Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен,19.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХI граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д.
№ 8968 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано по
искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** Й. В.против Ф.Л.Г. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.422 ГПК. В исковата молба
ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника. Твърди, че
в срок длъжникът е възразил, поради което има правен интерес от настоящето дело.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот, апартамент, находящ се в ***, *** с ***. Ищецът твърди, че като собственик (ползвател) на
топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен
срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден
от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31
ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди,
че сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която
се доставя топлинна енергия до имота на ответника има сключен договор за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “Т.С.“ *** ***.
Твърди, че сумите за топлинна енергия са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по
изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата “Т.С.“ *** *** на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването. В
заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцовото дружество претендираните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № ***. по описа на ПлРС. Представя писмени
доказателства. Моли съда да конституира като трето лице “Т.С.“ *** ***. Прави
искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба. В съдебно
заседание поддържа предявените искове.
Ответникът оспорва предявените
искове. Твърди, че при отчитане на предоставената топлоенергия не са спазени
изискванията на Наредба 16-334 от 06.04.2007г. Ответникът твърди, че абонатната
станция, в която се намира средството за търговско измерване на доставената ТЕ
се намира извън сградата с административен адрес ***, а абонатната станция представлява помещение с монтирани в него
измервателни уреди, в което достъп има всеки гражданин. Ответникът твърди, че
при измерване и отчитане на отдаваната топлоенергия не са спазени изискванията
на чл.57 от Наредбата, съгласно който текст, когато количеството топлоенергия
се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от
границата на собственост, отчетените количества се коригират с технологични
разходи за ТЕ за участъка между средството за измерване и границата на
собственост и в този случай технологичните разходи се определят съобразно
раздел ІV от Наредбата и когато това се отнася за доставка на ТЕ за битови
нужди, тези разходи са за сметка на топлофикационното дружество. Твърди, че е
допуснато и нарушение на чл.52 ал.5 от
Наредбата, според който когато към една абонатна станция са присъединени две
или повече сгради, дяловото потребена ТЕ от отделните сгради се определят чрез
изчисления с помощта на отделни
контролни топломери. Твърди, че към момента топлофикационното дружество не е
спазило задължението си да монтира такива контролни топломери след
разклоненията доставящи ТЕ към двете сгради. Твърди, че вместо това, в
противоречие със закона топлофикационното дружество е приело, че собствениците
на двете сгради представляват една етажна собственост и по този начин е
разпределило дялово между тях доставената ТЕ. Твърди, че това е нарушило
разпоредбите на т.6.1.5 от Методиката и чл.61 от Наредбата, където е
предвидено, че за сгради етажна собственост по чл.60 ал.1, топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация се
изчислява за всяка сграда поотделно по начина, определен в т.1 и 2, тъй като не
е налице основание за приложение на чл.60 ал.1 т.2 за пропорционално
разпределение на топлинна енергия между няколко сгради, защото между тях няма
подписано споразумение.
Третото
лице „Т.с.” *** *** не е взело становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***. по описа на Плевенския районен съд. Предявените
искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение
е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно
изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Безспорно между страните е,
че ответникът Ф.Л.Г. е собственик на ***, находящ се в ***, ***. Съгласно редакцията на чл.153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ Тази норма урежда отношенията между страните по
делото през процесния период. Продажбата на топлинна енергия на физически лица
за битови нужди се осъществява въз основа на Общи условия, утвърдени по реда на
чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Т.е
ответникът, като собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост е клиент на топлинна енергия. Наличието на
облигационни отношения между страните се потвърждава и от представената молба от
ищеца от 16.09.1999г. за
откриване на партида за плащане на отопление и топла вода. За претендирания от
ищцовото дружество период, по делото са представени отчет и мейлинги за имота,
собственост на ответника. Изготвено е заключение по
съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно. От същото се установява, че претендираните с
исковата молба суми кореспондират с отчетените в Дружеството за дялово
разпределение. От заключението по допуснатата пред РС-Плевен съдебно-техническа
експертиза е видно, че след посещение в апартамента, собственост на ответника,
и абонатната станция, захранваща го с топлоенергия, вещото лице е установило,
че към абонатната станция са присъединени две жилищни сгради, находящи се на
административни адреси *** и ***. Установява се още, че общият брой апартаменти
в двете сгради е 11 - съответно 2 и 9 апартамента. Вещото лице е установило, че
абонатната станция, захранваща с топлоенергия двете сгради е изградена в
подземно помещение, което се намира извън тях, както и че количеството топлинна
енергия, доставяно в АС и разпределяно към двете сгради се измерва от търговски
прибор – топломер, който е монтиран съгласно техническите изисквания на
производителя и е преминал първоначална и последващи метрологични проверки от
лицензирани фирми. Установява се от заключението на вещото лице и заявеното в
съдебно заседание, че двете сгради са с една абонатна станция, като отдаваната
топлоенергия се отчита от едно топломер, но няма допълнителни контролни
топломери за двете отделни сгради, присъединени към процесната абонатна
станция, които да отчитат точното количество топлинна енергия, разпределяно към
всяка една от двете сгради. В заключението е отразено, че в жилището на
ответника има монтирани в жилището си 4 броя отоплителни тела, окомлектовани с
топлоразпределители, като същите не се използват от абоната за отопление и са
със затворени кранове, както и чугунен радиатор с четири глидера, използван за
отопление в банята. В таблица са отразени компонентите, от които се формира индивидуалната
сметка на ответника. В заключението си вещото лице сочи, че извършваното дялово
разпределение е направено съгласно Методика за разпределение на топлинна
енергия в сгради, етажна собственост.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
В тежест на ищцовото дружество е да докаже наличие
на валидно възникнало правоотношение по покупко-продажбата на топлинна енергия;
доставено конкретно количество топлинна енергия; цената на доставената топлинна
енергия е определена по нормативно предписания начин.
В хода на производството се установи наличието на
облигационни отношения между страните, като ответникът се явява потребител на
топлинна енергия. Отношенията между страните са регламентирани в Общи условия.
Установи се по безспорен и категоричен начин, че ищцовото дружество е доставило
топлоенергия в имота на ответника през процесния период. Спорно по делото е доставената
топлинна енергия изчислена ли е съгласно нормативните изисквания – спазени ли
са изискванията на Наредба за
топлоснабдяването №16-334 относно измерването и разпределение на топлинната
енергия, отчетена от средството за търговско измерване в абонатната станция, в
хипотезата на присъединени няколко сгради към нея и методиката за изчисляване. В
чл.52 ал.1 т.1 – т.3 от Наредбата 16-334, са предвидени изрични разпоредби
относно средствата, които се използват за отчитане на енергията, която следва
да бъде разпределена за индивидуален жилищен имот, в случаите, когато същият е
част от етажна собственост, захранвана от една абонатна станция, а в ал.5 на
същия текст, и хипотезата, при която са налице присъединени две или повече
сгради към една абонатна станция, предвид на което енергията следва първо да
бъде разпределена между двете сгради. Сочи се, че за дялово
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване
за търговско плащане, както следва: т.1.
индивидуални разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички
отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, съответстващи на
действащите в страната стандарти и нормативни актове; т.3.
допълнителен контролен топломер, който служи за отчитане на енергията за
отопление като част от общата енергия през отоплителния период, отчетена със
средството за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната
станция; монтира се от топлопреносното предприятие след подгревателя за
отопление в абонатната станция по искане и за сметка на етажната собственост и
се уведомява лицето по чл.139б, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл.52, ал.5 „При
присъединени две или повече сгради към една абонатна станция
дяловете потребена топлинна енергия от отделните сгради се определят по
изчислителен път с помощта на контролни топломери и водомери“. Спорно е дали посочения
в чл.52 ал.5 и в чл.52 ал.1 т.3 контролен топломер са едно и също понятие.
Съдът приема, че се касае за различни понятия, тъй като „допълнителен контролен
топломер“ отчита потребената топлоенергия само през отоплителния сезон и се
използва само при изчисление на годишната изравнителна сметка. За разлика от
„допълнителния контролен топломер“ по чл.52 ал.1 т.3, то „контролния топломер“
и „контролния водомер“ по чл.52 ал.5 се използват не само през отоплителния
сезон, а целогодишно и се използват не за изготвяне на изравнителната сметка, а
за определяне по изчислителен път на потребена топлоенергия от двете или повече
сгради, които се обслужват от една абонатна станция. Законодателят е направил разграничение между
двете понятия, както по тяхното предназначение, така и по различния им режим – „допълнителния
контролен топломер“ се монтира по искане на ЕС и за нейна сметка, докато
„контролния топломер“ се монтира винаги, когато към една абонатна станция са
присъединени две или повече сгради. В случая е приложим предвидения в ал.5
начин на отчитане на потребената топлинна енергия, който не е спазен, предвид
безспорно установената по делото липса на монтирани контролни топломери за
всяка от двете сгради, показанията на които да бъдат отчетени.
Разпоредбата на чл.52
ал.1 т.1 – т.3 урежда дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сграда етажна собственост, а не разпределението на топлоенергията между
две сгради, присъединени към една абонатна станция. В случая не е отчитено обстоятелството,
че всичките 11 индивидуални жилищни имота, захранвани от процесната АС са разположени
в две отделни сгради. При наличието на две и повече сгради, присъединени към
една абонатна станция, следва задължително да има монтирани контролен топломер
и контролен водомер, с помощта на които по изчислителен път да се измерва топлинната
енергия, потребена от отделните сгради, която се използва като количество при
измерване на сградната инсталация. За монтирането на контролния топломер по
чл.52 ал.5 законодателят не е предвидил да бъде направено искане от етажната
собственост, доколкото се касае за няколко отделни сгради, а не за една етажна
собственост. При действието на разпоредбите на чл.52 от наредбата, монтирането
и използването на контролни топломери се явява единствения законосъобразен
начин за определяне на потребената топлинна енергия от сграда, захранвана от
АС, към която са присъединени няколко сгради.
В използваната за
разпределение на топлоенергията Методика, е предвидено в т.6.1.5 за сгради -
етажна собственост, по чл.60 /присъединени към една абонатна станция/, „топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, се изчислява за всяка сграда поотделно“. В случая, без
наличието на контролен топломер, няма начин за изчисляване на отдадена за
отделната сграда топлоенергия, което прави невъзможно изчислението на
количеството топлоенергия за сградна инсталация на всяка отделна сграда.
Обстоятелството, че Наредбата
за топлоснабдяването е посочила различни правила за разпределение на топлинната
енергия между абонатни станции и сгради и дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сграда - етажна собственост,
предполага, че не може да бъде прието, че сградните инсталации в отделни
сгради, макар и присъединени към една абонатна станция, отдават същата топлина,
както сградната инсталация в една сграда, поради което е предвидено
предварително отчитането на отдадената топлоенергия за всяка сграда поотделно,
а след това – между отделните обекти в етажната собственост.
Разпоредбата на чл.60 от
наредбата предвижда, когато към една абонатна станция са присъединени повече от
една сгради, количеството доставена топлинна енергия се разделя между тях от
топлопреносното предприятие или от доставчика самостоятелно или чрез възлагане
на лице по чл.139б ЗЕ, по два начина: 1. по контролни топломери и водомери за
топла вода за отделните сгради, инсталирани в абонатната станция преди
присъединителните топлопроводи, или 2. пропорционално на инсталираната мощност
на сградните инсталации съгласно споразумението по чл.35, ал.1, т.4. В случая
се установи, че в сградата, където се намира имота на ответника не е монтиран
контролен топломер, който да отчита разпределената топлоенергия по отделно за
всяка сграда, на базата на която по формулата, предвидена в Методиката, да бъде
изчислен и делът на индивидуалния имот за отдадената енергия за сградна
инсталация. Не е налице и сключено споразумение, каквато възможност е
предвидена в чл.60 ал.1 т.2.
При така изложеното,
съдът счита, че общото количеството на потребената от ответника топлинна
енергия през процесния период е незаконосъобразно изчислена. Нарушени са
разпоредбите, както на Наредбата, така и на Методиката, поради което не би
могло да се определи реално потребената топлоенергия, като част от нея е
топлоенергията за сградна инсталация. В хода на производството, ищцовото
дружество, макар да доказа иска си по основание, не доказа неговия размер,
поради което съдът счита, че предявеният иск за заплащане на използвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2017г. с цена
340,13 лева следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения иск за мораторни лихви, поради което също
подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на
делото, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски
по делото в размер на 150 лева.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Ф.Л.Г. ***, ЕГН **********,
съществуването на вземане в полза на ***, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Й. В.В., в размер на 371,11 лева, от които 340,13
лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2016г. до 30.04.2017г. и 30,98 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 02.03.2016г. до 03.10.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №***. - 09.10.2017г., до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ***, ЕИК:*** да заплати на Ф.Л.Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сума в общ размер
на 150 лв. направени разноски.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.” ***, ***, ЕИК ***, като трето лице помагач
на ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: