ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, ………2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – ЧЖ, в
закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЙНА
СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от
съдия Стефанова ч. гр. д. № 2874 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал.1,т.2 ГПК, във вр. с чл.577 ГПК, вр. с чл.32а ПВ.
Образувано
е по жалба, вх. №
18-00-33/20.02.2020 г. на Е.П., изпълняващ функциите на ДСИ при РС - Лом срещу
отказ № 28/16.01.2020 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията –
гр. София, с който е отказано вписване
на заличаване на вписана от ДСИ възбрана с вх.№ 1328/16.01.2020 година върху
съсобствен на длъжниците по изпълнението по изп. дело № 2012120401110 недвижим
имот, находящ се в гр. София.
Жалбоподателят
намира постановения отказ за неправилен, тъй като съдията по вписванията
неправилно приел, че към молбата на ДСИ следва да е приложен акт по чл. 7 и 8
от ПВ, въз основа на който да се извърши заличаването. Счита въпросните
разпоредби за неприложими и твърди, че молбата – нареждане била достатъчна, за
да се извърши заличаването.
Съдът,
като разгледа направените твърдения от страните и въз основа на представените в
приложение по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
молба, вх. № 1328/16.01.2020 г. по описа на Агенция по вписванията, ДСИ П.е
поискал от Служба по вписванията да бъде извършено заличаване на вписана под №
243, том 007 от 2013 г. възбрана на
недвижим имот- самостоятелен обект с идентификатор 68134.4082.833.1.126 по КК и
КР на гр.София, одобрени със заповед РД-18-15/06.03.2009 година, находящ се в
гр.София, район ******, ведно с мазе от 8 кв.м., стара имотна партида 224243,
съсобственост на Д.И.и Ц.И., намиращ се в гр. София, която възбрана е вписана за
обезпечение на вземане на кредитора „Ю. И Е. Д. Б.“ АД, БУЛСТАТ: ********, по
изпълнително дело № 20121620401110, на РС Лом, образувано по изпълнителен лист
от 20.08.2012 година, издаден по ч.гр.дело № 821/2012 на РС-Лом.
Към
молбата са приложени 2 броя постановления за прекратяване на производството по
посоченото в молбата изпълнително дело от 07.01.2020 година. От постановление №
148/07.01.2020 година се установява, че ДСИ е прекратил производството по
делото единствено по отношение на Д.И., на основание писмена молба от
05.12.2019 г. от взискателя „ЕОС М.“ ЕООД в този смисъл. От постановление №
150/07.01.2020 година се установява, че ДСИ е прекратил производството по
делото и по отношение на другия длъжник - Ц.И., на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК.
На 16.01.2020 г. съдията по вписванията
при Служба по вписванията – гр. София, сезиран с горепосочената молба,
постановил определение № 28/16.01.2020 г., с което отказал да разпореди поисканото
заличаване. Доводите за извършения отказ на съдията по вписванията са липса на
представен в оригинал акт по чл. 7 – 8 ПВп, въз основа на който да бъде
извършено исканото заличаване. Уведомлението за постановения отказ е връчено на
съдебния изпълнител на 12.02.2020 година.
Въз основа на възприетата по-горе
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срок срещу акт, който подлежи на обжалване от легитимирано лице да
обжалва отказа за вписване /т. 8 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК/. Поради това, жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Съгласно
чл. 31, ал. 1 от ПВп, вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане
на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред
което е представена гаранцията или обезпечението. В случая, именно съдебният
изпълнител е този, по чието искане е вписана възбраната, поради което и
неговото писмено нареждане за заличаване е достатъчно. Съгласно чл. 32 от ПВп,
заличаването се извършва чрез нанасяне в партидната книга с указание на
основанието, по което то е станало, и кога е направено. За извършеното
заличаване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на вписания акт, като
посочва входящия номер на молбата за заличаване.
Следователно,
налице са всички предпоставки за извършване на поисканото заличаване, поради
което отказът следва да бъде отменен. След като съсобствениците не са вече
длъжници в изпълнителното производство, не е налице основание да продължава да
бъде вписана и възбраната върху собствените им идеални части от общо
възбранения имот. В случая се иска заличаване на възбрана на съсобствен на
длъжниците недвижим имот, като съдебният изпълнител е счел, че са налице
условията по чл. 433, ал. 3 ГПК. Съдията по вписванията не е компетентен да
извършва проверка дали са налице условията на чл. 433, ал. 3 ГПК, като следва
да извърши исканото заличаване, при наличие на предпоставките по чл. 31, ал. 1
ПВп. В случай че някоя от страните претърпи вреди, поради неправилната преценка
на ДСИ, че са били налице предпоставките по чл. 433, ал. 3 ГПК, то същата може
да ангажира отговорността му по предвидения ред.
С
оглед възприетите от състава правни изводи, постановеният отказ от заличаване
на възбраната по отношение на посочения недвижим имот следва да бъде отменен,
като вместо това бъде постановено да се извърши поисканото заличаване.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя
по жалба, вх. № 18-00-33/20.02.2020 г. на Е.П., изпълняващ функциите ДСИ при
РС- Лом, отказ № 28/16.01.2020 г. на съдия по вписванията Т. К. при Служба по
вписванията – гр. София за вписване на заличаване на възбрана, вписана под №
243, том 007 от 2013 г. върху недвижим
имот, съгласно молба вх.№ 1328 от 16.01.2020 година по описа на СВ
Указва
на съдията по вписванията при СВ-гр.София да извърши заличаването на
възбраната.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.