайно проточа в
рамките на 3-5 седмици, но този период при ищцата е бил по-продължителен с
оглед съпътстващите заболявания-хронична мозъчно-съдова болест и
вертебро-базиларна недостатъчност.
От приетата по делото СПЕ се
установява, че при ищцата няма клинични данни за психично заболяване с
качествена промяна на съзнанието или за ендогенно депресивно разстройство. След
претърпяната злополука при ищцата е наблюдавано състояние на протрахиран
отговор към психотравмиращо събитие с епизоди на спонтанна репродукция към
инцидента, дистимия, анхедония, диссомния с кошмарни сънища, тревожност,
напрежение, нарушен апетит, емоционална неустойчивост и емоционална
притъпеност, което е нарушило обичайното психично и социално функциониране на
ищцата.
Пред настоящата съдебна И.танция
е разпитана дъщерята на ищцата Н.Й.Д., която установява, че това произшествие променило
живота на майка й. Свидетелката установява, че и в момента ищцата има непрекъснат
световъртеж. Ищцата споделя, че не може да си затвори очите, защото в момента в
който ги затвори вижда как ги връхлита колата. Свидетелката установява, че
майка й не е добре с нервите. Вдигна кръвно, получила мозъчен И.улт. След
болницата ищцата била на легло около 2-3 месеца и изцяло я обслужвали съпруга й
и дъщеря й.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема следното от правна страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими.
На 06.07.2017 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 06.10.2017 г. ответникът не е заплатил
застрахователно обезщетение.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗ., пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 31.07.2016 г. между прекия причинител
и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът П.Д.Д. е нарушил нормите на чл. 5, ал.3, т.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като управлявал превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,21 на хиляда и отклонил автомобила в ляво, като
по този начин навлязъл в лентата за насрещно движение, което е и единствената
причина за настъпване на произшествието, в пряка причинна връзка от което
ищцата получила черепно-мозъчна
травма, състояща се от следните компоненти: сътресение на мозъка и контузия на
главата, 2. Контузия с насиняване на двете колена, болезнени движения с дясно
коляно, 3. Палпаторна болка в шийния отдел на гръбначния стълб, 4.
Посттравматично стресово разстройство.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Неоснователно е
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Безспорно по делото се установява, че ищцата е пътувала в лек
автомобил „Опел Корса“ с ДК № ******, чийто водач не е употребил алкохол. Алкохол
е употребен от другия водач на увреждащия автомобил- л.а.м. „Фолксваген голф“ с
рег. № *****.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмеЗ.яване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 20 000 лв., поради което
и предявения частичен иск за разликата над 20 000 лв. до частично претендирания размер от 25 100 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са
причинили болки и страдания, като травматичните увреждания са довели до временно разстройство на З.равето,
неопасно за живота, характеризиращи се с болки и страдания за период по-дълъг
от 30 дни, че няма трайни последици от получените травматични увреди и
дългосрочната прогноза е благоприятна.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид основателността и доказаността
на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за
присъждане на лихва, считано от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 06.07.2017 г.
Ето защо предявеният иск за
заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 31.07.2016 г. до 05.07.2017
г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не й се
присъждат такива.
Ищцата претендира разноски в размер
на 10 лв. за платена държавна такса за две съдебния удостоверения, от която
сума й се дължи 7,97 лв., съответна на уважената част от иска.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 18.02.2019 г. адвокат Д.С.Т. е осъществявал безплатна правна
помощ на ищца, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Т.
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислено
по горния начин минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1283
лв. От тази сума на адвокат Т. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 1022,31 лв., която сума е съответна на уважената част от исковете /20 000
лв./
До приключване на устните
състезания по делото ответникът не е представил договор за правна помощ или
друго писмено доказателство, удостоверяващо заплащане на адвокатско
възнаграждение. Ответникът не е правил разноски за депозити за вещи лица, а
депозитът за свидетел подлежи на връщане с оглед неизползването му.
Предвид горното на ответника не
следва да се присъждат разноски.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 800 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 478,09 лв. – възнаграждение за вещи
лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Я.М.С., ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Кабиле,
ул. „********** сумата от 20 000 лв.
/двадесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й
телесни увреждания, които са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на
31.07.2016 г. в с. Кабиле, общ. Ямбол, виновно причинено от водача на л.а.м.
„Фолксваген голф“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02116001648636 от 13.06.2016 г., валидна от 13.06.2016 г. до
12.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2017
г. до окончателното издължаване, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати
сумата от 7,97 лв.-разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв. до частично
претендирания размер от 25 100 лв. от общо претендираната сума от
70 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени
вреди, считано от 31.07.2016 г. до 05.07.2017 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Д.С.Т.,*** адвокатско възнаграждение в размер
на 1022,31 лв. /хиляда двадесет и два и 0,31 лв./.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 800 лв. /осемстотин
лв./, както и сумата от 478,09 лв. /четиристотин седемдесет и осем и 0,09 лв./
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищцата могат да бъдат преведени от ответника по следната сметка с титуляр Я.М.С.:
IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: