Решение по дело №162/2020 на Районен съд - Трън

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

Гр. Трън, 16.08.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-Трън, гражданско отделение, в публичното съдебно заседание, проведено на пети август през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ

 

при участието на секретаря Г. Ачанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №162/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” АД с адрес гр. П., ***, ЕИК: ***, чрез ю.к.А.С. против Г.М.Г. ЕГН ********** с адрес: ***.

Предявени са от "Топлофикация – П.. " АД срещу Г.М.Г. ЕГН ********** с адрес: ***. обективно съединени установителни искове с правно основание  чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по  чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата  от от 439,64 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ***, от които главница в размер на 388,80 лв., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 50,84 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г;  както и законната лихва върху главницата от 388,80 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че с влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично извести общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.З - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различии условия. Към настоящия момент в дружеството-ищец няма доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР. Облигационноправните взаимотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия. Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да става на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника. С оглед разпоредбата на чл.23 ал.4 от Закон за търговския регистър и обстоятелството, че в исковата молба е посочен  ЕИК на ищцовото дружество, не е необходимо представянето на заверено копие от актуално състояние на „Топлофикация-П." АД, доколкото са ноторно извести обстоятелствата вписани в Търговския регистър и не е необходимо доказването им.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 439,64 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ***, от които главница в размер на 388,80 лв., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 50,84 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г; както и законната лихва върху главницата от 388,80 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

С Разпореждане  №308 от 09.11.2020 г. съдът, след като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към нея да се изпратят на ответника, указвайки му възможността в едномесечен срок от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права. Съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение.

Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа са получени  от ответника на 25.01.2021 г. /видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването им /, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез адв. Д. Ц.С. от ВрАК е депозирала писмен отговор.

В него процесуалният представител на ответника оспорва качеството на Г.М.Г. като потребител на топлинна енергия, както и наличието на облигационно отношение между него и ищцовото дружество. Оспорва се и обстоятелството, че облигационната връзка между ответника и ищцовото дружество е възникнала по силата на закона и при общоизвестни общи условия. Твърди се нарушаване на основни изисквания на правото на ЕС за соговорите от разстояние, нарушение на чл.122 от , наличие на неравноправни клаузи, сумите претендирани от ищцовото дружество са нереални, както и и, че количеството потребена ТЕ е определено по отменена методика. Прави се възражение, че сумите са недължими и монополни т.е. завишени и не отговарят на реалната им потребност. Оспорва така зададените въпроси по поисканата СТ експертиза. Иска се недопускането на извършване на СТЕ и ССчЕ по така формулираните от ищеца въпроси, Твърдят, че не е индивидуализирана исковата претенция, спорна е цената на киловатчас ТЕ, спорна е дължимостта на услугата дялово разпределение, както и услугата сградна инсталация, нищожна е формулата за изчисление на ТЕ. Прави се възражение, че нормативната уредба, регламентираща топлоподаването в ЗЕ противоречи на КРБ, Дирекиви на ЕС и други НА. Прави се възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и докаже, че продава енергия според потребностите на купувача. Прави се възражение, че ищецът не е проставил фактури от които да е видно дълга по пера, оспорва се начисляването на лихви по прогнозни сметки, както и изчисляването на лихви по неликвидни суми. Правят се искания за представяне от дружеството-ищец на подробно описани писмени доказателства. Прави се искане за преюдициално запитване  до Съда на ЕС-Люксембург. По подробно формулирани въпроси. Правят се и искания за поставяне на въпроси подробно формулирани свързани с исканата СТЕ. Иска се прилагане директно на общностното право, да се отхвърли иска като недопустим, тъй като ИМ е нередовна и Г.М.Г. няма качеството на ответник. Иска се отхвърляне на иска по основание и размер и присъждане на направените разноски по делото.

В съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба.

Ответницата Г.М.Г., редовно призована се явява,поддържа искането си за отхвърляне на исковата претенция на дружеството-ищец.  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По допустимостта:  

Предявени са положителни установителни искове с правно основание  чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по  чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.

По същество:  

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответника изрично оспорва пасивната си материалноправна легитимация в процеса с твърдението, че между него и ищцовото дружество не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, което обуславя проверката на съда относно тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

За доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот /приложен по делото/, съгласно нотариален акт *** сключен на 14.12.2010г. пред нотариус М.М., Нотариус с район на действие района на ПРС, вписана под № 063 в НК е придобила процесния недвижим имот с административен адрес: гр.П., ***. Ответника е и декларирала процесния имот надлежно пред община П. видно от приложената и приета по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/11.02.2011г.

При анализ на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът намира, че от страна на ищцовото дружество, при разпределената му доказателствена тежест, е установило при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154 ГПК съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответника Г.М.Г., обусловено от притежавани от нея права върху имота.

От дружеството-ищец бяха ангажирани необходимите доказателства, при анализа на които да се стига еднозначно до извода, че ответника е потребител на топлинна енергия за процесния имот – представено и приобщено към материалите по делото е заверено копие на нотариален акт за собственост на имота и декларация за собственост на недвижим имот.

Ето защо, съдът приема, че предявените искове се явяват доказани по своето основание – поради наличие на първата и основна предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което подлежат на уважаване. По направените  възражения за оспорване на вземанията поради погасяването им по давност, съдът намира, че не са налице основания за частично отхвърляне на исковите претенции, тъй като не е изтекла тригодишната давност, предвидена за този род вземания, след която кредиторът да губи правото си на иск.

Видно от приетата и извършена по делото съдебно-техническа експертиза ищцовото дружество е падавало ежемесечно за разпределение на фирма топлинен счетоводител нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която за отчетния период е идентична с тази, отразена в изравнителната сметка. Изчислените технологични разходи от „ТЕЦ П.“ АД за отразени  помесечно в отделна колона и са за сметка на дружеството. Технологичните разходи за АС са изчислени от ищцовото дружество съобразно т.4.1 от Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. До момента възражение от ответника по изравнителните сметки не е правено. Общия топломер като средство за търговско измерване е освидетелстван по съответния ред  през 2015г. и 2018г. и това е документирано. Съдът намира за доказани исковете и по размер доколкото видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза дружеството е предоставило процесното количество топлинна енергия до топлофицирания имот събственост на ответника, измерването е извършено коректно, а предоставеното количество топлинна енергия съответства на цената на иска.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът, в частност за тези, направени в хода на ч. гр. дело 111/2020г. по описа на Районен съд – Трън – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.

В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 25 лв. – платена държавна такса за заповедното производство и сумата от 25 лв. – платена държавна за исковото производство, дължимо юристконсултско възнаграждение в размер общо на 100 лева по водене не заповедното и изсковото производства, както и платената сума от 370 общо за извършване на СТЕ и СИЕ.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” АД с адрес гр. П., ***, ЕИК ***, чрез процесуалният си представител ю.к. А.С. срещу Г.М.Г. ЕГН ********** с адрес: ***, обективно съединени установителни искове с правно основание  чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по  чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.М.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” АД с адрес гр. П., ***, ЕИК *** сумата от от 439,64 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ***, от които главница в размер на 388,80 лв., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 50,84 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 388,80 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Г.М.Г. ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Топлофикация – П." АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***сумата от 50лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 111/2020г. и по настоящото исково производство №162/2020г. по описа на Районен съд – Трън, сумата от 100 лв. юрисконсултски хонорар в производството по ч. гр. дело № 111/2020г.  и по гр.д.162/2020г. и двете по по описа на Районен съд – Трън, както и сумата от 370лв.  за извършване на СТЕ и СИЕ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: