№ 172
гр. Б., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Е. Т. Д.
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200600280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК - ,,Въззивно
производство”.
С присъда № 60024/25.02.2022 г., постановена по НОХД № 218/2020 г.
по описа на Районен съд - Г. Д., съдът е признал подсъдимия М. М. Ч., ЕГН
**********, роден на *** г. в р. Г. Д., обл. Б., постоянен адрес: с. К., общ. С.,
обл. Б., българин, българско гражданство, неосъждан, неженен, средно
образование за виновен в това, че на 20.07.2019 г. във вила находяща се в
местността ,,Ж. ч“ в землището на с. К., общ. С., обл. Б. в съучастие като
съизвършител с Р. М. Ч. – извършител от с. К., общ. С., обл. Б. чрез нанасяне
на удари с ръце в областта на лицето, причинил на баща си – М. Д. Ч. от с. К.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст /счупване на
лявата ябълчна кост и дъга с разместване, както и счупване на предна и
странична стена на горночелюстния синус в ляво/, поради което и на
основание чл. 131, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1 във вр.
с а. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден
да изтърпи наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като на
1
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието
,,лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
Съдът е признал за виновен и подсъдимия Р. М. Ч., ЕГН **********,
роден на 10.10.1984 г. в гр. Г. Д., обл. Б., постоянен адрес: с. К., общ. С., обл.
Б., българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с основно
образование, за виновен в това, че на 20.07.2019 г. във вила находяща се в
местността ,,Ж.ч.“ в землището на с. К., общ. С., обл. Б. в съучастие като
съизвършител с М. М. Ч. – извършител от с. К., общ. С., обл. Б. чрез нанасяне
на удари с ръце в областта на лицето, причинил на баща си – М. Д. Ч. от с. К.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст /счупване на
лявата ябълчна кост и дъга с разместване, както и счупване на предна и
странична стена на горночелюстния синус в ляво/, поради което и на
основание чл. 131, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1 във вр.
с а. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден
да изтърпи наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието
,,лишаване от свобода“ за срок от 3 години след влизане в сила на присъдата.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят в полза на ОД на МВР Б. сумата в
размер на 203.20 лв. разноски на досъдебната фаза, в полза на РС Г. Д. сумата
в размер на 223.90 лв. разноски за вещо лице и 30 лв. разноски за свидетел и
държавна такса 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Производството пред Окръжен съд - Б. е образувано по въззивна жалба,
депозирана от адв. К. В. като защитник на подсъдимите Р. М. Ч. и М. М. Ч.
против Присъда № 60024 от 25.02.2022 г., постановена по НОХД № 218/2020
г. по описа на Районен съд – Г. Д.. Присъдата на първостепенния съд се
атакува от защитника на подсъдимите, като в жалбата са изложени
съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на
същата, като се сочи, че районният съд не направил необходимия
доказателствен анализ, в резултат на което и изводите му за виновност и
авторство на деянието били неправилни. Съдът селективно ползвал
доказателства по делото с цел обслужване на една предварително приета
осъдителна теза. Единствено показанията на съпругата на пострадалия, която
била заинтересована от изхода на делото, подкрепяли тази теза. В хода на
съдебното следствие не било доказано по несъмнен начин, че подсъдимите са
извършили деянието. Присъдата почивала на предположения, които били в
2
полза единствено на подсъдимите, поради което и съдът постановил
неправилен съдебен акт. Предвид изложените съображения е направено
искане първоинстанционната осъдителна присъда да бъде отменена и да бъде
постановена нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за
невиновни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 129, ал.
2, пр. 3, алт. 1 във вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция новият защитник на
подсъдимите – адв. М. поддържа депозираната жалба, като изразява
становище, че първоинстанционната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, постановена без установено по категоричен начин
авторство на деянието от двамата подсъдими. Моли при постановяване на
съдебния акт, въззивният съд да вземе предвид характеристичните данни за
пострадалия, който в продължение на години тормозил семейството си,
постоянно се напивал, имали личностни конфликти и ограничителна заповед
да не ги приближава. Акцентира на това, че не е установено както
авторството, така и механизма на деянието и няма как и двамата подсъдими
да са счупили челюстта на баща им. Подсъдимите в своя лична защита
поддържат становището на защитника си, като в последната си дума желаят
да бъдат признати за невиновни.
В съдебно заседание представителят на ОП - Б. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на присъдата като
правилна и законосъобразна.
Във въззивното производство е проведено съдебно следствие, на което е
допуснат до разпит като свидетел А. М. – майка на подсъдимите и бивша
съпруга на пострадалия свидетел М. Ч..
Окръжният съд като въззивна инстанция, като взе в предвид изложеното
във въззивната жалба, становищата на страните, събраните доказателства и
извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно разпоредите
на чл. 313 и 314, ал. 1 от НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за
приобщаването им, посочени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
3
Безспорно е установено по делото, че подсъдимите М. М. Ч. и Р. М. Ч.
са братя, а пострадалият М. Д. Ч. е техен баща. По време на брака с първата
си съпруга, бащата построил вила /кафе-еперитив с офиси/ в местността ,,Ж.
ч“ в землището на с. К., общ. С., обл. Б.. След развода му с майката на
подсъдимите и той се установил в гр. С., където се запознал със свидетелката
Н. И. Ч.а и впоследствие сключили брак. Отношенията между бащата и
двамата му сина охладнели. През лятото на 2019 г. свидетелят М. Д. Ч. и
втората му съпруга – свидетелката Н. Ч.а отпътували за с. К.. На 20.07.2019 г.
около обяд двамата се настанили във вилата, находяща се в м. ,,Ж. ч“,
землището на с. К., общ. С., обл. Б.. В близост до вилата, в местността ,,Л.“
този ден се провеждал традиционния В. събор. Същия ден били поканени
родственици на двамата съпрузи – свидетелите Р. Д.а Б. Б. Е.Б, Ю. Б.П. и А. С.
П. като около 17.00 ч. всички се събрали, настанили се на маса разположена
на терасата на втория етаж в близост до стълбищната площадка, като
запалили скара и започнали да приготвят храна. От терасата имало видимост
към провеждащия се в близост събор. Гостите и домакините разговаряли и се
хранели, като всичко било нормално до момента, в който свидетелят Ч.
забелязал двамата си сина – Р. Ч. и М. Ч. да паркират с автомобила си в
близост до вилата. Пострадалият решил, че те идват заради събора и не им
обърнал повече внимание. Свидетелката Н. Ч.а станала от масата и се
насочила към скарата, за да приготви храната и след около 10 минути на
терасата се качили двамата подсъдими. Подсъдимият Р. Ч. извикал: ,,Ти ли си
курвата тук?“ и хванал свидетелката Ч.а за яката на якето, дръпнал я и я
съборил на пода. Свидетелят М. Ч. видял случващото се, станал мигновено от
масата и се притекъл на помощ на съпругата си. Подсъдимият М. Ч. се
обърнал и нанесъл няколко удара с ръка в областта на лявата скула на баща
си, подсъдимият Р. Ч. оставил свидетелката Н. Ч.а и също ударил баща си с
ръка в областта на лицето от ляво, като пострадалият паднал на пода. Двамата
подсъдими продължили да удрят баща си с юмруци и ритници по лицето и
цялото тяло. Свидетелите Р. Б. и Ю. П. се изплашили от случващото се и
свалили малолетни син на П.а на двора, за да не присъства на скандала. В
този момент свидетелят А. П. бил на събора, съпругата му го извикала и
съобщила за случилото се, П. се качил на терасата, но всичко вече било
приключило. Свидетелката Ю. П. уведомила служителите на РУ-Г. Д. –
свидетелите У. и К., които охранявали мероприятието, че двамата подсъдими
4
бият баща си. Двамата полицейски служители се отправили към посоченото
от свидетелката място. Пристигайки пред вилата установили, че конфликтът
бил преустановен. Пострадалият и свидетелката Н. Ч.а посетили ФСМП гр. Г.
Д., където М. Д. Ч. бил прегледан и му била направена рентгенова снимка.
След като двамата се върнали в гр. С., пострадалият продължил да изпитва
болка в областта на лявата скула и дискомфорт около лявото око. На
01.08.2019 г. отишъл на преглед в УМБАЛСМ ,,П.“, където след направено
компютъртомографско изследване на лицев скелет била установена фрактура
на зигоматичната кост в ляво, с ангажиране на горно-латералния ръб на
орбитата в ляво и на предната и латералната стена на левия максиларен синус.
От изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза от вещите лица д-р М. – съдебен дентален лекар и специалист по
хирургична стоматология и д-р Р. Х. – съдебен лекар при УБ ,,Л.“ се
установява, че М. Д. Ч. е получил следните травматични увреждания:
счупване на лява ябълчна кост и дъга с разместване и предна и странична
стена на левия горночелюстен синус. По своята медикобиологична
характеристика счупването на лявата ябълчна кост и дъга с разместване в този
си вид, както и предна и странична стена на горночелюстния синус в ляво са
реализирали самостоятелния признак счупване на челюст; ябълчната
/зигоматична/ кост е анатомично, неподвижно костно свързана с горната
челюст и при нейното счупване с разместване, причинява функционално
затрудняване на дъвченето. С оглед установените и описани в медицинската
документация травматични увреждания – счупване на лявата ябълчна кост и
дъга с разместване, предна и странична стена на горночелюстния синус в ляво
кореспондират с мекотъканни увреждания /оток и подкожен хематом в
областта на лявата половина на лицето/ и са в резултат на действието на
твърди тъпи предмети, каквито представляват и човешките крайници, а
именно удари в тази област на лицето. От допълнителните им разяснения
дадени пред първостепенния съд в съдебно заседание на 28.06.2021 г. се
установява, че предвид площта на която са разположени лицевите кости,
която не е много голяма и правилото в съдебната медицина, че не всеки удар
причинява счупване, според експерта д-р М. има възможност от един удар да
бъдат получени травматичните увреждания, но изключва възможността да са
получени от падане върху твърд тъп предмет. За получаване на уврежданията
е необходима и достатъчна сила. От експертизата се установява също така, че
5
на пострадалия са били причинени и леки телесни повреди – оток,
кръвонасядане и охлузване на клепачите на ляво око, кръвоизлив под
конюктивата на лява очна ябълка и единични ерозии по роговицата, което
реализира медикобиологичния признак – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и охлузвания на двете подбедрици, което му е причинило
болка и страдание.
От приложените на ДП справки за съдимост се установява, че
подсъдимите не са осъждани.
Настоящият състав споделя доказателствения анализ извършен в
мотивите на първоинстанционната присъда и изчерпателното изброяване на
всички събрани по делото доказателства. Правилни са правните изводи
относно кредитираните доказателства за авторството на деянието, както
въззивният съд намира за необходимо да разшири изложението на районния
съд и да изложи собствените си съображения за доказателствената стойност
на различните доказателствени средства.
За авторството на деянието са събрани достатъчно гласни
доказателства. На първо място това са показанията на пострадалия свидетел
М. Д. Ч., на свидетелите, Н. И. Ч.а, Р. Д.а Б. Б. Е.Б, Ю. Б.П. и А. С. П. В. К., Е.
У.. Няма основание да не се кредитират показанията на самия пострадал –
свидетеля М. Д. Ч. и на съпругата му - свидетелката Н. Ч.а въпреки степента
им на заинтересованост от изхода на делото. Това е така, защото показанията
на двамата се подкрепя от показанията на св. Р. Б. присъединени чрез
прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
св. Б. Б., присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, които
са преки очевидци на случващото се. Пострадалият лично е възприел и усетил
нападението над себе си, когато е видял как двамата подсъдими са
осъществили вербална и физическа агресия спрямо съпругата му – св. Н. Ч.а.
Същият е реагирал незабавно като станал от масата и се насочил към
съпругата си, за да я защити и в този момент синът му М. Ч. започнал да го
удря с юмруци по лицето, пострадалият се предпазвал доколкото можел с
ръцете си, след което получил силен удар от лявата страна на главата от сина
му Р., от който удар пострадалият паднал на земята, като и в тази негова
позиция на земята двамата подсъдими продължили да му нанасят удари с
крака. Тези удари /ритници/ с крака от двамата подсъдими били възприети и
6
от св. Н. Ч.а, която била свлечена на земята от подс. Р. Ч., след което той
отново се върнал при баща си и двамата продължил да го ритат. Свидетелката
Р. Б. също е възприела циничните думи от страна на подс. Р. Ч. към св. Н. Ч.а,
последвани от физическа агресия към същата, изразила се в хващане за яката,
след което я пуснал и тръгнал към баща си. Последвали удари по св. Ч. от
двамата подсъдими, като подс. Р. Ч. ударил баща си в главата зад ухото,
свалил го на пода, след което и двамата братя продължили да го ритат по
цялото тяло. Очевидец на случващото се станал и св. Б. Б., който изцяло
потвърждава заявеното от св. Б. че е имало удари по св. Ч. и от двамата
подсъдими преди да го свалят на земята, подс. Р. Ч. ударил баща си в главата,
зад ухото /по тила/, в резултат на този удар последния паднал на земята, след
което и двамата продължили да го ритат. Кредитират се и показанията на св.
А. П., който не е присъствал на скандала, но непосредствено след това е
отишъл на терасата, където видял двамата подсъдими, придружил ги надолу
по стълбите, като видял и пострадалия М. Ч., който имал кръв по лицето и
тогава разбрал, че е имало проблем. Следва да се кредитират и показанията на
св. Ю. П., която свидетелства за пристигането на двамата подсъдими,
вербалната им агресия към св. Н. Ч.а, дърпането й от подс. Р. Ч.. Същата
заявява, че в този момент детето й се изплашило и поради това се наложило
да го изведе оттам, но разправията продължавала и тя отишла да извика
полиция. Когато пострадалият слизал по стълбите, свидетелката П.а видяла
следите от побоя по лицето на пострадалия, като в областта на окото му
имало кръв. Както правилно е приел районният съд, и въззивната инстанция
дава вяра на показанията на полицейските служители – свидетелите К. и У.,
които са отишли на мястото по подаден сигнал за спречкване и побой. От
показанията на двамата се установява, че при отиването им на мястото,
скандалът бил преустановен, пострадалият съобщил, че е имало проблем с
двамата му сина, които му били нанесли побой. Тези свидетели са
категорични относно това, че пострадалият е имал нараняване /насиняване/ в
областта на лицето. Показанията на свидетелите К. и Д.-П. също следва да се
ценят като достоверни относно потвърдената от тях обективна находка
отразена в издадените от тях медицински документи.
Анализираните и кредитирани изцяло по-горе гласни доказателства
относно механизма на причиненото на пострадалия увреждане се подкрепят
от изнесеното за тези факти в СМЕ. Показанията на св. А. М., дадени пред
7
въззивната инстанция не съдържат преки данни относно случилото се, като
същата съобщава, че е видяла бившия си съпруг вечерта на процесната дата
да разговаря с полицейски служител, бил видимо пиян и агресивен. Когато се
прибрала в дома си там заварила синовете си, които били силно уплашени от
баща си и насинени от лицата присъствали на събирането му. Въззивният съд
не следва да кредитира показанията на свидетелката относно заявените от нея
факти, тъй като същите останаха изцяло изолирани и неподкрепени от
останалия събран доказателствен материал. Не следва да се кредитират и
обясненията на подсъдимия М. Ч., които се възприемат единствено като
негова защитна теза, която обаче не бе доказана по безспорен и несъмнен
начин, тъй като заявеното от него, че бил нападнат от баща си, който се
опитал да го удари със стол, бил ударен от баща му по гърдите, не бе
потвърдено от нито един от присъствалите свидетели на терасата, чиито
показания съдът обсъди и анализира в горното изложение. По същите
съображения настоящата инстанция не възприе като достоверни и
обясненията на другия подсъдим Р. Ч..
При така установеното правилно първостепенния съд е приел, че
обвинението с правна квалификация чл.131, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 129,
ал. 2, пр. 3, алт. 1 във вр. с а. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК е
доказана по несъмнен начин от неговата обективна и субективна страна. От
свидетелските показания се установява, че подсъдимите с действията си
/нанасяне на удари с ръце в областта на лицето/ са причинили телесните
увреждания на свидетеля Ч.. В тази връзка експертите са категорични, че
конкретните увреждания имат травматичен произход и се дължат на твърди
тъпи предмети, каквито представляват човешките крайници. Установи се от
доказателствената съвкупност, че и двамата подсъдими са участвали в
извършването на изпълнителното деяние, поради което те са съизвършители.
За отговорността им е ирелевантно кой точно от тях двамата е нанесъл всеки
един от ударите, причинили увреждането и с кой конкретен удар е нанесено
инкриминираното увреждане. Съизвършителите не отговарят за различните
непосредствени резултати от тяхната лична деятелност поотделно, а
отговарят заедно за настъпване на общия престъпен резултат – средна телесна
повреда, изразила се в счупване на челюст /счупване на лявата ябълчна кост и
дъга с разместване, както и счупване на предна и странична стена на
горночелюстния синус в ляво. Тъй като дейността на всеки един от
8
съизвършителите е част от изпълнителното деяние, за осъществяване на
общия престъпен резултат отговарят всички съизвършители /в този см.
решение № 586/02.12.1983 г. по н.д. № 527/83 г. на II н.о. на ВС, решение №
295/01.08.2006 г. по н.д. № 911/2005 г. на ВКС/.
Причиненото травматично увреждане се отнася до медико-биологичния
признак – счупване на челюст и представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1, както е приел и първоинстанционния съд.
От субективна страна правилно е прието, че престъплението е извършено от
двамата подсъдими при пряк умисъл. Извършеното от двамата подсъдими е
съставомерно и от субективна страна – съзнавали са обществената опасност
на извършеното, неговите неблагоприятни последици и въпреки това са
желали и целели тяхното настъпване. Прекия умисъл на подсъдимите се
разкрива от действията им преди и по време на изпълнителното деяние.
Пристигнали с нагласа за саморазправа, първо подсъдимият Р. Ч. осъществил
вербална и физическа агресия към св. Н. Ч.а, след което двамата нанесли
ударите с ръце в областта на лицето на техния баща, който се притекъл на
помощ на съпругата си. Налице е и общност на умисъла, тъй като и двамата
подсъдими са действали заедно в нанасянето на удари и са съзнавали, че в
резултат от съвместните им действия ще настъпят неблагоприятните вредни
последици.
При така изложените съображения настоящият съдебен състав не
възприе доводите на защитата за недоказаност на осъщественото от двамата
подсъдими деяние, предмет на подигнатото им обвинение.
Окръжният съд приема, че повдигнатите обвинения срещу двамата
подсъдими са доказани в пълнота по безспорен и категоричен начин и са
осъществени всички елементи на състава на престъпление по чл.131, ал. 1, т. 3
от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1 във вр. с а. 1 от НК във вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с ал. 1 от НК от всеки от тях както от обективна, така и от субективна
страна като на 20.07.2019 г. във вила находяща се в местността ,,Ж. ч“ в
землището на с. К., общ. С., обл. Б., в съучастие като извършители чрез
нанасяне на удари с ръце в областта на лицето на М. Д. Ч. – техен баща,
причинили на същия травматични увреждания, изразяваща се в счупване на
челюст /счупване на лявата ябълчна кост и дъга с разместване, както и
счупване на предна и странична стена на горночелюстния синус в ляво/ -
9
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Предвид
изложеното, а и по реда на служебната проверка относно процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт, не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване или
накърняване правото на участие на подсъдимите в производството вкл.
правото му на защита. Обстоятелството, че първоинстанционният съд изцяло
е възприел обвинителната теза вкл. твърдените факти изложени в
обвинителния акт в никакъв случай не означава, че осъдителната присъда е
постановена само на основание презумпцията за вина или само на основание
показанията на заинтересован свидетел - съпругата на пострадалия /както се
твърди в жалбата/ и следователно не съставлява съществено процесуално
нарушение. Както вече беше коментирано по-горе при преценката на
извършения анализ на съвкупния доказателствен материал по делото,
районният съд е обосновал изводите си относно фактите след задълбочено и
внимателно обсъждане на всички доказателства и доказателствени средства,
поради което тези изводи се явяват обосновани и се споделят напълно и от
настоящата инстанция. Вярно е, че са кредитирани показанията на
пострадалия, неговата съпруга и свидетели, които са в родствена връзка с
първия, но това не е направено безкритично, а са изложени подробни
съображения защо се дава вяра на показанията им. Искането на защитника
при постановяване на съдебния си акт въззивната инстанция да вземе предвид
характеристичните данни за пострадалия, за който се изнасят твърдения за
упражняван в продължение на години тормоз спрямо семейството си, е
ирелевантно в настоящия случай, а от друга страна следва да се посочи, че по
никакъв начин не се установи провокативно поведение на пострадалия
предпоставило процесното увреждане.
При определяне на наказанието на двамата подсъдими, правилно са
били отчетени от първоинстанционния съд като смекчаващи отговорността
обстоятелства и за двамата подсъдими липсата на предходни осъждания,
същите не са криминално проявени, липсват криминалистични регистрации,
добрите характеристични данни, а по отношение на подсъдимия М. Ч. –
младата му възраст, а за подсъдимия Р. Ч. – установена трудова
ангажираност, на които противостои единствено високата степен на
обществена опасност на деянието, са дали основание за определяне на
10
наказанието на двамата подсъдими при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а
именно ,,лишаване от свобода“ под законоустановения минимум – като
наложените и на двамата наказания са за срок от по 10 месеца. При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, районният съд се е съобразил с всички индивидуализиращи
вината им обстоятелства, обществената опасност на деянията, обществената
опасност на подсъдимите, целите на генералната и специалната превенция и е
стигнал до извода, че следва да им наложи наказание при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК, т.е. при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи за
изпитателен срок от три години. Настоящият съд споделя изводите на първата
инстанция, че така определеното на двамата подсъдими наказание е
справедливо и съответства на обществената опасност на деянието, както и на
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
В частта за разноските също не се налага промяна на присъдата.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
правилността на присъдата, не се установиха основания налагащи
изменението или отмяната , същата следва да бъде изцяло потвърдена от
настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен
съд Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №60024/25.02.2022 г., постановена по НОХД
№ 218/2020 г. по описа на Районен съд - Г. Д..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12