Р Е Ш Е Н И Е
№ …………..
гр.Плевен, 31.12.2020год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение в закрито
заседание
на тридесет и първи декември, през
две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ……. ………………………….….……………….в
присъствието на
прокурора ………………
………..…………………………….………като разгледа
докладваното от съдията……….. ТАТЯНА
БЕТОВА…..В.гр..д. N 930 по описа
за 2020год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК .
Производството пред Плевенския окръжен съд
е образувано по жалба на длъжника И.Г.Л. от гр.София, подадена чрез пълномощника ѝ адвокат К.И.
от САК, против отказа на ЧСИ В.С. да прекрати изп.д. № 2018***0400818 по отношение на
този длъжник, постановен на 14.10.2020г.В жалбата се твърди, че И.Л. е узнала, че е длъжник по посоченото дело от
наложения ѝ запор на банковата
сметка. Твърди се, че поканата за доброволно изпълнение ѝ е
връчена в кантората на ЧСИ на 22.07.2020г., като наследник на починалата си
леля и длъжник по изпълнението П.Л.Б. . Нито устно, нито писмено ѝ е
указано, че като наследник следва да заяви дали е приела или дали ще приеме
наследството на наследодателя си. Жалбоподателката счита, че съгласно чл.428
ал.3 във вр. чл.429 ал.2 ГПК е следвало да бъзе уведомена, че ще бъде
конституирана като страна по делото, а съгласно чл.429 ал.2 ГПК, съдебният
изпълнител е следвало да определи срока по чл.51 ЗН.Изложени са доводи,че
вместо да спази тази процедура ЧСИ директно е пристъпил към изпълнителни
действия без правно основание, като с това е нарушил чл.428 ал.3 ГПК. Жалбоподателката твърди, че след връчване на
поканата за доброволно изпълнение се е консултирала с адвокат и веднага е
заявила отказ от наследство, а вписания от Плевенски РС отказ, заедно с искане
за прекратяване спрямо нея на принудителното изпълнение е депозирала по
изпълнителното дело. ЧСИ В.С. е възприел становището на взикателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ЕАД, че отказът от наследство е недействителен и е постановил обжалвания отказ.
В жалбата са изложени доводи, че това
оспорване е без значение, тъй като оспорване на действителността на извършения
отказ от наследство се осъществява по исков ред и съдия-изпълнителят не е
компетентен да прави преценка за действителност на вписания от съда отказ от
наследство. Жалбоподателката счита, че незаконосъобразно ЧСИ е приел, че има доброволно
заплащане на суми от нейна страна, тъй като те са постъпили по силата на
наложените запори и това плащане не следва да се счита за действие по приемане
на наследството на леля ѝ. Депозираната от нея молба за възстановяване на
несеквестируем доход и направените в нея изявления също не са такива действия,
а имат специфична цел - защита срещу изпълнението.В заключение моли окръжния
съд да отмени отказа на ЧСИ за прекратяване на изп.производство и да бъде
задължен ЧСИ да постанови изричен акт, с който производството по
изп.д.№391/2016г. бъде прекратено срещу И.Л.. Направено е искане да бъдат
вдигнати наложените запори и да бъдат преустановени всички изпълнителни
действия, предприети срещу нея, както и да ѝ бъдат възстановени неправомерно
събраните суми, чрез наложените ѝ запори на банковата сметка и трудовото
и възнаграждение.Претендират се и направените по делото разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата – взискателят „Топлофикация Плевен”ЕАД, представлявано
от изп.директор Й. В. , чрез юрисконсулт Ц.В., е взел становище в писмен
отговор по чл.436 ал.3 ГПК, че жалбата е неоснователна. Дружеството е
депозирало искова молба срещу И.Г.Л. в Софийски РС, с която е предявило иск с
правно основание чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД във вр.чл.44 ЗЗД за прогласяване
нищожността на направения отказ от наследство от страна на И.Л.. Взискателят
счита, че спорът пред Софийски РС е преюдициален по отношение спора-предмет на
настоящото производство, поради което моли съда на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК да спре производството по делото до постановяване на окончателен съдебен
акт по образуваното пред Софийски РС гражданско дело. С допълнителна молба от
14.12.2020г. е представил и копие от исковата молба, товарителницата, с която е
изпратена до съда и копие от извършеното по електронен път проследяване на
пратката, удостоверяващо, че тя е била доставена на 17.11.2020г.В молбата се
твърди, че делото е образувано под № 57010/2020г. по описа на Софийски РС.
В
мотивите на частния съдебен изпълнител
относно обжалвания
отказ е изразено становище, че
жалбата е допустима,
но неоснователна. ЧСИ счита, че няма основание да прекрати изпълнителното дело,
тъй като между страните нямало спор относно качеството на наследник на
жалбоподателката и нито една от тях не е поискала прилагане на процедурата по
чл.51 от ЗН. ЧСИ счита, че не е длъжен служебно да провежда такава, а само по
искане на заинтересованата страна.Позовава се и на обстоятелството, че преди да
оспори качеството си на длъжник и да поиска прекратяване на принудителното
изпълнение, именно в качеството си на длъжник И.Л. е посочила друг способ за
удовлетворяване на взискателя.ЧСИ счита, че е от компетентността на съда да
прецени действителността на отказа от наследство, но наред с това счита, че
няма право да прекрати изпълнителното производство докато няма постановено
съдебно решение, тъй като това щяло да застраши сериозно гражданския оборот. В
мотивите са изброени извършените до момента изпълнителни действия.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, прецени документите в приложеното копие от изпълнителното дело, както и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Жалбата на И.Л. е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на ЧСИ–отказ за прекратяване на принудителното изпълнение – основание по чл.435, ал.2, т.6 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Видно от приложеното изп.д. № 2018***0400818 по описа на ЧСИ В. С., същото е образувано на 08.08.2018г. по молба на взискателя „Топлофикация Плевен“ЕАД гр.Плевен срещу длъжника П.Л.Б. , за принудително събиране на сумите по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7215/2017г. по описа на Плевенски районен съд. Длъжницата е починала на 28.08.2018г. и взискателят е поискал конституирането на наследниците и Й.Б.Б.-съпруг и И.Г.Л.-племенница. На 22.07.2020г. жалбоподателката И.Л.е получила покана за доброволно изпълнение. С поканата за доброволно изпълнение и е съобщено ѝ за наложен ѝ запор по банковите сметки в „ПИБ” АД, както и запор върху трудово ѝ възнаграждение. На 28.07.200г. по електронна поща ЧСИ В.С. е получил писмо от И.Л., съдържащо молба да бъде вдигнат запора от банковата ѝ сметка, тъй като по нея постъпват суми от работна заплата, издръжка за дете до 18 години, както и болнични, като е посочено, че сумите по запора ще бъде превеждани от работодателя ѝ, въз основа на запора върху трудовото и възнаграждение от „***”ЕООД.На 05.08.2020г. ЧСИ С.е изпратил съобщение до „Първа инвестиционна банка”АД, с което частично са вдигнати запорите на банковите сметки на Л. по отношение на сумите, постъпващи от трудово възнаграждение, издръжки и болнични, а за всички останали суми запорът е остал наложен.
На 08.09.2020г.от И.Л. е депозирана молба до ЧСИ В. С., в която е заявила, че се е отказала от наследството на леля си, като към молбата е представено и удостоверение, изд. от Плевенски РС за вписания отказ по ч.гр.д.№4509/2020г. по описа на съда. Съгласно удостоверението И.Г.Л. се е отказала от наследството на П.Л.Б. , поч.на 28.08.2018г., като отказът е вписан в особената книга при ПРС под №133/08.09.2020г.Тази молба е изпратена за становище на взискателя „Топлофикация”ЕАД, като от дружеството е депозирана молба на 18.09.2020г., с която са изложени доводи, че отказът от наследство е недействителен.На 08.10.2020г. пред ЧСИ е депозирано изрично искане от И.Л., чрез пълномощника й адвокат К.И. от САК за прекратяване на производството по делото срещу И.Л., поради направения от нея отказ от наследството на длъжника, както и искане да бъдат вдигнати наложените запори и преустановени предприетите срещу И.Л. изпълнителни и обезпечителни действия.С обжалваното постановление от 14.10.2020г. ЧСИ В.С. е отказал исканото прекратяване с мотива, че липса на основание по чл.433 ал.1 ГПК.В мотивите на постановлението е посочено още, че в ПДИ на И.Л. е указано, че е длъжник в качеството на наследник на П.Б.и че до искането за прекратяване тя не е оспорила това обстоятелство, а е депозирала и молба за заплащане на суми.
При така установеното окръжният съд намира за основателни изложените в жалбата оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл.51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. Тълкуването на разпоредбата сочи, че съдебният изпълнител е този на когото е вменено в задължение да изпълни процедура по чл.51 от ЗН, както и да съобщи на съответния районен съд резултата от процедурата, за да бъде вписан той, в интерес на конкретното производство и на гражданския оборот като цяло. За да приложи неблагоприятната последица на чл.429, ал.2 ГПК и да предприеме принудително изпълнение върху имуществото на наследник, не е достатъчно ЧСИ само да установи какво е основанието за наследяване, а и дали наследството е прието.Ето защо съдът приема, че негово е задължението да процедира по указания в цитираната разпоредба начин, служебно, за да обезпечи законосъобразността на действията си, а не само по инициатива на заинтересованата страна.
В случая, след като е обезпечен интереса на взискателя чрез наложените запори върху имуществото на наследник, ЧСИ С.е следвало да установи дали наследницата е приела наследството на леля си-длъжник по делото. А когато установи, че не е прието наследството – да определи срок по чл.51 от ЗН. Вместо това, след изтичане на срока за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител направо е преминал към принудително събиране на сумите по издадения срещу наследодател изпълнителен лист. Нещо повече - при представени безспорни доказателства, че вече има вписан от наследника И.Л. отказ от наследството на нейната леля – длъжника П.Л.Б. , е продължил изпълнителните действия спрямо чужд на наследствения дълг правен субект. От мотивите на ЧСИ С.се вижда, че той по принцип счита, че не е компетентен да преценява законосъобразността на отказа от наследство извършен от И.Л., но едновременно с това извършва такава преценка, считайки че с волеизявленията и действията си преди отказа И.Л. е приела наследството. Тази преценка е в противния смисъл на удостовереното с надлежен документ обстоятелство на вписания отказ и служи като основание за отказа да прекрати изпълнитеното дело. С тези си действия, без да има право да преценява прието ли е наследството преди вписването на изричния отказ от същото, той осъществява дейността на съда и обезмисля исковото производство, продължавайки да събира сумите по издадения срещу наследодателя изпълнителен лист.Тук е мястото да се отбележи, че законодателят в чл.432 ГПК е предвидил като основание за спиране на изпълнителния процес само хипотези на чл.229, ал.1, т.2 и т.3, но не и т. 4 ГПК.С други думи казано, изпълнителният процес не може да чака изхода от гражданския спор, иницииран от взискателя и в този смисъл той не е преюдициален спрямо изпълнителния. Поради направения отказ от наследство, изпълнителният лист издаден спрямо длъжника е престанал да разпростира субективните си предели спрямо отказалия се наследник -жалбоподателката И.Л. и не може да намери приложение разпоредбата на чл.429 ал.2, пр.1 ГПК. Същата, конституирана като длъжник, не е с надлежна процесуално-правна легитимация, поради което и липсва законово основание за участието ѝ в изпълнителния процес.
Окръжният съд приема, че спорът за действителността на извършения отказ на наследник от наследството на длъжника не може да се реши нито в изпълнителното производство, нито в настоящото производство по реда на чл.435 ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, тъй като както изпълнителното производство, така и настоящото, не са спорни искови производства. От друга страна и двете производства не могат да изчакат изхода от искови процес-изпълнителния по изложените по-горе съображения, а настоящия – поради характера и спецификата му, изискващи разглеждане в кратък процесуален срок - едномесечен от постъпване на жалбата/чл.437, ал.4 ГПК/.Следователно докато не се постанови и влезе в сила решение, с което с обвързваща страните сила, бъде признато, че отказът от наследството на П.Б.е недействителен, жалбоподателката И.Л. не следва да се третира като длъжник, а образуваното спрямо нея изпълнително дело следва да бъде прекратено. В този смисъл обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен с произтичащите от това законни последици – действия по вдигане на запорите и пр., които са от компетентността на ЧСИ.
Следва да се остави без уважение искането на ответника по жалбата по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на производството пред Софийски РС, освен по изложените по-горе съображения и поради обстоятелството, че спорът за действителността на направения от жалбоподателката отказ от наследство не е преюдициален спрямо производството по жалбата ѝ по реда на чл.435 ал.2,т.6 ГПК, касаеща правилността на обжалваните действия на ЧСИ.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателката И.Л. има право на направените деловодни разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер общо на 230лв., които ответникът по жалбата „Топлофикация Плевен”ЕАД следва да ѝ заплати.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК като незаконосъобразно постановление № 11236/14.10.2020г. на ЧСИ В.С. за отказ да прекрати изпълнително дело № 2018***0400818 по неговия опис по отношение на И.Г.Л., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на осн.чл.78 ал.1 ГПК „Топлофикация-Плевен”ЕАД гр.Плевен, Източна индустриална зона №128, представлявано от Й. В. да заплати на И.Г.Л., с ЕГН ********** и съдебен адрес:*** адвокат К.И. от САК деловодни разноски в размер на 230лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на ответника по жалбата „Топлофикация-Плевен”ЕАД
за спиране на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК на производството по в.гр.д. №930/2020г.
по описа на Плевенски ОС до приключване на гр.д.№ 57010/2020г. по описа на Софийски РС.
ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител В. С., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-Плевен за произнасяне по молбата на И.Г.Л., с ЕГН ********** и съдебен адрес:*** адвокат К.И. от САК за прекратяване на изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :