***52
гр. К., 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510101420 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Т. С. Й., ЕГН ********** от с. Д., общ.К., ул. „***“,
*****, чрез адв.М. П., АК-С.З. против: А. А. Й., ЕГН ********** от с. Ш.,
общ.К., ул. ******** с правно основание чл. 49 от СК.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че с А. А. С. заживели
на семейни начала през ***. От съвместното им съжителство имали родена
една дъщеря, която е пълнолетна - Л.Т. Й. с ЕГН **********. С ответницата
сключили граждански брак на *******. в с.Ш., общ. К.. Заживели в дома му в
с.Ш., общ. К., ул. "***" ***, закупен от него преди сключване на брака им.
Няколко пъти ответницата се местела да живее при брат си, като в началото на
2016г. тя окончателно напуснала семейното жилище заедно с дъщеря им,
която вече била пълнолетна. Оттогава не поддържал каквито отношения с
нея. През 2019г. закупил недвижим имот - апартамент, находящ се с. Д., общ.
К., ул. "***", *****, където живеел с друга жена и детето им.
Към настоящия момент всеки от тях си е устроил живота. Той живеел с
друга жена, от която имал син.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като
дълбоко и непоправимо разстроен, без да се търси вина. След прекратяването
на брака не възразява ответницата да носи брачното име Й.. Моли съда, след
прекратяване на брака, семейното, жилище, в което живеели с ответницата,
находящо се с.Ш., общ. К., ул. "***" ***, негова собственост /придобито
преди сключване на гражданския брак/, да бъде предоставено за ползване от
него.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез
процесуалния му представител адв. М. Д., АК-С.З.. На същия са редовно
връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея.
1
Заявява, че и тя желаела прекратяване на брака между страните,но
поради изключителната вина на ищеца по делото.
Не били верни твърденията в исковата молба, че самоволно напуснала
семейното жилище - ищецът я пъдил от дома и за това тя била принудена да
напусне семейното жилище. През периода на съвместното съжителство на
страните и по време на брачния им живот ищецът непрестанно нанасял побои
над ответницата, пъдил я от вкъщи, имал многобройни връзки с различни
жени, като от една такава връзка с жена по-малка от дъщерята им, ищецът
имал извънбрачно дете С.Т. Й. с ЕГН **********. Заради непрестанните
побои от ищеца над ответницата тя многократно викала служители на МВР,
като последния път бил през 2014г. когато тя подала и жалба за нанесения й
побой.Заради тормоза от страна на ищеца ответницата се разболяла /сърдечно
заболяване/, като ходила постоянно на лечение и пиела лекарства.
Сочи, че ищецът изгонил ответницата от дома им в с. Ш. на ул.“***“
4, забранил й да стъпва в къщата, като същевременно той с майката на сина
си и детето Сейхан живеели в другия имот на страните по делото - апартамент
в с. Д., който е съсобствен между страните, придобит по време на брака им и
представляващ съпружеска имуществена общност.
Към настоящият момент ищецът полза и двата имота /семейното
жилище в с.Ш. и апартамента в с.Д. - СИО/, а тя била принудена да живее в
къщата на дъщеря им в с. Ш. на ул. “*****“ 12.
Моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника, като на основание чл. 56 ал.1 от
СК предостави след развода ползването на семейното жилище -къщата в село
„Ш.“ ул. „***“ 4 на ответницата, защото тя има жилищна нужда, а ищецът,
заедно с новата си жена и сина им, ползва апартамента в с. Д. видно от
изявлението му в исковата молба. Моли съда да постанови след развода да
носи предбрачното си фамилно име С..
Претендира за разноски по делото.
В откритото съдебно заседание по делото ищецът, редовно призован, се
явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Ответницата, редовно призована се явява лично в открито съдебно
заседание по делото и чрез процесуалния си представител поддържа отговора
на исковата молба.
В поведеното съдебно заседание по делото страните постигнаха съгласие
по спорните въпроси, а именно: да бъде прекратен бракът между страните,
без съдът да се произнася по въпроса за вината, да се предостави семейното
жилище – апартамент в с. Д., общ. К., ул. „***“ ***** за ползване на ищеца, а
жилищната част на къщата в село Ш., общ. К., ул. „***“ *** да се ползва от
ответницата, както и А. А. Й. след приключването на брака да носи
предбрачното си име – С..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено следното:
2
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански
брак на ******* г. в с. Ш., общ. К., /Удостоверение за сключен граждански
брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 1 от ******* г.,
на община К./.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и
непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът,
въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е
налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната
връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала
съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът
прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че
същите от над 8 г. не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало
усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал
свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на
брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на
взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че
няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй
като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за
преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не
съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо,
съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и
следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира,
че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения
материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това
състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се
постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и
настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква
възстановяване на нормални съпружески отношения между страните, поради
което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и
обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като страните
изразиха съгласие съдът да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА
3
НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите имат едно родено дете, което е навършило
пълнолетие, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Семейното жилище на съпрузите е било в с. Ш., общ. К., ул. „***“ ***, и
предвид съгласието на страните, изразено в съдебно заседание, същото ще
остане за ползване от съпругата.
Страните изразяват и съгласие по въпроса за ползване на друг техен
имот, СИО – в с. Д., общ. К., ул. „***“ ***** – да се ползва от съпруга.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови
фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на
съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно.
Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви
желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва
брачната фамилия.
В настоящото производство ответницата е взела становище по този
въпрос - след приключването на брака, ще носи предбрачната си фамилия С..
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00
лв., платима по сметка на РС-К.. Същата следва да бъде платена от страните
по равно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ******* г. в с. Ш., общ. К., обл. С.З.
граждански брак между Т. С. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Ш.,
ул. „***“ ***, общ. К., обл. С.З. и А. А. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Ш., ул. „***“ ***, общ. К., обл. С.З., като дълбоко и непоправимо
разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на жилищната част от семейното жилище,
находящо се в с. Ш., ул. „***“ ***, общ. К., обл. С.З., на съпругата А. А. Й.,
ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на апартамент, съпружеска имуществена
общност, находящ се в с. Д., общ. К., ул. „***“ ***** на съпруга Т. С. Й., ЕГН
**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата А. А. Й.,
4
ЕГН **********да носи предбрачното си фамилно име – С..
ОСЪЖДА Т. С. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева/
окончателна държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА А. А. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева/
окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5