РЕШЕНИЕ
№ 955
гр. Варна, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110108757 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р.
К. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове срещу „*** както следва:
Да бъде прогласен за недействителен Договор за кредит № *** от
15.08.2022 г., сключен между Р. К. А., ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател, и „***, в качеството му на кредитодател, на основание
чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във връзка с чл. 11, ал.
1, т. 10 и чл. 20 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД);
В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главният иск – да се
прогласи за нищожна клаузата на т. 4.4 от Общите условия на ответното
дружество, приложими към Договор за кредит № ***от 15.08.2022 г., на
основание чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.
1, предложение първо от ЗЗД;
В условията на евентуалност, при отхвърляне на първия евентуален иск –
да се прогласи за нищожна клаузата на т. 8.4 от Общите условия на
ответното дружество, приложими към Договор за кредит № ***от
15.08.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1, предложение второ от ЗЗД.
В срока по чл. 211, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във
връзка с чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск от ***за осъждане на Р. К.
А., ЕГН **********, да му заплати сумата от 260 лева, представляваща
непогасено задължение (главница и договорна лихва) по Договор за кредит №
***. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който
1
същият се оспорва като неоснователен.
В исковата си молба Р. К. А. излага твърдения, че на 15.08.2022 г. между
нея и ответното дружество е сключен Договор за кредит № ********** в
съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Съобразно условията по него на ищцата е предоставена сумата от 800 лева със
срок на връщане 30 дни. Лихвеният процент по кредита е 40,97%, лихвата по
кредита е 40,99 лева, годишният процент на разходите (ГПР) е 49,6%, а по
договора е налице такса за бързо разглеждане в размер на 165,04 лева. Общо
дължимата сума по кредита към момента на подписването му възлиза на
991,99 лева. Главницата по кредита е получена от ищцата на 15.08.2022 г.,
като сумата е следвало да бъде върната на 14.09.2022 г. Към 15.08.2022 г.
ищцата дължи по кредита общо 991,99 лева, в която сума се включват:
главница в размер на 800 лева, допълнителна услуга (такса за бързо
разглеждане) в размер на 165,04 лева и лихва по кредита в размер на 26,95
лева. Съгласно т. 4.2 от Общите условия на ответното дружество кредиторът
предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо
разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата „бързо
разглеждане“ е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при
изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на
искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.
По отношение на главния иск ищцата сочи, че разполага с качеството
„потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото при сключването на
договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и 20, ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съобразно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Твърди, че
процесният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като допълва, че съобразно съдебната практика не
е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва, такси и т.н.) да са
упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно
разходи формират ГПР. В подкрепа на изложеното се позовава на съдебната
практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), обективирана в Решение C-
714/22 и Решение по дело C-448/17. Посочва още, че съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК в посочената величина на ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В заключение сочи, че в процесния
договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е
посочено кои разходи формират ГПР, което представлява нарушение на чл. 22
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На следващо място твърди, че е налице
нарушение и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в
договора, нито в Общите условия има посочен лихвен процент на ден.
2
По отношение на иска с правно основание чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД ищцата сочи,
че съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. На следващо място твърди, че процесната клауза е
недействителна и поради противоречие с чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, тъй като
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение
второ от ЗЗД ищцата сочи, че договорената между страните лихва в размер на
40,99% годишно надхвърля повече от четири пъти законната, което е в
нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва.
Въз основа на гореизложеното ищцата отправя искане за уважаване на
исковите претенции в реда на тяхното предявяване в условията на
евентуалност и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1
във връзка с ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В насрещната искова молба ***излага съображения, че при подписване
на договора са били спазени всички императиви на закона, а ищецът е бил
запознат с договора и общите условия към него и е получил необходимата
преддоговорна информация. Твърди, че съгласно т. 4 от Общите условия
кредиторът е поел задължение да даде отговор по искането в срок от 7
календарни дни, считано от получаването му, чрез изпращане на SMS или
чрез телефонен контакт. На потребителя е предоставена и възможност за
бързо разглеждане на искането му. Тази услуга е допълнителна и
незадължителна, предоставя се само при направено искане от потребителя и
гарантира разглеждане и произнасяне по искането му в рамките на 15 минути
от изпращането му. След като е направена заявка за ползването на услугата,
таксата се начислява в размер спрямо сумата и срока на договора, като тази
информация е била налична в специалните условия на договора и тарифата на
кредитора, публикувана на интернет страницата му. Оспорва услугата да е
свързана с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а от ЗПК,
като твърди, че тя се предоставя само по искане на заемополучателя и по
същество ангажира насрещна престация на кредитора. По естеството си
услугата представлява такава по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, т.е. начисляването е
позволено от закона, а и начисляването е било одобрено от регулаторния
орган – Комисията за защита на потребителите (КЗП). Затова оспорва
заплащането да е свързано по някакъв начин с действия по усвояване или
управление на кредита.
Ответникът оспорва уговорката да е постигната в нарушение на добрите
нрави. Твърди, че в отношенията между страните действа принципът на
свобода на договарянето, поради което и ищецът е направил своя свободен
избор да встъпи в правоотношението при тези параметри, включително да
ползва услугата „бързо разглеждане“, и е добре запознат с условията на
3
договора. Отделно от това възнаграждението е дължимо за реално извършена
услуга в рамките на 15 минути. Оспорва твърдението, че въпросната такса
представлява компонент при формиране на ГПР, като акцентира, че тя не
отговаря на понятието „общ разход по кредита“, защото нито има отношение
към сключване на договора, нито към усвояването му или към конкретните му
параметри, нито пък е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия. Посочва, че таксата се дължи за
услуга, предоставена преди сключване на договора, и цели възмездяване на
усилията на кредитора за това, че ангажира приоритетно човешки ресурс да
извърши проверка на данни и декларирани обстоятелства в кратък срок от 15
минути. Ползването на услугата гарантира отговор по искането на клиента в
определен срок, без да ангажира положително произнасяне по него. Твърди,
че ищцата не е изплатила дължимите спрямо него задължения за главница и
възнаградителна лихва по договора, поради което предявява насрещен иск за
осъждането да му заплати сумата от 260 лева. Възразява срещу искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение и претендираните му размери.
В отговора на насрещната искова молба ищцата оспорва претенцията на
ответника като неоснователна, позовавайки се на твърденията си за
недействителност на договора, респективно на недължимост на лихви и
неустойки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не е налице спор а и от ангажираните писмени доказателства се
установява, че на 15.08.2022 г. между ищцата и ответното дружество е
сключен Договор за кредит № ***, на ищцата е предоставена сумата от 800
лева със срок на връщане 30 дни, лихвеният процент по кредита е 40,97%,
лихвата по кредита е 40,99 лева, годишният процент на разходите е 49,6%, по
договора е налице такса за бързо разглеждане в размер на 165,04 лева, общата
дължима сума по кредита към момента на подписването му възлиза на 991,99
лева, главницата по кредита е получена от ищцата на 15.08.2022 г., а сумата е
следвало да бъде върната на 14.09.2022 г.
Относно главния иск за недействителност на Договор за кредит № ***от
15.08.2022 г. съдът приема следното:
Процесният договор по своята правна характеристика отговаря на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, тъй като
ищцата е физическо лице, сключило договора извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Към правоотношението се прилагат
нормите на ЗПК, както и разпоредбите за неравноправните клаузи в
потребителските договори по чл. 143–148 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), съгласно аргумент от чл. 24 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума,
4
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се
посочат допусканията, използвани при изчислението на ГПР. В настоящия
случай договорът посочва ГПР от 49,6%, но не предоставя яснота относно
това кои разходи го формират. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК всички настоящи и
бъдещи разходи по кредита, включително лихви и други преки или косвени
разходи, трябва да бъдат включени в ГПР по ясен и разбираем начин за
потребителя. Таксата за бързо разглеждане от 165,04 лева, макар и
представена от ответника като допълнителна и незадължителна услуга, е
пряко свързана с отпускането на кредита, тъй като без нея процесът на
разглеждане би отнел повече време, което влияе върху достъпа до кредита.
Липсата на изрично посочване дали тази такса е включена в ГПР, както и
отсъствието на информация за дневен лихвен процент по чл. 11, ал. 1, т. 20 от
ЗПК, представляват нарушения на императивните изисквания на закона.
Този извод е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз.
В Решение по дело C-714/22, параграф 55, СЕС приема, че липсата на
прозрачност относно разходите по потребителски кредит, включително
непосочването на всички компоненти на ГПР, води до недействителност на
договора, като потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
Аналогично, Решение по дело C-448/17 подчертава необходимостта от яснота
и разбираемост на условията, за да може потребителят да направи
информиран избор. В настоящия случай липсата на яснота относно
формирането на ГПР и отсъствието на дневен лихвен процент въвеждат
потребителя в заблуждение относно реалните разходи по кредита, което
нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК.
Съдът намира, че таксата за бързо разглеждане, макар и формално
представена като отделна услуга, е неделима част от процеса на отпускане на
кредита и следва да бъде включена в ГПР. Това е в съответствие с чл. 19, ал. 1
от ЗПК, според който всички разходи, пряко свързани с кредитното
правоотношение, трябва да бъдат отразени в ГПР. Непосочването на този
разход в изчислението на ГПР води до занижаване на реалния му размер, което
противоречи на изискването за добросъвестност и прозрачност в
потребителските договори. Освен това чл. 10а, ал. 2 от ЗPK забранява
начисляването на такси за действия, свързани с усвояването на кредита, а
разглеждането на искането е неразделна част от този процес.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Поради
изложеното, процесният договор страда от тези пороци, което го прави изцяло
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, в какъвто смисъл е и съдебната практика, , според
която липсата на прозрачност в потребителските договори е основание за
тяхната недействителност.
Предвид основателността на главния иск за недействителност на
договора съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове за нищожност
на отделните клаузи от договора, тъй като вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждането им не е налице.
5
Относно насрещния иск за заплащане на 260 лева съдът установява
следното: ответникът претендира тази сума като непогасено главно
задължение по договора. Въпреки недействителността на същия, съгласно чл.
23 от ЗПК кредиторът запазва правото да иска връщане на чистата стойност на
предоставения кредит, ако тя не е била върната. В настоящия случай ищцата е
получила главница от 800 лева на 15.08.2022 г., но не представя доказателства,
нито твърдения, че тази сума или част от нея е била изплатена, като
единствено с оглед размера на претенцията, ответникът признава погасяване
на разликата до 260 лева. В практиката на СЕС по дела C-714/22, параграф 55,
и C-520/21 СЕС се потвърждава разбирането, че при недействителен договор
потребителят остава задължен да върне чистата стойност на кредита.
С оглед недействителността на договора лихви и такси не са дължими,
но главницата остава изискуема на основание чл. 23 от ЗПК, поради което и с
оглед развитите съображения за дължимост на сумата от 260 лева, насрещният
иск следва да бъде уважен. Не следва да бъде присъждане „наказателна лихва
за забава“, считано то датата на подаване на насрещната искова молба, тъй
като съгласно цитираното решение по дело C-520/21 СЕС дава задължително
тълкуване, което недопуска национална правна уредба, допускаща
присъждане на законна лихва върху главницата по обявен за недействителен
договор за потребителски кредит, в какъвто смисъл е и императивната
разпоредба на чл. 23 от ЗПК, предвиждаща дължимост единствено на чистата
стойност на кредита.
Относно съдебно-деловодните разноски: с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските се разпределят пропорционално.
Цената на главния иск е 991,99 лева, а на насрещния иск – 260 лева. Ищцата
претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата в размер на 480 лева с ДДС за главния иск, което съдът намира за
основателно и присъжда в полза на адвокат А. Д., САК, л.н. ***. По
насрещния иск ответникът претендира държавна такса от 50 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено на сумата
от 200 лева, което съдът също намира за основателно.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 50 лева държавна такса по главния
иск, тъй като същата е останала дължима, поради освобождаване на ищцата от
нейното предварително заплащане.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между Р. К. А.,
ЕГН **********, и ***, Договор за кредит № ***от 15.08.2022 г., на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК), във връзка с чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 20 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД);
6
ОСЪЖДА Р. К. А., ЕГН **********, да заплати на „***, сумата от 260
лева (двеста и шестдесет лева), представляваща остатък от неплатена главница
по Договор за кредит № ***от 15.08.2022 г., на основание чл. 23 от ЗПК, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на насрещната искова молба – 19.09.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ***, да заплати на адвокат А. Д., вписан в Софийската
адвокатска колегия, с личен номер ***, сумата от 480 лева (четиристотин и
осемдесет лева) с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
правна помощ на ищцата по главния иск в производството, на основание чл.
38, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Р. К. А., ЕГН **********, да заплати на ***, сумата от 250
лева (двеста и петдесет лева), представляваща сторени разноски по насрещния
иск, включващи държавна такса от 50 лева и юрисконсултско възнаграждение
от 200 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 50 лева (петдесет лева),
представляваща държавна такса по главния иск, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от
решението да се връчи на страните по реда на чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7