Решение по дело №713/2019 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 185
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20195620200713
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №............

 

                            град Свиленград, 20.12.2019година

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Кирева Административно наказателно дело №713 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

    Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №29-0000128 от 20.06.2019 година на Началника на ОО”АА” – Кърджали, с което на „АГОРА ТУР „ЕООД, с представител М.Б. ЮСЕИН,  ЕГН ********** *** , за нарушение на чл.7, ал.1,изр.2 от Закона за автомобилните превози  във вр.с чл.9,ал.2,изр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС е наложено административно наказание на основание  чл.96,ал.1,т.1 от ЗАвПр  “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв.

        Жалбоподателят „АГОРА ТУР „ЕООД, моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като счита същият за незаконосъобразен,постановен при съществени противоречия както на материалния така и на процесуалния закон  като излага довод относно липса на компетентост на АНО,доколкото нарушението било извършено на територията на ГКПП Капитан Андреево.

        В съдебната фаза не се представлява.

        Административнонаказващият орган /АНО/ – Началника на ОО”АА” – Кърджали, редовно призован ,изпраща представител,който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излата съображения в тази насока.

        Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от  фактическа страна:

          На 03.05.2019г.,Антон Димитров Узунов и Силвия Илиева Колева-служители при ОО „АА” гр.Хасково изпълнявали служебните си задължения,когато около 11,00часа на ГКПП Капитан Андреево извършили, проверка  на автобус марка Мерцедес с рег.№ К7306ВК ,управляван от Месут М.Х.. Проверяващите  въз основа на представените от водача документи пътническа ведомост №15 от 05.03.2019г. към книжка №2001250 установили,че с процесният автобус се осъществява случаен превоз на  пътници до страна ,която не е членка на европейският съюз-по маршрут от гр.Момчилград ,България до гр.Одрин,Турция  ,като в процесното моторно превозно средство,не се намирало  заверено копие на лиценз на Общността.

          При така установените обстоятелства Антон Димитров Узунов, заемащ длъжността „инспектор” към ОО”АА” – Хасково приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.55,ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТ ,за което съставил АУАН № 258542, в присъствието на Силвия Илиева Колева,като съответно екземпляр от АУАН е бил предявен и  връчен срещу подпис на водача на автобусът,като със съставянето на акта за установяване на адм.нарушение временно е била задържана предната рег.табела на автобусът.

     В същият ден на 03.05.2019г. е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1092/03.05.2019г. на Началника на ОО „АА” гр.Хасково,с която е спряно от движение МПС за срок от 6 месеца,която с писмо с рег.№РД-14-1092/2/13.05.2019г. е изпратена на АНО,като за случая е уведомен и началник сектор ПП при ОД на МВр Кърджали.

       Видно от писмо с рег.№РД-14-1092#4/05.06.2019г. на началника на ОО “АА” гр.Кърджали до Директора на Дирекция АП и с копие до Началника на отдел лицензии ИА АА,ги уведомява,че процесният автобус ,който не е бил включен в лиценз  за обществен превоз на пътници е бил спрян за проверка и му е приложен  ПАМ.Сочи,че на 07.05.2019г. собственика на АГОРА ТУР ЕООД е пререгистрирал МПС с нов номер и на 09.05.2019г. е подал заявлениев което изявява желание да бъде издадено допълнително заверено копие към Лиценз на Общността №10079 за същият автобус. МПС било вписано на 17.05.2019г.Моли да се вземе отношение по компетентност.

         На това писмо е отговорено  с писмо с рег.№РД-14-1092/5/18.06.2019г. ,че не е налице забрана за вписване на лиценза на МПС,за което има издадена заповед за прилагане на принвдутелна адм.мярка,както и няма основание да не бъде вписано в регистъра на лиценз на общността или лиценз за обществен превоз на територията на Р.България на моторно превозно средство за което има издадена заповед за прилагане на принвдутелна адм.мярка.

С писмо  с рег.№52-00-32-2771/1/03.06.2019г. е уведомен АНО,че е констатирано адм.нарушение ,за което има съставен акт за установяване на административно нарушение от А.Узунов за извършено нарушение на чл.55,т.1 от горецитираната Наредба,като се прилага копие на адм.наказателната преписка за вземане на отношение по компетентност,като към писмото са приложени и копие от акта,СРППС част 1,ведомст №15 от книжка №2001250,снимков материал и справка за ППС в лицензи от 03.05.2019год.

        На 11.06.2019г. двамата свидетели М.К.И. и М.П.М./служители при АНО/въз основа на предоставените им писмени материали приели , че дружеството жалбоподател е извършило нарушение по чл.7, ал.1 от Закона за автомобилните превози  ,поради което съставили в присъствието на представителя на дружеството АУАН №253358,който акт бил предявен и връчен срещу подпис на същата дата.

         Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление Наказателно постановление /НП/ №29-0000128 от 20.06.2019 година на Началника на ОО”АА” – Кърджали,който е връчен на 22.07.2019год. на представителя на дружеството.

         В НП е прието за установено, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение по чл.7, ал.1,изр.2 от Закона за автомобилните превози  във вр.с чл.9,ал.2,изр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС ,поради което му е наложено административно наказание на основание  чл.96,ал.1,т.1 от ЗАвПр  “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв.

         В административнонаказателната преписка е приложена Заповед №РД-08-249 от 15.05.2015 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,  в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, които имат право да издадат НП за нарушение на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата.

        Представена е и Заповед №959/31.07.2015г. от Изп.Директор с която е назначен Тенчо Въчев Тинчев на длъжността Началник на отдел в ОО”АА” гр.Кърджари към главна дирекция Автомобилна инспекция,считано от 05.08.2015г.

        Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – М.К.И. и М.П.М.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на М.К.И. и М.П.М., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОО”АА” – Кърджали, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

         С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:

      Преди всичко, съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН/чрез куриерска фирма на Лео експрес на 01.07.2019г.,видно от приложената разписка по АНПр/ и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата ,като допустима ,следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.1 от ЗАвПр и чл.47, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.2 от ЗАвПр.,като възражението в тази насока изложено в жалбата съдът намира за неоснователно, доколкото дружеството е наказано за допустителство, което нарушение може да бъде извършено единствено по седалището на ръководството на юридическото лице.

      АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

        При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

       Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 изр. 2 от ЗАвПр, за нарушението на която на дружеството е ангажирана отговорността гласи, че Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. Втората посочена като нарушена норма е тази на чл. 9, ал. 2 изр. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, съгласно която, моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността, се вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

       В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят „Агора Тур" ЕООД е „превозвач” по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвПр, който дефинира, че „превозвач” е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Въпросното качество не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници № 10079, валидно към 09.12.2019г.(вписан в съответния регистър, наличен на интернет страницата на ИА „АА” https://rta.government.bg/ images/ Image/ registri/mp.htm.

        Не е спорно между страните и  че автобус марка Мерцедес с рег.№ К7306ВК е собственост на "Агора Тур" ЕООД.

        Не е спорно и че към 03.05.2019г. с процесното МПС от превозвача е извършен международен превоз на пътници до страна, която не е членка на Европейският съюз с водача Месут М.Х. .

          Безспорно по делото е установено, а и не се оспорва от въззивника, че горепосоченото МПС, към 03.05.2019г. не е било вписано в регистъра към лиценза на превозвача.

           От анализа на посочените като нарушени норми в АУАН и НП е видно, че норма на чл. 7 от ЗАвПр урежда правомощията на Министъра на транспорта при издаване на лицензиите по ЗАвП, но не съдържа правила за поведение на превозвачите. Втората норма, тази от Наредба № 11/2002 г. също разписва реда по който се издава лиценз на Общността за извършване на превоз на пътници и товари, но не съдържа правило за поведение, с адресат превозвач. Така посочените нарушени разпоредби не предвиждат задължение за превозвача, а визира правомощия на държавните органи, поради което описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти не могат да съставляват нарушение на сочените разпоредби.

          Приложената от АНО санкционна разпоредба е тази на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, съгласно която се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който: допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността. Нормата  на чл. 96 от ЗАвП съдържа както диспозиция, така и санкция, поради което ако АНО установи, че разписаното правило за поведение към адресата на тази норма не е изпълнено, следва да посочи същата като нарушена, като едновременно с това тя е и санкционна, тъй като съдържа правните последици при неизпълнение на диспозицията.

           От посоченото в НП, че превозвачът е „ допуснал извършването на международен превоз на пътници с моторно превозно средство - автобус марка Мерцедес с рег.№ К7306ВК …..“, може да се направи извод, въпреки, че не е конкретизирано в НП, че отговорността на дружеството е реализирана за допустителство. Допустителството /т.е. съгласяване и спомагане/ е особена форма на неправомерна дейност, която има специфичен механизъм на извършване. Специфичното е, че субектът на допустителство трябва да формира съзнание за нарушението, което се допуска. Горното обуславя извода, че допустителство, в никоя от неговите разновидности, не може да бъде вменено като нарушение на юридическо лице, тъй като юридическите лица изначално не са способни да формират съзнание. Такова съзнание могат да формират само физическите лица, които извършват действия като органи на юридическото лице и само те могат да бъда субект на нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 1, предлж. 1 от ЗАвПр.

        От така посоченото в обстоятелствената част на НП, не става ясно какво точно нарушение е извършил дружеството превозвач, това че: „допуснало извършването на международен превоз на пътници с моторно превозно средство - автобус марка Мерцедес с рег.№ К7306ВК, за което ППС е нямало издадено заверено копие на лиценз на Общността" или за това, че: „същото не е вписано в регистъра по чл. 6, ал.1 от ЗАП , които представляват две различни нарушения. Видно от изложеното е, че в наказателното постановление липсва пълно описание на вмененото нарушение и на обстоятелствата при които е извършено.  От така даденото описание на нарушението в АУАН и НП не може да се направи безспорен извод, че дружеството е нарушило и нормата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. В обстоятелствената част на АУАН и НП е направена компилация от факти, свързани с нормите на чл. 7 от ЗАвП и чл. 9 от Наредба № 11/2002 г. Липсва яснота за какво точно нарушение и при какви факти дружеството е привлечено към отговорност, съответно наказано. Фактите следва да са изложени недвусмислено  в обстоятелствената част на акта и НП и от тях следва да е безспорна волята на наказващия орган, защото именно срещу фактите се осъществява защитата.   / В горния смисъл е и Решение на АС-Варна постановено по КАНД № 3383/2018 г. , което е произнесено по идентичен казус/.       

            В контекста на всичко гореизложено посочената  правна квалификация на деянието съпоставена с фактическите обстоятелства описани в АУАН, възпроизведени и в НП, сочат на неяснота на предявеното обвинение. Съдът намира, че процесуалните пропуски в съдържанието на АУАН и НП, са съществени - липсва описание на нарушението съобразно изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.,1 т.5 от ЗАНН. Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното  поведение на дружеството-превозвач, поради което същото  не е могло да  разбере  за извършването на какво административно нарушение  му е повдигнато обвинение и съответно не е могло да реализира  правото си на защита в пълен обем. Горното възпрепятства и съда да извърши проверка има ли допуснато нарушение и правилно  ли е било санкционирано същото.

          Допуснато е съществено процесуално нарушение в административно-наказателнотопроизводство, което е основание за незаконосъобразност на издаденото НП и влече неговата отмяна.

         С оглед на изложеното до тук съдът намира, че  атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и  като такова следва да бъде  отменено.           

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №29-0000128 от 20.06.2019 година на Началника на ОО”АА” – Кърджали, с което на „АГОРА ТУР „ЕООД, с представител М.Б. ЮСЕИН,  ЕГН ********** *** , за нарушение на чл.7, ал.1,изр.2 от Закона за автомобилните превози  във вр.с чл.9,ал.2,изр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС е наложено административно наказание на основание  чл.96,ал.1,т.1 от ЗАвПр  “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................................