Мотиви към присъда по НОХД № 2037 по описа за 2009г. на ШРС
Подсъдимата С.Н.Ш. е предадена на съд по обвинение за престъпление по
чл.134, ал.1, т.1 от НК, за това, че на 12.08.2008г. в
гр. Шумен, на територията на басейн “Аква Свят” по
време на обучение по плуване по програма на ДАМС “Научи се да плуваш 2008”, при
независимо съпричиняване с М.Н.М.,
причинила на С.Д.В., ЕГН ********** *** тежка телесна
повреда - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота -
обусловено от изпадане в състояние на клинична смърт, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност- “инструктор по плуване” по програмата на ДАМС, като не
изпълнила задълженията си, предвидени в чл.23, ал.3 от Правилника за
водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи /ПВДОВП/ - при
обучение и други организирани мероприятия във вода да наблюдава непрекъснато
участниците и да им осигурява оказване на навременна помощ при нужда; чл.26,
ал.1 от ПВДОВП - да провежда къпането на децата на подходяща и съобразена с
умението им да плуват дълбочина, на малочислени групи, наброяващи не повече от
25-30 души, като осигурява непрекъснатото им наблюдение и оказване на необходимата
помощ; чл.28 от ПВДОВП- да не допуска провеждането на къпания и други занимания
във вода, а започнатите да се преустановяват, когато не са взети някои от
мерките за безопасност.
Подсъдимият М.Н.М. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.134,
ал.1, т.1 от НК, за това, че на 12.08.2008г. в гр. Шумен,
на територията на “Аква Свят” по време на обучение по
плуване по програма на ДАМС “Научи се да плуваш 2008”, при независимо съпричиняване със С.Н.Ш., причинил
на С.Д.В., ЕГН ********** *** тежка телесна повреда -
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, обусловено от
изпадане в състояние на клинична смърт, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- “спасител
плаж” на басейна, като не изпълнил задълженията си, предвидени в чл.125 от КТ –
“... да изпълнява трудовите си задължения точно и
добросъвестно”; чл.126, т.3 – да използва цялото работно време за изпълнение на
възложената работа, т.4- да изпълнява работата си в изискуемото се качество и
т.12- да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен
акт...от трудовия договор и от характера на работата; чл.33 от ЗЗБУТ – “... да
се грижи за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции”; чл.23, ал.3 от Правилника за водноспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи- при обучение и други организирани мероприятия
във вода да наблюдава непрекъснато участниците и да им осигурява оказване на
навременна помощ при нужда; чл.26,ал.1 от ПВДОВП- да провежда къпането на
децата на подходяща и съобразена с умението им да плуват дълбочина, на
малочислени групи, наброяващи не повече от 25-30 души, като осигурява
непрекъснатото им наблюдение и оказване на необходимата помощ; чл.28 от ПВДОВП-
да не допуска провеждането на къпания и други занимания във вода, а започнатите
да се преустановяват, когато не са взети някои от мерките за безопасност; чл.36,ал.2,т.3
от ПВДОВП - по време на дежурство да наблюдава зорко и непрекъснато къпещите
се, намиращи се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за
предприемане на спасителна акция; чл.36,ал.2,т.4 от ПВДОВП - при инцидент във
водата да извършва спасителна акция по извличането на пострадалия в рамките на
установеното време и да оказва правилно първа помощ до пристигането на
медицинското лице или докато това е нужно; чл.21,т.1 и т.2 от Наредба за
водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи - да наблюдава
непрекъснато по време на дежурството къпещите се в поверения му за охрана
район, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция, както
и да извършва спасителна акция при инцидент във водата; чл.22 от НВДОВП-
водният спасител няма право по време на дежурство да извършва несвойствена
работа, която го отклонява от наблюдението на водната площ или от изпълнението
на преките му задължения; чл.11,т.5,т.6 и т.7 от Инструкция №1/03.07.1997г. за
организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи
при провеждане на детски и ученически отдих и туризъм - т.5 - да провежда
инструктаж преди къпане с децата и учениците за основните правила и изисквания
при къпане, т.6 - да наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в
поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане на
спасителна акция, като не е изпълнил и задълженията, предвидени в длъжностната
му характеристика- да предпазва от удавяне и да следи за посетителите на
басейна.
Пострадалото
лице С.Д.В. е малолетно и тъй като за пострадалите
недееспособни, встъпват и действат законните им представители на основание
чл.76 и сл. от НПК, съдът конституира в качеството й
на майка и законен представител - Е.Й.Г. като частен
обвинител в наказателното производство с повереник – адвокат Борислав Борисов
от ШАК. Граждански иск за причинени имуществени или неимуществени вреди не е предявен.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения срещу двамата
подсъдими и предлага на съда, предвид чистото им съдебно минало, да им определи
наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което да отложи на
основание чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години. Повереникът на
частния обвинител, поддържа изцяло прокурора, като смята, че изложената в
обвинителния акт, фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин и се
присъединява към предложените от обществения обвинител, наказания.
Разпитан в
хода на досъдебното производство и пред съда, подсъдимият М. не се признава за
виновен. На досъдебното производство подс. Ш. е заявила, че се признава за виновна, като се е възползвала
от правото си да не дава обяснения. В хода на съдебното следствие, подсъдимата Ш. заявява, че не се признава за виновна в извършване на
посоченото в обвинителния акт деяние. Двамата подсъдими дават
подробни обяснения в своя защита.
Защитниците на подс. Ш.
молят съда да приеме, че ШРП не е изпълнила задължението си по настоящото дело да
докаже внесеното обвинение и да признае подзащитната им за невиновна, като я
оправдае изцяло, като излагат подробно доводите си в пледоарията. Защитникът на
подсъдимия М. моли съда за оправдателна присъда, като сочи, че обвинението
срещу подзащитния му е необосновано и недоказано така, както изисква НПК, като
също излага подробни доводи. В последната си дума подс.
С.Ш. моли да бъде оневинена по делото, а
подс. М.М. моли да бъде
признат за невиновен.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното: През м. февруари 2008г. УСШ “Хан Крум”- гр. Шумен подала
формуляр на проект за кандидатстване по програма на ДАМС “Научи се да плуваш
2008г.”. Целта на проекта била ученици от началната степен на образование да
придобият основни умения по плуване с цел намаляване на нещастните случаи с
деца във водните басейни. В проекта, представен за одобрение пред ДАМС, се
предвиждало обучение на ученици от І до ІV клас, в групи по 15. Бил сключен и
предварителен договор с “Б.” ЕООД за предоставяне на басейн “Аква свят” за обучение на деца по програмата на ДАМС “Научи
се да плуваш”. Проекта бил одобрен и на 29.04.2008г. между Агенцията и
спортната школа бил сключен договор, по силата на който на УСШ били
предоставени целеви финансови средства за реализиране на дейностите по проекта.
Община Шумен, която осигурявала част от финансирането, сключила окончателен
договор с “Б.” ЕООД, по силата на който Общината се
задължила да осигури инструктор и да организира груповото посещение на деца по
предварителен график, а дружеството се ангажирало да осигурява достъп на децата
до басейна и да поддържа и експлоатира съоръжението с грижата на добър
стопанин. В изпълнение на задължението си по програмата да осигури спортни
специалисти с необходимата професионална квалификация за организиране и провеждане
на начално обучение по плуване на деца, на 10.06.08г. УСШ
сключила граждански договор с подсъдимата С.Ш. - учител по физическо
възпитание, като последната се задължила да извърши: обучение по плуване на
начинаещи деца по програма “Научи се да плуваш -2008г”. Тогавашния директор на
школата – свидетеля В.Н.П. разяснил на подсъдимата
задълженията й - да посреща децата при входа на басейна, да ги отвежда до
мястото на обучение, да им провежда инструктаж и т.н. УСШ “Хан Крум” гр. Шумен
не ангажирали отделен спасител и медицинско лице, тъй като “Б.” ЕООД било наело
такива- с трудов договор №14 от 02.07.2008г. на
длъжността “спасител - плаж” бил назначен подс. М.М., а с граждански договор от 02.06.08г. свидетелката М.М.Р. приела да оказва спешна медицинска помощ при
удавяне, при ухапване от насекомо и др. Приемът на децата, желаещи да участват
в програмата, се извършвал в канцеларията на УСШ, като се подавала молба и
декларация от родителите, че дават съгласие за участието на детето в курса.
Така били сформирани съответните групи, като в групата, която следвала да се
обучава за времето от 11.08. до 05.09.2008г. от 10,00 до 11,00 часа бил включен
и пострадалият С.в., който към момента бил шестгодишен,
но вече бил записан в първи клас. Обучението следвало да започне на 11.08.2008г. и за този ден свидетелката Е.Г.
взела отпуск, за да заведе сина си на басейна, но поради лошото време първото
занятие не се провело. Тъй като на следващият ден – 12.08.2008г.,
свидетелката трябвало да отиде на работа, същата помолила по-големия си син –
свидетеля П.Г., да заведе С.В.
до басейна, като изрично инструктирала свидетеля да се увери, че инструкторката
ще приеме детето и ще го включи в групата. Същевременно св. Г. се обадила на
свидетелката С.А., за която знаела, че придружава
своя брат, който бил включен в същата група за обучение по плуване и я помолила
да предупреди инструкторката, че С.ще закъснее. Свид. А. съобщила на подс. Ш. при проверката на явилите се деца, по списъка, че С.щял да закъснее. Около 10,00 часа на посочената дата
започнало обучението на групата, като по списък децата следвало да бъдат 20, но
не се били явили всички. Басейнът бил разделен с ограничително въже, като зоната,
отделена за ползване от обучаващите се, била в плитката част на басейна, където
максималното ниво на водата било 1,08 метра, а минималното- 1,02 метра. По това
време обстановката била спокойна - освен придружителите на децата имало и малко
други посетители на басейна. Подс. М. бил на работа,
в качеството си на спасител. Подсъдимата Ш. направила
отново проверка на явилите се деца по списъка, вече непосредствено до басейна, провела им инструктаж, след което ги разделила
на две групи - момичета и момчета, като пуснала в басейна първо момичетата.
Междувременно, още преди момичетата да влязат във водата, свид.
П.Г. пристигнал с пострадалия В. до входа на обекта и
тъй като не бил допуснат до басейна, без да плати входна такса, се обадил на свид. А. и я помолил да вземе С.и
да го отведе до инструкторката. Свидетелката А. отишла до входа, взела
пострадалия и го отвела до подсъдимата, като й казала, че това е детето, за което
съобщила, че ще закъснее. Подс. Ш.
приела В., представила го на останалите деца и той се включил в групата. Малко
след това подсъдимата пуснала във водата момичетата, а след като те излезли на
брега - групата на момченцата, сред които бил и постр.
С.В.. Самата Ш. се намирала извън водата. При влизането си във водата по
стълбичките, едно от по-малките деца - Т.Р., започнало
да плаче и да вика, че е прекалено дълбоко, при което баба му – свид. С.Х. се приближила до
басейна и го извадила от водата, след което го отвела до масите на заведението.
Междувременно пострадалият В. нагълтал вода и започнал да се дави. Това
обстоятелство обаче не било забелязано нито от подсъдимата, нито от подс. М.. След няколко минути В. потънал на дъното с лицето
надолу, в близост до разделителното въже. Минаващият наблизо свидетел Ж.Ж. - работник по поддръжка в комплекса, забелязал детето,
скочил веднага в басейна и го извадил навън. Към този момент В. вече бил
изпаднал в състояние на клинична смърт - не дишал, сърдечната му дейност била
преустановена, бил посинял и изобщо нямал никакви признаци на живот. Свид. Ж., излизайки от басейна с тялото на детето, извикал
св. Р., която незабавно го поела и започнала да оказва помощ на пострадалия. В
този момент инцидента видяла и свид. М.О.-М. - лекар по професия, която се намирала в района на
комплекса и веднага се притекла да окаже помощ. Свид.
О. - М. констатирала, че детето нямало пулс, не дишало и било с мораво- син
цвят на кожата на лицето, устните и пръстите. Двете със свид.
Р. започнали да тръскат детето с главата надолу, за да отстранят водата от
дробовете му, да му правят сърдечен масаж и дишане “уста в уста”. Малко след
това дошъл и подс. М., който уведомил ЦСМП за случилото
се и донесъл медицинската чанта на свид. Р. и
кислородната бутилка от кабинета й. Свид. О.-М. и свид. Р. продължили да извършват реанимационни действия
около 15 минути до идването на екип на спешна помощ. Постр.
В. бил интубиран от пристигналия екип и отнесен до
линейката от подсъдимия М. на ръце, като едва в този момент той започнал да
прави опити да диша самостоятелно. Пострадалият бил приет в ОАРИЛ в състояние
на кома. В резултат от проведеното лечение същият излязъл от комата и бил
преведен в Детско отделение за довършване на лечението и преодоляване на
получената в резултат на потъването във вода аспирационна пневмония и мозъчен
оток.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства
- показанията на свидетелите Е.Й.Г., П.Е.Г., В.Н.П., С.Й.Д., М.М.Р., М.О. О.-М., Р.Л.М., Ж.Д.Ж., С.Е.А. ( както дадени в
съдебно заседание, така и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК), Б.Д.Б., В.С.И., В. Г.К., С.Х.Х., Р.С.С.
и Н.И.И., от протоколите за оглед на
местопроизшествие, от заключенията на назначените комплексна психолого-психиатрична
експертиза, комплексна съдебно - медицинска експертиза и
назначената в съдебното производството комплексна съдебно – медицинска
експертиза, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото. Обясненията на подсъдимите в основни линии
кореспондират на приетата от съда фактическа обстановка. От страна на подс. Ш. се оспорва предимно
обстоятелството, че пострадалият й е бил предаден и че е бил включен в групата
деца, които тя е обучавала, като заявява, че изобщо не е виждала това дете.
Твърди също, че първа е забелязала пострадалия на дъното и че му е оказвала
първа помощ. Посочените твърдения не отговарят на истината, тъй като се
опровергават от останалите доказателства по делото - в показанията си свид.
П.Г. заявява, че е останал до входа на басейна, за да
се увери, че инструкторката ще приеме брат му и че е видял как свид. А. предава пострадалия на Ш.,
като последната без възражения го включила в групата. От страна на защитата се
изразяват съмнения в достоверността на показанията на посочения свидетел. Съдът
обаче не намира основания да не кредитира същите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични и съответстват на дадените на досъдебното
производство. В писмените си обяснения, дадени в деня на инцидента – 12.08.08г.
пред служител на РПУ гр. Шумен /л.7 от д. п. №937/08г./ подсъдимата Ш. е обяснила: “... Детето С.В.
дойде след известно време, като го доведе приятелка на майка му.” Макар и свидетелят Г. да е брат на пострадалия и
следователно съпричастен към случая, показанията му следва да бъдат счетени за
достоверни, тъй като се подкрепят от показанията и на други свидетели по
делото, а несъществените несъответствия лесно могат да се обяснят с изтеклия
период от време и с особеностите на ситуацията. Съмненията в достоверността на
показанията на свидетеля се основават до голяма степен на обстоятелството, че
децата, участващи в обучението и техните придружители по принцип са били
допускани до басейна, без да заплащат входна такса. Съдът приема, че най -
вероятно поради закъснението на двамата, на придружителя е бил отказан
безплатен достъп. От особено значение в тази връзка са показанията на свид.
А., за която няма никакви основания да бъде счетена за заинтересувана или
предубедена. Същата е категорична, че е отвела пострадалия В. при подсъдимата
още докато всички деца са били извън водата, като последната го е приела в
групата и го е представила на останалите деца. Свидетелят Ж. от своя страна също
заявява, че е забелязал пострадалия при отиването му към басейна, както и че същият е бил придружаван от младо, русо момиче – свид. А.. За изясняването на делото в тази му част
значително допринасят и показанията на свид. С.Х., която също потвърждава, че пострадалият е бил в
групата за обучение и е влязъл във водата заедно с останалите деца, като е бил
в непосредствена близост до внука й - Т.Р.. С оглед
показанията на посочените свидетели е очевидно, че обясненията на подсъдимата в
тази им част са напълно недостоверни и представляват защитна версия, още
повече, че същите противоречат на дадените на досъдебното производство показания
от самата Ш.. Не отговарят на истината и твърденията
на подсъдимата, че първа е забелязала подсъдимия, потънал на дъното и че му е
оказала първа помощ, тъй като в обратна насока са показанията на свидетелите Ж.,
Р., О.-М., М. и И.. В обясненията си подс. М. като цяло не оспорва приетата фактическа
обстановка, но заявява, че към момента на инцидента е бил при дълбоката част на
басейна и е правил забележка на няколко деца. Съдът не намира достатъчно
основания да се съгласи с тези твърдения. Същите се подкрепят само от
показанията на свид. Ж., с който обаче подсъдимият е
в близки приятелски и колегиални отношения. Посоченият от страна на подсъдимия
свидетел Валери И. заявява, че е видял М. да предупреждава деца при дълбоката
част на басейна, но пояснява, че това е било около 5-6 минути преди инцидента.
В същото време свид. М. е дал показания, че по това
време в басейна е имало само 2-3 човека на неговата възраст, според свид. О.- М. и свид. А. (в
показанията, дадени пред съдия на досъдебното производство) в басейна не е
имало много хора, а свид. Р. е забелязала големи хора
и “по-малки”, но не заявява да е забелязала деца. При това положение не би
могло да се приеме за установено, че в момента на инцидента подсъдимият е
изпълнявал задълженията си при деца, намиращи се в другия край на басейна.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимите действително са извършили престъплението, в което са
обвинени, поради следното:
- Обект на престъплението – обществените
отношения, осигуряващи и гарантиращи неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на човешката личност;
- От
обективна страна – предпоставките за приложението на
чл.134 от НК са две - резултатът да е причинен поради незнание или поради
немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност и
последната да представлява източник на повишена опасност. В случая тези
предпоставки са налице по отношение и двамата подсъдими. Както
водноспасителната дейност, така и обучението по плуване представляват правнорегламентирана дейност. Под правнорегламентирано
занятие или дейност се разбира такова, за упражняването на което се изискват
специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и
удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно
разрешение (Постановление №6/69г. на Пленума на ВС).
Водноспасителната
дейност е правно уредена в Правилника за водноспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи, публикуван в ДВ, бр.65/83г. Целта на
Правилника, формулирана в чл.1 от същия, е определяне устройството и задачите
на водноспасителната служба и различни държавни органи относно предотвратяване
на удавянията и организирането на мерки за осигуряване безопасността при
ползването на водните площи. Разпоредбата на чл.2 от Правилника посочва
изрично, че същият е задължителен за всички физически и юридически лица.
Правилникът също така въвежда и правната регламентация на обучението по плуване
(чл.23 и сл.), при което безспорно дейността,
упражнявана от двамата подсъдими се явява правнорегламентирана
такава по смисъла на чл.134 от НК. Необходимо е да се отбележи, че категорично
не могат да бъдат споделени доводите от страна на защитата, че ПВДОВП бил
мълчаливо отменен, тъй като същите обществени отношения били преуредени с по-нови
нормативни актове. Макар правната теория да познава института на мълчаливата
отмяна, действащото законодателство предвижда като единствена възможност само
изричната отмяна на нормативните актове. Според чл.11, ал.3 от Закона за
нормативните актове, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с
изрична разпоредба на новия,
изменящия или допълващия акт. До голяма степен част от разпоредбите на
Правилника съвпадат с разпоредби от Наредбата за водноспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи, като настоящия съдебен състав счита, че
ПВДОВП, съгласно чл.7 от ЗНА е нормативен акт от по-висока степен.
За да е
осъществен състава на процесното престъпление също така е необходимо да е
налице незнание или немарливо изпълнение на съответната дейност, както и
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика също така
подчертава, че нормата на чл.134 от НК е бланкетна и следва да се установи конкретното
правило или норма, които са били нарушени. По отношение подс.
Ш. съдът приема, че е нарушила разпоредбата на чл.23,
ал.3 от ПВДОВП. Тази норма задължава отговарящите за безопасността на
участниците при обучение, тренировки и
други мероприятия във вода, да ги наблюдават непрекъснато и да им осигуряват
оказване на навременна помощ при нужда. Според ал.1 на посочената разпоредба при
обучение за безопасността на обучаваните във водата отговарят стопаните на
водните площи, спасителите и треньорите /преподавателите или инструкторите/. Предвид тази правна уредба е безспорно, че
подсъдимата, като инструктор по плуване е имала задължението непрекъснато да
наблюдава обучаващите се и при нужда да им оказва навременна помощ. Такова
задължение е имал и подс. М., в качеството си на
спасител по смисъла на чл.23, ал.1 от ПВДОВП. Задълженията на М. като воден
спасител са посочени и в чл.36, ал.2 от Правилника. По силата на чл.36, ал.2,
т.3 от ПВДОВП по време на дежурство същият е бил длъжен да наблюдава зорко и
непрекъснато къпещите се, намиращи се в поверения му за охрана район, като има
постоянна готовност за предприемане на спасителна акция, а по силата на чл.36,
ал.2, т.4 от ПВДОВП- при инцидент във водата да извършва спасителна акция по
извличането на пострадалия в рамките на установеното време. Предвид изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът приема, че и двамата подсъдими са изпълнявали немарливо тези
свои задължения към момента на инцидента. В този момент подсъдимата е била
извън водата и според свид. М. е пушела цигара, а
според същия свидетел подс. М. е бил встрани от
водната площ, до масите на заведението. Действително, липсват достатъчно други
доказателства за местоположението на подсъдимия в този момент, както и за това
с какво се е занимавала подсъдимата. Тези обстоятелства обаче са правно
ирелевантни. От значение е единствено обстоятелството, че пострадалият е
нагълтал вода и е започнал да се дави, след което е потънал на дъното, а това
не е било забелязано нито от Ш., нито от М.. В съдебно заседание вещото лице - д-р В.
разяснява, че целият процес на удавянето трае 4-5 минути и минава през различни
фази. За да изпадне детето в клинична смърт несъмнено същото е престояло под
водата не секунди, а няколко минути - един немалък период от време, през който
същото неминуемо би било забелязано от подсъдимите, ако същите са изпълнявали в
този момент съвестно задълженията си да наблюдават обучаващите се деца.
Доколкото пострадалият е бил под водата през един сравнително продължителен
период от време, без да бъде забелязан от подсъдимите, бил е спасен не от тях,
а от работник по поддръжката, като му е била оказана първа помощ също от други
лица, съдът приема за установено по несъмнен начин, че както Ш., така и М. са изпълнявали дейността си немарливо.
Несъмнена е и причинната връзка на проявената немарливост с настъпилия резултат
- ако двамата са изпълнявали съвестно задълженията си и са видели детето в
момента, в който е започнало да потъва във водата и са му оказали навременна
помощ, то В. не би изпаднал в състояние на клинична смърт и не би получил
процесните увреждания. Посоченият резултат е в причинна връзка с поведението поотделно
на всеки от подсъдимите, при условия на независимо съпричиняване,
тъй като при съвестно изпълнение на задълженията от страна на който и да е от
двамата не би настъпил и процесния резултат. Тази причинна връзка не е
прекъсната от действието на каквито и да било други лица, каквито неоснователни
доводи са наведени от страна на защитата. Неоснователни са и твърденията от страна на
защитата, че подсъдимите не следва да носят наказателна отговорност, тъй като
са допуснати нарушения при самата организация на обучението, като са включени
твърде малки деца и не са осигурени отделен спасител и медицинско лице, които
да следят за тях. Съдебната практика е
категорична, че ако резултатът е причинен от виновното поведение на няколко
лица, наказателната отговорност не отпада от обстоятелството, че всичките
причинители не са предадени на съд. Достатъчно е резултатът да е в причинна
връзка с виновното поведение на дееца /Решение №59/75г. на ОСНК и др./. В
случая е без правно значение дали организаторите на обучението са допринесли по
някакъв начин за възникването на опасността за по-малките деца, доколкото е
установено по несъмнен начин, че при надлежно изпълнение на задълженията на
подсъдимите, би бил избягнат вредоносния резултат. Отговорността не може да
отпадне, когато и други длъжностни лица не са отстранили предпоставките за
настъпване на вредоносния резултат, щом като това тяхно бездействие или
неправилно действие е съставка от обстоятелствата за неговото настъпване
/Постановление №2 на Пленум на ВС, изм. С Постановление №7 от 06.07.87г./.
За да е осъществено процесното престъпление е
необходимо да е налице съответният вредоносен резултат. В случая съдът приема,
че на пострадалия В. е причинена тежка телесна повреда. От заключението на
комплексната съдебномедицинска експертиза, което вещите лица поддържат
категорично и в съдебно заседание, се установява, че В. е получил постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, обусловено от изпадане в
състояние на клинична смърт, тъй като без оказване на своевременна медицинска
помощ смъртта би настъпила неминуемо и за много кратко време. В. е получил и
разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от
аспирационната пневмония и коматозното състояние
поотделно. Първото от посочените увреждания представлява тежка телесна повреда
по смисъла на чл.128, ал.2 от НК. Защитниците на подсъдимите изразяват
становище, че не е налице тежка телесна повреда по смисъла на посочената
разпоредба, тъй като състоянието на клинична смърт не е траяло дълго време и е
било преодоляно за около 15 минути, след оказване на медицинска помощ. Доводите в тази връзка са
неоснователни. В Решение №22/85г. на ОСНК изрично се обръща внимание върху
правилното тълкуване на елемента “продължителност” на разстройството на
здравето, като се сочи, че от съществено значение е, че същото е постоянно и
опасно за живота. В посоченото решение се приема, че това увреждане е налице,
когато е от такова естество, че води до постоянно общо разстройство на здравето
и едновременно с това е опасно за живота на увредения. Визира се случай, при
който разстройството на здравето е било с продължителност по-малка от едно
денонощие. В същото време, съдебната практика трайно приема, че характера и
степента на увреждането се преценяват към
момента на причиняване на телесната повреда, като последващите благоприятни
изменения не променят квалификацията на деянието. “За да е налице тежка телесна
повреда е необходимо увреждането да съставлява постоянно общо разстройство на
здравето с реална опасност за живота, като признакът “постоянно “ се отнася
само до общото разстройство на здравето, но не и до опасността за живота.
Достатъчно е тази опасност да е налична и реална, без да е необходимо да
съществува непрекъснато. “ Решение №356 по н. д. №357/89г. ВК. При изпадането
си в клинична смърт пострадалият е получил постоянно общо разстройство на
здравето с реална опасност за живота, която е била реална и налична във всеки
момент, докато е траело това състояние. Настъпилото подобрение на състоянието
поради адекватната медицинска помощ не може да се отчете при квалификацията на
деянието. Следва да се отбележи също, че според практиката на ВКС медико - биологичните
признаци на нараняването не могат да бъдат предмет на тълкуване от съда, понеже
са от компетенцията на медицинския експерт (Решение №22/85г. на ОСНК), а
медицинските експерти в случая са категорични, че полученото увреждане е довело
именно до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Липсват
основания за съмнение в правилността на даденото заключение. Същото е изготвено
в съответствие с медицинската наука и практика. В хода на съдебното
производство бе назначена и изготвена нова комплексна съдебно медицинска
експертиза, с оглед установяване здравословното състояние на пострадалия С.в. към настоящия момент. Видно от писменото заключение,
поддържано изцяло в съдебно заседание, прието и неоспорено от страните: Не е
сигурно доказано, постр. В. да страда от епилепсия.
Психологичното изследване не показва груби нарушения на когнитивните функции от
органичен тип. В емоционалната и поведенческа сфера психиатричната и
психологичната оценка разкриват характерни симптоми на Постравматично
стресово разстройство в детска възраст, което при отсъствие на съответни и
своевременни мерки е хронично и дългосрочно повлиява развитието и
функционирането на индивида. От изследването в рамките на експертизата става
ясно, че общото функциониране е значително нарушено – категорични са данните за
емоционална и поведенческа симптоматика.
От изложеното се установява, че макар и в по-честия случай на телесна
повреда от този вид да се касае за болестно състояние с голяма продължителност,
според правната теория, а и според съдебната практика като тежка телесна
повреда следва да се квалифицира и процесното увреждане. Не могат да бъдат
споделени и доводите на защитника на подсъдимия, че въпреки множеството
инциденти във вода, завършващи със смъртни случаи, нямало практика да бъдат
съдени спасителите. Напротив, съдебната практика е точно в обратния смисъл,
като се приема изрично, че водните спасители носят наказателна отговорност за
професионална непредпазливост, ако съставомерните
последици са причинени или настъпили в техния охраняем район и зона за
спасяване (Решение №385/86г. на ІІІ н.о.; Решение
№44/87г. на ОСНК). От трудовият договор
на подс. М. е видно, че същият е назначен на
длъжността спасител плаж, като за място на работа е определен басейн “Аква свят”. При това положение М. следва да носи
отговорност за инцидентите, настъпили в неговия охраняем район, а именно-
посоченият басейн. Наказателната отговорност на подсъдимите би могла да отпадне
единствено при условие, че са били налице обективни обстоятелства, които да са
им попречили да изпълнят задълженията си. Такива в случая не са налице.
Подсъдимата е пуснала във водата не повече от десет деца - безспорно неголям
брой, разположени на ограничена площ, при което не е била затруднена да
наблюдава всички. Съдът не кредитира
обясненията на подс. Ш.,
които приема единствено като защитна теза, че до ръба на басейна е стояла свид. Х. и е пречела на подсъдимата. Установи се, че
свидетелката не е била допусната в близост до водната площ и се е приближила
само за секунди, за да извади от водата своя внук, който е плачел и викал. Не
са били налице пречки и пред подс. М. за изпълнението
на задълженията му. Въпреки известните различия в свидетелските показания,
към момента на инцидента посетителите на
басейна са били съвсем малко, като във водата или е нямало такива, или са били
единици. При това положение подсъдимият
по никакъв начин не е бил препятстван на наблюдава всички къпещи се и да
забележи навреме пострадалия, още повече, че както беше посочено по-горе,
последният е бил под водата през сравнително продължителен период от време.
Независимо дали е следвало или не на обучаващите се деца да бъде назначен
отделен спасител, както твърди свид. Герчев, такъв не
е бил назначен и отговорността на подсъдимия не е била ограничена само върху
останалите посетители на басейна - самият М. признава, че е бил наясно със
задължението си да следи за всички във водата, включително и групата на децата
в оградената част.
Предвид
гореизложеното съдът приема за безспорно установено, че с деянието си всеки от
подсъдимите е осъществил състава на престъпление по чл.134, ал.1, т.1 от НК. Подс. Ш. е извършила посоченото
престъпление, като е изпълнявала немарливо задълженията си, установени с чл.23,
ал.3 от ПВДОВП, а подс. М. е изпълнявал немарливо
задълженията си по чл. 23, ал.3 от ПВДОВП, по чл.36, ал.2, т.3 и т.4 от ПВДОВП, а също и задълженията, предвидени в
длъжностната му характеристика - да предпазва от удавяне и да следи за
посетителите на басейна.
В обвинителния
акт е повдигнато обвинение, че подсъдимите са
нарушили също и разпоредбите на чл.26, ал.1 и чл.28 от Правилника, а по
отношение на подс. М. - и чл.125 от КТ, чл.126, т.3,
т.4 и т.12 от КТ, чл.33 от ЗЗБУТ, чл.36,ал.2,т.4 от
Правилника, чл.21,т.1 и т.2 и чл.22 от НВДОВП, чл.11, т.5, т.6 и т.7 от
Инструкция №1/97г. за организацията на водноспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи при провеждане на детски ученически отдих и туризъм. Съдът намира, че
посочените норми не следва да бъдат приети за нарушени. Чл.26 и чл.28 от ПВДОВП
визират задълженията на определени лица по отношение децата, учениците и
младежите от ученическите почивни лагери и летните младежки бригади. В случая
се касае за обучение на деца по плуване, а не за ученически почивен лагер или
лятна бригада, поради което съдът намира, че посочените разпоредби са
неотносими към случая. По аналогични съображения не следва да се приемат за
нарушени и разпоредбите на посочената Инструкция, тъй като същата визира
организацията на водноспасителната дейност при провеждане на детски и
ученически отдих и туризъм, каквато хипотеза в случая не е налице, а и
представителя на ШРП не поддържа това обвинение – за нарушаване на Инструкцията.
По отношение на чл.21,т.1 и т.2 от НВДОВП, настоящия съдебен състав намира, че
се касае за припокриване на задължението, визирано в чл.36,ал.2,т.3 от ПВДОВП,
което бе коментирано по-горе. Не може
да се счете за нарушена и нормата на чл.22 от НВДОВП, тъй като не се установи
по безспорен начин, че М. се е занимавал с несвойствена работа, макар и да се е
отклонил от наблюдението на водната площ. Нормите на КТ и ЗЗБУТ не следва да
бъдат посочвани като нарушени, тъй като са прекалено общи, а съдебната практика
приема, че в такива случаи е налице само нарушение на съответното специално
правило /Решение №182/96г. на ВК/. Предвид гореизложените обстоятелства, съдът се произнесе с оправдателен диспозитив
за нормите, които счете, че не са нарушени;
- Субекти на престъплението –
пълнолетни, наказателно отговорно лица, които не се намират в състояние на
невменяемост, изпълняващи правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност. Съдебната
практика изрично приема, че водноспасителната дейност е правно регламентирана и
представлява източник на повишена опасност (Решение №385/86г. на ІІІ н.о.). По същите съображения за такава следва да се счете и
дейността на инструктора по плуване, тъй като и най- малкото незнание или
немарливо изпълнение на същата създава опасност за живота или здравето на други
лица, както е станало и в процесния случай. От приложеното по делото писмо от
ОС на БЧК- Шумен се установява, че подс. М. има заверен личен талон за воден спасител за
2008г., според протокол №2/25.04.2008г. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за физическото възпитание и спорта
обучението, тренировките и управлението на физическото възпитание и спорта,
както и предоставянето на спортни услуги се извършват от лица, притежаващи
професионална правоспособност и квалификация. Подсъдимата Ш.
притежава диплома за висше образование по специалността физическо възпитание,
издадена от Националната спортна академия, която й дава квалификация учител по
физическо възпитание. Видно е, че и
двамата подсъдими са упражнявали дейност, за чието извършване са придобили
специални знания, проверени по съответен ред и удостоверени със свидетелство за
правоспособност;
- От субективна страна – деянията са извършени
по непредпазливост, като извършителите не са предвиждали настъпването на
общественоопасните последици, но са могли и са били длъжни да ги предвидят.
При определяне
на наказанието на всеки от подсъдимите съдът отчете: Степента на обществена
опасност на деянието, която счита за висока. Степента на обществена опасност на
дееца, която намира за ниска с оглед техните личности. За да определи
наказанието на всеки от подсъдимите съдът отчете следните обстоятелства от
значение за определяне на наказанието:
-
като смекчаващи отговорността обстоятелства - и двамата имат
отлични характеристични данни - както Ш., така и М. не са осъждани, нямат други противообществени
прояви, не са допускали други нарушения в работата си, където са постигали
успехи и са се ползвали с уважение като професионалисти.
- отегчаващи обстоятелства - за двамата съдът
отчете причиняването и на други две увреждания, представляващи средна телесна
повреда, обстоятелство, което според съдебната практика задължително следва да
се отчете от съда като отегчаващо такова. Като допълнителни отегчаващи
обстоятелства по отношение подс. Ш.
съдът отчете обстоятелството, че пострадалият е бил връчен лично на нея и тя
персонално е отговаряла за него. Предвид гореизложеното съдът прие, че за
постигане целите на наказанието е необходимо на подсъдимата да бъде определено
наказание малко над минималния размер, предвиден в закона, а именно - пет
месеца лишаване от свобода, като съдът счита, че не е необходимо определеното
наказание да бъде реално изтърпяно и отложи същото по реда на чл.66 от НК за
минималния срок от три години.
По отношение подс. М. съдът отчете като допълнително
смекчаващо обстоятелство - оказването на известна помощ на пострадалия -
уведомил ЦСМП - Шумен за случая, донесъл е медицинската чанта и пренесъл детето
на ръце до линейката, както и обстоятелството, че подсъдимият е отговарял не
само за обучаващите се деца, но и за всички посетители на басейна и не е
следвало да насочва цялото си внимание към оградената площ. По изложените
съображения съдът наложи на подс. М. наказание в
минимален размер от три месеца лишаване от свобода, което отложи по реда на
чл.66 от НК за минималния изпитателен срок от три години. Така определеното
наказание на всеки от подсъдимите, съдът счита за справедливо и достатъчно за
да повлияе превъзпитателно, както у подсъдимите, така и у останалите членове на
обществото и достатъчно за изпълнение в
цялост целите, визирани в чл.36 от НК.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК,
съдът възложи на подсъдимата Ш. да заплати по сметка
на ОД МВР гр. Шумен направените деловодни разноски в размер на 130 лева, по сметка на ШРС – деловодни
разноски в размер на 432,50 лева и пет лева такса за издаване на изпълнителен
лист, както и на подсъдимия М. - също разноски в размер на 130 лева – по сметка на ОД МВР гр. Шумен , по
сметка на ШРС – 432,50 лева и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл
съдът се произнесе в присъдата си.
Районен
съдия: