РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 08.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1066 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Целев“ ЕООД чрез
пълномощника адвокат Б. против „Геми транс“ ЕООД и „Инвестстрой България“ ЕООД
за обявяване за относително недействителни спрямо ищеца на сключените между
ответниците договори, както следва: договор от 21.09.2017 г. за
покупко-продажба на МПС ДАФ ФТ ХФ 105.410, рег. № РА3794КВ с продажна цена
1 600 лв. и договор от 05.10.2017 г. за покупко-продажба на МПС МАН ТГА
18.480 с рег. № РА8584ВТ с продажна цена 800 лв., с които се увреждат
интересите на ищеца в качеството му на кредитор на първия ответник по фактура №
*********/31.03.2017 г. на стойност 13 601,91 лв., фактура №
*********/30.04.2017 г. на стойност 32 595,90 лв., фактура №
*********/31.05.2017 г. на стойност 33 927,35 лв., фактура №
*********/30.06.2017 г. на стойност 26 887,31 лв. и фактура №
*********/31.07.2017 г. на стойност 10 384,78 лв., тъй като ищецът не може
да се удовлетвори от имуществото на първия ответник. Знанието на втория
ответник се обосновава с публикувания в търговския регистър счетоводен баланс
на „Геми транс“ ЕООД, в който е посочен размерът на задълженията на продавача.
При условията на евентуалност е предявен иск за
нищожност на сделките поради накърняване на добрите нрави, тъй като е налице
пълна еквивалентност на насрещните престации по договорите.
Представя писмени доказателства в подкрепа на исковете.
Ангажира заключение на вещо лице.
Първият ответник „Геми транс“ ЕООД не взема становище в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК.
Вторият ответник „Инвестстрой“ ЕООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК намира
главния иск за допустим, но неоснователен, а предявеният под евентуалност иск
за нищожност за недопустим.
Твърди, че е собственик на процесните МПС въз основа на валидно сключени
търговски сделки. Отрича да знае за наличие на задължения на продавача, тъй
като върху превозните средства, предмет на сделките, не са наложени запори, а
страните по сделката не са свързани лица.
Твърди, че не е бил длъжен да се запознае с публикувания в търговския
регистър финансов отчет на дружеството – продавач, същият е за 2016 г., а
сделките са сключени през 2017 г. и освен задължения във финансовия отчет
фигурират и очаквани приходи, поради което не би могло да се направи извод за
неплатежоспособност на продавача.
Искът за нищожност на двата
договора намира за недопустим, тъй като ищецът не е страна по договорите, а по
същество за неоснователен, тъй като съгласно практиката на ВКС само занижената
цена по един договор не води до нищожност на целия договор.
Не сочи доказателства.
Претендира разноски.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Установява се от писмените
доказателства по делото, че ответникът „Геми транс“ ЕООД дължи на ищеца „Целев“
ЕООД сума в общ размер на 95 795,34 лв., представляваща сбор от неплатения
остатък по фактура № **********/30.04.2017 г., фактура № **********/31.05.2017
г., фактура № **********/30.06.2017 г. и фактура № **********/31.07.2017 г.,
издадени от „Целев“ ЕООД, които задължения ответникът „Геми транс“ ЕООД е
признал в спогодба, одобрена от съда по т.д. № 184/2017 г. по описа на Окръжен
съд – Пазарджик. Задължението по фактура № **********/31.03.2017 г. в размер на
13 601,91 лв. е погасено изцяло с плащане, направено след завеждане на
т.д. № 184/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик, съгласно представената по делото
съдебна спогодба.
Установява се от публикувания в търговския
регистър счетоводен баланс на „Геми транс“ ЕООД към 31.12.2016 г., че
дружеството има дълготрайни материални активи (транспортни средства) на
стойност 14 000 лв., вземания от клиенти и доставчици на стойност 4 000
лв., други вземания на стойност 67 000 лв., парични средства в брой
1 000 лв., неразпределена печалба от минали години на стойност 5 000
лв., текуща печалба (загуба) на стойност 8 000 лв., задължения към
доставчици на стойност 61 000 лв., други задължения на стойност
12 000 лв., в т.ч. към персонала – 1 000 лв., осигурителни задължения –
5 000 лв., данъчни задължения – 6 000 лв.
Установява се от представените договори
за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, че на 21.09.2017 г.
ответникът „Геми транс“ ЕООД е продал на ответника „Инвестстрой България“ ЕООД
влекач …. …. с рег. № … срещу заплащане на цената от 1 600 лв., а на
05.10.2017 г. „Геми транс“ ЕООД е продал на „Инвестстрой България“ ЕООД влекач …
.. с рег. №… на цена от 800 лв.
Установява се от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-оценъчната
експертиза, че средната пазарна цена на МПС……. с рег. № ….. към датата на
сключване на договора за продажба на МПС е 15 000 лв., а средната пазарна
цена на МПС …. с рег. № ….. към датата на сключване на договора за продажба на
МПС е 20 000 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени конститутивни
искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ГПК за обявяване за относителни
недействителни спрямо ищеца на сключени между ответниците правни сделки,
увреждащи интересите на ищеца – кредитор на продавача.
Под евентуалност са предявени установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на правните сделки
поради накърняване на добрите нрави, съединени помежду си при условията на
кумулативност.
Съгласно
чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им
последният е знаел за увреждането.
За уважаване на иска е необходимо ищецът по пътя на
главно и пълно доказване да установи на първо място качеството си на кредитор,
т.е. наличие на действително вземане в негова полза, възникнало преди
действието, чието обявяване за недействително се иска. В случая е безспорно
установено от писмените доказателства по делото, че ответникът „Геми транс“ ЕООД
е длъжник на ищеца по 4 бр. фактури. Ответникът „Геми транс“ ЕООД не е
направил, а и в производството по чл. 135 ЗЗД не могат да се разглеждат
възражения на длъжника относно размера на задължението му, както и такива,
свързани с начина на погасяване на задълженията към кредитора – ищец.
На следващо място ищецът следва да установи
извършването на действия, с които длъжникът го уврежда. Безспорно е, че с продажбата
на секвестируемо имущество – движими вещи, собственост на длъжника „Геми транс“
ЕООД, имуществото му е намаляло. Разпоредителната сделка уврежда интересите на
кредитора – ищец, тъй като препятства възможността му да реализира своето
вземане чрез насочване на принудително изпълнение върху тези вещи. Правно
ирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава друго имущество, тъй
като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на задълженията му
и избор на кредитора е върху кое имущество на длъжника ще насочи изпълнението. Към
датата на сключване на всяка от разпоредителните сделки първият ответник „Геми
транс“ ЕООД е знаел, че е длъжник на ищеца, както и че като намалява
имуществото си го уврежда.
При възмездни сделки ищецът следва да установи и знание
на ответника – съконтрахент за увреждане на кредитора. Знанието на лицето, с
което длъжникът е договарял, се изразява в знание, че контрахентът му има
дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора.
В конкретния случай ищецът
извежда знанието на втория ответник „Инвестстрой България“ ЕООД с публикувания
в търговския регистър счетоводен баланс на длъжника „Геми транс“ ЕООД към
31.12.2016 г.
Това писмено доказателство,
обаче, не може да обоснове категоричен извод за знание у ответника „Инвестстрой
България“ ЕООД за увреждане на ищеца. Правните субекти нямат задължение да се
запознават с обявените от съконтрахентите им актове в търговския регистър, макар
и той да е публичен, а в конкретния случай липсват данни вторият ответник да е бил
запознат със счетоводния баланс на „Геми транс“ ЕООД. Дори това да беше така ответникът
„Инвестстрой България“ ЕООД не би могъл да направи извод за съществуване на
задължения на „Геми транс“ ЕООД към ищеца, тъй като балансът е съставен към
31.12.2016 г., а задълженията на „Геми транс“ ЕООД са възникнали през 2017 г.,
поради което не са намерили отражение в него. От съдържанието на счетоводния
баланс, също така, не би могъл да се направи извод за задължения към конкретен
кредитор, доколкото задълженията към доставчици са посочени като обща сума, без
индивидуализиране на кредиторите и вземанията. В счетоводния баланс на
ответника „Геми транс“ ЕООД, освен това, са включени и активи – дълготрайни
материални активи, вземания и парични средства, чиято обща стойност надхвърля
сумата на задълженията към доставчици и които обезпечават изпълнението на
всички негови задължения.
Тъй като по делото не се
установи при условията на пълно и главно доказване знанието на ответника
„Инвестстрой България“ ЕООД за увреждане на ищеца при сключване на договорите
за продажба на МПС с „Геми транс“ ЕООД, исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Отхвърлянето на главните
искове налага разглеждане по същество на заявените под евентуалност искове по
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на процесните договори за продажба поради
накърняване на добрите нрави.
Исковете са допустими, макар
ищецът да не е страна по сделките, доколкото за него в качеството му на
кредитор на прехвърлителя съществува правен интерес от обявяване на нищожността
на разпоредителните сделки, тъй като би могъл да се удовлетвори от имуществото,
предмет на сделките, при обявяване на тяхната нищожност с оглед задължението на
страните по нищожната сделка да върнат това, което са получили по нея.
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките. С оглед прокламираната от чл. 9, ал. 1 ЗЗД договорна
свобода еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес. Затова като критерий за нееквивалентност в
съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите – в Решение
№ 615 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС е прието, че
нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в решение №
119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2010 г. на І г.о. на ВКС – при двадесет и
осем пъти по-ниска цена. Понятието „добри нрави“ предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави
извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която
води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева –
Решение № 24 от 09.02.2016 г., постановено по гр.д. № 2419/2015 г. на ВКС, ІІІ
г.о.
В тежест на ищеца е да
установи чрез пълно и главно доказване нееквивалентността на насрещните
престации.
За да установи това обстоятелство
ищецът ангажира съдебно-оценъчна експертиза за установяване на средната пазарна
цена на процесните движими вещи към датата на продажбата им. Според приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, което съдът
възприема като компетентно, обективно и обосновано, средната пазарна цена на
МПС влекач …. с рег. № …. към датата на
сключване на договора за продажба е 15 000 лв., а на МПС ….. с рег. № …. –
20 000 лв. Уговорената и заплатена между страните по сделката продажна
цена за …. с рег. № …. е 800 лв., а за …. с рег. № …. – 1 600 лв. Налице е
съществено разминаване между продажната цена, уговорена между ответниците, и средната
пазарна цена за тази движими вещи – за …. с рег. № …. цената е осемнадесет пъти
по-ниска от средната пазарна цена, а за …. с рег. № .. – дванадесет пъти и
половина по-ниска от пазарната. При тези данни съдът приема, че е налице явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност на правните
сделки поради противоречие с добрите нрави.
Като основателни и доказани исковете за
обявяване на нищожността на процесните договори за продажба следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да възмездят ищеца за сторените
от него разноски в производството в пълен размер.
Така мотивиран Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Целев“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Петър Берон“ № 39 против „Геми
транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г…“ №..,
ет. .. и „Инвестстрой България“ ЕООД, ЕИК …., седалище и адрес на управление:
гр. П.., ул. „Р..“ №.. искове за обявяване на относителната недействителност
спрямо ищеца на сключените между ответниците договори, както следва: договор от
21.09.2017 г. за покупко-продажба на МПС …., рег. № ….. на стойност 1 600
лв. и договор от 05.10.2017 г. за покупко-продажба на МПС …. с рег. № …. на
стойност 800 лв.
ОБЯВЯВА за нищожни по иск на ищеца „Целев“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П. Б.“ № .. сключените
между ответниците „Геми транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Г.“ № .. ет. .. и „Инвестстрой България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р.“ № .. договори за
покупко-продажба на МПС, както следва: договор от 21.09.2017 г. за
покупко-продажба на МПС ….., рег. № …. на стойност 1 600 лв. и договор от
05.10.2017 г. за покупко-продажба на МПС ….. № …. на стойност 800 лв.
ОСЪЖДА
„Геми транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П…., ул.
„Г.“ № .., ет. .. и „Инвестстрой България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Р.“ №.. да заплатят на „Целев“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П. Б.“ № .. разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 114 лв., адвокатско възнаграждение в
размер на 2 000 лв. и депозит за вещо в размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: