№ 9599
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110165803 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба Д. П. Б. срещу А. Д. Д., с която е
предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за заем от 23.03.2021 г. е предоставил
на ........... Д.а в заем сумата от 25 000 лв. срещу задължение на заемателя да върне
сумата в срок до 30.04.2021 г., като солидарен длъжник по договора е лицето А. Д. Д..
Твърди, че падежът на задължението е настъпил, с оглед на което в полза на
заемодателя съществува изискуемо вземане за връщане на сумата. Твърди, че се е
снабдил със заповед за изпълнение от 18.08.2021 г. по ч.гр.д. № 33667/2021 г. на СРС,
ГО, 62 състав за посочената сума, срещу която е депозирано възражение по чл.414
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, предмет на заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.
Д. Д..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 11.06.2021 г. заявителят Д. П. Б. е отправил искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците ........... Д.а и А. Д. Д. за
сумата 25 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 23.03.2021 г., ведно
със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане.
Видно от т.13 от заявлението, сумата се претендира от длъжниците в условията
на солидарност предвид клаузата на чл.3 от договора, според която А. Д. Д. се е
задължил да отговаря солидарно с ........... Д.а за задълженията по договора.
С разпореждане от 18.08.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
1
като е присъдил и разноски в размер на сумата 500 лв. държавна такса и 3 000 лв.
адвокатско възнаграждение.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г.,
длъжникът ........... Д.а е починала на 19.06.2021 г. – след депозиране на заявлението,
като е оставила наследник по закон: А. Д. Д. – син.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника А. Д. Д..
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането
му по исков ред.
Представен е договор за заем от 23.03.2021 г., сключен между Д. П. Б. в
качеството на заемодател, ........... Д.а – в качеството на заемател и А. Д. Д. – в
качеството на солидарен длъжник, по силата на който заемодателят предоставя на
заемателя сума в размер на 25 000 лв. за срок до 30.04.2021 г., като след изтичане на
посочения срок заемателят се задължава да върне даденото в брой /чл.1/.
Съгласно чл.2 от договора с подписването му ........... Д.а декларира, че е
получила от Д. П. Б. сумата от 25 000 лв.
Съгласно чл.3 от договора А. Д. Д. се е задължил солидарно с ........... Д.а за
връщане на сумата.
От страна на ответника не се твърди и установява връщане на сумата.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по чл.415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в постъпило възражение в срока по чл.414
ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Страната, която търси изпълнение по договор за заем, носи тежестта при
условията на пълно и главно доказване да установи с всички допустими от закона
доказателствени средства, създавайки сигурно убеждение в истинността на
съответното фактическо твърдение, съществуването на този договор, вкл. и наличието
на съгласие от насрещната страна за тази сделка и неговите клаузи /в посочения смисъл
– решение № 390/20.05.2010 г. по гр.д.№ 134/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение №
174/23.07.2010 г. по гр.д.№ 5002/2008 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 97/22.03.2011 г. по
гр.д.№ 417/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д.№ 584/2010 г. на
ВКС, ІІІ ГО; решение № 524/28.12.2011 г. по гр.д.№ 167/2011 г. на ВКС, ІV ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В случая, видно от представения договор за заем от 23.03.2021 г., е уговорено
предоставянето в заем на сума в размер на 25 000 лв., като съгласно чл.2 от договора
заемателят ........... Д.а е декларирала, че е получила сумата в брой към момента на
подписване на договора, с оглед на което същият има характера на разписка за
получаване на сумата.
2
Съгласно чл.3 от договора А. Д. Д. се е задължил солидарно с ........... Д.а за
връщане на сумата.
Уговорен е срок за връщане на сумата – 30.04.2021 г., с оглед на което
изискуемостта на вземането е настъпила.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за изпълнение на
задължението за връщане на заема, поради което предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 25 000 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 3 000 лв. разноски за заповедното производство.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77
ГПК, сумата от 500 лв. дължима държавна такса за заповедното производство, с оглед
установеното от служебно извършена справка, че сумата по представеното преводно
нареждане от 11.06.2021 г. не е постъпила по сметка на съда.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77
ГПК, сумата от 500 лв. дължима държавна такса за исковото производство, с оглед
установеното от служебно извършена справка, че сумата по представеното преводно
нареждане от 30.11.2021 г. не е постъпила по сметка на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Д. Д., ЕГН ********** дължи на Д. П.
Б., ЕГН **********, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД, сумата от 25 000 лв., представляваща неизплатена сума по договор за заем от
23.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
11.06.2021 г. до изплащане на сумата,
за която е издадена заповед за изпълнение от 18.08.2021 г. по ч.гр.д. №
33667/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на Д. П. Б., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 3 000 лв. разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС, на основание
чл.77 ГПК, сумата от 500 лв. държавна такса за заповедното производство и сумата от
500 лв. държавна такса за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3