№
260168/28.9.2020г.
гр.Варна, 28.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, тридесет и седми наказателен състав, в публично заседание на девети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пл. Караниколов
Секретар
И. И.,
като
разгледа НАХД № 2685 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на "Д." ООД с ЕИК: *********,
представлявано от управителя К.Е.З., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 03-012037/27.12.2019 год., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция
по труда" - гр. Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ и на основание чл.
416, ал. 5 вр. чл.
414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател като работодател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
С жалбата се
моли да се отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че дружеството не е имало съставени АУАН за
извършени административни нарушения.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият
орган – Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, надлежно призован,
в съдебното заседание се представлява от ю.к. О., оспорва жалбата и излага
съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 18.12.2019
год. на жалбоподателя "Д." ООД, ЕИК ********* е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че в качеството на работодател
на 20.11.2019 год. е допуснал лицето С.В.С., ЕГН ********** да престира труд в полза на дружеството, като изпълнявал
трудовите функции на длъжността „общ работник“, с работно място: обект –
„пристройка, надстройка и реконструкция на жилищна сграда“, находящ се в
УПИ VІІІ-8, с идентификатор 10135.2560.329, в кв. 15 по плана на 18-ти
м.р., ул.“Никола Михайловски“ № 11, гр.Варна, с определено работно време от 08.00
часа до 17.00 часа и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на
560.00 лева, без да е сключил договор в писмена форма между страните по трудово
правоотношение.
В справка на
основание чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ, С.С. декларирал, че работи в "Д." ООД от, 10. 11.2019 год. в строителен обект в
гр.Варна, ул.“Никола Михайловски“ № 11 с работно време от 08,00 ч. до 17,00
часа, почивни дни – събота и неделя, с месечно трудово възнаграждение – 560.00
лева.
Нарушението
е установено на 20.11.2019 год. от инспектори в Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, С.И. и М.Ж..
Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) е връчен на представител на
дружеството жалбоподател на 18.12.2019 год. В акта представляващия дружеството
е посочил, че ще депозира възражение.
В срока
визиран в чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирано възражение срещу съставения АУАН.
Съдът
намира, че следва да кредитира показанията на св. Ж. и св.И., които са
последователни, логични и безпротиворечиви. Показанията им се подкрепят и от
справка на основание чл.
402, ал. 1, т. 3, чл.
402, ал. 2 КТ , в която С.В.С. е посочил, че работи в "Д." ООД от
10.11.2019 год. като „общ работник“ с работно време от 08.00 -17.00 часа,
почивни дни събота и неделя, месечно трудово възнаграждение в размер на – 560.00 лева. Декларацията е подписана от
лицето и това обстоятелство не е спорно между страните.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена нарушената материалноправна
норма. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Жалбоподателят
има качеството на работодател съгласно пар. 1, т. 1 от ДР от КТ "работодател" е
всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.
подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Установява
се, че в деня на проверката 20.11.2019 год., С.В.С. е работил като „общ
работник“, с работно място: обект – „пристройка, надстройка и реконструкция на
жилищна сграда“, находящ се в УПИ VІІІ-8, с идентификатор 10135.2560.329, в кв.
15 по плана на 18-ти м.р., ул.“Никола Михайловски“ № 11, гр.Варна. Лицето е
декларирало, че има установено работно време, работно място, месечно трудово
възнаграждение, поради което следва да се приеме, че са налице елементите за
наличието на трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 62 КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, това е форма за неговата
действителност, разпоредбата на закона е императивна и нейното нарушаване се
санкционира с наказание за нарушителя. Нормата не се касае до здравословните и
безопасни условия на труд, поради което съгласно чл.
414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 /хиляда и петстотин/ до 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.
Извършеното
нарушение съдът счита, че не може да се определи като маловажно и не се
отличава от типичните нарушения от този вид. Изрично нормата на чл.
415в, ал. 2 КТ предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Действително изводът за маловажност на
деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007 г. по
описа на ВКС. В случая обаче не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид –
работник е установен без наличието на сключен трудово договор, с което се
нарушават не само неговите трудови права, но и осигурителните такива, като
лицето през този период следва за своя сметка да заплати вноските за обществено
осигуряване, но и здравни такива.
Съдът намира
обаче, че АНО неправилно е индивидуализирал размера на имуществената санкция,
която следва да се наложи на жалбоподателя в рамките, установени от
законодателя. Съдът счита, че имуществена санкция в размер на 5000.00 /пет
хиляди/ лева не отговаря на тежестта на нарушението и останалите обстоятелства
на неговото извършване. Нарушението е констатирано еднократно. Не е без
значение обстоятелството, че мястото, на което е полаган труд не е установено
да е съпроводено с повишен риск за живота и здравето на лицето.
Ето защо при
отчитане на всички тези обстоятелства, този състав намира, че наложената в
случая имуществена санкция в размер 5000.00 /пет хиляди/ лв., се явява завишена
предвид обществената опасност на нарушителя и тежестта на нарушението и НП
следва да се измени в частта му относно размера на наложената санкция, като
според настоящият състав адекватно на извършеното деяние и степента на
обществена опасност на нарушителя се явява "Имуществена санкция" в
минималния размер предвиден в закона, а именно 1500.00 /хиляда
и петстотин/ лв.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък
от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното постановление се изменя,
която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК и следва да се приложи чл. 78 ГПК. Изводът на съда е, че жалбата е основателна и наказателното
постановление следва да се измени, поради което съгласно чл.
78, ал.1 ГПК се дължат разноски съразмерно уважената част. Жалбоподателят
обаче не е претендирал такива, поради което не му се присъждат.
На АНО се
дължат разноски на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е.
от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването,
при цялостна проверка за законосъобразност на наказателното постановление, в
размер на 80.00 /осемдесет/ лева като се отчита фактическата и правна сложност
на делото, това, че приключи в рамките на едно съдебно заседание и че
наказателното постановление е изменено.
Така
мотивиран, на основание чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Варненския районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03 -012037/27.12.2019 г., издадено от Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл.1,
ал.2 от КТ на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 3 от КТ на "Д." ООД с ЕИК: *********, представлявано от
управителя К.Е.З., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00
/пет хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 5000.00 лв. на 1500.00 /хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА
"Д." ООД с ЕИК: *********, представлявано от управителя К.Е.З., ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция "Инспекция по
труда" гр.Варна, юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Варна в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: