Присъда по дело №137/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Мотиви към присъда по НЧХД № 137 по описа за 2021 година на Районен
съд-Велики Преслав, ІI състав

Производството по НЧХД № 137 по описа за 2021 година на Районен
съд-Велики Преслав е образувано въз основа на депозирана на 02.06.2021 год.
частна тъжба от К. В. Д., срещу подс.М. К. А. и е водено за извършено от
същата престъпление наказуемо по чл. 148, ал.2, вр.ал.1, т.1, т.3 вр.чл.147,
ал.1, вр.чл.26 от НК, за това, че времето от 20.02.2021 г. - 03.03.2021 г., при
условията на продължавано престъпление, чрез телефонни обаждания на
служебен телефон и в дежурната част в РУ в гр.Велики Преслав е разгласила
факти и обстоятелства, които са неистински и позорни, приписала
престъпление на тъжителя К. В. Д., в качеството й на длъжностно лице –
инспектор ДПС при РУ Велики Преслав, като заявила, че същата е извършила
корупционна дейност, във връзка с изпълнение на служебните й задължения
като не разрешила на 28.12.2020 г. на подсъдимата да вземе дъщеря си,
поради това, че бащата на детето е колега на Д.
В съдебно заседание е допуснат и приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск предявен от тъжителя К. В. Д.
срещу подс.М. К. А. за сума в размер на 1 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал.2,
вр.ал.1, т.1, т.т.3 вр. чл. 147, ал.1, вр.чл.26 от НК , ведно със законната лихва
от датата на узнаването му – 04.03.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата и частната тъжителка е конституирана като граждански ищец по
делото.
В съдебните заседания в производството, частният тъжител и
граждански ищец се явява лично, представляван от повереник – адв.П..
Същата поддържа тъжбата и гражданския иск. Във фазата по съществото на
делото повереникът на частния тъжител изразява становище за доказаност на
всички обстоятелства и твърдения посочени в тъжбата. Сочи, че се е
установило по безспорен начин на каква длъжност работи тъжителката, а
именно „Инспектор Детска педагогическа стая“ как е изпълнявала
служебните си задължения от момента на постъпване в РУ – Велики Преслав,
фактите и обстоятелствата, свързани със здравословното й състояние - както
психическо и емоционално, така и и физическо, следствие на извършената
проверка по докладна записка от Дирекция “Вътрешна сигурност“ към МВР,
препратена към РУ – Велики Преслав по линия на корупционни практики.
Сочи, че по безспорен начин е установено, че както колеги в Дирекцията, така
и в РУ в гр. В. Преслав са узнали за извършената проверка и за твърденията
на М.А. спрямо Д., която се възползвала от националната телефонна линия,
която всеки гражданин в Република България може да ползва, национален
телефон за подаване на сигнали, свързани със корупционни практики и
дейности, който телефонен номер и национална линия се намира в МВР,
посочен изрично в Докладната записка, и на който с три съобщения, е подала
информация свързана със служебната дейност на Д., като е конкретизирала,
че Д. без основания оставила детето й при баща му въпреки, че майката има
съдебно решение. Подс.А. посочила като нарушения на служебната дейност
на тъжителката, че като инспектор „ДПС“ към РУ – В. Преслав „се възползва
от длъжността си“ и „Направи всичко възможно него ден детето да не мога да
си го взимам.“, а за причина подсъдимата изтъквала проведен разговор на
1

тъжителката с бащата на детето по телефона, заради обстоятелството че
двамата са колеги. Излага се, че извършената по случая проверка, доказала
несъстоятелността на посоченото от подсъдимата по отношение на К.Д..
Поддържа се и предявеният граждански иск. На посочените основания се
иска да бъде постановена присъда от съда, с която подсъдимата М. К. А. да
бъде призната за виновна по съответното обвинение за клевета, като й бъде
наложено справедливо наказание от съда, респ. да бъдат присъдени
посочените в тъжбата суми, за обезщетение за причинените в резултат на
инкриминираното деяние неимуществени вреди. Моли да бъдат присъдени и
направените от тъжителката в настоящото производство разноски.
Подс. А. не дава обяснения, като същата се представлява от защитник –
адв.М. Същият по съществото на делото сочи, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 от НК, като излага подробни аргументи в тази връзка.
Обосновава и след обстоен анализ на обективната и субективна страна на
престъплението, за което е предявено обвинение на подс.А., липсата на
съставомерност в конкретния случай на осъщественото, подрепяйки мотивите
си и с цитирана практика на ВКС, позовайки се на Конституцията на
РБългария, ЕКПЧ и ЕСПЧ. Сочи, че подсъдимата е реализирала гарантирано
от Конституцията и законите право да се изказва свободно - да сигнализира
компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси
защита на свои накърнени права, като осъществява предоставени й за тази цел
правни възможности, доколкото изказва мнение, своя оценка или извод,
изразява становище или упражнява право на искания, от които произтичат
определени правни последици. Излага, че в случая приписване на
престъпление, индивидуализирано в обвинението като такова насочено срещу
личността на частния тъжител, авторитета й, целящо опозоряването й
изразено чрез твърдение за извършени корупционни дейности, осъществени
чрез неразрешаване на 28.12.2020 г. на вземането на детето от подсъдимата
въз основа на влязло в сила решение, поради това, че другият родител на
детето С. С. е бил колега на частния тъжител в РУ – В. Преслав, всъщност
касаят лична оценка на подсъдимата на конкретни факти, които според нея
представлявали корупционни дейности, корумпираност и други подобни
посочени в тъжбата. Изтъква, че иначе съставомерни или морално укорими
характеристики в изрази, включени в сигнали, жалби и молби, насочени към
проверки и то не в общия случай на трети лица, а на длъжностни лица не
съставлява престъпление, тъй като не е налице умисъл за извършването на
престъплението клевета. Сочи, че ВС и ЕСПЧ, многократно са излагали
такова тълкуване, считайки, че длъжностните лица, изпълнявайки служба, са
длъжни да търпят по-висок интензитет, тъй като това макар в ущърб на
техния пълен обем на основни права, не е необходимо за установяване и
проверка на действията им, което би било невъзможно, ако личните им права
биха били неприкосновени. Предвид посоченото намира, че независимо, че
категорично по делото се установило, че в резултат на сигнал или сигнали на
подсъдимата до предвиден в специални правила телефон по надлежния ред,
дадени от подсъдимата, частната тъжителка е претърпяла неимуществени
вреди, същата има твърдяното качество на длъжностно лице в тъжбата,
установено след срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и като такова, следва да носи
така посочения от съда по правата на човека и на ВКС по-висок дискомфорт
при засягането с по-висока степен на основните й права - правото й на чест и
достойнство, доброто име в обществото и собствена оценка. Сочи и че
субективните представи на подсъдимата не са били носител на умисъл,
2

включващ цел да осъществи резултата на престъплението клевета, а е
действала със съзнанието, че защитава признати и то със съдебно решение
родителски права.
Възоснова на така изложените съображения се иска съда да признае
подсъдимата за невинна в извършването на престъплението посочено в
доклада по делото и това в тъжбата и да бъде отхвърлен предявеният
граждански иск, като неоснователен. Иска се и присъждане на направените от
подсъдимата разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С Решение от 17.04.2018 г. по гр.д.№651/2017 г. на ВПРС,
упражняването на родителските права на малолетното дете С. И., родена на
26.04.2010 г. били предоставени на подс. А., като е определен режим на лични
контакти между детето и бащата – С. И. С.. Предвид няколкомесечно
отсъствие от страната на подсъдимата, детето било оставено при неговия
баща, който бил полицейски служител. При завръщането на майка му през
месец декември 2020 г , детето продължило да живее в дома на баща си,
заедно и със своята баба. На 28.12.2020 г, подс.А. отишла в дома им в
гр.Върбица за да вземе дъщеря си. С оглед нежелание на детето и последвала
реакция от негова страна било потърсено полицейско съдействие, като на
място престигнали служители при РУ.Велики Преслав - св. Т. и негов колега.
Същият, с оглед създалата се ситуация – нежеланието на детето да тръгне с
майка си, плачещо и обясняващо за осъществяван от майка й тормоз и
искането на последната това да се осъществи, съпроводено с представяне на
посоченото съдебно решение, уведомил Дежурния при РУ, който го свързал с
„инспектор ДПС“ - частната тъжителка К.Д.. На място пристигнал и св.З. И. –
полицейски инспектор при ПУ-Върбица, който разговарял с разплаканото
дете и баба му, както и по телефона с колегата си С. С.. Междувременно
поведението на подсъдимата било съпроводено с крясъци, обиди, същата
поискала детето да й върне купените от нея дрехи и телефон, както и станало.
Бил осъществен разговор по телефона между частната тъжителка, която
преди това разговаряла във връзка със създалата се ситуация с колегата си С.
и подсъдимата, съпроводен със заплахи, обиди и обвинения от страна на
последната, предвид несъгласие с казаното й от частната тъжителка, че с
оглед нежеланието на детето и неговите интереси не следва същото да бъде
взето от нея. При тръгването си подс.А. заявила, че ще подаде жалба срещу
частната тъжителка – К.Д..
С Решение от 08.07.2021 г. по гр.д.646/2020 г. по описа на РС-Велики
Преслав, било изменено Решение от 17.04.2018 г. по гр.д.№651/2017 г. на
ВПРС, като упражняването на родителските права по отношение на С. И.
били предоставени на бащата С. С. и определен съотв.режим на лични
контакти между детето и подсъдимата А., като преди това, с Определение на
съда по делото постановени и привременни мерки по отношение на
малолетното дете. Във връзка със същите, подс.А. започнала да търси
непрекъснат контакт по служебния телефон с частната тъжителка К.Д. за
съдействие от нейна страна при срещите й с детето й, предвид
продължаващото му нежелание за това.
На 18.02.2022 г. в 09,58 , в 10,30 ч. и 10,51 ч. подс.А. осъществила
обаждания на телефон 02/9822222 – телефонна линия за сигнали към МВР.
Първото – съобщаващо за „корупционно деяние, извършено от служител
3

К.Д., служител на МВР-гр.Велики Преслав“, второто – сочещо че
„безпричинно“на 28.12. К.Д., „остави детето ми при баща си, въпреки че имах
съдебно решение и детето беше на мен.Сега заради нея , детето ми, не мога да
си я видя…Моля за Вашето съдействие!....Без никакво право да наруши
съдебното решение, тя го наруши.Моля да проверите всичко….“ Третото
обаждане в 10,51 ч. описващо случило се на 28.12., когато подсъдимата със
съдебно решение отишла да вземе детето от дома на бащата – С. С. – полицай,
като в частност по отношение на частната тъжителка, същата сочи , че
„Госпожата К.Д. възползва се от длъжността си. Направи всичко възможно
него ден, детето да не мога да си я взимам.Защото те говориха с бащата на
детето по телефона и са колеги…….Искам да проверите…..Желая да
проверите на какво основание, без никакви сигнали, без нищо госпожата се е
възползвала да прекрачи границите да не се използва съдебното
решение…..Моля за Вашето съдействие!“ .
По повод получените обаждания до Директора на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ била изпратена Докладна записка и съотв.разпоредена проверка ,
извършена от ст.инспектор М. Г. ВПД Началник грепа КТ, приключила на
19.03.2021 г. с предложение да се приме за неоснователен подадения, чрез
извършените обаждания сигнал от лицето М.А., тъй като посоченото от
същата не се потвърдило.
Частната тъжителка излязла в отпуск за периода от 20.02.21г. до
03.03.21г. като на 04.03.2021 г. узнала за извършващата се проверка от св.Г..
За проверката и за „обвинения“ в корупция по отношение на частната
тъжителка научили и нейните колеги.
Случилото се се отразило изключително негативно на физическото и
психическото състояние на на частната тъжителка К.Д..
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз
основа на показанията на разпитаните свидетели св.В. Д., св.Г. Г., св.М. Г.,
св.Г. Т. и св.З. И., както и от събраните и приети в хода на съдебното
производство писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК
- преписка № 812102-240/19.02.2021 г. на ОДМВР – Шумен, длъжностна
характеристика рег. № 3286р-49005 от 09.12.2016 г., приписи от Решение от
08.07.2021 г. по гр.д.646/2020 г. по описа на РС-Велики Преслав, Решение от
17.04.2018 г. по гр.д.№651/2017 г. на ВПРС.
Настоящият съдебен състав подложи на доказателствен анализ
показанията на разпитаните по делото свидетели /отчитайки служебните
отношения на същите с частната тъжителка и лични такива по отношение на
св. Д. /при преценка на които отделно и в съвкупност не констатира
противоречия при установяване на описаните фактически обстоятелства, като
в този смисъл и намира че същите са последователни, логични и
кореспондират помежду си, предвид и което съдът ги кредитира изцяло.
Същите се подкрепят и релевират изцяло с приложените по делото писмени
доказателства.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните
изводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъплението „клевета“ по
смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. НК, е необходимо от обективна страна да бъде
установено, че субектът на престъплението по този законов текст е разгласил
неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е
4

приписал неизвършено от него престъпление.
Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 от
НК, форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“ –
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез
довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на
определен факт, свързан с личността на пострадалия – относно неговото
минало или настоящо поведение, укорими от гледна точка на господстващия
морал (вж. Р 464-81-І) прояви от личния му живот, негови служебни или
обществени изяви или отрицателни качества, които са от една страна неверни,
несъответни на обективната действителност, а от друга – са от естество да
накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно
личността на пострадалия.
Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК – приписване другиму на извършено
престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от
страна на престъпния деец, на твърдения, че пострадалият е извършил
конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил (вж. Р
464-81-І и Р 80-98-І).
Престъплението, уредено в цитирания законов текст е резултатно, като
за довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе
смисъл, да са доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в
случая предмет на посегателство. За съставомерността на деянието от
обективна страна не е необходимо деянието да е извършено присъствено
спрямо пострадалия.
От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се
осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи
обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното
обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и
неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е
извършил приписваното му престъпление /Р 745-91-ІІІ/. Когато клеветата се
извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че позорното обстоятелство е
неистинско или че приписваното му престъпление не е извършено от
пострадалия, като цели твърденията му да достигнат до съзнанието на поне
едно трето лице. Когато клеветата се извършва с косвен умисъл, деецът може
да не е сигурен в действителното положение, но въпреки това да прави
съответното твърдение, или да не е сигурен, че неговите твърдения могат да
бъдат възприети от трето лице, но да се примирява с тази възможност.При
обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по
горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца възниква
отговорност за осъществен състав на престъплението „клевета“.
Квалифицираният състав на престъплението „клевета“ по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1 от НК е налице, когато клеветата е разгласена публично, а
именно, когато разгласяването на позорните обстоятелства или приписването
на престъпление е извършено по такъв начин, че да дава възможност да бъде
възприета от предварително неопределен брой лица, без да е необходимо
задължително да е възприета от трети лица.
Клеветата е осъществена по отношение на длъжностно лице, когато
пострадалият притежава длъжностно качество, на някое от основанията,
посочени в чл. 93, т. 1, б. „а“ или б. „б“ от НК.
5

В контекста на направения анализ на обективните и субективни
признаци на престъплението „клевета“, доколкото и събраните по делото
доказателствени източници, позволяват убедителния извод, че именно
подсъдимата е автор на инкриминираните телефонни сигнали, насочени
срещу частната тъжителка и предпоставили извършването на последваща
срещу същата проверка с оглед изложените в тях твърдения, което и
авторство не се оспорва, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимата
не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението клевета, като чрез телефонни обаждания да е разгласила
факти и обстоятелства, които са неистински и позорни, приписала
престъпление на тъжителя К. В. Д., в качеството й на длъжностно лице –
инспектор ДПС при РУ Велики Преслав, като заявила, че същата е извършила
корупционна дейност, във връзка с изпълнение на служебните й задължения
като не разрешила на 28.12.2020 г. на подсъдимата да вземе дъщеря си,
поради това, че бащата на детето е колега на Д., като аргументите за това са
следните:
При всяка от двете форми на изпълнителното деяние на клевета следва
да бъдат посочени конкретни явления от действителността, които да
злепоставят съответното лице, да накърняват обществената оценка за него.
Когато се касае за приписване на престъпление, същото следва да бъде
конкретизирано по време, място и обективни признаци на извършването му /Р
159-15-I /, като не е необходимо авторът на изявлението да е дал правна
квалификация на деянието, като е достатъчно той да е описал факти, които
могат да се подведат под някой от съставите на наказателния закон, а
"позорните и неистински обстоятелства следва да са обективно твърдяни, а не
да се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието
на пострадалия." /Р 75-12-II/. Не е налице клевета, когато е изразено мнение
или оценка, тъй като те не могат да бъдат средство за осъществяване на
изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от престъпление / Р104-13-
III/. Именно на база съдържанието на обективираната в изявленията на лицата
информация, би могло да се проведе разграничението между обидата и
клеветата. При обидата, от една страна, се касае за използване на различни
епитети, квалификации и оценъчни изявления, чрез които авторът изразява
негативното си отношение към личността на засегнатото лице. При клеветата,
от друга страна, винаги се сочат конкретни факти от обективната
действителност, които са от естество да накърнят доброто име на лицето /Р-
22-95-III/. За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно
изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и
обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не. Те са изцяло
в обсега на правото на гражданите да изразяват свободно личното си мнение,
убеждението си и оценката си за дадено лице или явление. Позорящите факти
и/или обстоятелства трябва обективно да са заявени от дееца като реално
съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, а не да се
извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им.
В случая използваният от подсъдимата израз "корупционно деяние", по
съществото си представлява оценка, квалификация. Посоченото в
телефонните сигнали не съдържа изявление в насока, че тъжителят е поискал
или получил подкуп, за да извърши или да се въздържи от извършване на
действие в кръга на служебните си задължения или такава за действия
относими към останалата номенклатура на корупционните пестъпления,
уредени в особената част на НК. В тях липсват твърдения за такова деяние,
6

конкретизирано чрез неговите обективни признаци, време и място на
извършване а има сигнал за нередност, мнение и оценка за работата на
полицейския служител – К.Д. /несъмнено имаща качеството на "длъжностно
лице" по см на чл. 93, т. 1 б. "а" от НК /, срещу която са насочени сигналите и
която подсъдимата е възприела като причина да не й бъде оказано полицейско
съдействие при вземането на дъщеря й на 28.12.2020 г. от дома на баща му.
Т.е, не се касае до твърдения за факти, а за изводи и интерпретации на
подсъдимта, свързани с дейността на тъжителката Д., формирани на база на
функционалната идентичност на работата й с тази на колегата й С.. В този
смисъл и в процесните сигнали не са описани обстоятелства, които да
подлежат на проверка относно тяхната истинност, доколкото конкретното
изтъкнато твърдение за поведението на частната тъжителка, мотивирано
според подсъдимата от колегиалните й отношения с бащата на детето й, се
явява лично мнение и оценка. Сами по себе си инкриминираните изявления
имат оценъчен, субективен характер и изразяват лично мнение на подс. А..
Поради това те не са годни да осъществят състава на престъплението клевета.
/Р № 299-12 -ІІ/.
Съобразявайки и прилагайки трайната съдебна практика по тълкуването
и прилагането на закона към установените по делото факти, следва да се
приеме, че чрез подаване на сигнал подсъдимата А. е осъществила – правото
си на свободно изразяване /чл. 39 КРБ/ и правото си да сигнализира
компетентните държавни органи /чл. 45 КРБ/. В този смисъл не би могла да
бъде ангажирана нейната наказателна или гражданска отговорност. По този
въпрос съществува многобройна практика на ВКС, както и практика на
Европейския съд по правата на човека.
Приема се в съдебната практика /Р 209-82-I /, че "когато деецът
сигнализира на съответните компетентни органи за извършени нередности от
другиго, липсва това съзнание", както и че естеството на работата на
полицейските служители ги отнася в онази категория публични обществени
служители, към правата на които, в аспекта на защитаваните с
престъпленията по чл. 146 и чл. 147 от НК обществени отношения, законът е
поставил по-различни/стеснени/параметри. Емблематично в това отношение е
Решение от 12.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на Маринова и други срещу
България, по жалби № 33502/2007, 30599/2010, 8241/2011 и 61863/2011, Пето
отделение, председател А. Нусбергер, в което е посочено: "Освен това
границите на приемливата критика по отношение на длъжностни лица може
при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по отношение
на физически лица/вж. Nikula v. Finland, № 31611/96, § 47, ЕСПЧ 2002-II;
Steur v. the Netherlands, № 39657/98, § 40, ЕСПЧ 2003-XI; и Mariapori v.
Finland, № 37751/07, § 56, 6 юли 2010 г"/т. 88/, както и "Вярно е също, че тези
твърдения са могли да окажат влияние върху професионалното положение на
съответните длъжностни лица, да подкопаят авторитета им, да отнемат време
и ресурси и да доведат до дисциплинарни или може би дори наказателни
санкции срещу тях. Но те са направени от жалбоподателите при
упражняването на възможността в едно демократично общество, управлявано
от върховенството на закона, частно лице да докладва твърдяна нередност в
поведението на длъжностно лице на орган, компетентен да се справи с такъв
проблем. Тази възможност е едно от предписанията на върховенството на
закона/вж. Zakharov, § 26; Kazakov, § 28; и Siryk, § 42, всички цитирани по-
горе/ и служи за поддържане на доверието в публичната администрация.
Наистина в България тя е заложена като основно право в чл. 45 от
7

Конституцията. Естествено, след това съответният орган трябва да реши
какви процедурни стъпки може да са необходими в отговор на такива жалби.
Въпреки това самият факт, че жалбите на жалбоподателите са довели до
проверки, не може да се разглежда като неправомерно засягане на
репутацията на длъжностните лица. Целта на тези проверки е именно да се
потвърдят или се отхвърлят твърденията на жалбоподателите"/т. 89/ ЕСПЧ
конкретно отчита и че когато се касае за жалби от лица, които не са юристи,
към тях не биха могли да се поставят по-високите изисквания, които
определят стандарта при упражняването на правото на свобода на изразяване
от държавни служители, журналисти или адвокати. Това е така, тъй като
гражданите трябва да могат да подават жалби и сигнали без риск от
наказателно преследване. При конкретните жалби наред с изложеното е
съобразено и че твърденията на жалбоподателите не са направени публично,
поради което отрицателното им въздействие върху репутацията на
длъжностните лица е доста ограничено.
Процесният казус е аналогичен на разглежданите в цитираното решение
на ЕСПЧ. Установи се, че се касае за сигнали, с молба за предприемане на
действия в рамките на съотв. компетентност, като чрез същите подс.А. е
искала да изрази недоволството си от работата на полицията и в частност – от
тази на тъжителя Д., към която същата заявила, че има „оплакване“, като
действията й са били насочени към защита на нейни гарантирани права – да
получи защита и съдействие от правоохранителните органи. Що се отнася до
конкретно подбраните изразни средства, при преценката им съдът отчете на
обстоятелството, че подсъдимата няма юридическо образование и от нея не
може да се очаква да се съобразява със специфичните стандарти при
упражняване правото на свобода на изразяване от страна на професионалните
юристи.
Не на последно място, изявленията на подсъдимата са направени на
национален телефон и в конкретиката си са станали известни само на
ограничен кръг лица, във връзка с изпълнение на техните служебни
задължения, като съответно в резултат на възложената последваща ги
проверка, се е разбрало за същата сред колегите на частната тъжителка, но
без видно от събраните свидетелски показания подробности свързани с
всички обстоятелства в съдържателен смисъл по нея.
Отделно от гореизложеното, следва да се посочи, че на подс.А. е
повдигнато обвинение за престъпление клевета, извършено в периода
20.02.2021 г. - 03.03.2021 г., чрез телефонни обаждания на служебен телефон
и в дежурната част в РУ в гр.Велики Преслав.
Безспорно се установи по делото, че процесните три обаждания на
национален телефон при МВР - 02/9822222 са на дата 18.02.2021 г. В
разглеждания случай, това обстоятелство се явява ново такова, което не е
посочено в частната тъжба и изменя фактическия състав на описаното в нея
престъпление и спрямо което подсъдимата не се е защитавала, защото не й е
било предявено по надлежния процесуален ред. В този смисъл са и Решение
№ 250 от 23.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 657/2015 г., III н. о. и Решение №
378 от 1.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1364/2015 г., III н. о.,. на ВКС, в които е
посочено, че иницииращият съдебното производство акт определя рамките на
обвинението и съдът е длъжен да се произнесе с присъдата си дали
подсъдимото лице е извършило посоченото в него престъпление.
Произнасяне по други фактически и юридически параметри на престъпление,
8

невъзпроизведени в сезиращия съда акт, е възможно само когато е направено
изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК. В противен случай, при
непредявяване на същите на подсъдимия, е ограничено съществено
процесуалното му право на защита, тъй като е лишен от възможността да даде
обяснения, да посочи и изиска доказателства или да предприеме друго
процесуално поведение, като съдът не може да го осъди извън параметрите на
обвинението, очертани с тъжбата.
Именно поради това и посоченото се явява самостоятелно основание за
оправдаване на подсъдимата А. по така възведеното й обвинение.
С оглед гореизложеното, съдът прие, че подсъдимата не е осъществила
от обективна, съотв. субективна страна състава на предявеното и
престъпление по чл. 148, ал.2, вр.ал.1, т.1, т.3 вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26 от НК,
поради и което бе призната за невинна и оправдана по повдигнатото й частно
обвинение.
По гражданския иск:
Предвид извода, че подсъдимата А. не е осъществила с деянието си
престъплението за което й е предявено обвинение, липсва основание за
ангажиране на нейната гражданска отговорност, с оглед и на което съдът
отхвърли предявения граждански иск за присъждане на обезщетение за
причинените на частния тъжител неимуществени вреди.
По разноските:
На основание чл. 190, ал.1от НПК, съдът възложи на частния тъжител
разноските по делото, направени от подсъдимата в размер на 230 лв. за
адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	5
Дата:	3 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия:	Елена Симеонова Геренска

Дело:	20213610200137
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 юни 2021 г.

Присъда по дело №137/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите