Д
О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е
към РЕШЕНИЕ №581/06.04.2017г.
№_________
гр. Варна_____________2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХІХ състав, в публичното заседание на деветнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при
секретаря Румела Михайлова, като
разгледа докладваното от
съдия Марияна Бахчеван
административно дело № 2184 на
Административен съд - Варна по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.176 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с постановяване на
допълнително решение по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото
е образувано по жалба на Б.Х.А. чрез адв.И.К. срещу ревизионен акт
№Р-03001715007260-091-001/25.04.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Варна, в частта потвърден с решение №201/18.07.2016г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно
управление на НАП, с която част е определен данък върху доходите на физическото
лице по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 2 687.72 лева и лихви
816.10 лева, както и данък върху добавената стойност по ЗДДС както следва: за
м.11/2012г. – главница 1555.67 лева и лихви 531.84 лева; м.08/2013г. – главница
9750 лева и лихви 2552.54 лева; м.03/2014г. – главница 5600 лева и лихви
1156.37 лева; м.05/2014г. – главница 1086.67 лева и лихви 205.94 лева. Със
същото решение ревизионният акт е изменен като са установени следните публични
задължения: данък върху доходите като ЕТ по ЗДДФЛ по чл.48 ал.2 за 2012г. –
главница 5766.28 лева и лихви 1750.87 лева и за 2013г. – главница 406.52 лева и
данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ върху доходите като физическо лице за 2014г. –
главница 4320.01 лева и лихви 433.86 лева.
С
решение №581/06.04.2017г. по настоящото дело, съдът е отменил ревизионен акт
№Р-03001715007260-091-001/25.04.016г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Варна, в частта потвърден с решение №201/18.07.2016г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно
управление на Националната агенция по приходите, с който е определен данък върху доходите на
физическото лице Б.Х.А. по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 2687.72
лева и лихви за забава ва размер на 816.10 лева, както и в частта с която е
отказано приспадане на данъчен кредит за м.август 2013г. в размер на 9750 лева
данък върху добавената стойност и лихви за забава в размер на 2552.54 лева. Осъдил
е Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно
управление на Националната агенция по приходите да заплати на Б.Х.А. съдебни разноски в общ размер от 3890
/три хиляди осемстотин и деветдесет/ лева.
В
резултат на обжалването на първоинстанционното решение пред Върховния
административен съд е постановено определение №3918/27.03.2018г. по
административно дело №8059/2017г., въз основа на което делото е върнато на Административен
съд – гр.Варна за постановяване на допълнително решение, поради непроизнасяне
на първонистанционния съд по цялото оспорване.
Следователно,
предмет според определение на ВАС на допълнителното решение е първоначалното
обжалване на задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 5766.28
лева и лихви към тях 1750.87 лева; чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на
4320.01 лева и лихви към тях 433.86 лева; по ЗДДС за данъчни периоди: м.ноември 2012г. за сумата от 1555.67 лева и
лихви към тях 531.84 лева, м.март 2014г. в размер на 5600 лева и лихви към тях
1156.37 лева, м.май 2014г. в размер на 1086.67 лева и лихви към тях 205.94
лева.
Първото
открито съдебно заседание след връщане на делото за произнасяне на допълнително
решение е било проведено на 9 май 2018г. Във връзка с дадените от съда указания
за отделяне на спорно от безспорно, жалбоподателят чрез адв.И.К. е представил
молба вх.№9031/17.05.2018г., където по т.ІІ от нея /лист 189/ се подчертава, че
сумата от 4400 лева, постъпила по банковата сметка на съпругата С. К. А. на
жалбоподателя неправилно е била приета за негов облагаем доход, тъй като
представлява субсидия за производство на тютюн – реколта 2008г., получена от Б.
М. Е.. Самото ревизионно производство обхваща периода от 2012г. до 2014г., т.е.
получаването на тази сума е извън обхвата му. В цитираната уточняваща молба е
посочено, че неправилно органите по приходите са приели, че за разходите от
10283.68 лева не са представени първични счетоводни документи и липсват
констатации как е установено тяхното осчетоводяване. Ревизиращият екип не се е
обосновал защо не ги признава за данъчни цели. Жалбоподателят счита, че сумата
от 1834.19 лева, представляваща лихви по разплащателната сметка на физическото
лице Б.А. е необлагаема по чл.13 ал.1 т.8 от ЗДДФЛ. Отбелязано е, че неправилно
в РД и в РА е описан начинът на увеличение на приходите със сумата от 21838.66
лева, представляваща разлика между крайно и начално салдо на незавършеното
производство и продукция. В т.ІІІ от уточняващата молба /лист 192/ е
отбелязано, че сумата от 5433.33 лева
определена като неотчетени приходи от продажби на животни през 2014г. е
предполагаема, но не продажна стойност, тъй като такива продажби не са били
осъществявани. В резултат на уточненията, съдът е допуснал съдебно-счетоводна
експертиза със задача, посочена от жалбоподателя в молба вх.№9966/31.05.2018г.
относно сумата от 10283.68 лева в РА, която не е призната от данъчните органи
през 2012г. и изчисляване на данъчния финансов резултат при изключване от
преобразуването на данъчната основа на сумата от 4400 лева субсидии за 2012г.,
лихви от 1834.19 лева, получени от Бейсим Емир и за 2014г. сумата от 5433.33
лева - предполагаема продажна цена на селскостопански животни.
В
съдебното заседание на 6 юни 2018г. адв.И.К. изрично е посочила, че
жалбоподателя единствено оспорва непризнаването на данъчен кредит за м.май
2014г., като не оспорва непризнаването на данъчен кредит за м.ноември 2012г. Не
оспорва непризнато право на данъчен кредит за м.март 2014г. по фактури,
издадени от „Семпе 2“ ООД. Подчертано е, че правилно е бил увеличен от
данъчните органи финансовия резултат със сумата от 60 лева – неотразен приход,
сумата от 420 лева – неотчетено финансиране по сметка 705 и сумата от 253.86
лева – разходи за начислени глоби.
В
съдебното заседание на 19 септември 2018г. във връзка с изявленията, направени
от пълномощника на жалбоподателя в съдебното заседание на 6 юни 2018г. е
направено оттегляне на жалбата в частта на непризнаване на данъчен кредит за
м.ноември 2012г., непризнаване на данъчен кредит по фактури, издадени от „Семпе
2“ ООД и в частта на приходи от субсидии в размер на 101 960.24 лева,
поради което съдът е прекратил съдебното производство в тази част. Не са
постъпили частни жалби срещу протоколното определение от 19.09.2018г. във
връзка с частичното прекратяване на съдебното производство в законоустановение
срок от 7-дни, течащ за страните от датата на съдебното заседание, поради
тяхното присъствие в него.
В
писмена защита вх.№16446/25.09.2018г. адв.К. от името на жалбоподателя сочи, че
дори да се допусне, че стойността на доходите от продадени животни е по пазарни
цени, тя не може да бъде определена по общия ред, по който е приключила
ревизията, а единствено по особения ред по чл.122 от ДОПК. Въпреки, че с
решение №201/18.07.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ да са били отменени всички суми, определени в
ревизионния акт като „укрити доходи“, тази сума от твърдените продажби на
животни е останала извън полезрението на по-горестоящия административен орган.
Същата има отношение не само към прекия данък по ЗКПО, но и допълнително
начисления от ревизиращите органи ДДС за м.май 2014г. в размер на 1086.67 лева.
Възразява се срещу увеличението на данъчната основа със сумата от 4400 лева,
която не правилно е приета от административния орган като облагаем доход на
жалбоподателя, тъй като същата е постъпила по разплащателната сметка на С. К.А.,
а данъчното облагане на доходите на физическите лица е лично подоходно облагане
и е недопустимо обединяването на доходите на съпрузите и общото им облагане
като семейни доходи. Подчертава се, че субсидията за производство на тютюн,
получена от Б. М. Е. за реколта 2008г. също трябва да бъде извадена от
данъчната основа на жалбоподателя, тъй като е относима към период извън обхвата
на ревизията. Отбелязано е, че сумата от 1834.19 лева, представляваща лихви по
лична разплащателна сметка на физическото лице Б.А. е необлагаема съгласно
чл.13 ал.1 т.8 от ЗДДФЛ в редакцията до 31.12.2014г. Иска се съдът да кредитира
заключението на вещото лице по приетата като неоспорена в съдебното заседание
на 19.09.2018г. допълнителна експертиза на вещото лице К.К.. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
Ответната
страна – Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна, чрез главен юрисконсулт А. П. намира
жалбата за допустима, но я оспорва като
неоснователна и иска да бъде отхвърлена. В писмени бележки вх.№16802/01.10.2018г.
главен юрисконсулт А. П. намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя
относно следното: Смята, че сумата от 1834.19 лева представляваща неотчетена
начислена банкова лихва неправилно е била отразена в счетоводния финансов
резултат за 2013г. вместо за 2012г. /стр.14-15 от РД; стр.162, 570/. Поради
което, правилно с РА е извършена корекция, като приходите от лихви са отнесени
към отчетната 2012г., а за 2013г. с РА на основание чл.78 от ЗКПО е намален
финансовия резултат със същата сума /стр.55 от РД/. Приема за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че тези доходи са необлагаеми на основание чл.13
ал.1 т.8 от ЗДДФЛ, тъй като регистрацията му като тютюнопроизводител и
земеделски производител изисква да се облага по реда на чл.29а от ЗДДФЛ, който
в редакцията си за процесните периоди /2012г.-2013г./ предвижда облагаемия
доход от стопанска дейност да се определя по реда на чл.26 от ЗДДФЛ и да се
облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.26
от ЗДДФЛ облагаемия доход е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, т.е.
облагаемия доход се формира не по реда на ЗДДФЛ /приложим за физическите лица/,
а по реда на ЗКПО /приложим за предприятията/. Намира за неоснователно възражението за сумата от 4400 лева, получена
по разплащателната сметка на жалбоподателя на 28.05.2012г. от Б. М. Е., която представлява субсидия за
референтни периоди 2007г.-2009г. През 2012г. Б.Х.А. няма декларирани доходи от
продажба на тютюн и декларирани обработваеми площи с тютюн, от което е направен
извода, че същия е реализирал произведения от него тютюн чрез семейството на Б.
М. Е.. Върху платените през 2012г. национални доплащания за предаден тютюн от Б.Х.А.
в размер на 4400 лева не е платен данък от Б. М. Е., поради което правилно
сумата е приета за облагаем доход по чл.26 от ЗДДФЛ за Б.Х.А. в качеството му
на регистриран земеделски производител и на основание чл.78 от ЗКПО при
определяне на данъчния финансов резултат за 2012г. е коригиран със сумата от
4400 лева, представляваща неотчетени приходи от национални доплащания /субсидии
за тютюн/. Съгласно т.3.4 от НСС 20 „Отчитане на правителствени дарения и
оповестяване на правителствена помощ“, този вид помощи винаги се отчитат като
приход в годината на получаването им, и предвижда изключение от принципа за
съпоставимост между приходи и разходи. Ответникът счита, че в подадената от
жалбоподателя ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ /стр.1424/ неправилно е посочена по-голяма
сума на разходите с 10283.68 лева, която се явява необоснована и за нея липсват
доказателства, което се потвърди и от съдебно-счетоводната експертиза. Твърди,
че сумата от 21838.86 лева неправилно е била отразена в отчета на приходите и
разходите /ОПР/, защото съгласно СС1 „Представяне на финансови отчети“,
жалбоподателят е трябвало да посочи увеличението на запасите от продукцията в
раздел „Приходи“ на ОПР, а намалението на запасите от незавършено производство
е следвало да посочи в раздел „Разходи“. Предвид това, че размерът на
неотчетения приход е по-голям от размера на неотчетения в ОПР разход, счита, че
правилно органите по приходите с разликата са увеличили финансовия резултат от
дейността. По отношение на констатираните с РА неотчетени приходи от лихви в
размер на 604.30 лева, гл.юрисконсулт П. сочи, че земеделския производител е
отразил в счетоводството си приходи от лихви /по сч.сметка 721/, но без
основание не е посочил този приход в ГДД, като по този начин неоснователно е
намалил данъчната основа и е платил по-малко данък. Намира за неоснователно
възражението, че доходите от лихви са необлагаеми, поради неприложимост на
чл.13 ал.1 т.8 от ЗДДФЛ. Допълва, че при извършена съпоставка на описаните от
жалбоподателя животни по ушни марки в отделните заявления е установено, че към
05.05.2014г. девет броя животни не фигурират в заявените за 2014г. пред ДФ
„Земеделие“ животни за отглеждане. Поради това, че жалбоподателят не е
представил доказателства кога са придобити животните, не е отчел разходи по
отглеждането им, не са отчетени приходи от продажбата им и не са представени
доказателства за бракуване на умрели животни, органите по приходите са приели,
че въпросните 9 броя животни са били продадени към 05.05.2014г. съгласно
декларираните данни пред ДФ „Земеделие“, като не са отчетени приходи от
продажба в размер на 5433.33 лева и не е начислен дължимия ДДС. Предвид
разпоредбата на чл.67 ал.2 от ЗДДС и на основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
органите по приходите са определили дължимия ДДС в размер на 1086.67 лева за
данъчен период м.май 2014г. и лихви към тях в размер на 205.94 лева. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1104.50 лева върху материалния
интерес оттеглената част от жалбата в размер на 19149.98 лева, изчислено на
основание чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендира и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 765.49 лева, изчислено въз основа на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
оспорената част от РА в размер на 7649.85 лева.
Жалбата
срещу ревизионен акт №Р-03001715007260-091-001/25.04.2016г. и срещу решение
№201/18.07.2016г. е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорване пред
надлежния съд, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и се дължи нейното
разглеждане по същество.
С
оглед на събрания по делото материал и във връзка с уточненията на
жалбоподателя и частичното оттегляне на жалбата, фактическата обстановка по
делото е следната:
По
отношение на обжалваните данъчни задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2012г. в
размер на 5766.28 лева и лихви към тях 1750.87 лева, с ревизионния акт е
увеличен финансовия резултат от дейността на земеделския производител за
2012г., както следва:
· със
сумата от 1834.19 лева, представляваща неотчетена начислена лихва, съгласно
банково извлечение на сметка LG85STSA
93000015556972 в „Банка ДСК“ ЕАД от 31.12.2012г.,
отразена в счетоводния финансов резултат за 2013г. /стр.14-15 на РД/;
· със
сумата 420 лева, представляваща неотчетено чрез сметка 705 получено финансиране
на 16.07.2012г., представляващо национално доплащане за животни за 2011г.
/стр.14-15 от РД/;
· със
сумата 60 лева, представляваща неотразен приход по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ по
фактура №35/01.02.2012г. /стр.14-15 от РД/;
· със
сумата 4400 лева, представляваща неотчетени приходи по получена субсидия за
тютюн /стр.16-19 от РД/;
· със
сумата от 10 791.67 лева, представляваща „укрити приходи“ от
селскостопанска дейност,, платени в брой за придобиване на земеделски земи в
СИО, използвани за дейността на земеделския производител при съобразяване на
чл.67 ал.2 от ЗДДС /стр.29-30 на РД/;
· със
сумата 10283.68 лева, представляваща отчетени в по-голям размер разходи, за
които липсва документална обоснованост /стр.1420, 261/;
· със
сумата 253.86 лева, представляваща разходи за начислени глоби, конфискации и
други санкции и лихви за просрочия /стр.279/.
С
ревизионния акт е намален финансовия резултат от дейността на земеделския
производител за 2012г. със сумата „минус 21838.66 лева“, представляваща
неотразено в ГДД по ЗДДФЛ намаление на разходите, произтичащо от изменението на
запасите от продукция и незавършено производство /стр.261, 1414, 1424/. В
резултат на тези увеличения и намаления на счетоводния финансов резултат с РА е
установен облагаем доход за 2012г. в размер на 320498.46 лева, дължим данък
върху доходите за дейността като земеделски производител в размер на 48074.77
лева, внесен данък в размер на 40563.16 лева и данък за довнасяне – 7511.61
лева. С решение №201/18.07.2016г.
директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е приел за
основателно възражението на жалбоподателя по отношение на увеличението на
финансовия резултат със сумата от 10791.67 лева, в резултат на което е определил
облагаем доход за 2012г. в размер на 309706.79 лева, който е бил намален с
размера на дължимите ЗОВ – 843.84 лева, като е била установена годишна данъчна
основа на доходите от стопанската дейност на земеделския производител в размер
на 308862.95 лева, дължим данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 46329.44
лева /15%/, внесен данък – 40563.16 лева и данък за довнасяне – 5766.28 лева.
На основание чл.175 от ДОПК са определени
дължими лихви в размер на 1750.87 лева. При задължителното
административно обжалване, останалите корекции на финансовия резултат за 2012г.
са били приети за законосъобразно направени от ревизиращите органи.
От
всички, извършени с ревизионния акт промени на финансовия резултат за 2012г.
жалбоподателят обжалва:
· увеличение
на финансовия резултат със сумата от 1834.19 лева, представляваща неотчетена
начислена лихва;
· увеличение
на финансовия резултат със сумата от 4400 лева, представляваща неотчетени
приходи от получена субсидия за тютюн;
· увеличение
на финансовия резултат със сумата от 10283.68 лева, представляваща отчетени в
по-голям размер разходи, за които липсва документална обоснованост;
· увеличение
на финансовия резултат със сумата от 21838.66 лева /намаление на финансовия
резултат със сумата „минус 21838.66 лева“ /, представляваща неотразено в ГДД по
ЗДДФЛ намаление на разходите, произтичащо от изменението на запасите от
продукция и незавършено производство.
В
останалата част жалбоподателят оттегли жалбата си.
По
отношение на обжалваните данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в
размер на 4320.01 лева и лихви към тях 433.86 лева с РА е установен размер на
доходите от друга стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ в размер на 824576.45
лева, получени както следва:
· сумата
от 713661.91 лева, декларирана от жалбоподателя /стр.1437/;
· сумата
от 102564.54 лева, неотчетени приходи в т.ч. субсидии /сч.сметка 705/ в размер
на 101960.24 лева и приходи от лихви /сч.сметка 721/ в размер на 604.30
лева /стр.56 от РД; стр.1437, 508/;
· сумата
от 5433.33 лева, неотчетени приходи от продажба на животни при съобразяване на
чл.67 ал.2 от ЗДДС /стр.56-57 от РД; стр.1379, 596, 286, 829, 1393-1391/;
· сумата
от 2916.67 лева – „укрити приходи“ от селскостопанска дейност, представляващи
парични средства, платени в брой за придобиване на земеделски земи в СИО,
използвани за дейността на ЗП при съобразяване на чл.67 ал.2 от ЗДДС /стр.57-58
от РД/.
След
приспадане на разходите за дейността /60%/ в размер на 494745.87 лева е
установен облагаем доход от дейността като ЗП в размер на 329830.58 лева. След
приспадане на задължителните осигурителни вноски /ЗОВ/ в размер на 843.84 лева
с РА е определена годишна данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност
за 2014г. в размер на 328986.74 лева, дължим данък върху доходите от друга
стопанска дейност в размер на 32898.67 лева, внесен данък в размер на 28462
лева и данък за довнасяне в размер на 4436.67 лева /стр.67 от РД/. С решение
№201/18.07.2016г. директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на
сумата от 2916.67 лева, определена от органите по приходите като „укрити
приходи“ от селскостопанска дейност и сумата е премахната от размера на
приходите, в резултат на което е определен нов размер на облагаемия доход от
дейността като ЗП за 201г., както следва: доходи от друга стопанска дейност по
чл.29 от ЗДДФЛ в размер на 821659.78 лева; нормативно признати разходи от 60% -
492995.85 лева; приспадане на ЗОВ в размер на 843.84 лева; облагаем доход от
дейността като ЗП в размер на 327820.08 лева; дължим данък върху доходите от
друга стопанска дейност в размер на 32782.01 лева /10%/; внесен данък в размер
на 28462 лева и данък за довнасяне в
размер на 4320.01 лева с лихви за забава 433.86 лева.
От
всички извършени с РА промени на финансовия резултат за 2014г. жалбоподателя
обжалва: сумата от 604.30 лева, представляваща неотчетени приходи от лихви
/сч.сметка 721/ - стр.56 от РД /стр.1437, 508/; сумата от 5433.33 лева,
представляваща приходи от продажба на животни при съобразяване на чл.67 ал.2 от ЗДДС /стр.56-57 от РД; стр.1379, 596, 286, 829, 1393-1391/. В останалата част
жалбоподателя оттегли жалбата си.
По
отношение на обжалваните данъчни задължения по ЗДДС:
1. за
данъчен период м.ноември 2012г. за сумата от 1555.67 лева и лихви към нея в
размер на 531.84 лева, определените с РА задължения произтичат от начислен ДДС
по фактура №0…47/30.11.2012г., издадена от ЗП Б.А. на „Лийв Табако А.М.“ АД,
тъй като същата отразява реално извършена облагаема доставка по чл.6 ал.1 от ЗДДС /стр.73 от РД/. В тази част жалбоподателя оттегли жалбата си.
2. за
данъчен период м.март 2014г. в размер на 5600 лева и лихви – 1156.37 лева,
определените с РА задължения произтичат от непризнато право на приспадане на
данъчен кредит по фактура №070…470/13.03.2014г., издадена от „Семпе 2“ ООД
/стр.72 от РД/ - в тази част жалбата е оттеглена.
3. За
данъчен период м.май 2014г. в размер на 1086.67 лева и лихви – 205.94 лева,
определените с РА задължения произтичат от констатациите за неотчетени приходи
от продажби на животни към 05.05.2014г. в размер на 6520 лева в т.ч. ДДС в
размер на 1086.67 лева.
От
данните в ревизионната преписка и в решение №201/18.07.2016г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ става ясно, че
ревизионното производство е започнало по реда на чл.122 от ДОПК, но
впоследствие е продължило и приключило по общия ред, по който въпрос двете страни не
спорят видно и от изявленията им в съдебното заседание на 6 юни 2018г. Не се
спори, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител от 25.10.2005г. в Областна дирекция
„Земеделие и гори” гр.Разград и действа като едноличен търговец през
ревизирания период.
По
производството по чл.176 от АПК беше приета съдебно-счетоводна експертиза с
вх.№15635/10.09.2018г., изготвена от К.К.К.. По поставените задачи, вещото лице
е отговорило следното: Тъй като, размера
на отчетения в ОПР приход от 45488.11 лева е по-голям от размера на отчетения в
ОПР разход от 23649.45 лева ревизиращият екип е увеличил финансовия резултат с
разликата между тях от 21838.66 лева. За да определи в кое от полетата на Очета
за приходите и разходите да бъде попълнена сума, разликите в салдата по двете
сметки се събират. Когато сумата от разликите по двете сметки е положителна величина,
то получената сума трябва да се посочи в раздел „Приходи“, ред „Увеличение на
запасите от продукция и незавършено производство“. Когато се получи отрицателна
стойност, сумата трябва да се запише в раздел „Разходи“, ред „Изменение на
запасите от продукция и незавършено производство“ със знак „минус“. Няма данни
за дарения, брак, преоценка или наличие на излишък от продукция и в ГДД
жалбоподателят не е направил никакви преобразувания на счетоводния финансов
резултат с изменението на запасите от готова продукция. В ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ жалбоподателят е декларирал общо
разходи 374978.19 лева, т.е. различен от осчетоводените разходи по дебита на
сметка 611 „Разходи за основна дейност“ на стойност 364694.51 лева, които са
документално обосновани. Сумата от 10283.68 лева е получена от ревизиращите
органи като разлика между декларираните от жалбоподателя разходи и
осчетоводените от него, а именно: 374978.19 лева - 364694.51 лева=10283.68
лева.
При
изслушване на заключението в съдебното заседание на 19 септември 2018г., вещото
лице К.К. уточнява, че при подаване на ГДД жалбоподателят не е включил сумата
от 21838.66 лева като приход, тъй като е с положителен знак, тя не е включена в
раздел „Приходи“ и в ОПР, поради което органите по приходите са увеличили
получения финансов резултат с нея. Ревизиращият екип е проследил счетоводните
записвания по всички сметки от група 60, сумирал е тези разходи, които в
последствие са отнесени по сметка 611 „Разходи за основна дейност“ и е сравнил
получения резултат със сумата, която е посочена в ГДД и е установил, че към
осчетоводените през 2012г. разходи за основна дейност са прибавени още 10283.68
лева. Тази сума вече е била включена от жалбоподателя в началното салдо на
сметка 611 за предходната година – 2011г. Според вещото лице, на практика тази сума от 10283.68 лева е била отразена
като разход през 2011г. и после отново е била включена от жалбоподателя като
разход през 2012г. Тоест, с нея жалбоподателят два пъти е увеличил разходите
си, като по този начин е намалил счетоводната си печалба за 2012г. Поради тази
причина, в ревизионният акт със сумата от 10283.68 лева е увеличен финансовия
резултат за 2012г. С ревизионният акт е направено увеличение на приходите с
1834.19 лева – лихви по разплащателните сметки на физическото лице, а не на
земеделския производител, но органите по приходите са признали същата сума в намаление на
финансовия резултат през 2013г., т.е. приели са, че жалбоподателят неправилно е
отчел лихвите в размер на 1834.19 лева през 2012г., защото тази сума се отнася
за 2013г., и затова са я признали за 2013г.
Заключението
на експертизата кореспондира с целия доказателствен материал, поради което
съдът изцяло възприема доказателствените изводи на вещото лице. В тази връзка
намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че финансовия резултат за
2012г. е бил незаконосъобразно увеличен в ревизионния акт със сумата от
10283.68 лева. Стана ясно, че тази стойност е била два пъти прибавена: първият
път обосновано е била прибавена към разходите за 2011г., като втория път
необосновано е била прибавена към
разходите за 2012г., с което е бил незаконосъобразно и необосновано намален
финансовия резултат за 2012г., а оттам е бил намален и размера на дължимите за
2012г. данъци. Поради това, правилно
органите по приходите са увеличили финансовия резултат за 2012г. със сумата от
10283.68 лева и ревизионният акт в тази част е законосъобразен.
Предвид
заключението на вещото лице, става ясно, че сумата от 21838.66 лева, която е
положителна разлика между размера на отчетения в ОПР приход от 45488.11 лева,
който е по-голям от размера на отчетения
в ОПР разход от 23649.45 лева, е трябвало да бъде отчетена като приход в ОПР.
Вместо това, неправилно жалбоподателят я е отчел като разход и е намалил
финансовия си резултат. Тази негова грешка е поправена в ревизионния акт и законосъобразно финансовия резултат на
ревизираното лице е бил увеличен със сумата от 21838.66 лева.
До 31.12.2014 г.
на облагане подлежаха само доходите от лихви по депозитни сметки и доходите от
лихви по банкови сметки в търговски банки и клонове на чуждестранни банки,
установени в държава извън Европейския съюз (ЕС) или извън държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Тоест, до промяната в данъчното третиране в резултат на отмяната на чл. 13 ал. 1 т. 8 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доходите от лихви от разплащателни сметки бяха
посочени като необлагаемите доходи. С оглед на това, лихвите от разплащателните
сметки, начислени през 2012г. в размер
на 1834.19
лева са били необлагаем доход. Затова, ревизиращите органи макар и да са
увеличили финансовия резултат за 2012г. с тази сума, те са я признали през 2013г., намалявайки финансовия резултат с нея.
В тази връзка, оплакването на
жалбоподателя срещу ревизионния акт в тази част е неоснователно.
Предвид
горецитираното изменение на чл. 13
ал. 1 т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г., доходите от лихви през 2014г. са били необлагаеми, поради което
правилно жалбоподателят не ги е декларирал в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г.
Следователно, неправилно в ревизионния
акт е увеличен размера на приходите с лихви от разплащателни сметки в размер на
604.30 лева, т.е. неправилно тази сума е включена в годишната данъчна основа за
облагане през 2014г.
В писменото си обяснение
вх.№6054-60/12.02.2016г. Б.Х.А. сочи, че сумата от 4400 лева получена като
банков превод от Б. М. Е. на 28.05.2012г. е субсидия за периода 2007г.-2009г.,
поради това смята, че е извън обсега на ревизията, и с нея не следва
да се увеличава финансовия резултат за 2012г. Съдът намира това
възражение за неоснователно, защото принципа на текущо счетоводно отчитане по чл.3 от Закона за
счетоводството изисква хронологично и систематично отчитане. Самото
хронологично счетоводно отчитане е свързано с времевото регистриране на всяка
стопанска операция, като се спазва принципа на съпоставимост между приходите и
разходите, регламентиран в т.5.1. от НСС 18 „Приходи“. Осчетоводяването на
субсидията се извършва към момента на получаването ѝ /през периода на
получаването/, съгласно чл.11 от ЗДДФЛ и в съответствие с т.4.1. от НСС 41 „Селско стопанство“ и т.3.4
от НСС 20 „Отчитане на правителствени
дарения и оповестяване на правителствена помощ“. Следователно, правилно
органите по приходите са увеличили финансовия резултат за 2012г. със сумата от 4400 лева, представляваща субсидия, получена от жалбоподателя на
28.05.2012г.
От изложеното дотук, съдът намира за
законосъобразни и правилни, извършените с ревизионния акт промени в посока
увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице за 2012г. с
обжалваните суми: 1834.19
лева, представляваща неотчетена начислена лихва; 4400
лева, представляваща неотчетени приходи от получена субсидия за тютюн; 10283.68
лева, представляваща отчетени в по-голям размер разходи, за които липсва
документална обоснованост; 21838.66 лева, представляваща неотразено в ГДД по
ЗДДФЛ увеличение на приходите, произтичащо от изменението на запасите от
продукция и незавършено производство.
В обобщение,
неоснователна е жалбата на Б.Х.А. срещу обжалваният ревизионен акт в частта, с
която са определени данъчни задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2012г. в
размер на 5766.28 лева и лихви към тях в размер на 1750.87 лева.
По
отношение на неотчетените приходи от продажба на животни в размер на 5433.33
лева, в ревизионния доклад /стр.56-57/ е установено, че земеделският производител
Б.Х.А. е получавал субсидии за отглеждане на животни през периода
2012г.-2014г., които са били осчетоводени по сметка 705 „Приходи от субсидии“
за съответните данъчни периоди. Ревизираното лице не е отразило в анкетните си
формуляри до Областна дирекция „Земеделие“, че ще отглежда животни, но е
заявило намерението си в подадени заявления до ДФ „Земеделие“ за получаване на
помощи и субсидии. Съгласно подадено от лицето заявление за подпомагане с вх.№1718051268529/28.05.2012г.
до ДФ „Земеделие“ жалбоподателят е кандидатствал за 14 броя животни по схеми за подпомагане
през 2012г., необвързани с производството. Подадено е до ДФ „Земеделие“ и
заявление за подпомагане №1727051377511/09.05.2013г. за отглеждане през 2013г. на
14 броя „българско черношарено говедо“. Одобрени са субсидии в размер на 200
лева за животно или общо 2800 лева. За отглеждане на 8 броя „българско
черношарено говедо“ през 2014г. отново е било подадено до ДФ „Земеделие“ заявление
от земеделския производител с вх.№1730051482559/05.05.2014г. От представената
от него справка за наличните животни №359483/08.01.2016г., заверена от
ветеринарния лекар на община Кубрат става ясно, че към нея дата е имало в
обекта на земеделския производител 10 броя животни /крави и телета/. При извършената
съпоставка на описаните животни по ушни марки в отделните заявления е
установено, че към 05.05.2014г. девет броя животни с ушни марки: BG 30336232, BG 17048984, BG 30236404, BG 30670158, BG
30691991, BG 30691993, BG 30691994, BG 30890964, BG 30890966 не
фигурират в заявените до ДФ „Земеделие“ животни за отглеждане през 2014г. От ревизираното лице са били поискани
обяснения, в които е заявило, че „не съм ползвал данъчен кредит при
придобиването на животните, не съм завеждал същите в счетоводството на
земеделския производител и не съм отчитал разходи и приходи от тях“. Поради
това, че ревизирания земеделски производител не е представил доказателства за
унищожаване или бракуване на умрели животни, органите по приходите са приели,
че деветте броя животни с ушни марки: BG 30336232, BG 17048984, BG 30236404, BG 30670158, BG 30691991, BG
30691993, BG 30691994, BG 30890964, BG 30890966 са били продадени
към 05.05.2014г. , съгласно декларираните данни
пред ДФ „Земеделие“, като земеделският производител не е отчел приходи
от продажбите и не е начислил дължимия ДДС. Съобразно представените данни от
ревизираното лице за средното тегло на кравите и телетата и предвид пазарните
цени на този вид селскостопански животни за област Разград в информационния
сайт bazar.bg :
живо тегло на 1 крава – 1.80 лева/кг, живо тегло на 1 теле – 2.80 лева,
органите по приходите са определили следния размер на приходите, които
жалбоподателят е следвало да отчете във връзка с продажбата на животни през
2014г.: 2 броя крави х 450 кг =
900 кг х 1.80 лева = 1620 лева; 7 броя телета х 250 кг = 1750 кг х 2.80 лева =
4900 или общо 6520 лева. Тъй като, ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС,
ревизиращите органи са приели, че в дохода от продажбата на стойност 6520 лева
е включен и дължимия ДДС в размер на 1086.67 лева (6520 лева : 120% х 20% ) при данъчна основа в размер на 5433.33 лева.
Предвид
това, че животните с описаните ушни марки са били посочени от самия земеделски
производител, съдът приема, че данните в заявленията му до ДФ „Земеделие“, заверката на наличните животни от ветеринарния
лекар на община Кубрат и одобрените субсидии доказват по категоричен начин, че
към 05.05.2014г. изрично посочените маркирани животни са липсвали в
стопанството на Б.Х.А.. Във връзка с гореизложеното, в тежест на жалбоподателя
е да докаже, че въпросните 9 животни, декларирани за подпомагане през 2014г.
пред ДФ „Земеделие“ са умрели или са били бракувани или са били продадени на
цени, различни от приетите от ревизионните органи, което не беше сторено от
него. Следователно, правилно на
основание чл.29 ал.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл.8 ал.9 и чл.12 ал.1 от същия закон в облагаемия
доход на ревизираното лице в качеството му на регистриран земеделски
производител от дейността му за производство на непреработени продукти от селско стопанство е била включена сумата
от 5433.33 лева, представляваща доход от продажба на животни, осъществена през
2014г.
Предвид
гореустановеното, законосъобразно с
ревизионния акт за данъчен период м.май 2014г. е определено данъчно задължение
– ДДС в размер на 1086.67 лева, произтичащо от неотчетени приходи от продажба
на животни към 05.05.2014г. на обща стойност от 6520 лева.
Следователно, данъчната основа по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за
2014г. трябва да бъде намалена със сумата
от 604.30 лева, представляваща доходи от лихви и правилно е била увеличена със
сумата от 5433.33 лева, представляваща неотчетени приходи от продажба на
животни. Във връзка с изложеното на основание чл.29 ал.1 от ЗДДФЛ декларираната
обща годишна данъчна основа по чл.30 от ЗДДФЛ и дължимия данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в частта на доходите от друга стопанска дейност трябва да бъде
изчислена както следва:
· Деклариран
доход от друга стопанска - 713 661.91 лева;
· Допълнително
установен доход по чл.29 от ЗДДФЛ от получени и неотчетени субсидии – 101 960.24 лева /установени при ревизията 102 564.54
лева минус 604.30 лева лихви от
разплащателни сметки/;
· Допълнително
установен доход по чл.29 от ЗДДФЛ от неотчетени продажби на животни – 5433 лева;
· Обща
сума на доходите, подлежащи на облагане по реда на чл.29 от ЗДДФЛ – 821 055.48 лева;
· Разходи
за дейността 60 % - 492 633.29 лева;
· Облагаем
доход от дейността – 328 422.19
лева;
· ЗОВ
по реда на КСО и ЗЗО, удържани или внесени авансово през годината – 843.84 лева;
· Годишна
данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност по чл.17 от ЗДДФЛ – 327 578.35 лева;
· Данък
върху общата годишна данъчна основа – 32 757.84
лева;
· Внесен
данък – 28 462 лева;
· Дължим
данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ – 4 295.84
лева;
· Лихви
за забава в периода от 01.05.2015г. до 25.04.2016г. – 430 лева.
С
оглед на посоченото по-горе, ревизионния акт, изменен с решението на
по-горестоящия административен орган в частта, с която е определено данъчно
задължение по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 4320.01 лева и лихви
433.86 лева следва да бъде изменен като бъде определен данък върху доходите за 2014г. по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4295.84
лева и лихви за забава в размер на 430 лева.
Предвид
изхода на делото, ответникът има право на присъждане на съдебни разноски върху
отхвърлената част от оспорването и изменената част на ревизионния акт ведно с
лихвите към тях в общ размер на публичните задължения от 13535.60 лева,
определени по реда на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от горното, Варненският административен съд, ХІХ състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Б.Х.А. срещу ревизионен акт №Р-03001715007260-091-001/25.04.016г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта изменена с решение
№201/18.07.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по
приходите в частта, с която са
определени данъчни задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на
5766.28 лева и лихви към тях в размер на 1750.87 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Б.Х.А. срещу ревизионен акт №Р-03001715007260-091-001/25.04.016г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта потвърдена с решение
№201/18.07.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по
приходите в частта, с която са
определени данъчни задължения, представляващи данък добавена стойност по ЗДДС за данъчен период м.май 2014г. в
размер на 1086.67 лева и лихви за забава в размер на 205.94 лева.
ИЗМЕНЯ ревизионен
акт №Р-03001715007260-091-001/25.04.016г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП – Варна, в частта изменена с решение №201/18.07.2016г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно
управление на Националната агенция по приходите, като определя дължим данък
върху доходите на Б.Х.А. за 2014г. по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4295.84 лева и лихви за забава в размер на
430 лева.
ОСЪЖДА Б.Х.А.
да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при
Централно управление на Националната агенция по приходите съдебни разноски в
общ размер от 936 /деветстотин тридесет и шест/ лева.
Настоящото
решение е неразделна част от решение №581/06.04.2017г., постановено по
административно дело №2184/2016г. по описа на Административен съд гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: